Определение по дело №2046/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4614
Дата: 20 февруари 2019 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20191100102046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. София, 21.2.2019 г.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 15 състав, в закрито заседание в състав

 

                                                                                          Съдия:  ГАЛЯ ВЪЛКОВА  

 

като   изслуша   докладваното  от  съдията   гр. д. N 2046 по описа за  2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

В исковата си молба с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът Е.Д.М. е предявил осъдителен иск срещу Д.Л.В.. Изложени в исковата молба са твърдения, че е претърпял тежки неимуществени вреди, които оценява на сумата от 100 000 лв. Като вредоносно поведение на ответницата се сочи, че същата го набедила в извършване на престъпление, давайки показания по  ДП 22/2018 г. по описа на ГДБОП.

Искът е процесуално недопустим. Съобразно задължителната съдебна практика, установена с ТР 11/03.01.1967 г. на ОСГК на ВС наличието на извършено престъпление се установява с присъдата на наказателния съд, и то по реда на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието (и то в рамките на чл. 300 ГПК, т.е. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца). Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Само когато  наказателното преследване е прекратено на сочените в НПК основания нормата на чл. 124 ал. 5 от ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят. Ако в състава на гражданския деликт е включен като елемент и фактът на извършеното престъпление, то гражданският съд, който определя гражданските последици от деянието, може да се произнесе в същото производство и по установяването на този факт ако наказателното преследване е прекратено по някое от основанията в НПК. Няма данни по делото да е налице влязла в сила присъда на наказателния съд спрямо сочения ответник. Няма данни по делото респ. наведени фактически твърдения срещу него да е образувано наказателно производство, което впоследствие да е било прекратено, което да направи допустимо произнасянето пред гражданския съд досежно наличието на извършено престъпление. Предвид което настоящото производство се явява процесуално недопустимо.

Настоящият съдебен състав намира искането за предоставяне на правна помощ, заявено от ищеца, за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24 т.2 от ЗПрП с оглед процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда (в този смисъл е и определение № 548 ОТ 05.10.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3744/2015 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).

Ищецът следва да бъде освободен от внасяне на ДТ с оглед заявеното искане по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК с оглед представената декларация, установяваща неговото материално и имотно състояние.

Водим от СГС, І-15 състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство по гр.д. 2046/2019 г. до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

ОСВОБОЖДАВА ищецът от внасяне на ДТ на основание чл. 83 ал.2 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2046/2019 г. по описа на СГС, І-15 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                                Съдия: