№ 2499
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110101464 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс
за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца И. Д.
И. ЕГН **********, с адрес: ******************** срещу ответника „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД ЕИК *********, със седалище гр. София бул. "Витоша" № 89Б
осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането за
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата от 100,00 лв. , представляваща частичен иск от сумата в общ
размер от 6 599.75 лв., необходима за възстановяване на нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна броня, врата на багажник, лайсна заден капак,
калник заден десен, престилка задна, водач задна броня ляв, стоп ляв, основа задна
броня, основа заден ляв калник, гума задна лява K******************** основа заден
ляв калник вътр., основа заден ляв калник, рог заден ляв, клапа отдушник, калобран
заден ляв, основа стоп щит ляв, буфер заден ляв и декоративна кора багажник лява на
собствения на ищеца лек автомобил марка ******************** причинени в
резултат на реализирано на 26.11.2023г., ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „******************** застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както
и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
1
Излага ,че на 26.11.2023г. около 14:20 часа, в гр. Варна, бул. Христо
Смирненски, управлявайки собствения си автомобил марка ********************
ищецът е бил блъснат от л.а. марка „Фолксваген Тигуан", с peг. № ********,
управляван от ********.
Сочи се, че процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: на
26.11.2023г. около 14:20 часа, в гр. Варна, управлявайки лек автомобил марка „Тойота
Приус", с per. № ******** ищецът се движел по бул. Христо Смирненски посока бул.
„8-ми Приморски полк". Преди да се включи по бул. „8-ми Приморски полк",
движещият се пред него лек автомобил спрял, поради пресичащ пешеходец, поради
което и ищецът спрял, но водачът на движещия се зад него л.а. марка
******************** не могъл да спре безопасно и го блъснал. Твърди се, че за
настъпилото ПТП са попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка
„Фолксваген Тигуан", с per. № ********.
Сочи се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, със срок на действие 04/04/2023 г. - 03/04/2024г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
На 27.11.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков
материал и състави Опис -заключение по щета с № ******************** В описа
като увредени детайли били посочени: задна броня, врата на багажник, лайсна заден
капак, калник заден десен, престилка задна, водач задна броня ляв, стоп ляв, основа
задна броня, основа заден ляв калник, гума задна лява K******************** основа
заден ляв калник вътр., основа заден ляв калник, рог заден ляв, клапа отдушник,
калобран заден ляв, основа стоп ляв, буфер заден ляв и декоративна кора багажник
лява.
Сочи се, че ищецът е получил като застрахователно обезщетение
сумата в размер на 2400.25 лв., която намира за крайно занижена.
Ищецът намира, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е
в размер на 9 000.00 лв., от която сума следва да се приспадне заплатената до момента
сума в размер на 2 400.25 лева, или сумата, която следва застрахователя да му заплати
е в размер на 6 599.75 лева.
По изложените съображения , се счита , че за ищеца е налице правен
интерес от завеждане на исковата молба.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищецът посочва, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, че желае задължението
да бъде заплатено по следната банкова сметка:
******************** специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК
*********, със седалище гр. София бул. "Витоша" № 89Б , в срока по чл. 131 от ГПК,
е депозирало отговор на исковата молба.
Счита се исковата претенция за процесуално допустима, но за
неоснователна, поради което се оспорва изцяло - по основание и размер.
Не се оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за л.а. Фолксваген Тигуан, с рег. № **********
Не се оспорва механизма за настъпване на имуществените щети на лек
автомобил Тойота Приус, с ******** както и обстоятелствата около настъпването им.
2
Не се оспорва, че ищецът е завел извънсъдебна претенция, регистрирана
като щета № ********************на 27.11.2023 г. Сочи се, че въз основа на
посочения застрахователен договор и предявена от пострадалото лице извънсъдебна
претенция, регистрирана като щета № ******************** „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД,
изплатило на И. Д. И. сумата в размер на 2400,25 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените от ПТП имуществените вреди по лек автомобил Тойота
Приус, с ******** за което се съдържа изрично признание в исковата молба.
Оспорва се иска по размер. Счита се, че с изплащането от "ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД в полза на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на
2400,25 лв., ответното дружество е изпълнило задължението си към ищеца и не му
дължи заплащане на друга сума, т.к. това ще доведе до неговото неоснователно
обогатяване.
Оспорва се иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото
неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния.
С оглед изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.214 ГПК в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 17.06.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения иск
посредством увеличаване на размера на същия, като същият се счита за предявен за
сумата в размер на 8027,64 лв., представляваща окончателен иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото свидетелство за регистрация част І , се
установява, че лек автомобил марка „Тойота Приус", с peг. ************ е
собственост на ищеца И. Д. И..
Видно от двустранен констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие от 26.11.2023 г., на 26.11.2023 г. около 14:20 часа, в гр.Варна, ищецът е
управлявал собствения си лек автомобил марка ******************** по бул. Христо
Смирненски посока бул. „8-ми Приморски полк", като преди да се включи по бул. „8-
ми Приморски полк" е спрял, поради пресичащ пешеходец, но водачът на движещия се
зад него лек автомобил марка ******************** ******** не е могъл да спре
безопасно и го е блъснал. Видно от констативния протокол , ******** е отбелязал в
забележка, че не е употребил алкохол.
Видно от опис заключение по щета № ********************27.11.2023
г. на ответното дружество, са описани следните щети на процесния автомобил : задна
броня, врата на багажник, лайсна заден капак, калник заден десен, престилка задна,
водач задна броня ляв, стоп ляв, основа задна броня, основа заден ляв калник, гума
задна лява K******************** основа заден ляв калник вътр., основа заден ляв
калник, рог заден ляв, клапа отдушник, калобран заден ляв, основа стоп щит ляв,
буфер заден ляв и декоративна кора багажник лява.
Видно от съвпадащите твърдения на страните, между същите не е спорно
и обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 2400,25
лв., представляваща определеното от ответника застрахователно обезщетение.
Ответното дружество не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” с прекия причинител на
вредата към датата на ПТП – 26.11.2023 г. Следователно, процесното пътно-
транспортно произшествие е настъпило по време на действие на горепосочената
застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по
3
предявения иск.
Между страните са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, които се установяват и от коментираните по-горе
писмени доказателства , както следва:
- че на 26.11.2023 г. е настъпило процесното застрахователно събитие, при
следните обстоятелства: на 26.11.2023г. около 14:20 часа, в гр. Варна, управлявайки
лек автомобил марка „Тойота Приус", с peг. № ******** ищецът се движел по бул.
Христо Смирненски посока бул. „8-ми Приморски полк". Преди да се включи по бул.
„8-ми Приморски полк", движещият се пред него лек автомобил спрял, поради
пресичащ пешеходец, поради което и ищецът спрял, но водачът на движещия се зад
него л.а. марка ******************** не е могъл да спре безопасно и го е блъснал;
- че лек автомобил марка ******************** към датата на инцидента е
бил застрахован в ответното застрахователно дружество по риска „Гражданска
отговорност", по силата на действащ към датата на процесното ПТП договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „ДЗИ-ОЗ“
ЕАД;
- че ищецът е отправил претенция до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди — щетите по лек
автомобил марка ******************** на основание на което е била образувана
щета, извършен е оглед на лекия автомобил, констатирани са повредените детайли, за
което е съставен съответния опис, приложени към исковата молба;
- че ищецът е получил като застрахователно обезщетение от ответника
сумата в размер на 2400,25 лв. , на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице А. Х. В. по приобщената към
доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, щатите по
собствения на ищеца лек автомобил марка ******************** вследствие на
настъпило на 26.11.2023г. ПТП са, както следва: Задна броня, Врата на багажник,
Лайстна заден капак, Калник заден десен, Престилка задна, Водач задна броня ляв,
Стоп ляв, Основа задна броня, Основа заден ляв калник външна, Гума задна лява
********************, Основа заден ляв калник вътр., Основа заден ляв калник, Рог
заден ляв, Клапа отдушник, Калобран заден ляв, Основа стоп /щит/ ляв, Буфер заден
ляв, Декоративна кора багажник лява. Вещото лице посочва , че стойността за
възстановяване на щетите , като обща сума по средни пазарни цени е в общ размер от
10427,89 лв. В заключението се посочва ,че уврежданията, който са установени по
автомобила, са в задна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение в посока отзад напред и последващите ги деформации и измествания
на детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в Двустранен
Констативен Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „Тойота Приус”, ******** и е възможно същите да са причинени по степен
и вид от настъпилото ПТП.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на
договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение
на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк
4
и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл.
432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Ответното дружество не оспорва, че към процесната дата между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка ******************** е
било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката
“Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя
страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди
причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че
причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от
противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е
настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил
марка ******************** – ******** , който е извършил нарушение на ЗДвП,
който не е успял да спре своевременно и е блъснал в задната част собствения на ищеца
лек автомобил марка ******************** който е бил спрял, поради пресичане на
пешеходец.
Вследствие на произшествието пострадалият автомобил е претърпял
вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки
за възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост
на ищеца, поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е
предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД
ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на
преките вреди.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер
на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие , като размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
пазарни цени , т.е. обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
5
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо увреденото
имущество може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност.
Съобразявайки заключението на вещото лице по приобщената към доказателствения
материал съдебна автотехническа експертиза , съдът намира,че пазарната стойност за
възстановяване вредите настъпили по автомобила на ищеца , вследствие на процесното
пътно-транспортно произшествие, е в размер на 10427,89 лв.
Не се спори между страните, че ответното дружество по повод
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на
общо 2400,25 лв., стойността на което следва да бъде приспадната от приетата като
меродавна от съда стойност , необходима за възстановяване на увредената вещ от
10427,89 лева, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 8027,64
лева. Вследствие на изложеното , съдът намира,че предявената искова претенция се
явява доказана както по своето основание, така и по размер, поради което следва да
бъде уважена.
С оглед направеното искане , следва да се присъди законната лихва върху
процесната сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
по делото разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането
им и списък по чл.80 от ГПК , приложен по делото. Общият размер на извършените
разходи от ищеца е 2201,11 лв., от които 50,00 лв.- държавна такса, 560,00 лв.- депозит
за вещо лице за изготвяне на САТЕ, 271,11 лв.- държавна такса за увеличение на
размера на предявения иск и 1320,00 лв. с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение,
като съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото същото е под
минималния установен размер, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, със
седалище гр. София бул. "Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И. ЕГН
**********, с адрес: ******************** сумата в размер на 8027,64 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил марка ******************** изразяващи се в увреждане на ,
както следва: задна броня, врата на багажник, лайсна заден капак, калник заден десен,
престилка задна, водач задна броня ляв, стоп ляв, основа задна броня, основа заден ляв
калник, гума задна лява K******************** основа заден ляв калник вътр.,
основа заден ляв калник, рог заден ляв, клапа отдушник, калобран заден ляв, основа
стоп щит ляв, буфер заден ляв и декоративна кора багажник лява, причинени в
резултат на настъпило на 26.11.2023г., ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „******************** застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, която сума представлява
разликата над изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на
2400,25 лева до пълния размер на необходимата сума за възстановяване причинените
щети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането.
6
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, със
седалище гр. София бул. "Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И. ЕГН
**********, с адрес: ******************** сумата от 2201,11 лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА, че присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
заплатени от ответника по посочената в исковата молба банкова сметка, на
основание чл.127 ал.4 от ГПК, както следва:
******************** специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7