Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1442 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Адвокатско дружество „П., М.и п.“ гр.София против „О.б.б.“ АД *** обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.36 ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
както следва:
1. за сумата 117 799лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по гр.д.№
45210/2013г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането;
2. за сумата 205 147.60лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№
278/2013г. по описа на Окръжен съд-Силистра, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането;
3. за сумата 235 149.60лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по в.гр.д.№ 532/2014г.
по описа на ВнАС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането;
4. за сумата 176 361.75лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№
1044/2015г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането;
5. за сумата 978 776.43лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№
85/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането;
6. за сумата 257 953.07лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по в.т.д.№
703/2013г. по описа на ВнАС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането;
7. за сумата 193 464.75лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№
1785/2014г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането;
8. за сумата 335 874лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№
82/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че на
17.05.2013г. сключил с ответника договор за правна защита и съдействие, както и
допълнително споразумение към него, за процесуално представителство на „О.б.б.“
АД в качеството на банка-довереник на облигационерите по облигационна емисия с
код ISN BG ********** в производство по несъстоятелност на длъжника „Б.Х.“ АД.
Предмет на договора била пълна правна защита и съдействие, както и процесуално
представителство на ответника в първата инстанция в производството по
несъстоятелност на посоченото дружество срещу уговорено възнаграждение от
242 000лв., съответстващо на минимално установения размер по Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към деня на сключване на договора/. Твърди чрез свои упълномощени и
преупълномощени адвокати да е осъществил действия по процесуално
представителство съобразно уговореното в договора по образуваното
т.д.№31/2013г. по описа на Окръжен съд-Силистра чрез участие в съдебни
заседания, първо събрание на кредиторите, оспорване решения на първо събрание
на кредиторите, предявяване на вземания на ответника в производството по
несъстоятелност, изразяване становища по списъци с приети и неприети вземания и
др. Ответникът заплатил част от уговореното възнаграждение в размер на
134 648.80лв. с ДДС с останала дължима сума от 155 751.20лв. с ДДС.
Твърди се, че едновременно с производството по т.д.№ 31/2013г. по описа на
ОС-Силистра, за което се отнася сключения договор, ответникът многократно
възлагал на ищеца правна помощ и съдействие, както и осъществяването на процесуално
представителство с изрично упълномощаване по нови, отделни и несвързани с
посочената несъстоятелност съдебни производства. Въпреки уведомяването от
негова страна за необходимостта от заплащането на отделни възнаграждения не
било постигнато съгласие относно техния размер.
В тази връзка твърди, че на 31.10.2013г.
по възлагане от ответника в условията на спешност и поради констатирано
заличаване на договорни ипотеки по облигационна емисия, били предприети
действия по изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК и след
одобрението й от ответника подадена в Софийски районен съд, за което образувано
гр.д.№ 45210/2013г. Поради нейното отхвърляне ответникът възложил подаването на
нова молба, по която образувано гр.д.№ 45830/2013г. по описа на СРС с
постановен отказ за допускане на обезпечение, а впоследствие подадена трета
такава с образуване на гр.д.№ 46264/2013г. Твърди, че за така осъществената
правна помощ и съдействие му се следва възнаграждение от 117 799лв.,
представляващо минималния размер по чл.7, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г., което
не било платено. Едновременно с това на 06.11.2013г. била подготвена и внесена
искова молба срещу заличаването на ипотеките, за което образувано т.д.№
278/2013г. по описа на ОС-Силистра и по него осъществено процесуално
представителство, за което се следва възнаграждение в размер на
205 147.60лв. Поради отхвърляне на този иск и по устно указание на
ответника била подадена въззивна жалба против постановеното съдебно решение с
образувано в.гр.д.№ 532/2014г. по описа на ВнАС, в рамките на което осъществено
процесуално представителство и в тази връзка дължимо възнаграждение от
235 149.60лв. Поради обжалване решението на въззивния съд от насрещната
страна било образувано т.д.№ 1044/2015г. по описа на ВКС, по което след
одобрение от ответника подаден писмен отговор на касационна жалба и за което
следва да получи възнаграждение от 176 361.75лв.
Твърди, че в производството по
несъстоятелност против „Б.Х.“ по т.д.№ 31/2013г. по описа на ОС-Силистра и в
частност във връзка с предявяване и приемане на вземанията на кредиторите, по
възлагане от ответника оспорил основанието за включване в списъка на неприетите
вземания това на „Д.С.К.К.“ Република Сейшели в размер на
43 483 508лв. с постановяване като последица на определение №
160/08.04.2014г. На 01.07.2014г. ответникът го уведомил, че това дружество
предявило установителен иск за съществуване на вземането си с образувано т.д.№ 85/2014г. по описа на
ОС-Силистра, насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 04.07.2014г., и
отправил молба за предприемане на спешни действия. В изпълнение на същата на
03.07.2014г. била подготвена молба за встъпване в производството и издадено
отделно пълномощно за процесуално представителство в това производство, като за
датата на насроченото заседание изпратен адвокат. Тъй като не бил допуснат до
участие в процеса и по делото постановено неприсъствено решение, ответникът
възложил обжалване съдебния акт, с който молбата за встъпването му не била
уважена, както и за отмяна на постановеното решение. В тази връзка твърди, че
подал молба до ОС-Силистра за отмяна на неприсъственото решение, което
производство било прекратено с определение от 05.01.2015г. по причина, че
ответникът не заплатил указаната от съда държавна такса. Указано му било да обжалва това определение,
за което подготвена частна жалба, одобрена от ответника на 22.01.2015г. и
депозирана в съда. Същевременно с определение от 09.02.2015г. по т.д.№
85/2014г. по описа на ОС-Силистра ответникът бил осъден да заплати на „Д.С.К.К.“
юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025.24лв., срещу което
ответникът възложил и била подадена частна жалба. Частните жалби и молбата за
отмяна на неприсъственото решение били предмет на разглеждане по ч.т.д.№ 271/2015г.
по описа на ВнАС, прекратено с определение от 21.04.2015г. и делото пренесено
за решаване пред ВКС, понастоящем висящо. Твърди за всички тези действия да му
се следва възнаграждение в общ размер на 978 776.43лв., определено на база
материалния интерес и в съответствие с чл.7, ал.1, т.7 и чл.9, ал.4 вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На 19.07.2013г. Окръжен
съд-Силистра се произнесъл с решение по чл.630 ТЗ в производството по
несъстоятелност на „Б.Х.“ , което по възлагане от ответника било обжалвано с
подаване на въззивна жалба и образувано в.т.д.№ 703/2013г. по описа на ВнАС. В
това производство адвокати на дружеството участвали в проведено съдебно
заседание и осъществили процесуално представителство с представена писмена защита, за което
претендира заплащането на възнаграждение от 257 953.07лв. Срещу
постановеното от въззивния съд съдебно решение от 26.02.2014г. били подадени
касационни жалби от длъжника и един от кредиторите, по които адвокат на
дружеството изготвил и подал след съгласуване с ответника отговори на жалбите.
За това действие счита да има право на възнаграждение от 193 464.75лв.
определено на основание чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от наредбата.
По подадена от „Д.С.К.К.“ искова
молба срещу приетите в производството по несъстоятелност по т.д.№ 31/2013г. на
ОС-Силистра вземания на „О.б.б.“ АД и облигационерите на длъжника „Б.Х.“ било
образувано т.д.№ 82/2014г. по описа на ОС-Силистра, по което подаден писмен
отговор и упълномощен адвокат взел участие в проведеното съдебно заседание на
30.11.2015г. За процесуалното представителство по това дело му се дължи
възнаграждение от 335 874лв. съобразно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата на
база материалния интерес съизмерим с размера на оспорените вземания.
Твърди въпросът за
възнагражденията за посочените по-горе действия по осъществена правна защита и
процесуално представителство да е бил обсъждан многократно с ответника, с когото
не постигнали съгласие. Поради това ищецът сезирал Софийска адвокатска колегия,
която на основание чл.36, ал.3 ЗА определила тези възнаграждения. Въпреки
решението на съвета на САК и отправената нотариална покана от 03.02.2016г.
ответникът не извършил плащане, обуславящо правния му интерес от предявяване на
осъдителните искове.
В изпълнение на дадени от съда
указания с молба от 29.02.2016г. е уточнено, че ищец по исковете е АД „П., М.и п.“,
което за нуждите по изпълнение на сключения с ответника договор и другите
впоследствие възложени действия сформирало екип от адвокати осъществили всички
действия по правна защита и процесуално представителство-адв.В.П., адв.С.Д.,
адв.А. С.и адв.Ю.М.. Поради това навежда, че правото на възнаграждение е
възникнало за самото дружество и нему принадлежи активната легитимация по
делото, независимо от това, че с решенията на САК възнагражденията са
определени за адвоката или адвокатите осъществили отделните действия. В тази връзка и с оглед избягване всякакво
съмнение относно носителя на правата между дружеството, от една страна, и
посочените адвокати от друга, било подписано споразумение на 29.02.2016г., по С.та
на което адвокатите прехвърлили на дружеството правата и вземанията си, които
произтичат или биха могли да произтекат от и свързани с извършената правна работа по допълнително възложените
производства, предмет на настоящите искове, както и по всички други производства
невключени в предмета на настоящото дело. Предвид това, в качеството на
цесионер, дружеството претендира заплащането на исковите суми в условията на
алтернативност и на основание чл.99 ЗЗД. Подробни съображения излага в писмена
защита. Претендира се разноски по делото.
Ответникът „О.б.б.“ АД *** не
оспорва сключването на договор от 17.05.2013г. за правна защита и съдействие и
допълнително споразумение към него, подписани като банка-довереник на
облигационерите по облигационна емисия с код ISN BG ********** за облигации, емитирани от „Б.Х.“ АД, но оспорва исковете с
доводи уговореното възнаграждение от 242 000лв. да се отнася до цялостната
защита интересите на кредиторите по облигационната емисия, липса на пасивна
материалноправна легитимация поради това, че ако и да се дължат възнаграждения
длъжници по него са облигационерите, както и възражения относно претендираните
размери. В тази връзка сочи, че предмет на договора е защита интересите на
облигационерите, в качеството им на кредитори спрямо „Б.Х.“ АД, по издадената
емисия облигации, която включва осъществяването на правни действия и
процесуално представителство не само в производството по несъстоятелност във
всички съдебни инстанции, но и по свързаните с него съдебни производства, макар
и да се развиват като самостоятелни, насочени към запазване правата по
вземанията и тяхното удовлетворяване. Поради това оспорва твърдението на ищеца
защитата да се отнася само за първата инстанция на производството по
несъстоятелност и навежда, че посочените в исковата молба действия по конкретни
дела са включени в предметния обхват на договора и за тях не се дължат отделни възнаграждения.
След като за тези действия има сключен договор не е било налице основание
ищецът да сезира САК, съответно адвокатската колегия да определя техния размер
по чл.36, ал.3 ЗА, поради което и взетите от нея решения са в нарушение на
закона. По отношение размерите излага част от тях да са определени неправилно и
в нарушение на разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като са изчислени на база материален
интерес, а самите производства са били по неоценяеми искове и в тази посока
евентуално дължимите възнаграждения са в значително по-нисък размер /по гр.д.№
45210/2013г. на СРС, по т.д.№ 278/2013г. на СОС, по в.гр.д.№ 532/2014г. на
ВнАС, по т.д.№ 1044/2015г. на ВКС, по в.т.д.№ 703/2013г. на ВнАС, по т.д.№
1785/2014г. на ВКС/. По отношение т.д. № 85/2014г. на ОСС твърди, че защитата и
процесуалното представителство от ищеца е осъществено по пряко възлагане от
облигационерите въз основа дадени отделни пълномощни, а не само от банката,
действаща като техен довереник и представител, както и че ОББ АД не е била
допусната до участие в производството и на практика представителство за нея не
е било извършено, поради което в полза на ищеца не е възникнало право да получи
възнаграждение. Това било отчетено от САК, която в свое решение от 22.12.2015г.
приела липса на основание за определяне на възнаграждение в този случай, но
едновременно с това в друго решение от същата дата приела обратното.
Във връзка с възражението относно
липса на пасивна материалноправна легитимация сочи, че в качеството на
довереник на облигационерите по издадената облигационна емисия и на основание
разпоредбите на ЗППЦК има задължението да действа в защита на техните интереси
и правото да предявява искове срещу емитента от свое име, определящо го като
процесуален субституент, но само в хипотезите на чл.100ж, ал.2, т.2, б.“г“ и
„д“ ЗППЦК. Извън тези изрично уредени съдебни производства не е легитимиран да
предявява искове, както и да отговаря по тях. В случая договорът за правна
защита от 17.05.2013г. бил сключен от негова страна в качеството на довереник
на облигационерите и в защита на техните интереси в отношенията им с емитента,
поради което и да е налице задължение за плащане на исковите суми за адвокатски
възнаграждения в полза на ищеца, то е възникнало за облигационерите. Аргументи
за последното навежда от съдържанието на сключеното на 17.05.2013г.
допълнително споразумение към договора за правна защита, неразделна част от
него.
По отношение уточнението на
ищеца, че в условията на алтернативност претендира исковите суми като носител
на вземанията в качеството на цесионер по сключен договор за цесия с адвокати
на самото дружество, за които САК е определила отделните възнаграждения,
навежда нищожност на този договор поради липса на основание и предмет и
съставен единствено за целите на процеса, поради което не е произвел правно
действие и от него не могат да се черпят права. Подборни съображения за развити в писмена
защита. Претендира разноски.
На основание чл.219, ал.1 ГПК по
делото са конституирани трети лица-помагача на страната на ответника:
1.„Ю.Б.“ АД ***;
2.ПОК „Д.“ гр.София за
облигационерите Универсален пенсионен Ф.„Д.“ и Професионален пенсионен Ф.„Д.“;
3.ПОД „А.Б.“ АД за
облигационерите ЗУПФ „А.Б.“, ЗППФ „А.Б.“ и ДПФ „А.Б.“;
4.П.д. „Ц.“ АД за
облигационеритеУПФ „ЦКБ-С.“ и ППФ „ЦКБ-С.“;
5. ЗД „Е.Р.“ ЕАД /конституиран с
определение от съдебно заседание на 19.12.2017г. на основание чл.227 ГПК в
качеството му на универсален правоприемник на “Е.-Здравно осигуряване“ ЗЕАД/;
6.“К.А.М.“ АД за облигационера
Договорен Ф.„К.К.“;
7.УД „Р.А.М.Б.“ за
облигационерите ДФ „Р.Б.Защитена Инвестиция в евро“, ДФ „Р.Б.ликвидност“, ДФ „Р.Б.Ф.облигации“;
8.“Р.Ф.А.М.“ за облигационерите
ДФ „Р.Ф.балансиран Фонд“ и ДФ „Р.Ф.Високодоходен Фонд“;
9.УД „К.А.М.“ АД за облигационера
ДФ „К.Фонд-1 Акции и Облигации“;
10.УД „Е. Ф.М.“ АД за
облигационерите ДФ „Е.Б.Е.Ф.“, ДФ „Е.Б.Доларов Фонд“ и ДФ „Е.Е.Фонд“;
11.“Е.Т.“ АД;
12.УД „О.А.М.“ АД за
облигационерите ДФ „ОББ Платинум Облигации“ и ДФ „ОББ Балансиран Фонд“;
Третото лице-помагач „Ю.Б.“ АД ***
изразява становище за неоснователност на исковете по съображения сключеният
договор от 17.05.2013г. да обхваща осъществените от ищеца действия и
процесуално представителство по делата, посочени в исковата молба, поради което
и възнаграждението за тях е в рамките на уговореното от 242 000лв. и в
този смисъл не се дължи отделно такова. Оспорва Протокол № 35/20.12.2016г. на
Софийски адвокатски съвет, в който е посочено, че определеното за адвокатите
възнаграждение с предходни решения се отнася и за адвокатското дружество с
довод за нищожност на този административен акт, противоречащ на материално
правни разпоредби и постановен в нарушение на административнопроизводствените правила,
като прави искане съдът да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 ГПК
относно неговата валидност. Оспорва договора за цесия сключен между
адвокатското дружество и адвокатите с твърдение да е антидатиран.
Третите лица-помагачи ПОД „А.Б.“
АД, ПОД „ЦКБ-С.“ АД, „Е.-Здравно осигуряване“ ЗЕАД /заместен от ЗД „Е.Р.“ ЕАД/,
„О.А.М.“ АД изразяват становище за неоснователност на исковете с възражения и
доводи, подробно изложени и развити в подадените по делото отговори и молби във
връзка със събиране на доказателствата, както и в писмени защити, по същество
идентични с тези на ответника.
Останалите конституирани трети
лица-помагачи не се представляват в съдебно заседание и не са изразили
становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Процесуалната легитимация на страните
в процеса е свързана с принадлежността на правото на иск и е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки. Тя се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба и винаги е налице, когато той заявява да е носител на
накърненото от правния спор материално субективно право и търси неговата защита
/активна легитимация/, съответно твърди лицето, срещу което предявява иска, да
е предизвикало този спор и с разрешаването му да бъде обвързано със С.та на
пресъдено нещо /пасивна легитимация/-чл.26, ал.1 ГПК. В случая твърденията на
ищеца са за възникнали в негова полза вземания за парични суми, представляващи
адвокатски възнаграждения за осъществена правна защита и процесуално
представителство, и сочи като задължено по тях лице ответникът, предопределящо
процесуалната легитимация на страните по делото. Дали са такива и по спорното
материално правоотношение, в частност възникнало ли е и в чия тежест задължение
за плащане с оглед качеството на ответника като банка-довереник на
облигационерите и правното му положение на такъв съобразно специалната правна
уредба, както и били ли са налице предвидените в чл.36, ал.3 ЗА предпоставки за
определяне от САК на възнаграждения, са въпроси имащи отношение към съществото
на спора, а не към допустимостта на исковете, респ. редовността на исковата
молба.
От фактическа страна по делото не
се спори сключването на договор от 17.05.2013г. между страните, с който ищецът
Адвокатско дружество „П., М.и п.“ се задължил да предостави правни услуги на
ответника „О.б.б.“ АД, като довереник на облигационерите по облигационна емисия
с код ISN BG **********, емитирана от „Б.Х.“ АД. Според
съдържанието на договора /възлагателно писмо стр.25-29/ правните услуги имат за
предмет цялостната защита интересите на кредиторите по облигационната емисия, включително чрез
осъществяване на процесуално представителство по евентуално производство по
несъстоятелност срещу „Б.Х.“ АД, но и по всякакъв друг начин в образуваните по случая
изпълнителни производства по реда на ЗОЗ и във всички други свързани или
възможно свързани със случая законови процедури. Кръгът от правните услуги е
визиран в т.1.1-предварително проучване и оценка на казуса и представяне на
препоръки за възможни действия за най-добрата защита интересите на
облигационерите; процесуално представителство в производството по несъстоятелност
на посоченото дружество; съдействие за евентуално търсене и реализация на
доброволно уреждане на отношенията в случай, че е възможно и постижимо; текущи
правни съвети и съдействие, както и обратна връзка през цялото време на работа
по проекта, информация на всеки етап от развитието му; друго правно съдействие
и процесуално представителство, което може да бъде необходимо във връзка с
посоченото по-горе. В т.2 от договора е уреден въпросът за възнаграждението
като е посочено, че при участието в производството по несъстоятелност като
пълномощник на облигационерите по емисията и/или на ОББ и с оглед размера на
вземанията той се определя на 242 000лв. без ДДС. Според т.2.3 в случай,
че с оглед обстоятелствата, задачата се измени по всякакъв начин, хонорарът ще
се изчислява съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС на базата на
действителния материален интерес, изчислен към момента на сключване на договора
и не може да бъде намаляван под размера на вече платената част. В т.2.4 е
постигнато съгласие при участието на дружеството в производство по
несъстоятелност на „Б.Х.“ АД, вече образуваните по случая изпълнителни
производства по ЗОЗ и защитата по отношение цялостното удовлетворяване на
вземанията на облигационерите, евентуално необходимите други правни услуги и
съдействие по случая да се разглеждат като свързани с това производство и няма
да бъдат отделен ангажимент. В този смисъл уговорената сума от 242 000 лв.
без ДДС представлява таван на възнаграждението. Начинът и срокът за плащането
му е предвиден в т.4, а именно на четири равни вноски по 60 500лв. без
ДДС, от които първа вноска при подписване на договора и надлежно упълномощаване
от банката-довереник за извършване на правните услуги /пълномощно стр.40-41/;
втора вноска при провеждане на първо събрание на кредиторите в производството
по несъстоятелност; трета вноска след издаване на разрешение от съда за
започване на процедура по осребряване на имуществото в производството по
несъстоятелност или след приемане и одобряване от съда на план за оздравяване
на длъжника; четвърта вноска след извършване на разпределение на осребреното
имущество, като се дължи в размер пропорционален на постигнатото удовлетворение
на ОББ и облигационерите, но във всички случаи не по-малко от половината от
първоначалния й размер, а именно 30 250лв., като по точи начин общия
размер на възнаграждението не може да бъде по-малко от 211 750лв. Всяка от
вноските подлежи на фактуриране и плащане в 7-дневен срок от получаване на
съответната фактура от ОББ. В т.7.1 изрично е посочено, че ако друго не бъде
уговорено, условията на този договор /възлагателно писмо/ ще се прилагат по
отношение на всички въпроси, по които дружеството е било ангажирано като
консултант.
Преди това на 14.05.2013г. е
сключено споразумение между „ОББ“ АД и „Ю.Б.“ АД, *** за Универсален пенсионен Ф.„Д.“
и Професионален пенсионен Ф.„Д.“; ПОД „А.Б.“ АД за ЗУПФ „А.Б.“, ЗППФ „А.Б.“ и
ДПФ „А.Б.“; П.д. „Ц.“ АД за УПФ „ЦКБ-С.“ и ППФ „ЦКБ-С.“; ПОД „Б.“ за УПФ „Б.,
ППФ „Б.“ и ДПФ „Б.“; „К.А.М.“ АД; УД „Р.А.М.Б.“ за ДФ „Р.Б.Защитена Инвестиция
в евро“, ДФ „Р.Б.ликвидност“; “Р.Ф.А.М.“ за ДФ „Р.Ф.Балансиран Фонд“ и ДФ „Р.Ф.Високодоходен
Фонд“; УД „К.А.М.“ АД за ДФ „К.Фонд-1 Акции и Облигации“; УД „Е. Ф.М.“ АД за ДФ
„Е.Б.Е.Фонд“, ДФ „Е.Б.Доларов Фонд“ и ДФ „Е.Е.Фонд“; “Е.Т.“ АД; УД „О.А.М.“ АД
за ДФ „ОББ Платинум Облигации“ и ДФ „ОББ Балансиран Фонд“, с което всяка от
страните по него се задължава да поеме част от сумата за разноски във връзка с
действията по удовлетворяване вземанията на облигационерите, включително
разноски в производството по несъстоятелност на „Б.Х.“ АД по т.д.№ 31/2013г. по
описа на ОС-Силистра, в съответствие с решение на Общото събрание на
облигационерите от 31.01.2013г., определена пропорционално на вземанията
съгласно списък по т.1.1, платими по начина, в сроковете и при условията на т.2,
т.3-2-т.5. Според предвиденото в т.3 споразумението се отнася както до разноските
във връзка с удовлетворяване вземанията на облигационерите при откриване и/или
продължаване на производството по несъстоятелност на дружеството, така и до
тези за адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното представителство
и/или други правни действия за цялостната защита правата и интересите на
облигационерите, уговорени с АД „П., М.и п.“, като споразумението за възлагане
на случая на адвокатското дружество е неразделна част от настоящото
споразумение. С т.3.1 е предоставено правото на довереника на облигационерите
„ОББ“ АД да възложи действията по процесуално представителство за цялостната
защита на правата и интересите им по емисията на ищеца, като следва да сключи
договора с него след подписването му от всички страни и превеждане цялата
дължима сума от 242 000лв. без ДДС по сметка на банката-довереник в срок
от 5 работни дни. Съгласно т.3.6 платените от страните разноски се
предявяват/претендират от довереника на облигационерите по емисията във всяко
едно съдебно и/или извънсъдебно производство за удовлетворяване на вземанията
им, а според т.5 за „ОББ“ АД, в качеството на довереник, възниква задължение за
внасяне на сумите за разноски, определени при условията на споразумението, само
при наличие на решение за плащането им при спазване процедурата по т.3-т.3.5 и
постъпване на съответните суми по сметката по т.2 при условията и в сроковете
на т.3.
На 17.05.2013г. е сключено
допълнително споразумение към договора между ищеца и ответника „ОББ“ АД, с
което адвокатското дружество уведомено за споразумението от 14.05.2013г. и дало
съгласие плащането на възнаграждението
да се осъществи според условията на последното, т.е. всеки облигационер да
поеме припадащата му се част от него, при запазване първоначално уговорения
размер и начин /четири вноски/. Предвид обстоятелството, че към този момент не
всички облигационери са подписали споразумението от 14.05.2013г. „ОББ“ АД поело
задължението да получи съгласието на всички с оглед обвързването им с неговите
условия и изпълнение, а от своя страна ищецът се съгласил да не предявява
претенции към банката за плащане частта от уговорения размер на
възнаграждението, която се припада на неподписалите облигационери, докато при
нея не постъпи съответната неплатена част /т.3 и т.5/.
Във връзка със сключения договор за
правни услуги ответникът издал пълномощно в полза на адвокатското дружество и
на двама адвокати /стр.40-41/, с което го упълномощил да го представлява, като
довереник на облигационерите по облигационната емисия на „Б.Х.“ АД, и като
кредитор на това дружество за вземания за възнаграждение на довереник по
емисията /договор от 18.08.2006г.-стр.583-592/ с права съответни на уговореното
в договора по делото за несъстоятелност на посоченото дружество и свързаните с
него производства, включително по дела, по които облигационерите и „ОББ“ АД са
ответници.
Не е спорно, че спрямо „Б.Х.“ АД
било инициирано производство по откриване в несъстоятелност, за което образувано
т.д.№ 31/2013г. по описа на ОС-Силистра. Производството е образувано по молба
на кредитор „Д.С.К.К.“, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на
щата Делауър САЩ, към което на основание чл.629, ал.4 ТЗ се присъединили и
други кредитори, в тази част „ОББ“ АД представлявано от адвокати на ищцовото
дружество въз основа посоченото по-горе пълномощно. На 19.07.2013г. съдът се
произнесъл с решение за обявяване неплатежоспособността на дружеството, открил
производство по несъстоятелност спрямо него и се произнесъл по другите
предвидени в чл.630, ал.1 ТЗ въпроси. Поради несъгласие с решението в частта за
началната дата на неплатежоспособността по жалба на „ОББ“ АД било образувано
т.д.№ 703/2013г. по описа на ВнАС, по което постановено решение на 26.02.2014г.
Срещу това решение длъжникът „Борсс Холдинг“ АД и присъединения кредитор „Б.Л.“
подали касационни жалби с образувано т.д.№ 1785/2014г. по описа на ВКС, по
което с определение № 582/16.10.2014г. не било допуснато касационно обжалване.
Видно от събраните по делото доказателства адвокатското дружество осъществило
процесуално представителство, както при първоинстанционното разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, така и при
разрешаването на спора във въззивната и касационната инстанция-подаване на
въззивна жалба, участие в проведено съдебно заседание пред ВнАС, подадени
отговори на касационни жалби, които действия били предварително съгласувани с
„ОББ“ АД и облигационерите /разменена кореспонденция по електронна поща/.
След
постановяване на решението по чл.630 ТЗ и в рамките на т.д.№ 31/2013г. по описа
на ОС-Силистра на 19.08.2013г. била подадена молба от „ОББ“ АД по чл.685 ТЗ за
предявяване на вземания към длъжника, от една страна като кредитор за вземания,
произтичащи от договор за изпълнение функцията „довереник на облигационерите“
от 18.06.2006г., и от друга в качеството си на банка-довереник за вземанията на
облигационерите по емисия с код ISN BG
********** /стр.43-80/, а на 21.08.2013г. подадена молба за отмяна решения на
първото събрание на кредиторите. На 09.09.2013г. на основание чл.690 ТЗ е
подадено възражение срещу списъка на приетите от синдика вземания с искане да
бъдат признати и включени със съответен ред вземания на банката, като кредитор
/стр.81-86/ и на същата дата депозирано възражение срещу списъка на неприетите
от синдика вземания в частта относно предявените от „Д.С.К.К.“ за главница и
лихви с искане за промяната му поради тяхното несъществуване /стр.87-98/.
Първата молба е подадена от „ОББ“ АД, като банка-довереник, а втората изхожда
от „ОББ“ АД, като кредитор и довереник на облигационерите, и от самите
облигационери. По същото дело било изразено становище по възражение от
кредитора „Д.С.К.К.“ относно включване в списъка с приетите вземания тези на
банката и облигационерите /13.11.2013г.-стр.99-100/ и представена писмена
защита от банката и облигационерите /стр.101-110/. Съдът по несъстоятелността
се произнесъл по всички възражения срещу списъците по реда на чл.692 ТЗ с
определение № 160/08.04.2014г. /стр.597-619/.
Във
връзка с постановеното определение досежно списъците на вземанията кредиторът „Д.С.К.К.“
предявил положителен установителен иск по чл.694 ТЗ против длъжника „Б.Х.“ АД за
съществуване вземанията си, за което образувано т.д.№ 85/2014г. по описа на ОС-Силистра,
както и на същото правно основание отрицателен установителен иск против
длъжника, „ОББ“ АД и облигационерите за несъществуване на конкретни вземания,
включени в списъка с приетите такива, за което образувано т.д.№ 82/2014г. по
описа на ОС-Силистра.
Събраните
по делото доказателства установяват ищцовото дружество да е осъществило
процесуално представителство и по двете съдебни производства. По т.д.№
85/2014г. на ОС-Силистра била подготвена молба по чл.218 ГПК за встъпване като
трето лице-помагач на „ОББ“ АД, в качеството на банка-довереник, на страната на
ответника-длъжник, депозирана чрез адвокат в съдебно заседание, която с
определение от 04.07.2014г. оставена без уважение, а съдът постановил
неприсъствено решение при условията на 239 и чл.239 ГПК /стр.883/. След
съгласуване с ОББ“ АД адвокатското дружество подало частна жалба против
определението от 04.07.2014г., както и молба по чл.240 ГПК за отмяна на
решението. Първата е уважена с определение от 17.09.2014г. по в.ч.т.д.№
523/2014г. по описа на ВнАС, с което „ОББ“ АД конституирана като трето
лице-помагач, а производството по молбата за отмяна по чл.240 ГПК прекратено по
причина невнасяне на държавна такса с определение от 05.01.2015г., срещу което
също била подадена частна жалба /стр.290-294/. С последващо определение по
т.д.№ 85/2014г. на ОС-Силистра „ОББ“ АД е осъдена да заплати на „Д.С.К.К.“
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответно обжалвано с частна жалба
/стр.298-306/. По т.д.№ 82/2014г. по описа на ОС-Силистра били упражнени
правата по подаване на писмен отговор и допълнителен писмен отговор, съответно
адвокат от адвокатското дружество въз основа на писмено упълномощаване участвал
в проведени съдебни заседания.
Производството
по гр.д.№ 45210/2013г. по описа на СРС, 31 състав, е образувано по молба на
„ОББ“ АД, чрез адвокатското дружество, подадена на 01.11.2013г. за допускане
обезпечение на бъдещ иск против „БП Индъстрис“ ЕООД по чл.179, ал.3 ЗЗД за
отмяна заличаване на договорни ипотеки чрез налагане възбрана върху недвижими
имоти. Причина за искането е установено от „ОББ“ АД заличаване на ипотеки,
учредени в полза на банката в обезпечение на облигационния заем по
облигационната емисия с код ISN BG ********** по договор от 18.08.2006г. за
изпълнение функцията „довереник на облигационерите“, което застрашава
интересите на облигационерите във възможността да получат удовлетворение чрез
изпълнение върху обезпечението. С определение от 14.11.2013г. молбата е
отхвърлена. Впоследствие били подадени последователно две молби със същото
искане, предмет на произнасяне по други образувани в СРС дела, които не са
предмет на настоящото производство. Едновременно с това на 08.11.2013г. била
подадена искова молба против посоченото дружество с предявени искове за
обявяване нищожността на вписване на заличаване договорните ипотеки и
постановяване заличаване на тези вписвания с образувано т.д.№ 278/2013г. по
описа на ОС-Силистра. Делото приключило на първа инстанция с решение от
13.08.2014г за отхвърляне на исковете. По въззивна жалба е образувано в.гр.д.№
532/2014г. по описа на ВнАС с постановено решение от 23.12.2014г. за отмяна на
обжалваното, вместо което исковете уважени, а по касационна жалба на насрещната
по делото страна спорът е пренесен за решаване пред ВКС, където образувано
т.д.№ 1044/2015г. В това исково производство адвокати на ищцовото дружество
осъществили процесуално представителство, изразяващо се в подаване на
съответните документи в упражняване на процесуални права по ГПК-искова молба и
жалба, участие в съдебни заседания, отговор на касационна жалба.
По
делото са представени множество писмени доказателства преобладаващо разменена
чрез електронна поща кореспонденция, от които се установява, че предприетите от
адвокатското дружество действия по всяко от посочените по-горе съдебни
производства и във всички негови етапи са били предварително съгласувани с
ответника, съответно осъществявани въз основа издавани писмени пълномощни за
процесуално представителство. Периодично ответникът бил уведомяван, а той от
своя страна облигационерите за настъпилите усложнения във връзка с
производството по несъстоятелност против длъжника „Б.Х.“ АД и за възможните
правни начини и средства за защита интересите им не само по това дело, но и в
другите проведени съдебни производства. От същите се установява още, че след
сключване на договора за правни услуги и в хода на неговото изпълнение ищецът неколкократно
повдигал въпроса за допълнително заплащане на адвокатско възнаграждение за
защитата по съдебните производства, развили се извън делото за несъстоятелност
по т.д.№ 31/2013г. на ОС-Силистра, с аргумента, че са извън предметния обхват
на договора. Ответникът и облигационерите изразявали противното становище.
Поради това ищецът сезирал Софийска адвокатска колегия, която разгледала всеки
един случай и на основание чл.36, ал.3 ЗА определила размер на адвокатското
възнаграждение поотделно за посочените по-горе дела в приложение на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /цялата преписка
приложена по делото/.
Горното установява
възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за правни
услуги по чл.36, ал.2 ЗА, както и осъществяването на процесуално
представителство от ищеца в полза на ответника, в качеството му на
банка-довереник, в защита правата на облигационерите по облигационната емисия
по посочените по-горе съдебни производства.
Договорът за правна защита и
съдействие между адвокат и клиент е по същината си договор за поръчка по
смисъла на чл.280 ЗЗД, но със спецификите произтичащи от неговия предмет и
специалната уредба в Закона за адвокатурата. С този договор адвокатът се
задължава да извърши възложените му от клиента правни действия в защита
свободите, правата и законните му интереси, които включват устни и писмени
консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви
книжа-молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената работа;.
представителство, в тази част процесуално пред органите на съдебната власт,
административни органи и служби, както и пред физически и юридически лица-чл.2,
ал.1 и чл.24, ал.1 ЗА. При условията на договорна свобода по чл.9 ЗЗД страните
определят предметния обхват на договора и неговото конкретно съдържание. В
отклонение от правилото на чл.286 ЗЗД, според което доверителят дължи
възнаграждение на довереника само ако е уговорено, в чл.36 ЗА е залегнал
принципът за възмездност на адвокатския труд. Съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд,
което по начало се определя с договор с клиента. Неговият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа-чл.36, ал.2 ЗА. Когато
липсва договор, на основание чл.36, ал.3 ЗА по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет-Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това означава, че за
изпълнение на възложеното от клиента на адвоката винаги се дължи
възнаграждение, като липсващата воля за последното се замества от адвокатския
съвет.
При
наличието на сключен договор, спорния по делото въпрос е неговия предметен
обхват и дали включва извършените от ищеца правни действия и процесуално представителство
по описаните дела или са извън него, поради което и съобразно чл.36, ал.1 вр.
ал.3 ЗА се дължи отделно възнаграждение. От своя страна той е свързан със спор
относно смисъла на постигнатите уговорки и действителната обща воля на страните
при сключването. Ищецът поддържа становището, че
договорът за правни услуги, в тази част процесуално представителство, се отнася
само за производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Б.Х.“ в неговата
първа инстанция, както и до вече образуваните изпълнителни производства по ЗОЗ,
и това е бил вложения смисъл в съдържанието му /подробно доводи развити в
писмената защита/. Ответникът и третите лица-помагачи поддържат противоположното
становище, че договорът обхваща цялостната защита правата на облигационерите с
крайна цел тяхното фактическо удовлетворяване /реализиране на вземанията/ не
само в производството по несъстоятелност в неговата цялост според уредбата в
Част ІV от ТЗ, но и по всякакъв друг регламентиран в закона начин и средства
насочени към постигане на тази цел /подробни доводи в отговорите на исковата
молба и писмени защити./. Това налага договорът да бъде тълкуван по чл.20 ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба при тълкуването
на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуването меродавни за действителната
обща воля са всички обстоятелства, поведението на страните и изявленията им към
момента на сключване на договора.
От събраните доказателства се
установява, че преговорите между адвокатското дружество и „ОББ“ АД започнали
към момент, към който облигационния заем по емисията на „Б.Х.“ АД бил обявен за
предсрочно изискуем, имало е информация за започнало производство по ЗОЗ за
удовлетворяване вземания на заложен кредитор спрямо търговското предприятие на
длъжника, върху което учреден особен залог, както и подадена молба за откриване
производство по несъстоятелност против това дружество от кредитор, впоследствие
оттеглена /протокол от общо събрание на облигационерите-стр.939-947, показанията
на св.С.Д. и св.А. С./. От показанията на всички разпитани по делото свидетели
става ясно, че преговорите протекли в светлината на тези събития и били
свързани предимно с обсъждане възможностите за защита в производство по
несъстоятелност, чието иницииране и развитие не било още сигурно, но очаквано,
както и възможности за защита на обезпеченията по облигационния заем във връзка
с изпълнение по ЗОЗ, застрашаващо правата на облигационерите и
банката-довереник. Били обсъждани различни принципни варианти, тъй като на този
етап не било известно какви съдебни процедури предстоят и какви конкретни действия
ще трябва да се извършат.
Според показанията на св.С.правното
съдействие е трябвало да се изразява в представителство в производство по
несъстоятелност, за което се очаквало да протече без усложнения и по най-краткия
предвиден в закона начин, без да се изключва възможността за доброволно
уреждане на случая. Сочи, че водените разговори не били за повече от една
съдебна инстанция по делото за несъстоятелност и възнаграждението посочено в
договора се отнасяло само за това, изчислено в минималния предвиден в Наредба №
1/09.07.2004г. размер на база предявените вземания, а клаузата по т.2.3 от
договора се отнасяла за становища и действия извън процедурата по
несъстоятелност. Това заявява и св.Димитров, който сочи още, че възнаграждението
по договора обхваща и действия свързани
с участие в събрания на кредиторите, предявяване на вземания и др. в рамките на
несъстоятелността.
Според показанията на св.Л.облигационерите
имали нужда от цялостна защита на правата им, насочена към реално
удовлетворяване вземанията по облигационния заем от емитента „Б.Х.“ АД,
включително реализация на обезпеченията, а офертата на ищцовото дружество напълно
съвпадала с интересите им и вложения в нея смисъл бил за правни услуги с крайна
цел удовлетворяване на вземанията независимо от правния ред. Сочи, че
преговорите за сключване на договора относно предмета и възнаграждението били
водени именно в този контекст, но не и само за една инстанция на производството
по несъстоятелност, като акцентът бил върху последното, възможни действия от
страна на конкретен кредитор във връзка с предявяване на вземания и изпълнение
по ЗОЗ, тъй като само те били известни по случая към този момент. Клаузата по
т.2.3 свидетелят разбрал, че касае промяна в целта на възлагането в насока
сключване на спогодба или доброволно уреждане на въпроса. По същество идентични
са показанията на св.Ц., според който предложеното от ищцовото дружество било
за цялостно удовлетворяване на кредиторите не само в производството по
несъстоятелност, но и по свързаните производства. Свидетелят не си спомня дали
при преговорите е обсъждано възнаграждението да се отнася само до първата
инстанция.
Като доказателство по делото е
прието писмо-оферта от адвокатското дружество от 14.02.2013г. /стр.922-924/, в
която е посочено, че потвърждава желанието и готовността да окаже необходимото
правно съдействие на „ОББ“ АД, като банка-довереник по облигационната емисия на
„Б.Х.“ АД във връзка с цялостната защита интересите на кредиторите по казуса,
включително чрез осъществяване на процесуално представителство по евентуалното
производство по несъстоятелност срещу дружеството, но и по всякакъв друг начин
в образуваните по случая изпълнителни производства по реда на ЗОЗ и във всички
други свързани или възможно свързани със случая законови процедури.
Предложеното възнаграждение е в размер на 242 000лв., което покрива всички
разноски на дружеството по случая за цялостно правно съдействие, посочено
по-горе, както и всички разходи за командировки на адвокатите, съответно други
разходи, които могат да бъдат свързани с предоставянето на услугите.
Като доказателство е прието и
възлагателно писмо от 04.03.2013г. /стр.794-795/, което следва по време
офертата и видно от съдържанието я детайлизира. В същото е препотвърден
предмета на правните услуги, по начин идентичен с горепосоченото, както и
размера на възнаграждението, като са посочени конкретните условия свързани с
естеството на услугите, начина на определяне на възнаграждението и срока за
плащане, въпроса за разноските, съхраняване на документацията и прекратяване на
възлагането. При съпоставка на този документ с представения по делото договор
от 17.05.2013г. се констатира пълна идентичност, с изключение на
т.2.3, т.2.4 и т.4. Първата клауза не фигурира в офертата, втората
клауза е същата, но с добавка „вече образуваните по случая изпълнителни
производства по ЗОЗ и защитата по
отношение на цялостното удовлетворяване на вземанията на облигационерите“, а
третата предвижда начин на плащане на възнаграждението на четири вноски.
При съобразяване съдържанието на
процесния договор, съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по
делото и съобразно чл.20 ЗЗД съдът обоснова извод, че уговореното
възнаграждение от 242 000лв. без ДДС обхваща всички правни действия в защита
имуществените права на облигационерите насочени към удовлетворяване вземанията
им по облигационната емисия. Посоченото в офертата и договора от 17.05.2013г.,
че „правните услуги ще са във връзка с цялостната защита интересите на
облигационерите по облигационата емисия, включително чрез осъществяване на
процесуално представителство по евентуалното производство по несъстоятелност
срещу „Б.Х.“ АД, но и по всякакъв друг начин в образуваните по случая
изпълнителни производства по реда на ЗОЗ и във всички други свързани или
възможно свързани със случая законови процедури“, обективира волята и
съгласието на ищцовото дружество да предостави правни услуги не само в рамките
на тези съдебни производства, но и по какъвто и да е друг начин с оглед
постигане крайната цел. Това следва и от съдържанието на клаузата по т.2.4,
според която при участието в производството по несъстоятелност, вече
образуваните по случая изпълнителни производства по ЗОЗ и защитата по отношение
на цялостното удовлетворяване на вземанията на облигационерите, евентуално
необходимите други правни услуги и съдействие по случая ще се разглеждат като
свързани с това производство и няма да бъдат отделен ангажимент. В договора няма
клаузи, ясно и конкретно очертаващи неговия предмет и от тях да е видно в какъв
обем и/или за кои съдебни производства е поето задължението. Вместо това в
отделните клаузи е употребено „цялостна защита“, „този проект“, „случая“, „казус“, „всякакъв
друг начин“, което в контекста на целта, за която е сключен договора навежда на
постигнато съгласие за възлагане на широк кръг от действия /процесуални и
извънпроцесуални/ за реализиране вземанията на облигационерите. Извод, че
предметът на договора е бил ограничен само до производството по несъстоятелност
и то в неговото развитие на първа инстанция, както и до изпълнително
производство по реда на ЗОЗ, не може да бъде подкрепен от показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.и С., тъй като от една страна само единият е
участвал пряко в преговорите, а от друга изнесеното от тях не съвпада с обективираното
в писмения договор съдържание. Техните показания, съпоставени с показанията на
св.Л.и Ц., допринасят за изясняване обстоятелствата, при които е сключен
договора, но не и за смисъла на постигнатите в него уговорки. От тях става
ясно, че преговорите започнали в момент, към който за облигационерите
възникнала нуждата от активна защита на правата им по облигационната емисия,
съответно задължението за това от ответника „ОББ“АД, в качеството на
банка-довереник. В хода на разговорите били обсъждани различни правни
възможности с преобладаващ акцент върху производството по несъстоятелност и
започналото изпълнение по ЗОЗ, тъй като тези съдебни производства били обозрими
и предстоящи с очакване крайната цел да бъде постигната именно в техните рамки.
Същевременно не били изключени и други
начини, в тази част действия по доброволно извънсъдебно уреждане на
отношенията. Предвид това предшестващите сключването на договора преговори
онагледяват евентуалната и възможна линия на защита през призмата на
настъпилите вече събития, които са я породили, и само в това се изразява
тяхното доказателствено значение. Насоката и предмета на разговорите не може да
се приеме като пряко или косвено доказателство за смисъла на отделните клаузи и
за предметния обхват на договора. Договорът е последица от съвпадението на
насрещните волеизявления на страните и доколкото тези изявления са обективирани
в писмен вид, за разкриване действителната обща воля се изхожда от съдържанието
му, а в случая то сочи на правно съдействие и процесуално представителство не
само в производството по несъстоятелност и по изпълнението по ЗОЗ, но и в
свързаните с несъстоятелността производства, както и всякакви други съдебни
процедури и начини с цел реално удовлетворение на облигационерите. Обратното не следва от клаузата по т.2.3,
според която в случай, че с оглед обстоятелствата, задачата се измени по
всякакъв друг начин, хонорарът ще се изчислява по наредбата на Висшия
адвокатски съвет на базата на действителния материален интерес, изчислен към
деня на сключване на договора, като в този случай възнаграждението не може да
бъде под размера на вече платената част. Тази уговорка е неясна, защото не
конкретизира в какво следва да се изразява изменението на задачата. Тя не е
била включена в офертата и от показанията на свидетелите не се установява да е
била предмет на преговори с оглед изясняване действително вложения смисъл. Според
св.С.касае становища и действия извън процедурата по несъстоятелност, а според
св.Л.промяна в целта на възлагането чрез сключване спогодба или доброволно
уреждане на въпроса. Независимо от това противоречие, съпоставката на
собственото й съдържание с останалите клаузи не променя горния извод.
Твърдението на ищеца
възнаграждението по договора да се отнася само до първата инстанция на делото
по несъстоятелност с аргумента, че разговорите били водени именно за това,
както и че размерът бил изчислен и определен според минималните размери по
Наредба № 1/09.07.2004г. на база материален интерес-вземанията на
облигационерите в това производство на първа инстанция, съдът намира за
неоснователно. Навсякъде в договора е употребено „производство по
несъстоятелност“ против длъжника „Б.Х.“ АД, като липсва клауза, която пряко или
по тълкувателен път да ограничава действията и процесуалното представителство в
това производство само до една съдебна инстанция. Дадените във връзка с
последното показания от св.Д.и св.С.не могат да бъдат кредитирани, тъй като по
същество са насочени към опровергаване съдържанието на писмения договор, по
който ищецът е страна и в този смисъл недопустими на основание чл.164, ал.1, т.5 ГПК. Както в офертата, така и в договора възнаграждението е посочено като
глобална сума в максимален размер, а начинът на неговото определяне не може да
послужи като довод за твърдяния ограничен обем на правните услуги, нито за
извод за обща воля да се отнася само до първата инстанция по делото за
несъстоятелност. Обвързване плащането на възнаграждението по т.4 с различните
етапи на това производство има само значението на срок за изпълнение. Предвид
това и съобразно чл.20 ЗЗД, наред с изложеното по-горе относно предмета на
договора, съдът обоснова извод, че правните
услуги и процесуалното представителство обхващат производството по
несъстоятелност в неговата цялост съгласно уредбата на Част ІV от ТЗ.
Производството по несъстоятелност
е универсално изпълнително производство целящо да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на
длъжника-чл.607, ал.1 ТЗ. Правната уредба съдържа множество материални и
процесуални норми, регламентиращи различните стадии от неговото развитие,
насочени към постигането на тези цели. Самото производство започва с молба по
чл.625 ТЗ, която поставя началото на особено исково производство предназначено
да разреши със С. на пресъдено нещо наличието на основанията по чл.607а ТЗ за
откриване и началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността
на длъжника. Родово компетентен по разглеждането на молбата е окръжният съд по
седалището на търговеца /чл.613 ТЗ/, чието решение подлежи на инстанционен
контрол съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ, т.е. въззивно и касационно обжалване.
По делото е установено, че спрямо длъжника „Б.Х.“ АД е
открито производство по несъстоятелност с постановено решение по т.д.№
31/2013г. по описа на ОС-Силистра, в което ответникът участвал, представляван
от адвокати на ищцовото дружество. Решението било обжалвано пред ВнАС и ВКС, пред
които съдебни инстанции съответно по т.д.№ 703/2013г. и т.д.№ 1785/2014г. също
осъществено процесуално представителство. Изводът на съда, че процесния договор
не ограничава правните услуги и представителство само да една съдебна инстанция
на производството по несъстоятелност, предпоставя извод, че извършените по тези
дела действия са включени в неговия предмет и за тях не се дължи отделно
възнаграждение, поради което предявените искове в тази част подлежат на
отхвърляне.
Неизменна част от производството по несъстоятелност са
въпросите относно вземанията на кредиторите, регламентирани в Глава 43
„Предявяване на вземанията“. Правната уредба обхваща норми свързани с
предявяването на вземанията, изготвянето на списъците за приети и неприети
вземания, тяхното оспорване и одобряване. В този етап на производство се
разглеждат и спорове за съществуването на неприети вземания или
несъществуването на приети вземания от кредитори и длъжника с предявяване на установителни
искове по чл.694 ТЗ, от изхода на които зависи дали съответния кредитор ще
участва в евентуалното разпределение на имуществото на длъжника при неговото
осребряване, с какво вземане или вземания и в какъв размер.
По делото е установено, че във връзка с произнасянето на
съда по несъстоятелността по т.д.№ 31/2013г. по описа на ОС-Силистра по списъците на приетите и неприети вземания,
кредиторът „Д.С.К.К.“ предявил положителен установителен иск по чл.694 ТЗ
против длъжника „Б.Х.“ АД за съществуване вземанията си и отрицателен
установителен иск против длъжника, „ОББ“ АД и облигационерите за несъществуване
на техни конкретни вземания, включени в списъка с приетите такива. Първият бил
предмет на разглеждане по т.д.№ 85/2014г. по описа на ОС-Силистра, а вторият
предмет на разглеждане по т.д.№ 82/2014г. по описа на ОС-Силистра. Тези съдебни
производства безспорно имат пряко отношение към имуществените права на
облигационерите, като кредитори на длъжника, и процесуално представителство по
тях /независимо от развоя на т.д.№ 85/2014г./ е непосредствено свързано със
защитата им в производството по несъстоятелност, поради което осъществените от
ищцовото дружество правни действия във връзка с това са включени в договора от
17.05.2013г. и не подлежат на възмездяване отделно от уговореното с него
възнаграждение. Този извод допълнително се подкрепя от направеното извънсъдебно
признание на управляващия дружеството адв.П., съдържащо се в представеното по
делото писмо по електронна поща /стр.568/ до ответника и облигационерите, в
което по повод отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ на „Д.С.К.К.“ заявява,
че доколкото предявяването му застрашава приемането на вземанията в
несъстоятелността, участието в това дело е част от защитата, за което вече е
договорен хонорар. По изложените съображения исковете за правни услуги и
представителство по т.д.№ 82/2014г. и т.д.№ 85/22014г. са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По останалите съдебни производства по гр.д.№ 45210/2013г.
на СРС, 31 състав, и т.д.№ 278/2013г. на ОС-Силистра, съответно в.гр.д.№
532/2014г. на ВнАС и т.д.№ 1044/2015г. по описа на ВКС ищцовото дружество
осъществило правни действия и процесуално представителство във връзка със
заличени договорни ипотеки, учредени в полза на „ОББ“ АД в обезпечение на заема
по облигационната емисия с код ISN BG ********** по договора от 18.08.2006г. за
изпълнение функцията „довереник на облигационерите“. Предмет на първото е молба
по чл.390 ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск, а на второто предявен иск
против „БП Индъстрис“ ЕООД за обявяване нищожността на вписаното заличаване на
ипотеките и заличаване на тези вписвания. Предприемането на тези действия били
наложителни, тъй като заличаването на ипотеките застрашавало интересите на
облигационерите и банката-довереник във възможността да получат удовлетворение
чрез изпълнение върху обезпечението. Макар и тези дела формално да са извън
производството по несъстоятелност, техния предмет има връзка с него, тъй като
от запазването на обезпеченията зависи редът, по който вземанията на
облигационерите ще бъдат удовлетворени при евентуално разпределение на
осребрено имущество на длъжника /чл.722, ал.1 ТЗ/, изхождайки от клаузата по 2.4. От друга
страна, с оглед извода на съда договорът между страните да обхваща не само
несъстоятелността и свързаните с него производства, но и всички други правни
действия насочени към защита и реално удовлетворяване на вземанията /цялостна
защита/, следва да се приеме, че осъщественото от ищцовото дружество в рамките
на посочените дела също се включва в предмета на договора и не е налице
основание за плащане на отделно възнаграждение.
В съответствие с принципа за възмездност на адвокатския
труд и при липса на договор между адвоката и клиента на основание чл.36, ал.3
ЗА възнаграждението на последния за
изпълнената работа се определя от адвокатския съвет по Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законово делегираното
правомощие на адвокатския съвет е предназначено да замести лисващата воля на
страните за възнаграждението и ограничено единствено до определяне неговия
размер. При упражняването му той не действа като административен орган и
взетото решение няма характеристиките на индивидуален административен акт по
АПК, поради което е неприложима разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне от съда по валидността
на административни актове. Необходима
предпоставка за произнасянето от адвокатския съвет е липсата на постигнато
съгласие между клиента и адвоката за дължимото за възложената и изпълнена
работа възнаграждение. В случая съдът достигна до извода, че правните действия
и представителството по процесните съдебни производства, за които бил сезиран
Софийски адвокатски съвет по чл.36, ал.3 ЗА, са обхванати от сключения между
страните договор и за тях се дължи възнаграждение в рамките на уговореното с
него. Поради това решенията не могат да бъдат зачетени и не обвързват съда
поради несъществуването на предвиденото в закона отрицателно условие.
Изложените по-горе съображения предпоставят
неоснователност на исковете и като краен резултат тяхното отхвърляне, без
необходимостта съдът да се произнася по възраженията относно пасивната
материална легитимация на ответника и активната материална легитимация на ищеца
с оглед представения договор за цесия.
При този изход и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото от 43 860лв. за платено
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.10 ГПК не третите лица-помагачи
не се присъждат разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Адвокатско
дружество „П., М.и п.“, вписано в регистъра на адвокатски дружества при САК с
БУЛСТАТ ******, с адрес гр.София, ж.к.*******, представлявано от управляващия
съдружник адв.В.П. П., против „О.Б.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори С.П.В.и Р.И.Т., искове
с правно основание чл.36 ЗА вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 117 799лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по гр.д.№
45210/2013г. по описа на СРС, за сумата 205 147.60лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№ 278/2013г. по описа
на Окръжен съд-Силистра, за сумата 235 149.60лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за правна помощ и защита по в.гр.д.№ 532/2014г. по описа на
ВнАС, за сумата 176 361.75лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
правна помощ и защита по т.д.№ 1044/2015г. по описа на ВКС, за сумата 978
776.43лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по
т.д.№ 85/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, за сумата 257 953.07лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита по в.т.д.№
703/2013г. по описа на ВнАС, за сумата 193 464.75лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за правна помощ и защита по т.д.№ 1785/2014г. по описа на ВКС и
за сумата 335 874лв., представляваща адвокатско възнаграждение за правна помощ
и защита по т.д.№ 82/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „П., М.и п.“,
вписано в регистъра на адвокатски дружества при САК с БУЛСТАТ ******, с адрес
гр.София, ж.к.*******, представлявано от управляващия съдружник адв.В.П. П., да
заплати на „О.Б.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори С.П.В.и Р.И.Т., разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 43 860лв.
Решението е постановено при участието на трети
лица-помагачи на страната на ответника:
1.„Ю.Б.“ АД ***;
2.ПОК „Д.“ гр.София за облигационерите Универсален
пенсионен Ф.„Д.“ и Професионален пенсионен Ф.„Д.“;
3.ПОД „А.Б.“ АД за облигационерите ЗУПФ „А.Б.“, ЗППФ „А.Б.“
и ДПФ „А.Б.“;
4.П.д. „Ц.“ АД за облигационеритеУПФ „ЦКБ-С.“ и ППФ „ЦКБ-С.“;
5. ЗД „Е.Р.“ ЕАД /конституиран с определение от съдебно
заседание на 19.12.2017г. на основание чл.227 ГПК в качеството му на
универсален правоприемник на “Е.-Здравно осигуряване“ ЗЕАД/;
6.“К.А.М.“ АД за облигационера Договорен Ф.„К.К.“;
7.УД „Р.А.М.Б.“ за облигационерите ДФ „Р.Б.Защитена
Инвестиция в евро“, ДФ „Р.Б.ликвидност“, ДФ „Р.Б.Ф.облигации“;
8.“Р.Ф.А.М.“ за облигационерите ДФ „Р.Ф.балансиран Фонд“
и ДФ „Р.Ф.Високодоходен Фонд“;
9.УД „К.А.М.“ АД за облигационера ДФ „К.Фонд-1 Акции и
Облигации“;
10.УД „Е. Ф.М.“ АД за облигационерите ДФ „Е.Б.Е.Фонд“, ДФ
„Е.Б.Доларов Фонд“ и ДФ „Е.Е.Фонд“;
11.“Е.Т.“ АД;
12.УД „О.А.М.“ АД за облигационерите ДФ „ОББ Платинум
Облигации“ и ДФ „ОББ Балансиран Фонд“.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на решението.
СЪДИЯ: