Р Е Ш Е Н И Е
Номер
02.07.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На четиринадесети май Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 11523 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба ищците Е.Н.И. и К.И.И. твърдят, че на
13.03.2008 г. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
33882/2008 г. с ответника „Ю.Б.“ АД, по силата на който получили от банката
кредит в размер на 193 100 лева. Погасяването на кредита следвало да се
извършва на месечни анюитетни вноски. С договор, обективиран в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 32, том II, рег.№ 1731, дело № 225 от 2008
г. по описа на М.Н., нотариус с район на действие СРС, ищците ипотекирали
следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 6, в степен на завършеност
„груб строеж“, находящ се на 2 етаж, във вх.З на жилищна сграда „Е“, ведно със
съответните идеални части от общите части и идеални части от УПИ, находящ се в
гр.София, СО, район Панчарево. Въпреки, че кредитът бил отпуснат и усвоен в
лева, ищците твърдят, че през целия период на договора били задължавани от
банката да плащат месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове. Освен това,
въпреки изрично уговореното в чл.3 от договора, че лихвата е сбор от базов
лихвен процент в размер на 4,5 % и надбавка от 1.15 пункта, банката-ответник
многократно увеличавала лихвата, а от там и месечната анюитетна вноска по
кредита. Ищците твърдят, че за увеличаване на лихвения процент не били
уведомявани по никакъв начин. С оглед предходното, тъй като до края на срока на
договора ищците щели да заплатят на банката сума, която многократно надвишавала
размера на усвоената от тях главница, извършили две частични предсрочни
погасявания - на 21.12.2012 г. със сумата от 33 900 швейцарски франка, за което
бил сключен анекс от същата дата и на 27.03.2013 г. със сумата от 18 080
швейцарски франка. След това продължили да заплащат точно завишените и едностранно
определени от банката месечни анюитетни вноски, като на 03.03.2020 г. кредитът
бил окончателно погасен.
В
исковата молба ищците излагат доводи за две групи неравноправни, въз основа на
което – нищожни, клаузи от процесния
договор за кредит, попадащи в приложното поле на ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на
Съвета. В първата група сочат тези, които касаят преизчисляването на размера на
кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк. С оглед
предходното се навеждат доводи за неравноправност на разпоредбите на чл.1, ал.1
и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от процесния договор.
Поддържа се, че същите не съответстват на разпоредбата на чл.240 ЗЗД, уреждаща
договора за заем и предвиждаща, че заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. В случая банката си е
запазила правото да събира вземанията си както в швейцарски франкове, така и в
друга валута, като не е предвидено кореспондиращо право на кредитополучателите
да погасяват в избрана от тях валута. Сочи се още, че цитираните клаузи попадат
в приложното поле на чл.143, т.2, т.6, т.10, т.11, т.13, т.14 и т.18 ЗЗП.
Поддържа се още, че при сключване на договора за кредит и учредяване на
ипотеката няма яснота относно размера на
кредита в швейцарски франкове, същият не само е неопределен, но е и
неопределяем, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на банката,
която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени
в договора основания. Ето защо, ищците изразяват становище, че договорът за
кредит е сключен при липса на съгласие от тяхна страна относно размера на
кредита в швейцарски франкове по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД. В
подкрепа на изложените доводи и съображения се цитира практика на КЗП и СЕС.
Във
втора група неравноправни клаузи се сочат тези относно недължимо заплатените
суми, въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката -
чл.3, ал.1 и 5, чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора за кредит. Сочи се, че
съгласно чл.3, ал.5 от процесния договор действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне, което е доказателство за
едностранния характер на клаузите от договора. Развиват се доводи, че посочените
клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и са неравноправни
по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Излагат
се съображения, че банката не само не е имала основание да повишава месечната
анюитетна вноска, но и има основание да я намали. Ето защо, ищците считат, че
са заплатили на банката ответник суми, които не дължат, като липса основание
още при самото им престиране от тяхна страна. По изложените в исковата молба и
молба с вх.№ 5060930/27.05.2020 г. доводи и съображения ищците молят съда да
постанови решение, е което: 1/ да обяви за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и 3,
чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.23,
ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г.,
тъй като са неравноправни; 2. да осъди ответника да заплати на ищците следните
суми, съгласно допуснатото увеличение на размера на исковете в съдебно
заседание от 06.10.2020г. : 2.1. сумата от 28 355,71 лв.,
представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между
швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. ; 2.2. сумата
от 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за
лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.; 2.3. сумата от 370,58 лв.,
представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода
от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. Претендира се законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до оканчателното
изплащане, както и разноски. Искането е сумите да бъдат присъдени при активна
солидарност, евентуално при разделност. В условията на евентуалност ищците
искат: ответникът да бъде осъден да им заплати сумата по
т.2.2. в швейцарски франкове по курса на франка към лева, валиден към датата на
исковата молба. Евентуално молят, при отхвърляне на иска по т.2.2. сумата да им
бъде присъдена на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на
лихвата от банката – ответник.
В
подадения в срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва сключването на процесния
договор за кредит, както и че уговорената сума е усвоена от кредитополучателите-настоящи
ищци, които са започнали да го погасяват според одобрения погасителен план с
размер на месечна погасителна вноска, определена в швейцарски франк. Оспорват
се твърденията на ищците, че кредитополучателите са били принудени да плащат
погасителни вноски в швейцарски франк. В тази насока се излагат доводи, че
погасяването на кредита в тази валута не е наложено принудително на
кредитополучателите, а е в резултат от двустранно уговорените клаузи в договора
за кредит. Твърди се, че месечната вноска е променяна от банката според
предвидената в договора възможност, но не и поради промяна на курса на
швейцарския франк. Поддържа се становище, че ищецът И. е подал изрична молба на
11.03.2008 г. (2 дни преди да бъде подписан договор за кредит), с която е
поискал одобреният в лева кредит да бъде заместен с кредит в швейцарски франк.
Твърди се още, че ищците са изтеглили кредит в швейцарски франк и са се
разпоредили със сумата на получения кредит отново в швейцарски франк. Сочи се,
че ищците са подписали два погасителна плана с уговорени в тях вноски в
швейцарски франк, което опровергава твърденията им, че банката едностранно ги е
задължила да правят вноски в тази валута и едностранно превалутира сумите за
вноски, които са правили в лева. Оспорва се твърдението на ищците, че при
сключване на договора не е бил ясен конкретния размер на кредита в швейцарски
франкове. Сочи се, че при сключване на договора е посочена равностойността на
швейцарските франкове на сума в лева (чл.1, ал.1 от договора). Освен това се
твърди, че страните са подписали Приложение № 1, което не е представено към
исковата молба и се представя с отговора, в което страните са уговорили, че
размерът на кредита в швейцарски франкове е 159 706 шв.фр. по курс 1,2091. Тази
сума ищците реално са получили по сметката си в швейцарски франкове. За
желанието на кредитополучателите да получат именно горепосочената сума била
подписана молба за откупуване на валута и искане за усвояване на суми по
кредит. Изразява се становище, че кредитополучателят може да погасява кредита
директно в швейцарски франкове, без да се налага превалутиране, от каквато
възможност ищците се били възползвали за общо 138 вноски. Излагат се доводи, че
няма законова забрана страните да уговарят един вид валута за предоставяне на
кредита и друг вид за връщането му. Поддържа се становище, че клаузите на
договора са съставени на ясен и разбираем език, а сочената от ищците съдебна
практика е неприложима по настоящия казус. По отношение на аргументите за
неравноправност на клаузите, свързани с определянето на лихвения процент,
даващи право на банката едностранно да променя лихвата по договора се поддържа
становище, че това е изрично уговорено между страните, а кредитополучателите са
били запознати с методологията за определяне на БЛП. Изразява се и несъгласие
за неравноправност на клаузите от договора на сочените в исковата молба
основания съгласно ЗЗП. Изразява се несъгласие с твърдението на ищците, че
банката са е обогатила за тяхна сметка със суми от вноски по кредита. В тази
насока се сочи, че вноски по кредита са правили и трети лица, а не само
кредитополучателите. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 13.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33882 между ищците и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД – предишното наименование на ответника, по силата на който банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 000, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 92 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 101 100 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро в деня на усвояване на кредита - за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк. Кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 212 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 годишната лихва се формира като сбор от базовия лихвен процент ( БЛП ) на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 4.5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Е.Н.И. и се ползва при условията на ал. 3 и 4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. Превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1. такса за управление - 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2. в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита - годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и 3. административна такса от 20 лв., еднократно платима при подаване на молбата за кредит, като с чл. 12, ал.1 банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл.8 от договора страните са уговорили, че кредитополучателят може да изплати дълга си предсрочно - изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката, като в ал.2 е посочено, че при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница. Съгласно чл. 21 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката и се съгласява в тези случаи банката да превалутира кредита в български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Дефиниция на понятието "превалутиране" е дадено в чл. 22 от договора а именно - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст кредитополочателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъли правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Към договора за жилищен кредит са сключени 2бр. Анекси – от 21.12.2012г., в който е посочено, че на осн. чл.8 и 9 от договора и подадена молба от клиента от 18.12.2012г. за частично погасяване на кредита, се извършва предсрочно погасяване на сумата от 33 900 швейцарски франка, като погасителния план се преизчислява, а всички останали клаузи на договора за кредит се запазват; от 27.03.2013г., с който отново на основание подадена от кредитоплучателите молба е предсрочно погасена сумата от 18 080 швейцарски франка. И двата анекса са сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, в качеството му на кредитор, което навежда на мисълта, че вероятно в този момент вземането по кредита е било прехвърлено на посоченото лице, за което по делото не са изложени нито факти, нито доказателства. Съдът намира, че това няма съществено значение в случая, доколкото никоя от страните не поддържа посочените анекси да не са обвързващи между страните, нито се оспорва въпросното предсрочно погасяване.
За обезпечаване изпълнението на задълженията по горепосочения договор на 14.03.2008 г. с нотариален акт № 32, т. ІІ, рег. № 1731, дело № 225/2008 г. на нотариус М. Н., с рег. № 362 на НК ищците са учредил и в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот.
По делото е представена молба от 11.03.2008г. От К.И.И., за замяна на жилищния кредит, за който същият е одобрен, с продукта жилищен кредит в равностойността на швейцарски франкове към BGN с намаляващи месечни вноски. По отношение на документа е открито производство по оспорване на подписа на ищеца по чл.193 от ГПК. Изслушано е заключението на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице И.И., неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено. Съгласно същото подписът в посочения документ не е положен от К.И.И.. Ето защо, съдът намира за доказано от фактическа страна, че оспорването е проведено успешно и документът е неистински, поради което го изключва от доказателствата по делото и не го съобразява при решаването на спора.
По делото е представено двустранно подписано Приложение №1 от 03.04.2008г. към договора за банков кредит, в което страните са се съгласили за следното – че датата на усвояване на кредита е 03.04.2008г. и към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към лева е 1.2091, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит на швейцарски франкове по чл.1 от договора е 159 706 швейцарски франка.
Прието
е по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Ваня Петрова, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и пълно. След извършена проверка
в счетоводството на банката и от представените му документи вещото лице е
установило, че на 03.04.2008 г. по сметка на Е.И. при ответната банка за
обслужване на кредита са постъпили 159 706 швейцарски франка. Тази сметка е
била блокирана, поради което кредитополучателите реално не са могли да се
разпореждат с наличните по нея парични средства. На същата дата, съгласно молба
от ищцата, банката е превалутирала посочената сума от швейцарски франкове в
лева в личната разплащателна сметка на ищцата по курс „купува“ за швейцарски
франк на банката за този ден – 1.2091. Така
по левовата сметка на ищцата са постъпили 193 100 лева. В нито един
момент ищцата не е имала достъп до средствата в швейцарски франкове по
блокираната сметка. Вещото лице е установило също така, че обслужването на
кредита е извършвано чрез вноски в швейцарски франкове. На 03.03. 2020г.
кредитът е бил окончателно погасен. Вещото лице е представило в табличен вид
разликата в курса на швейцарския франк спрямо лева за процесния период –
11.05.2015г. - 03.03.2020г. и е изчислило, че ако кредитът е връщан в лева, а
не в швейцарски франкове, ищците са щели да платят 28 355,71 лв. по-малко в
сравнение с това, което са платили при изплащането му в швейцарски франкове.
След сравнение между размера на месечната вноска, съгласно приложимата
възнаградителна лихва в първоначалния договор за кредит и нейния размер след
промяната в годишния лихвен процент, вследствие промяната в базовия лихвен
процент, вещото лице е изчислило, че за същия период ищците са надплатили сума
в размер на 1 332,04 швейцарски франка или 2 366,49 лева. Посочило е също така,
че за процесния период ищците са надплатили сума за годишна такса за управление
на кредита по чл.4.2 от договора в размер на 370,58 лв. На вещото лице е била
предоставена Методология за определяне на БЛП за жилищни кредити на банката,
съгласно която БЛП се определя като сбор от следните компоненти: трансферна
цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от
разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число:
пазарните ( бенчмаркови ) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рискова
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директни
нелихвени разходи на банката по привлечения паричен ресурс - минимални
задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др. Буферната
надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0.50 % на годишна база. Всички компоненти са
обективни, с изключение на буферната надбавка, т.к. нейната стойност се
определя от Комитета по управление на активите и пасивите / КУАП/. Годишният
лихвен процент по договора в размер на 5,65 % е определен като сбор от БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора е бил в
размер на 4, 5 %, и договорената надбавка от 1,15 пункта. Няма налична формула за
изчисляването на БЛП, поради което банката е използвала представената методология.
Едва от 2010г. с приемането на Закона за потребителския кредит, е въведено
изискване за прилагане на конкретна формула.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени:
-
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.146 и чл.143 от ЗЗП за
установяване нищожност на следните клаузи от процесния договор за кредит HL33882/2008
г.: чл. 1, ал. 1 в следната част "банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове по курс "купува" за швейцарския
франк към лева/евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на
кредита"; чл.
1, ал. 3; чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 3; чл. 3, ал. 1; чл. 3, ал. 5; чл. 6, ал. 2;
чл. 8, ал. 2; чл. 12, ал. 1; чл. 23, ал.1 ; чл. 23, ал. 2;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. ;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата от 2 366,49 лв., представляваща
платена без основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015
г. - 03.03.2020 г.;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.
Претенциите по чл.55, ал.1 от ЗЗД са
заявени в условията на активна солидарност между ищците, доколкото като
кредитополучатели по процесния договор те са били както солидарни кредитори по
отношение на задължението на банката да предостави отпуснатата сума, така и
солидарни длъжници по отношение на задълженията си за връщане на заетата сума.
На следващо място, ищците изтъкват /и представят доказателства/, че са съпрузи,
поради което и солидарно отговарят за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. Ако съдът счете за недопустимо осъждането на ответника да
им заплати процесните суми в условията на активна солидарност, молят те да им
бъдат присъдени в условията на разделност по равно.
В
условията на евентуалност ищците искат: ответникът да бъде осъден да им заплати
сумата по т.2.2. в швейцарски франкове по курса на франка към
лева, валиден към датата на исковата молба. Евентуално молят, при отхвърляне на
иска по т.2.2. сумата да им бъде присъдена на основание надплатено, поради
неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник.
Страните не спорят, а и от заключението
на ССчЕ се установява, че процесните суми са били платени от ищеца на
ответника. Спорно е дали е налице основание за плащането и по-конкретно – дали
клаузите от договора, въз основа на които са били платени конкретните суми, са
нищожни или валидни.
Извън това, от заключението на вещото лице се установява, че трети лица са превеждали суми по сметка на ищцата, в качеството й на кредитополучател, за погасяване на дълга. В тази връзка е направено и възражение от ответника за липса на основание на претенциите по отношение на тези вноски. Съдът намира това възражение за неотносимо към предмета на спора. Доколкото сумите са превеждани по сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита, същите са използвани за погасяване на задълженията по вноските с настъпила изискуемост от името на ищците. Причините за физическото извършване на вноските от трети лица могат да са множество и да имат различна правна природа. Те са въпрос на вътрешните отношения между кредитополучателите и третите лица, и са ирелевантни за спора по делото.
Законът
за защита на потребителите /ЗЗП/, приложим към процесния договор, доколкото
кредитополучателят е физическо лице, използващо кредита за закупуване на
жилище/пар. 13, т.1 от ЗЗП/, предвижда в чл.146, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143, ал.1 от ЗЗП,
като в ал. 2 на същата разпоредба са изброени примерно някои често срещани
случаи на уговорки, които увреждат потребителите, сред които в т.19 е посочена
уговорката, която не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Следователно,
нищожността на клаузата предполага тя да е неравноправна и да не е уговорена
индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта на доказване, че
клаузата е била индивидуално уговорена, лежи върху ответника /чл.146, ал.4 от
ЗЗП/ и това му е било указано с доклада по делото. Въпреки това, той не е
ангажирал никакви доказателства в тази посока. Ето защо, съдът приема от правна
страна, че процесните клаузи на договора за кредит не са били индивидуално
уговорени.
По
валидността на първата група атакувани клаузи -
чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2
от договора за кредит:
При тълкуване на разпоредбите на чл. 1,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора става ясно, че страните реално
са договорили кредитът да бъде предоставен в лева. До блокираната сметка в
швейцарски франкове ищците не са имали достъп, сума в тази валута същите не са
получавали. Действителното усвояване на кредита е договорено да бъде извършено
в лева. От заключението на ССчЕ се установява, че сумата е била преведена по
блокирана сметка на кредитополучателите в швейцарски франкове, с която те не са
можели да се разпореждат, след което от тази сметка сумата е преведена по
левова сметка на единия от кредитополучателите.
Страните са се споразумели също така кредитът да бъде погасяван на
вноски в швейцарски франкове. При това положение, при покачването на курса на
франка спрямо лева кредитополучателят плаща по-висока сума в лева, за да
погасява месечните си вноски, тъй като му се налага да закупува швейцарски
франкове на по-висока цена. В резултат, валутният риск е прехвърлен върху
потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението и уврежда неговите
интереси. Върху потребителя са прехвърлени неизгодните за него икономически
последици от повишаването на валутния курс на валутата по кредита в сравнение с
националната. За равновесие, в договора не е предвидено, че банката носи риска
от поевтиняването на швейцарския франк спрямо лева. Потребителят не разполага със средство за
въздействие при ситуация, в която поради ежемесечното покачване на валутния
курс, стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все по-голяма,
изчислена в местната валута – български лев. Банката, от своя страна, чрез
разпоредбите, които й дават право да променя лихвения процент по кредита, е
гарантирала интереса си при промяна на пазарните условия. Изложеното налага
извода за наличие на значително несъответствие между правата и задълженията на
банката и клиента.
С
цитирания чл.23, ал.1 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /включително и пропуснати ползи /, произтичащи от промяната във валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 на същия текст
кредитополочателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъли правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
За да
бъде обаче реално изпълнено задъжението за информираност, СЕС приема, че
финансовите институции следва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволи да вземат решение, основано на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските
на драстично обезценяване на законното платежно средтство на държавата –
членка, в която се намира местожителството на кредитополучателя, както и на
увеличаването на чуждестранния лихвен процент /решение по дело С – 186/2016г.
на СЕС/. Клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута , в която
кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения . В т.50 от
решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре
осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се
излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута , по-специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по
дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в
отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл,
че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства ,
за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй
като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните , проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната
юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална
значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с
оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки
по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. За да установи дали клаузата води в разрез с
принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният
съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с
потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че
потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално
договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по
C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55
от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо
тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
Въз
основа на гореизложеното, при постановяването на решението по т.д.
№3539/2015г., ВКС, ТО е приел, че неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Като съобрази всичко гореизложено, съдът намира, че цитираните по-горе клаузи на договора са неравноправни и следователно нищожни. Банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за финансовите му задължения. Наличието в текста на договора на посочената клауза не е равнозначно на добросъвестно изпъленение на задължението на банката за достатъчна информираност в контекста на даденото по-горе тълкуване от СЕС. Действително, дейността на банката не е от естество да влияе съществено на валутния курс на швейцарския франк, нито който и да било пазарен субект е в състояние да предвиди бъдещото изменение на валутния курс за период от над 15 години. Въпреки това, банката като професионален търговец е била длъжна да приложи експертната си компетентност и да предложи на потребителя информация за това как би могло да се отрази на размера на месечната му вноска, изчислена в национална валута, едно евентуално устройчиво поскъпване на валутата на кредита, тъй като това обстоятелство се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Това добросъвестно изпълнение на задължението й за достатъчна информираност би довело до възможността обичайно наблюдателният и разумен потребител да вземе обосновано решение дали е в негов интерес да сключи договор, който възлага валутния риск изцяло върху него. Съдът намира, че дори и при индивидуално договаряне не би могло да се очаква, че потребителят би се съгласил да понесе еднолично вредите от поскъпване на валутата, поставяйки се доброволно в положение на неравнопоставеност с другата страна по договора.
Валутата,
в която следва да се погаси задължението е съществен елемент от договора за
кредит, тъй като се отнася до самото естество на задължението на длъжника.
Предвид, че договорът за кредит е сключен за 212 месеца и
при систематичния й прочит с клаузата за поемане на валутния риск от промяната
в курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро,
както и при липса на прозрачно изложен точен механизъм, за който се отнася
клаузата за валутния риск и липсата на ясни и разбираеми критерии, на основание
на които потребителят да предвиди икономически последици от поемане на
задължение за плащане на предоставената сума в швейцарски франкове, клаузата на
чл. 1, ал. 1 не отговаря на критериите за яснота и разбираемост. Т.к. клаузата
в договора за валутния риск е нищожна ,
нищожна е и уговорката за предоставяне на кредита в швейцарски франкове.
От систематичното и логическо тълкуване на спорните клаузи следва да се приеме,
че страните биха сключили договорът и без частта за предоставяне на кредита в
швейцарски франкове, съответно - договорът (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД) е действителен и следва да се приравни на договор за кредит в лева.
Тъй като е нищожна клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит в частта за предоставяне на договорената заемна сума в швейцарски франкове, са съответно нищожни и клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3, уреждащи подписване на приложение към договора за приложимия курс "купува" за швейцарския франк на Юробанк и Еф Джи България АД към датата на усвояване на кредита, както и превод на заемната сума по сметка във франкове, а след това превалутиране в лева. На същото основание - след като частта от клаузата в договора, че банката предоставя договорената заеманата сума в швейцарски франкове е нищожна, то нищожна е и уговорката, според която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, както и уговорката, че при наличие на средства в лева или евро банката служебно превалутира наличните средства в швейцарски франкове.
По
валидността на втората група атакувани клаузи – чл.3, ал.1 и 5, чл.8, ал.2 и
чл.12, ал.1 от договора:
При осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, а по силата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В
задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по
преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че "националната
юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата
неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с
потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в
свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на
определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази
промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално
да провери дали, предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред
които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо
правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите
ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга
разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите
имат право да прекратят договора". "Основателно съображение" по
смисъла на горепосоченото решение представлява всяко обективно обстоятелство,
извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или
установено преди сключване на потребителския договор и което обективно води до
увеличаване на цената на стоката или услугата.
Процесният договор за кредит не съдържа
методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата. Нещо повече,
установява се от заключението на ССчЕ, че формула за изменение на БЛП, било в
посока увеличение или обратно - към намаляване, не съществува. Следователно
клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5, както и чл. 12, ал. 1, които въвеждат
правото на кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва,
т.е. цената на кредита, която е съществен елемент от договора, чрез изменение
на единия от компонентите й - БЛП, са неравноправни. Те не предвиждат ясен
механизъм как се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент
и в този смисъл на потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна
и конкретна информация за методологията на увеличението. В
Решение №
95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II
ТО, е посочено, че с чл. 58, ал. 1,
т. 2 ЗКИ е въведено изискване общите условия на банката да
уреждат метода за изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя.
Следователно за банката съществува изрично законово задължение в общите условия
да се съдържат кумулативно два елемента - методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на
договора. Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни
индекси и/или индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за
начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната
формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка.Това разбиране е застъпено
последователно в практиката на ВКС, обективирана в Решение №
424/02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. на ВКС, IV Г. О., Решение №
77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на III Г. О. на ВКС, Решение № 205 от
07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, I Т. О. и Решение №
165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I Т. О, в
които е разяснено, че липсата на яснота относно методиката и математическия алгоритъм
за начина на формиране на едностранно променената лихва, както и липсата на
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на приложимия
пазарен индекс, води до неравноправност на съответната клауза. В посочените
решения са изведени критериите, от които съдът следва да се води при извършване
на преценка за неравноправност, по следния начин: дали изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор; че само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги
не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля; че за да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП); че
потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело
С-92/11); както и че съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока (решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10), но при
съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин
(чл. 147, ал. 2 от ЗПП), във връзка с всички останали клаузи на договора, като
вземе предвид вида на стоката и услугата (чл. 145, ал. 1 от ЗПП ).
В настоящия случай не се установява, че
на кредитополучателите са били предварително и по достъпен начин оповестени
правилата, по които ще се извършва изменението на възнаградителната лихва по
размер. Не е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2,
т. 1 ЗЗП: доставчикът на
финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за
извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в определен
срок и другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. В
процесния договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на
потребителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че посочените по-горе клаузи от договора са нищожни като неравноправни, като по отношение клаузата на чл.3, ал.1 следва да се има предвид, че нищожността засяга само частта, в която е посочено, че се дължи годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс съответната надбавка. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане нанищожната й част - “валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съдът намира, че сделката би била сключена и без недействителната й част (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните следва да се приложи без приетата за нищожна част, следователнно кредитополучателите дължат възнагарадителна лихва в размер, каквъто е бил първоначално уговорен, без извършените впоследствие изменения, въз основа на нищожната част от клаузата. Искът за установяване нищожност на клаузата е основателен в частта, че годишната лихва се определя от приложимия БЛП, "валиден за съответния период на начисляване на лихвата" и следва да бъде уважен в тази част, а за останалата част от клаузата - отхвърлен.
Относно чл. 8, ал. 2 от договора, съдът
намира, че клаузата е неравноправна и следователно нищожна. Размерът на
обезщетението за предсрочно погасяване от 4% върху размера на предсрочно
погасената главница е необосновано висок.
Подобен размер на таксата за предсрочно погасяване размер би могла да
има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване на кредита и като резултат
накърняване на правото на потребителя да изпълни задължението преди срока и да
се освободи от дължимите лихви и разходи по кредита. Последователно съдебната
практика приема, уговорката за такса в размер на 4% върху погасената част от
кредита е във вреда на потребителя, противоречи на добросъвестността и може да
има за резултат създаване на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
По осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. :
След като кредитополучателят не е
следвало да носи валутния риск от промяна в курса на швейцарския франк към
българския лев и кредитът следва да се счита предоствен в лева, то и връщането
му следва да е извършвано в лева.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ
ако кредитът е връщан в лева, а не в швейцарски франкове, ищците са щели да
платят 28 355,71 лв. по-малко в сравнение с това, което са платили при
изплащането му в швейцарски франкове. Искът е основателен за целия му предявен
размер, съгласно допуснатото увеличение.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.:
От заключението на ССчЕ е видно, че за същия период ищците са надплатили сума в размер на 2 366,49 лева, вследствие на промяната в размера на месечната вноска, съгласно приложимата възнаградителна лихва, след промяната в годишния лихвен процент, вследствие промяната в базовия лихвен процент, в сравнение с размера й по първоначалния договор за кредит. Искът е основателен за целия предявен размер, съгласно допуснатото увеличение.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.:
От ССчЕ се установява, че за процесния
период ищците са надплатили сума за годишна такса за управление на кредита по
чл.4.2 от договора в размер на 370,58 лв. Искът е основателен за целия предявен
размер, съгласно допуснатото увеличение.
Искането на ищците сумите да им бъдат
присъдени при условията на активна солидареност съдът намира за неоснователно. За
вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД не е предвидена нито
законова солидарност, нито може да се приеме, че такава следва от солидарността
на ищците като длъжници по кредита – било защото такава е уговорена или
произтича от качеството им на съпрузи, доколкото източникът на задължението по
чл.55 от ЗЗД е извъндоговорен. Съдът намира, че
сумите следва да бъдат присъдени и на двамата ищци, като въпрос на вътрешни отношения между тях и
извън предмета на делото е как те ще разпределят полученото помежду си.
Поради уважаването на главните искове,
съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност.
По
разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовата
страна разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на
4 000лв. за адвокатско възнаграждение, 1 358, 89 лв. за държавна
такса и 700 лв. депозити за вещи лица. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение съдът намира за неоснователно,
предвид правната сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, обема на
работа, извършена от ангажирания адвокат, както и минималния размер на адв.
възнаграждение, изчислен по реда на НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете, предявени от Е.Н.И., ЕГН ********** и К.И.И., ЕГН ***********,*** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *****, че на
основание чл. 146 ЗЗП,
вр. чл. 143 ЗЗП
са нищожни клаузите на сключения между страните договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL37564/2008 г., както следва:
- чл. 1, ал. 1 от в частта "банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по курс "купува"
за швейцарския франк към лева/евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на
усвояване на кредита", чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3,
ал. 1 в частта "валиден за съответния период на начисляване на
лихвата", като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ иска; чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 2, 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23,
ал. 1 и чл.23, ал.2.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ***** да заплати на Е.Н.И., ЕГН **********
и К.И.И., ЕГН ***********,*** следните суми на осн. чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД:
- 28
355,71 лв., представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за
периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане,
- 2
366,49 лв., представляваща платена без
основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. -
03.03.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане,
- 370,58
лв., представляваща платена без основание такса за
управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ***** да заплати на Е.Н.И., ЕГН **********
и К.И.И., ЕГН ***********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, както следва: сумата от 4 000лв. за адвокатско
възнаграждение, 1 358, 89 лв. за държавна такса и 700 лв.
депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: