№ 12804
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20221110122052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „..............“ АД, с ЕИК:
.............. против И. С. Г. установителни искови претенции за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовата търговска банка следните вземания: сумата от 4 950,30 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от
29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 435,27 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г., сумата от 28,21 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 07.01.2020 г. до 08.04.2021 г. и сумата от 9,63 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 09.04.2021 г. до 15.04.2021 г., които вземания са удостоверени
в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
28.04.2021 г. и изпълнителен лист от 28.04.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 22005/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 150-ти състав.
В депозираното в хода на проведеното заповедно производство възражение от
23.11.2021 г., уточнено с молба от 25.02.2022 г. длъжникът и настоящ ответник И. Г. е
изложил твърдения, че договорът за кредит, от който ищецът твърди, че произтичат
процесните вземания, е предмет на наказателно производство за измама, под надзора на
СРП по пр. преписка № 5640/2021 г. Същите твърдения са изложени от ответника в
подадения по настоящото дело писмен отговор, в който е обективирано искане за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на
образуваното наказателно производство, доколкото събирането на доказателства в хода на
последното за извършена измама, както и за обстоятелството, че сумата по процесния
договор за потребителски кредит не е получена от ответника, са от значение за настоящото
дело.
Във връзка с така изложените твърдения и направено искане за спиране, след служебно
изискана информация, по делото са постъпили писмо от Софийска районна прокуратура от
07.09.2022 г. и допълнително писмо от 19.10.2022 г., от които се установява, че е образувано
досъдебно производство № 513 ЗМИП-5062/2021 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 5640/2021
г. по описа на СРП на 05.03.2021 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
осъществено в условията на продължавано такова – чрез 9 деяния, по което настоящият
ответник И. С. Г. има процесуалното качество на пострадало лице и което се намира в
първия стадий на досъдебното производство – разследване, без привлечено лице в
качеството на обвиняем. От съдържанието на предоставената информация следва, че сред
деянията, включени в обхвата на разследването е такова, реализирано на 29.11.2019 г.,
1
касаещо въвеждане в заблуждение на лицето И. С. Г., че същият ще усвои стоков кредит,
отпуснат от „..............“ ЕАД в общ размер от 9 722,83 лева, в т.ч. по процесния договор за
кредит.
По разпореждане на съда от 17.11.2022 г. на ищеца „..............“ АД, с ЕИК: .............. е
дадена възможност да депозира писмено становище по искането на ответника И. С. Г. за
спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В отговор, по делото е постъпило писмо с вх. № 266938/01.12.2022 г. от ".............."
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Светлана Петкова, с която оспорва искането за спиране
като неоснователно с довод, че е налице досъдебно производство, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за въвеждане в заблуждение, че лицето И. Г. ще усвои стоков
кредит, отпуснат от търговската банка, което не представлява основание за спиране по чл.
229, ал. 1, 5 ГПК. Изложени са съображения, че в писмено заявление от 27.09.2022 г.
ответникът е признал процесните искове по основание и размер, поради което е направено
искане за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените от ищеца твърдения и приложени доказателства, с разпореждане
от 06.02.2023 г. на ответника по делото И. С. Г. са дадени указания да посочи дали
поддържа искането си, обективирано в отговора на исковата молба с вх. №
168313/11.08.2022 г., за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК,
респ. проведеното в тази връзка оспорване на исковите претенции по същество, предвид
депозираното по ч. гр. дело № 22005/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
писмено заявление от 27.09.2022 г. за признаване на иска по основание и размер.
В отговор, по делото е постъпила писмена молба от 17.02.2023 г. от ответника И. С. Г.,
с която заявява, че поддържа искането си за спиране на делото на посоченото основание до
приключване на процесуалните действия по образуваното досъдебно производство.
Съдът, като съобрази твърденията и на двете страни по делото, както и данните,
следващи от служебно изисканата и постъпила справка от Софийска районна прокуратура,
предвид предмета на настоящото дело, счита, че в случая е налице основание за спиране на
производството, предвид следните съображения:
Изясни се, че производството е образувано по предявени от „..............“ АД против И. С.
Г. установителни искови претенции за признаване дължимостта на вземания за главница и
лихви по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2019 г., които са оспорени по
същество от ответната страна с довод, че макар договорът за потребителски кредит да е
подписан от него, то заемната сума реално не е получена от Г., за което е налице образувано
досъдебно производство.
Съгласно предоставената информация от Софийска районна прокуратура е образувано
и висящо досъдебно производство № 513/2021 г. по описа на СДВР, имащо за предмет
разследване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като сред деянията,
включени в обхвата на разследването е такова, реализирано на 29.11.2019 г. (датата на която
се твърди да е сключен процесният договор за кредит), касаещо въвеждане в заблуждение на
лицето И. Г. (настоящият ответник), че същият ще усвои стоков кредит от „..............“ ЕАД в
общ размер на сумата от 9 722,83 лева. В допълнително представената информация от СРП с
писмо от 19.10.2022 г. изрично се посочва, че процесният договор за потребителски кредит е
включен в обхвата на разследването в деянието по пункт № 6 от описаната продължавана
престъпна дейност.
Предвид това и доколкото изясняването на въпроса относно сключването на договора
за кредит за текущо потребление от 29.11.2019 г. и реалното получаване на заемната сума от
заемополучателя е съществен елемент от предмета на исковите претенции, с които се
претендират вземания, произтичащи от този договор, съответно включен в предмета на
доказване по делото и от значение за изхода на настоящото дело, с оглед изричното
2
оспорване на исковете от ответната страна и данните за започнало разследване на престъпно
обстоятелство, касаещо и процесния договор, то съдът намира, че е налице основание за
спиране на настоящото гражданско дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В тази връзка и в отговор на доводите на ищеца, изложени в молбата от 01.12.2022 г. за
извършено признание на исковете от ответника, съдът намира за необходимо да отбележи,
че от една страна представените към тази молба писмени заявления от И. С. Г. не са
депозирани по настоящото дело – едно от тях е подадено по друго дело, водено между
страните – гр. дело № 22011/2021 г. по описа на СРС, 59-ти състав, а второто по ч. гр. дело
№ 22005/2021 г. по описа на СРС. В хода на последното (приложено към настоящото) от
страна на заповедния съд са дадени изрични указания до длъжника и ответник в процеса И.
Г. да заяви дали поддържа подаденото възражение по чл. 414 ГПК, като не е постъпил
отговор. Същевременно, с депозираната по настоящото дело молба от 17.02.2023 г. с оглед
указанията на съда, ответникът изрично заявява, че поддържа оспорването си и искането за
спиране. Ето защо, към настоящия момент не може да се приеме, че е налице липсата на
правен спор между страните по делото относно процесните вземания, който да обоснове
прекратяване на производството или продължаване на съдопроизводствените действия и
постановяване на решение при признание на иска.
Така мотивиран и на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. дело № 22052/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3