№ 15655
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110116080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С постановеното по настоящото дело Решение № 3982 от 05.03.2024 г. са уважени
предявените от „.................“ АД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление:
................... срещу В. П. Ф., с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ................
искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, като
ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 417,93 лева,
представляваща непогасена главница по рамков договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити и сумата от 787,88 лева, представляваща
стойност на договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., а на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и сумата от 206,72 лева, представляваща сторени разноски по делото.
С молба от 11.03.2024г. ищцовото дружество „.................“ АД, чрез пълномощника си
юрк. П., отправя искане за допълване на постановеното решение на основание чл. 250 ГПК
чрез присъждане на главницата заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответника по делото В. П. Ф. с
указание за възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването
му, като в указания срок такъв не е депозиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението по делото, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за
това се подава в едномесечен срок от връчване на решението/влизането му в сила.
В настоящия случай се касае за решение, което не подлежи на обжалване по общия ред
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, поради което депозирането й в рамките на едномесечния
срок от постановяването му, прави молбата процесуално допустима – подадена от
легитимирана страна (ищеца по делото) с изложени твърдения за непроизнасяне в цялост по
предявеното от нея искане и в срок.
Разгледано по същество съдът намира искането за основателно, предвид следните
1
съображения.
Действително с предявената искова молба, очертаваща предмета на търсената защита,
по който съдът следва да се произнесе с крайния съдебен акт, ищецът „.................“ АД не е
направил искане за присъждане на законната лихва върху главницата от 1 417,93 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до окончателното
плащане, но доколкото такова е заявено с депозирано по делото писмено становище от
ищеца от 19.02.2024 г. (л. 63 – л. 64 от делото) – преди приключване на първото по делото
открито съдебно заседание и преди обявяване на устните състезания за приключени, с
формулирано крайно искане за присъждане на сумата от 1 417,93 лева, представляваща
непогасена главница, сумата от 787,88 лева, представляваща стойност на договорни лихви за
периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., както и на законната лихва от подаване на исковата
молба, съдът намира, че такова следва да бъде присъдена. В тази връзка съдът съобрази, че
не се касае за предявена самостоятелна искова претенция за лихва за забава по реда на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, а за искане за лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба,
присъждането на която е законна последица от уважаване на предявения иск за главница – по
арг. чл. 214, ал. 3 ГПК, поради което заявяването й с последваща молба и преди приключване
на устните състезания не се явява недопустимо.
По изложените съображения, съдът намира процесното искане по чл. 250 ГПК за
основателно, поради което постановеното решение следва да бъде допълнено с присъждане
на законната лихва върху главницата от 1 417,93 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА постановеното по настоящото дело Решение № 3982 от 05.03.2024 г., като
ОСЪЖДА В. П. Ф., с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ................ да заплати
на „.................“ АД, с ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: ................... и
законната лихва върху сумата от 1 417,93 лева, представляваща непогасена главница по
рамков договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 250, ал. 4, вр. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2