Р Е Ш Е Н И Е
№1810/6.4.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 16298 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 73588/
10.10.2019 г.
от В.М.В.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител срещу Г. д. „Г. п.“ при МВР, с адрес: *, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане
на сумата от
1621.00
лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 229 часа, за периода 12.10.2016 г.
- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 10.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, формирана, както
следва: 91.34
лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от 12.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; 86.61 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; 167.03
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 27
часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017
г.; 154.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от
месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; 80.42 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 13 часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; 113.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; 110.88
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 15
часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018
г.; 184.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от
месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г.; 103.48 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; 154.53 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; 203.33
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 25
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019
г.; 170.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 21 часа, за периода от
месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г.; 2. Иск по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 206.15 лева, представляваща
сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 1621.00 лева, за периода
от 12.10.2016
г. - 30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
10.10.2019 г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че в процесния период заема длъжността „командир на
отделение“ в ГПУ Л.
– гр. Варна към РДГП А., която на е на структурно подчинение на
ответника, със статут на държавен служител по силата на служебно правоотношение,
възникнало с ответника. В процесния период ищецът е полагал
нощен труд, който не е заплащан. Счита, че така положеният труд следва
да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 229,94 часа извънреден труд, който не му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице
празнота в специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони
и в частност КТ, и чл.
9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищецът е работил на 12- часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и
отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат
на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на
отработеното време за периода е формиран резултат, който при надвишаване
нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по
отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Излагат се
подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно
правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР, касателно дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били действащи
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г.,
обн. ДВ № 67/14.08.2018 г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3
ЗМВР се сочи да са разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв
вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
приобщената на л. 60 кадрова справка, въз основа на Заповед № 102/02.08.2003 г., ищецът е назначен на длъжност “жандармерист“ в Жандармерийско подразделение - Варна към Жандармерийска част – Нови пазар, считано от 02.08.2001 год. В периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019
год. е заемал длъжността „младши експерт - командир на отделение“ в група „Л. с.“ от ГПУ – Л.В. към
Регионална дирекция „Г. п.“ – А. при Г. д. „Г. п.“ - МВР, съгласно заповед № 3282з-940/20.04.2015 г., считано от 20.04.2015 г.
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, следното:
че за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2016 год. ищецът е положил общо 5271
извънреден труд, за което е получено възнаграждение в размер
на 2908.55 лв. (за 407 часа); стойността на дължимото допълнително възнаграждение,
при преобразуване на
нощните часове с коефициент 1.143, за процесния период е общо 1621.00 лв.; размерът на обезщетението за забава, върху претендираното
допълнително възнаграждение за извънреден труд, за времето от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 10.10.2019 год. е 206.15 лв.
Установява
се от гореописаната кадрова справка, назначаването на ищеца
на работа в Г.
д. „Г. п.“
при МВР,
ГПУ –Л. В. към РДГП – А., на длъжност „младши експерт - командир на отделение“ и
като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за
процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен
труд.
Спорният по
делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
респ. заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9
ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В
процесния период, от 12.10.2016 г. до
30.09.2019 г., е действала издадената от министъра на вътрешните
работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на
Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма,
предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от
действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в
нормата на чл. 31, ал. 2
регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители
в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения (макар и по
повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на
държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил извънреден труд, от които, след
преизчисляване с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, неизплатени
са 229 часа, на обща стойност 1621.00 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 206.15 лв., представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1621.00
лева, за периода от 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска – 10.10.2019 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца следва да се
присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
което съразмерно с уважената част от иска възлиза на 400.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата
от 214.84 лева, формирана както следва: 114.84 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството и 100.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. д.
„Г. п.“ при
МВР, с адрес: *, да заплати на В.М.В., ЕГН
**********,
с адрес: ***, сумите от: 1621.00 (хиляда шестстотин двадесет и един) лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 229 часа, за периода 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, формирана, както следва: 91.34 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от 12.10.2016 г. до месец декември 2016
г.; 86.61 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 14 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.; 167.03
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 27
часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017
г.; 154.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; 80.42
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 13
часа, за периода от месец октомври 2017 г. до месец
декември 2017 г.; 113.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; 110.88
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 15
часа, за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018
г.; 184.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 25 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г.; 103.48
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 14
часа, за периода от месец октомври 2018 г. до месец
декември 2018 г.; 154.53 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 19 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; 203.33
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 25
часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019
г.; 170.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 21 часа, за
периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и
206.15 (двеста и шест лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава
върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1621.00
лева, за периода от 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска – 10.10.2019 г., на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. д.
„Г. п.“ при
МВР, с адрес: *, да заплати на В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща извършени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. д.
„Г. п.“ при
МВР, с адрес: *, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, банкова
сметка *** ***, BIC ***,
банка „П. и.
б.” АД, клон Варна, сумата от 214.84 лв. (двеста и четиринадесет лева и осемдесет
и четири стотинки), на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: