№ 578
гр. ***, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101994 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.146, ал.1 от
ЗЗП, във вр. с чл.143 и чл.144 от ЗЗП.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С. С. А., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, област ***, ул.“***“ №14, съдебен адрес: гр.***,
бул.“***“ №81, ет.3, ап.Б, чрез адв.М. М. срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул.”***” №17Б, представлявано от управителя С. Д. С..
Ищцата твърди, че на 12.05.2020 год. сключила с ответното дружество - „***“ ЕООД
Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 800 лева. Посочената сума следвало да бъде
върната при ГПР 49.365% и лихвен процент 3.4% за срок от 12 месеца чрез 12 месечни
погасителни вноски в размер на по 100.75 лева. Датата на първото плащане било на
12.06.2020 год., а на последното – 12.05.2021 год. Твърди, че съгласно клаузите на чл.9, ал.7
от Договора се задължила да заплати и неустойка в размер на 26.27125% от получената
сума, равняваща се на 210.17 лева при неизпълнение на предвиденото в чл.7, ал.3 от
договора задължение за предоставяне на обезпечение чрез предаване на кредитора на вещ с
ликвидна стойност.
Считат, че част клаузите на договора, касаещи дължимата неустойка противоречат на
добрите нрави, поради което се явяват нищожни. В този смисъл считат, че доколкото
същите не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона и доколкото без
тях ответната страна не би сключила договора, то целия договор се явява недействителен.
1
Моли да бъде прогласена недействителността на клаузата, касаеща дължимата неустойка
/чл.9, ал.7 от договора/ като счита, че същата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. От името на упълномощен
представител – адв.М. М. от ПАК е депозирана писмено становище 22.10.2021 год., в която
излага становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Счита, че клаузите на
договора са валидни и действителни и не противоречат на закона, не го заобикалят и не
накърняват добрите нрави, като излагат конкретни съображения в тази насока. Молят
предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените в производството
разноски.
В съдебно заседание представляващия ответното дружество не се явява лично. Явява
се упълномощен представител – адв.И. Т. от ШАК, който поддържа отговора на исковата
молба и излага становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2020 год. между „***“ ЕООД и ищцата С. С. А. бил сключен Договор за
потребителски кредит под формата на договор за заем, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 800 лева. Посочената сума следвало да бъде
върната при ГПР 49.365% и лихвен процент 3.4% за срок от 12 месеца чрез 12 месечни
погасителни вноски в размер на по 100.75 лева. Датата на първото плащане било на
12.06.2020 год., а на последното – 12.05.2021 год. Съгласно клаузите на чл.9, ал.7 от
Договора ищцата се задължила да заплати и неустойка в размер на 26.27125% от получената
сума, равняваща се на 210.17 лева при неизпълнение на предвиденото в чл.7, ал.3 от
договора задължение, съгласно което следвало в 15 дневен срок от подписване на договора
да предостави обезпечение чрез предаване на кредитора на вещ с ликвидна стойност.
По делото липсват доказателства ищцата да е предоставила посоченото обезпечение,
като посочената неустойка в размер на 210.17 лева е била начислена и разсрочена и
включена в съответната погасителна вноска, видно от приложения по делото погасителен
план.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за правна защита и
съдействие, Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем от 12.05.2020
год., Схема на плащане, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Молба от С. С. А. от 12.05.2020 год., Договор за потребителски кредит под
2
формата на договор за заем №17721/12.05.2020 год., Стандартен европейски формуляр,
Общи условия, Схема за плащане, Декларации.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 12.05.2020 год.
договор за кредит.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор по своята правна същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.9 от Закона за
потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 12.05.2020 год. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за
потребителски заем се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Ищецът твърди, че сключения между него и ответното дружество договор за кредит е
изцяло недействителен, поради наличието на нищожни клаузи, които не могат да бъдат
заместени с повелителните правила на закона, съгласно правилото, визирано в разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Конкретно ищецът визира клаузата на чл.9, ал.7 от Договора, съгласно която ищцата
се задължила да заплати и неустойка в размер на 26.27125% от получената сума, равняваща
се на 210.17 лева при неизпълнение на предвиденото в чл.7, ал.3 от договора задължение,
съгласно което следвало в 15 дневен срок от подписване на договора да предостави
обезпечение чрез предаване на кредитора на вещ с ликвидна стойност.
Съдът намира посочената клауза за неравноправна и съответно недействителна. Тази
3
уговорка създава задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която
е прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и
предмета на договора. Действително неустойката винаги е форма на договорна отговорност.
В този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по тълк.
дело №1/2009 год.. В същото време обаче автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняването на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. В настоящия случай осигуряването от заемополучателя на посоченото обезпечение
е не само практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено. Приемането на
условията на кредитора по процесния договор (значително скъп заем и без включените
неустойки, с уговорена договорна лихва, надвишаваща многократно предлаганата такава от
банкови институции по потребителски кредити) е твърде неприемливо. Логически
неоправдано е предоставянето на вещ с ликвидна стойност от заемополучателя още повече,
че в договора не е посочена конкретна стойност на вещта, като същата би могла да се окаже
несъразмерна с цената на договора. Този тип обезпечение за предоставената услуга е
несъвместим с целта на предоставената услуга. Посочените "обезпечения" от кредитора след
като не са изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от
кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна лихва и разходи, с
които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл.19 ЗПК, т.е. тази
уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява
нищожна и на основание разпоредбата на чл.21 ЗПК.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и доказан и следва да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл.9, ал.7 от Договора, касаеща заплащане на
предвидена неустойка при неизпълнение на посоченото в чл.7, ал.3 от договора задължение.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Доколкото упълномощеният
от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, е
оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба следва да му бъде
определено възнаграждение, съобразно с уважения иск. Имайки предвид естеството на иска
и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ищеца адвокат
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определен в размер на минимално
предвидения в посочената разпоредба размер, съгласно с цената на иска.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна
4
такса, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на държавата и по
сметка на ШРС сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса
във връзка с уважения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в чл.9, ал.7 във
вр. с чл.7, ал.3 от Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем от
12.05.2020 год., сключен между С. С. А., с ЕГН********** и „***“ ЕООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул.”***” №17Б, представлявано от управителя С. Д.
С., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул.”***” №17Б, представлявано от управителя С. Д. С. ДА ЗАПЛАТИ НА основание чл.38,
ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА на упълномощения адвокат на ищеца –
адв.Мирослав Веселинов Михайлов от АК-*** сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения иск.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул.”***” №17Б, представлявано от управителя С. Д. С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата
и по сметка на ШРС сумата от 50 лева /петдесет лева/ представляваща дължима държавна
такса във връзка с уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5