Решение по дело №250/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 266

гр. Видин, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Административно наказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

Седми декември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

 Касационно АНД №

250

по описа за

2021

година

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” от ЗАНН, във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.И.Г. ***, против решение № 37/28.07.2021г., постановено по АНД № 438/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4056698 на ОДМВР-Видин, с който на касатора, за нарушение по чл.21,ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, на основание чл.189,ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП.

В жалбата се развиват множество подробни съображения за неправилност на решението на ВРС, като се иска неговата отмяна, както и отмяната на потвърдения с него ЕФ.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Предявена е частна жалба против определение от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 438/2021 г., с което е уважена молбата на процесуалния представител на ответника  за присъждане на съдебни разноски до минималния размер, определен по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.  

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбите са неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:  Касационната жалба, като подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:  РС правилно е установил фактите по делото, които не са спорни и не следва да се преповтарят в настоящето изложение.

Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил електронния фиш, като е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение. Електронният фиш е издаден в съответствие с чл.189,ал.4 от ЗДвП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му или на изискването за форма.

Направените от районния съд изводи са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Решението мотивирано, като РС не е намерил основания за отмяна.

Обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на адми административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено извършването на процесното административно нарушение - превишение от 45 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наказуемо съгласно чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП, с глоба в размер на 650 лева.

Съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш има значението на наказателно постановление /чл.189,ал.11 от ЗДвП/ и на неговите последици. При това положение, специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите разпоредби на ЗАНН по отношение на установяването на нарушението и на издаването на наказателното постановление, включително и на неговото съдържание. С изрична законова разпоредба е определено съдържанието на електронния фиш и същата има характер на специална спрямо общата на чл.57,ал.1 от ЗАНН.

Съобразно §.6,т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" като уреди за контрол, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, могат да бъдат: мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В този смисъл е и разпоредбата на чл.165,ал.2,т.7 от ЗДвП /изм. ДВ бр.54/05.07.2017 г./, съобразно която контролните органи имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.

В случая в съответствие със законовата възможност нарушението е установено с описаната в електронния фиш мобилна система за контрол и при условията на чл.189,ал.4 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш. Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 ЗДвП, като съгласно § 6,т.63 ДР на ЗДвП, същия представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на нарушението. Доказателства в обратната насока, опровергаващи извършването му не са представени. Посочено е мястото на извършване на нарушението – кръстовище на разклон за с. Ивановци. Посочена е посоката на движение и е видно от представената снимка, че автомобилът е заснет отпред т. е. преди кръстовището и в обхвата на посоченото ограничение. Ограничението е 60км/ч извън населено място и е правилна квалификацията по  чл. 21 ал.2 ЗДвП, която се отнася за сигнализация с пътен знак. В този смисъл твърденията са неоснователни. Представено е удостоверение за техническото средство, което е валидно. Следва да се има предвид разпоредба на чл. 30. Ал. 5 от Закона за измерванията според която - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Липсва и разминаване в посоченото техническо средство. Идентично е посоченото в ЕФ и на видеоснимката, както и номерът на клипа е отразен на снимката и отразен в докладната записка. Твърденията на касатора са неоснователни и неподкрепени с доказателства по делото, поради което не следва да бъдат уважавани. Съдът не би могъл да постанови решението си само въз основа на твърденията на която и да е от страните, без наличието на доказателства за това.

Частна жалба е допустима, като подадена в срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледано по същество съдът намира същата за основателна, поради следното: не се спори, а и пред съда се удостоверява по несъмнен начин, че ответникът по касация е представляван пред РС Видин от процесуален представител – юрк. Т. Т., за което е представено надлежно пълномощно, което не е оспорено от противната страна. Въпросът за разноските в производствата по обжалване на наказателни постановления е уреден в чл.63, ал.3 от ЗАНН (към момента на постановяване на обжалваното определение е приложима действащата редакция на закона в ДВ, бр.94 от 2019 г.), съгласно който в съдебните производства по чл.63, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК в случая е разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. По силата на посочената норма, в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или измени решението в частта за разноските. Ал.2 на цитираната норма задължава съдът да съобщи на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Едва след връчване на определението по чл.248, ал.3 от ГПК на страните и изтичане на срока за обжалването му, който в случая е 14-дневен, след размяна на частната касационна жалба срещу него, ако такава постъпи и изтичане на срока за отговор по нея, делото следва да бъде изпратено на касационният съд по компетентност.

Поради това определение от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 438/2021г. по описа на ВРС следва да бъде отменено, като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а делото върнато на Районен съд Видин за провеждане на процедурата по чл.248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските на ОДМВР-Видин и произнасяне по него с определение в закрито заседание.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, поисканите от ответната страна разноски, представляващи ю.к. възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

                                             Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/28.07.2021г., постановено по АНД № 438/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4056698 на ОДМВР-Видин.

 ОСЪЖДА В.И.Г. *** да заплати на ОДМВР Видин сумата от 100лв.  деловодни разноски.

ОТМЕНЯ определение от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 438/2021г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА на ВРС АНД № 438/2021 г. за администриране на молбата от 20.08.2021 г. на ОДМВР-Видин за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

 Решението не подлежи на обжалване.

Председател:                                    Членове: 1.

                                                                                       2.