№ 511
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Инициирано е по въззивна жалба от адв. А.П.., в качеството и на
защитник на подсъдимата Т. АВГ. Т., срещу присъда от 24.09.2021 г. по
н.о.х.д. № 19060/2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
114- ти състав, с която подсъдимата е призната за ВИНОВНА в това, че в
периода от 05.06.2007 г. до 26.10.2007 г. в гр. София, в условията на
продължавано престъпление със седем деяния, който осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на
неистински частни документи - договори, като го представила пред
неустановени служители при „Д.Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у тях
заблуждение, че се желае сключване на договор за потребителски заем,
получила без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да го
присвои - сума общо в размер от 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева,
собственост „Д.Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент преименувано на „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД), като паричните суми й били предавани от неустановени лица в
дружеството, как го следва:
1. на 05.06.2007Г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем е номер: CASH- 04008192 от
1
05.06.2007 г. на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя” е
положен подпис от лицето Е.А.Н.. като го представила пред неустановен
служител при Д.Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение, че
се желае сключване на договор за потребителски заем и на 06.06.2007 г. въз
основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо движимо
имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 800 (осемстотин)
лева, собственост на „Д. Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент преименувано на
„БНП П.П.Ф.” ЕАД), като паричната сума й била предадена от неустановен
служител в дружеството;
2. на 03.07.2007 г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH- 04073380 от
03.07.2007 г, на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя" е
положен подпис от лицето Ц.К. Ц., като го представила пред неустановен
служител при „Д. Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 04.07.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 800
(осемстотин) лева. собственост на „Д. Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановен служител в дружеството:
3. на 28.08.2007 г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH- 04073604 от
28.08.2007 ., на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя” е
положен подпис от лицето Б.Р. М., като го представила пред неустановен
служител при „Д. Ф.И.“ ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 31.08.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 600
(шестстотин) лева, собственост на „Д. Ф.И." ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановен служител в дружеството;
4. на 02.09.2007 г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH- 04073608 от
02.09.2007 г., на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя“ е
положен подпис от лицето Л. Д.П., като го представила пред неустановен
служител при „Д.Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 03.09.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 600
(шестстотин) лева. собственост на „Д.Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.” ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановения служител в дружеството:
5. на 09.10.2007 г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем е номер: CASH- 4125325 от
09.10.2007 г, на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя” е
положен подпис от лицето Ц.С. Д., като го представила пред неустановен
2
служител при „Д.Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 12.10.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 800
(осемстотин) лева, собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.” ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановения служител в дружеството:
6. на 10.10.2007 г. в гр. София използвала неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH- 4125326 от
10.10.2007 г., на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя" е
положен подпис от лицето Л.С. П., като го представила пред неустановен
служител при „Д.Ф.И.” ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 12.10.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество , с намерение да го присвои - сума в размер на 600
(шестстотин) лева. собственост на „Д.Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.” ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановения служител в дружеството:
7. на 24.10.2007 г. в гр. София използвала на неистински частен документ -
формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH-04124907 от
24.10.2007 г, на който е придаден вид, че в графа „Съгласие на заемателя” е
положен подпис от лицето М.И. И., като го представила пред неустановен
служител при „Д.Ф.И.“ ЕАД и по този начин възбудила у него заблуждение,
че се желае сключване на договор за потребителски заем и на 26.10.2007 г.
въз основа на него получила в гр. София без правно основание чуждо
движимо имущество, с намерение да го присвои - сума в размер на 600
(шестстотин) лева, собственост на „Д.Ф.И." ЕАД (към настоящия момент
преименувано на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД), като паричната сума й била предадена
от неустановения служител в дружеството, поради което и на основание чл.
212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъдена за извършеното от
нея престъпление на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимата Т. АВГ. Т., с проверена по делото
самоличност, за изпитателния срок от 4 /четири/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Със същата присъдимата подсъдимата Т. АВГ. Т. е призната за
ВИНОВНА в това, че в периода от 29.08.2007 г. до 10.10.2007 г. в гр. София,
в условията на продължавано престъпление с четири деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, при което последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
противозаконно присвоила чужди движими вещи, собственост „Д.Ф.И."
ЕАД1 (към настоящия момент преименувано на „БНП П.П.Ф.” ЕАД) - общо
парична сума в размер на 3300 (три хиляди и триста) л., които владеела - били
3
й дадени от неустановени служители в дружеството въз основа на
формуляри/договори за потребителски кредити, за да ги предаде на лицата по
договорите, както следва:
1. на 29.08.2007 г, в гр. София, противозаконно присвоила чужди движими
вещи, собственост на „Д.Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент преименувано на
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД) - парична сума в размер на 600 (шестстотин) лв., която
владеела - била й дадена от неустановен служител в дружеството въз основа
на формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH-04073605 от
28.08.2007 за да я предаде на Н.М.Г.;
2. на 05.09.2007 г, в гр. София, противозаконно присвоила чужди движими
вещи, собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД (към настоящия момент преименувано на
„БНП П.П.Ф.” ЕАД) - парична сума в размер на 1200 (хиляда и двеста) лв.,
която владеела - била й дадена от неустановен служител в дружеството въз
основа на формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH-04073612
от 04.09.2007 г, за да я предаде на В.Х.Р.;
3. на 13.09.2007 г., гр. София, противозаконно присвоила чужди движими
вещи, собственост на „Д.Ф.И.“ ЕАД (към настоящия момент преименувано на
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД) - парична сума в размер на 600 (шестстотин) лв., която
владеела - била й дадена от неустановен служител в дружеството въз основа
на формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH-04073620 от
11,09.2007 г., за да я предаде на Р.Л.Н.;
4. на 10.10.2007 г, в гр. София, противозаконно присвоила чужди движими
вещи, собственост на „Д.Ф.И.” ЕАД (към настоящия момент преименувано на
„БНП П.П.Ф.” ЕАД) - парична сума в размер на 900 (деветстотин) лв., която
владеела - била й дадена от неустановен служител в дружеството въз основа
на формуляр/договор за потребителски заем с номер: CASH-04125322 от
05.10.2007 г, за да я предаде на В.В.П., поради което и на основание чл. 206,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъдена за извършеното от нея
престъпление на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимата Т. АВГ. Т. за изпитателния срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК, е наложено ЕДНО ОБЩО НАЙ -
ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ на подсъдимата Т. АВГ. Т. измежду наказанията за
отделните престъпления, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2
/ДВЕ/ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
ОТЛОЖЕНО за изпитателния срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е постановено при изпълнение
на така определеното наказание да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през
което подсъдимата Т. АВГ. Т. е била задържана по НПК, ЗМВР или друг
закон свързани с настоящето производство.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Т. АВГ. Т. е осъдена да
заплати направените по делото разноски в размер на 1066,51 /хиляда
шестдесет и шест лв. и петдесет и една ст./ лева, от които 142,51 /сто
4
четиридесет и два лв. и петдесет и една ст./ лева по сметка на СДВР, а
останалите 924 /деветстотин двадесет и четири/ лева по сметка на СРС.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимата Т. АВГ. Т. е осъдена да
заплати държавна такса в размер на 10 /десет/ лева пбсметкду/на СРС, за
служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи.
В жалбата бланкетно се сочи на неправилност на първоинстанционната
присъда. Поддържа се, че същата е постановена при неизяснена в цялост
фактическа обстановка, с оглед на което се обосновава недоказаност на
повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната изцяло за
невиновнна по повдигнатите й обвинения.
Подсъдимата редовно призована се явява лично и с упълномощения си
защитник – адв. П.. Защитата развива подробни възражения, както следва: не
били установени и посочени служителите на дружеството, които да се
въведени в заблуждение; не било установено мястото на извършване на
престъпленията; не е било доказано по безспорен начин Т. да е получавала
суми от дружеството или от разпитаните свидетели, на които им се отпускали
кредити; липсвало правно основание за разпореждане със суми – собственост
на дружеството; нарушено е правото на защита на подсъдимата със
заличаването на свидетелите В.Р. и Р.Н. и с оставяне без уважение искането за
назначаване на допълнителна графична експертиза и ССчЕ. Иска оправдаване
на подсъдмата.
Прокурорът намира първоинстанционната присъда за правилна, а
наложеното наказание за справедливо.
Подсъдимата П. в последната си дума моли бъде отменена присъдата на
първа инстанция и да бъде оправдана.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IX-ти въззивен
състав, като прецени изложените в жалбата съображения, след като обсъди
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
намира следното:
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: показанията
на свидетелите: Ц. Д., Н.Р., П.Л., В.П., Б. М., И.К., М. И., О.Ф., П.В. и Е.К.,
дадени пред първоинстанционния съд и показанията на свидетелите: Л. П., Ц.
Ц., Н.Г. дадени пред първоинстанционния съд и приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК; заключенията на основната и съдебно –
графичните експертизи, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Настоящият състав не констатира да са допуснати нарушения на
5
процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените
източници. СРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и нито е
игнорирал част от тях, нито е възприел другите превратно. Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, този съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите
след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени
източници, с оглед принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК.
Установената фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съд,
поради което не намира за нужно да я преповтаря.
Приетите за установени фактически положения сочат на наличието на
елементите от състава на престъплението по чл. 212 ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
Съгласно задължителните указания, дадени в ПП ВС №8/1978 г. и ТР
ОСНК на ВС №13/1973 г. за осъществяване на престъплението по чл. 212 ал.1
от НК е необходимо на първо място, деецът да използва документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ, а на второ място – да
получи чуждо имущество, което вследствие на акта на имуществено
разпореждане преминава от фактическата власт на пострадалия във
фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на документа,
използван като средство на документната измама по чл. 212 ал.1 от НК, е да
създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет
на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него.
По този начин документът /неистински, с невярно съдържание или преправен/
е средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и
именно той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на
субекта на престъплението. Това престъпление от субективна страна може да
бъде извършено само с пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че използва
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с
този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще
получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на
въвеждането му в заблуда чрез представения документ.
Фактите, приети за установени от СРС, които както стана ясно не се
различават от установените от настоящата инстанция, отнесени към състава
на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК, могат да запълнят неговия
фактически състав. На първо място, действително се касае в конкретния
случай до неистински частни документи, доколкото от графическите
експертизи е установено, че в графа „удостоверяване на изпълнението“ от
договорите за потребителски кредити е установено по несъмнен начин, че са
написани от подсъдимата. За да изпълнят те ролята на средство за
осъществяване на престъпление по чл. 212 ал.1 от НК, е необходимо чрез тях
да е въведено в заблуждение лице /частно такова или длъжностно/, което
именно поради документите да реши да извърши имущественото
разпореждане – отпускане на кредит. При извършената въззивна проверка на
обжалвания краен първоинстанционен съдебен акт не се констатират
допуснати нарушения от категорията на посочените от въззивника.
Първоинстанционният съд подробно е изложил фактическата обстановка,
6
която намира за установена въз основа на събрания и проверен по надлежния
процесуален ред доказателствен материал. Декларирал е, че приема фактите,
така както се извеждат от събраните по делото доказателства, като ги е
анализирал детайлно, както от гледна точка на тяхната вътрешна логичност,
устойчивост и достоверност, така и във взаимовръзката помежду им.
Изложил е собствените си съображения относно обективността и истинността
на гласните доказателства и фактическите положения, които се извеждат от
тях. Посочил е подробно защо дава вяра на показанията на свидетелите Д., П.,
М., П., И., Ц., Г.. Една част от тези свидетели посочват, че не познават
подсъдимата и никога не са били кандидатствали за кредит от „Д.Ф.И.“.
Други са категорични, че Т. не им е давала пари в заем, без да са депозирани
изискуемия формуляр за потребителски кредит, трети твърдят, че са вземали
потребителски кредити, но са ги били погасили. Контролираният съд
внимателно е обсъдил показанията на свидетелите Л., К. и Ф. (служители в
дружството) досежно процедурата по предоставяне на потребитеслките
кредити. Изложеното налага извода, че първоинстанционният съд при
изследване на доказателствената съвкупност е изпълнил задълженията си,
произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като е
извършил самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата, излагайки
ясни и подробни съображения относно приетите въз основа на тях фактически
положения. Липсват основания за упрек към осъществената от първата
инстанция доказателствена дейност, като не се констатират нарушения от
вида на бланкетно визираните и подробно изложени пред СГС възражения.
Посочените гласни доказателствени източници са били обсъдени от СРС и в
контекста на отразеното в заключенията на графическите експертизи, че
подписите в изследваните документ не са положени от посочените свидетели,
а от подсъдимата П.. С изполването им подсъдимата съзнателно е въвела в
заблуждение неустановени длъжностни лица в дружеството, които са се
разпореждали с имуществото му като са предоставяли парични средства по
договорите за кредит. Тези действия, осъществяващи един и същ престъпен
състав – чл. 212, ал. 1 от НК, подсъдимата е извършила през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния от субективна и обективна
страна са продължение на предшестващите, с оглед на което правилно
осъществената от подсъдимата Т. престъпна дейност е субсумирана под
нормата на чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съображенията за допуснато нарушение на закона се свързват с липса
на отразяване в мотивите на въззивната присъда на осъществено от
подсъдимата разпореждане със суми, предоставени й от дружеството по
силата на сключен договор за потребитески кредити, което според въззивния
жалбоподател сочи на липса на съставомерност на обвинението за обсебване
от обективна страна. Така изложените доводи не могат да бъдат споделени.
Изпълнителното деяние "присвои" по основния състав на чл. 206, ал. 1 от НК
сочи на отношение на дееца към инкриминираната чужда движима вещ, която
владее или пази, като към своя. Присвояването на вещта безспорно може да
намери израз във фактическо или правно разпореждане с нея. В съдебната
7
практика на ВС и ВКС на РБ безпротиворечиво е застъпено становището, че
изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне - р. № 608/12.07.1991 г. по
н. д. № 445/91 г. на I н. о.; р. № 275/11 г. по н. д. № 1424/11 г. на I н. о. В
последното цитирано решение и в р. № 231/01 г. по н. д. 166/01 г. на I н. о. е
прието, че когато изпълнителното деяние на обсебването се изразява в отказ
да се върне вещта, то този отказ също следва да е противозаконен. В
конкретния случай въззивният съд е приел за установено, че сумите, които
подсъдимата е получила на законно основание - за да обслужи договорите за
потребителски кредит, в действителност не са били употребени за
предоставянето им на кредитоискатели, а същите задържала за себе си.
Използването от страна на подсъдимата на неистински разходно -
оправдателни документи, създаващи привидно впечатление, че сумите са
били изразходвани по предназначение, сочи на реализирано изпълнително
деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Същите правни изводи са били изложени в мотивите на първоинстанционната
присъда, с които въззивният съд се съгласява.
Категорично не могат да бъдат споделени доводите на адв. П.,
застъпени в пледоарията пред настоящата инстанция за това, че е допустнато
съществено нарушение на процесуалните правила (в аспекта на неотстранимо
такова) за това, че не били посочени конкретните физически лица, които са
били обект на твърдяната от прокуратурата измама. Тук е мястото да се
посочи, че няма спор в теорията и практиката, че измамата е възможна само
по отношение на физическо лице, което при това трябва да притежава
фактическа власт върху имуществото, с което се разпорежда поради
заблуждението, създадено или поддържано от дееца. Т. е. въвежда се в
заблуждение физическо лице, защото само физическото лице притежава
съзнание и може да формира правно валидна воля, но вследствие
разпоредителните действия на физическото лице може да настъпи вреда и за
юридическо лице. Настоящият случай е точно такъв, имуществената вреда е
настъпила в патримониума на дружеството, но физически са въведени в
заблуждение неговите служители, в чиито задължение е влизало обработката
на документите по отпускане на кредитите. Очевидно е, че няма как да бъде
заблудено юридическото лице и поради това, че имуществената вреда е
причинена именно на него, не е задължение нито на прокуратурата, нито на
съда да посочва поименно конкретни служители, по отношение на които е
въведено заблуждението.
Неоснователни са и доводите на защитата и за незаконосъобразен и
немотивиран отказ на съда да уважи доказателствените им искания. Поначало
не всеки отказ на съда да допусне поисканите от страните доказателства води
до нарушаване процесуалните им права, а само онзи вследствие на който са
останали неизяснени обстоятелства, относими към предмета на доказване. В
конкретния случай защитата е направила неколкократно искане /последно в
съдебно заседание на 09.06.2021г./ пред първоинстанционния съд за
допускане на повторна съдебно графологична експертиза. В тази връзка
следва да бъде отчетено, че първият съд е назначил три графически
8
експертизи. Заключенията на които са изготвени при съобразяване на всички
събрани по делото доказателства, от компетентни лица, отговорено е
изчерпателно на всички поставени въпроси, включително и при приемането
им вещите лица са дали допълнителни разяснения. Относно спорния въпрос
на защита кой е авторът на деянието вещите лица са посочили с
категоричност, а за подписи, за които не е налице такава несъмненост са
дадени с висока степен вероятности. Що се отнася до искането за повторното
ислушване на вещите лица и оставянето му без уважение с мотивите, че в
съдебно заседание, в присъствието на подсъдимата и нейните защитница,
експертите са били изслушани, страните са имали възможност за задаване на
въпроси, а и експертизите са приети и по тяхно съгласи, въззивният съд
споделя напълно.
По отношение на искането, поддържано през цялото наказателно
производство, касаещо назначаване на ССчЕ, въззивният съд е изложил
мотиви в открито съдебно заседание в посока на неоснователност на искането
и не намира за нужно да ги преповтаря.
Не е допуснато съществено ограничаване правото на защита със
заличаване на свидетелите Р.Н., Н.Г., В.Р. и С.В.. Същите са били методично
издирвани в хода на цялото първоинстанционно производство, за период
повече от една каледарна година, като са използвани всички средства за това,
но не са дали резултат. В случая обаче липсват основания да се приеме, че
изключването им е довело до ограничаване правото на подсъдимата да
обоснове и защити тезата си. От една страна с оглед принипа за разглеждане
на делото в разумент срок и изминалият голям период от време от
довършване на деянието, от друга страна, дори и да не са били
непосредствено излушани от страните и съда, налице са достатъчно други
доказателсва, които изясняват фактическата обстановка. Освен това няма как
и да не се отбележи обстоятелството, че макар и в пледоарията си пред
въззивния съд да е посочено като процесуално нарушение заличаване на
горните свидетели, нито подсъдимата, нито защитата са поддържали
доказателствено искане в този смисъл, а и въззивният съд не е установил
служебна необходимост от извършване на разпитите на посочените
свидетели.
Наложеното наказание на подсъдимата за тези престъпления е в
минимума на предвиденото в закона, изпълнението на което е отложено от
въззивния съд на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. При
определянето на наказанието са били отчетени всички смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което не са налице
основания за допълнително смекчаване на отговорността с приложението на
чл. 55 от НК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба – оставена без
уважение като неоснователна. По въпросите относно веществените
доказателства обаче СРС е пропуснал да се произнесе с крайния си съдебен
9
акт. Това нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено
от въззивния съд. В случая първата инстанция следва да се произнесе с
определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, което подлежи на самостоятелно
обжалване по глава двадесет и втора.
По тези съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Софийски градски съд, IX въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.09.2021 г., постановена по НОХД №
19060/2013 г. по описа на СРС, НО, 114- ти състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10