Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр. Русе, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 284 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЕОС МАТРИКС ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. С*, район В*, ж.к. М*Д*, ул. Р*П*- К* № **, ЕИК *********, пълномощник адвокат Д.К.П. против В.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът заявява, че на 27.08.2010 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № FL548139 между ЮРОБАК БЪЛГАРИЯ АД и ответника, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 11
670.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит
FL 450321 от 27.08.2008 г. и погасяване на заявление-договор за издаване на
кредитни карти 377665064975019/АС 19683 от 23.10.2008 год. и
4790011702305015/VC35035 от 27.02.2007 год. През първите 9 месеца била
уговорена лихва в размер на 5 %, а след това до крайния срок на издължаване на
кредита- годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката
за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1,250 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „банката бил в размер на 12,750 пункта. Годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита е 13.21 %. Погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, следвало да се заплащат
ежемесечно на 27- мо число от месеца, като крайният срок на погасяване на
кредита е 27.08.2020 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне в уговорения срок, е в размер на 21310.26 лева общо на 120 анюитетни
вноски, като през първите девет месец размерът на месечната вноска е 48.63
лева, а за периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на
кредита е в размер на 188.04 лева. Всяка вноска включва в себе си два
компонента- част от главницата плюс възнаградителна лихва. След усвояване на
кредита кредитополучателят е извършил погасявания, поради което размерът на
дължимата сума по кредита е намалял. Впоследствие длъжникът преустановил
всякакви плащания след април 2013 г., а крайният срок на договора за кредит е 27.08.2020 г.
Ищецът се легитимира
като кредитор на вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него. На 13.09.2019 г.
уведомлението за цесия било изпратено на В.Д. на постоянния и настоящ адрес,
който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Писмото се върнало с
отбелязване „непотърсено“.
За събиране на вземането си кредиторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за вноските с настъпил падеж за
сумата 2686.27 лева и по образуваното ч.гр.д. № 7069/2019 год. била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. След като длъжникът подала
възражение, че не дължи сумите, на дружеството е дадено указание за предявяване
на иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли да бъде признато за установено
съществуването на вземане в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД срещу длъжника В.Д.Д. в
общ размер 2686.27 лева, което включва отделни неизплатени задължения, както
следва:
- главница-1411.71 лева, дължима за периода от
27.11.2016 г. до 27.10.2017 г. /падежирали вноски/, ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- договорна лихва- 844.77 лева, дължима за
периода от 27.11.2016 г. до 27.10.2017 г. /падежирали вноски/;
- мораторна лихва- 429.79 лева, дължима за периода от
26.11.2016 г. до 26.11.2017 г., представляващи неизплатено задължение по
усвоения кредит за вноски с настъпил падеж.
Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
В указания срок ответникът е
подал отговор, оспорва иска по същество, прави възражение, че цесията не е
надлежно съобщена на длъжника, няма доказателствени искания. Не оспорва размера на дълга.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Страните не
спорят, че на 27.08.2010 год. са сключили Договор за потребителски кредит № FL548139, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 11 670.00 лева за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит FL 450321 от
27.08.2008 г. и погасяване на заявление- договор за издаване на
кредитни карти 377665064975019/АС 19683 от 23.10.2008 год. и
4790011702305015/VC35035 от 27.02.2007 год. През първите 9 месеца е уговорена лихва в размер на 5
%, а след това до крайния срок на издължаване на кредита- годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер
на 1,250 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 12,750 пункта.
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 13.21 %. На основание чл. 4, ал. 3 от договора погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите възнаградителни лихви се заплащат ежемесечно на 27- мо
число от месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е 27.08.2020 г. според чл. 5 от него. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения
срок, видно от чл. 3, ал. 4 от договора, е в размер на 21310.26 лева
общо на 120 анюитетни вноски, като през първите девет месец размерът на
месечната вноска е 48.63 лева, а за периода след първите девет месеца до
крайния срок на издължаване на кредита е в размер на 188.04 лева според чл. 6, ал. 1 от договора. Всяка вноска включва в себе си два компонента- част от главницата плюс
възнаградителна лихва. Ответникът не е оспорил факта на подписването на
договора, поради което съдът намира за доказано твърдението на ищеца за предоставянето
на сумата на ответника, както и че В.Д.Д. е надлежно пасивно процесуално легитимирана да
участва в делото.
Ищецът
признава, че след усвояване на кредита
кредитополучателят е извършил погасявания, като преустановил всякакви
плащания след април 2013 г., а крайният срок на договора за кредит е 27.08.2020 г. В случая се претендират главници с настъпил
падеж за периода 27.11.2016 год.- 27.10.2017 год. в размер на 1411.71 лева.
Тези главници са за период от три години преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано гр.д. 7069/2019 год. по описа на
РРС. Видно от приложения погасителен план главниците за периода 27.11.2016
год.- 27.10.2017 год. са в размер на 1411.71 лева.
Договорната лихва за същия период е в размер на
844.77 лева според погасителния план.
С помощта на софтуерен продукт и на основание чл. 8 от договора и чл. 162
от ГПК съдът изчисли, че мораторната
лихва, дължима за периода от 26.11.2016 г. до 26.11.2017 г., е в размер на - 429.79 лева.
Разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 19 от сключения Договор за потребителски
кредит № FL548139.
Във формираната
с редица решения на ВКС задължителна практика (вж. решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.),
безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
Така е и в
разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомително писмо с изх. № 5237/13.09.2019 год., известие за доставяне с отбелязване „непотърсен“ от 14.09.2019 г., изходящи
от цедента и адресирани до ответника в качеството му на длъжник. Уведомленията,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчени
на ответника на основание чл. 51, ал. 1 от ГПК на 12.02.2020 год., поради което
следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последната.
Предвид уважаването
на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените
в исковото и заповедното производства разноски в размер на 53.73 лева в заповедното производство за държавна такса и
102.74 лева- в исковото производство за държавна такса или общо разноски в
размер на 156.47 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД, седалище и
адрес на управление: гр. С*, район В*, ж.к. М* Д*, ул. Р* П*- К* № *-*, ЕИК *********, пълномощник адвокат Д.К.П. сумите: 1411.71 лева- главница за периода от
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД, седалище и
адрес на управление: гр. С*, район В*, ж.к. М*Д*, ул. Р*П*- К* № *-*, ЕИК *********, пълномощник адвокат Д.К.П. сумата 156.47 лева, представляваща съдебно- деловодни
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: