Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 42

                                                 гр.Кюстендил, 24.02.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                                                                                                 АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря И. С. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 10  по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във вр. с чл.208 и сл. АПК.

           А.А.Т. ***, чрез пълномощника си адв. Д.В.М.,  обжалва   решение  № 260058  от 13.10.2020г. на Районен  съд – Кюстендил   по  АНД № 667/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000094/18.03.2020г.,  издадено  от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София. Релевирани са основанията чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за неясно обвинение. При условията на евентуалност се поддържа, че нарушението има признаците на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.  Претендира се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.  

Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София,  не изразява становище по  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна, но по съображения, различни от изложените, а именно:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 30-0000094/18.03.2020год. на директора на РД „АА“ – София, с което на  касатора  А.  А.Т., за нарушение по чл.8, ал.1, пр.2 вр. с ал.2  от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ и на основание чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата, е наложено  административно  наказание “глоба” в размер на  500лв.

Административнонаказателната  отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 10.02.2020г., около 10,52 часа в района на гр. Кюстендил в посока                   с. Ж., управлява съчленено пътно превозно средство като извършва обществен международен превоз на товари по маршрут от Република Турция за Република България, видно от СМR товарителница с дата 07.02.2020г. и със заверено копие от лиценз на Общността с № 16850001/21.06.2016г., без удостоверение за психологическа годност.

За деянието е съставен АУАН № 276247/10.02.2020г., а в производството пред РС са разпитани проверяващите длъжностни лица при жалбоподателя, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и в НП.      От страна на нарушителя е приложено Удостоверение за психологическа годност № 568674, издадено на А.А.Т. на 15.02.2020г., т.е. след нарушението.

При  изложените обстоятелства, районният съд е формирал правен извод за законосъобразност на оспореното НП. Прието е, че в административнонаказателното производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно съдържанието на АУАН и НП, а по същество – че административното нарушение е извършено от жалбоподателя и е надлежно доказано от анализа на събраните доказателствени средства. По отношение правната квалификация на деянието, съдът е констатирал допуснато несъществено нарушение  от АНО във връзка със сочената разпоредба на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/2006г., в която не се съдържа нарушеното правило за поведение.  С доводи за ясно обвинение  и съответно на същото административно наказание,  съдът е потвърдил НП.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

 Въззивното решение е неправилно при наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон при издаване на оспореното НП, което районният съд не е констатирал, е във връзка с правната квалификация на релевираното деяние и съответстващата на същата санкционна норма.  Безспорно е по делото, че  нарушителят  е  извършвал  обществен международен  автомобилен  превоз на товари по маршрут от Република Турция за Република България към момента на извършената от контролните органи проверка, при която е установено, че водачът не притежава удостоверение за психологическа годност. Описаните установени факти представляват елементи от състава на  административното  нарушение  по чл.93, ал.1, т.1 от  Закона за автомобилните превози във връзка с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.  Съответно, квалификация на деянието като нарушение по чл.178в, ал.5 от ЗДвП е неправилна, както и изводите на районния съд. Съществен  разграничителен критерий, относим към правната квалификация на процесното деяние,  е видът на осъществявания  без удостоверение за психологическа годност,  превоз.  Същият   има   определящо  значение за установяване на нормативния акт, който съдържа правилото за поведение  и  административната санкция при нарушаването му.  

 В случая,  АНО  непрецизно е  приел,  че  правилото за поведение се съдържа  в разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/2006г. на МТ за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на канадидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,  приета на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.  Според  чл.8, ал.1 от Наредба № 36/2006г.,   при извършване на дейността, водачите  на таксиметрови автомобили или на автомобили за обществен превоз на пътници и товари, представят удостоверение за психологическа годност, а срока на валидност  на същото е определен в ал.2 на чл.8.  Съответно, липсата на такова удостоверение е прието от органа за административно нарушение по чл.78в, ал.5 от ЗДвП,  която разпоредба предвижда санкция за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Анализирайки  сочените в НП правни норми, районният съд правилно е установил, че АНО е допуснал нарушение  при  квалификацията на деянието като нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36/2006г., вместо  на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, която норма съдържа едновременно и правилото за поведение.  Извън обхвата на  осъществената от въззивната инстанция  проверка, обаче е останал  факта, че нарушителят  е  извършвал  международен  автомобилен обществен превоз. Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз  следва от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г.  за международен автомобилен превоз на пътници и товари, според която водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност  по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.  Съответно, неизпълнението на предвиденото изискване,  представлява  нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г., за което се налага  административното наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.  Разпоредбата,  в относимата  й редакция,  предвиджа, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с  глоба 2000 лв.  при първо нарушение. Видно е, че регламентацията на задълженията при осъществяване на  международен превоз на товари,  както в случая по делото,  се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002 г.  Последната е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП, и  неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП. Следват изводи, че надлежната правна квалификация на релевираното  деяние е като нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г., за което се налага административното наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Предвид изложеното, неправилно АНО с издаване на НП и въззивният съд с потвърждаването на същото,  са приели за приложима  санкционна норма на  чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.  Както се посочи, тя предвижда  административно наказание за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002 г., която е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП и за нарушенията на същата се налагат санкциите в ЗАвтП. Неправилната  правна квалификация на деянието и налагането на наказание по неприложим закон, са основания за незаконосъобразност на НП. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр.2 от АПК.  Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция  ще отмени НП.

Тук касационният съд намира за необходимо да посочи, че не са налице основания за преквалифициране на нарушението по състава на чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАвтП, тъй като същият предвижда  налагане на по-високо  по размер наказание "глоба", което би било в нарушение на правилата на чл.354, ал.2, т.2 от НПК вр. с  чл.84 от ЗАНН.

Предвид изхода по делото с отмяна на оспореното НП, както и на осн. чл.63, ал. 3 от ЗАНН, съдът присъжда деловодни разноски, платими от ИА „Автомобилна администрация“,  в чиято структура е АНО,  както следва: в полза на нарушителя за производството пред районния съд  в доказания размер от 360,00лв.; за производството пред касационната инстанция,  в полза на адвокат Д.В.М., осъществил правна защита и процесуално представителство на касатора при усл. на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 300,00лв., определено на основание чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Водим от горното,  Административният съд

                                                    

 Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 260058   от   13.10.2020г.  на  Районен съд – Кюстендил  по АНД  №  667/2020г.  и  вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно  постановление  № 30-0000094/18.03.2020г.,  издадено  от  директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София,  с което на  А.А.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв.    на осн. чл.178в, ал.5  от ЗДвП.

ОСЪЖДА     ИА  „Автомобилна администрация“ – София да заплати на А.А.Т., ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение  пред въззивната инстанция в размер на 360,00лв.

ОСЪЖДА     ИА  „Автомобилна администрация“ – София да заплати на адвокат Д.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, възнаграждение за представителство на касатора пред касационната инстанция в размер на 300,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.