№ 71
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000336 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260056, постановено на 23.12.2020 г. по т.д.
146/2019 г. на Окръжен съд-Х., в неговата част, с която е осъдено „ЗАД
ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на малолетния Г. В. ИЛ., представляван от своя
баща и законен представител В. М. ИЛ. сумата над 40 000 лв. до 60 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост, на травматичен шок,
на лицево-челюстна травма с невъзможност за израстване на четири млечни
зъба-резци от горната зъбна редица и на постравматична енцефелопатия с
квадрипирамиден синдром и ментален регрес, и спастична церебрална
парализа, настъпили като усложнение на травмите на главата и мозъка,
причинени от ПТП, станало на 27.07.2017 г. в землището на гр.Л. по вина на
Д. В. Д. като водач на МПС «Ф. г.» с рег. № ******, застраховано по договор
«Гражданска отговорност» при „ЗАД ДБЖЗ“АД-гр. С., ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, в
частта му, с която е отхвърлен искът за разликата над 60 000 лв. до размер
1
120 000 лв., в частта му, с която е отхвърлен искът за осъждане на „ЗАД
ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на малолетния Г. В. ИЛ., представляван от своя
баща и законен представител В. М. ИЛ. сумата над 455 лв. До пълния
предявен размер 910 лв. като обезщетение за имуществени вреди – разходи за
закупуване на заключваща реконстриктивна плака (ограничен контакт), ведно
със законната лихва, считано от 11.03.2019 г., а също е в частта му за
разноските, с която е осъдено „ЗАД ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на адвокат
Р.М. сумата 2 630 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищеца Г. В. ИЛ., както и да заплати 2 450
лв. ДТ по сметка на ОС-Х. и да заплати 893,75 лв. възнаграждение за вещи
лица съразмерно на уважената част от исковете по сметка на ОС-Х., и е
осъден В. М. ИЛ. в качеството му на законен представител на малолетния
ищец Г.В. Ш. да заплати на „ЗАД ДБЖЗ“АД-гр. С. сумата 473,52 лв. за
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Жалбоподателят Г. В. ИЛ., действащ като малолетен чрез своя баща и
законен представител В. М. ИЛ., моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 60 000 лв.
до 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 60 000 лв. от
11.03.2019 г., в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за размера над 455 лв. до 910
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 455 лв. от 11.03.2019 г.,
както и в частта му за разноските, по съображения, изложени във въззивната
жалба, подадена на 10.02.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния
съд предявява с искова молба от 7.08.2018 г. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника “ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С. да му заплати сумата 150 000
лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, настъпили
при и в резултат на ПТП на 27.07.2017 г. на път в землището на гр.Л. по вина
на водача Д. В. Д. при управлението от него на лек автомобил „Ф. г.“ с рег.
№ ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, както и да му заплати сумата 910 лв.
2
за причинени имуществени вреди, посочени в исковата молба, които
обезщетения се претендират от ищеца като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва върху всяка от тези две суми от датата на ПТП 27.07.2017 г. Моли да
бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от застрахователното
дружество по съображения, изложени в писмен отговор от 29.04.2021 г. Не
заявява искане за събиране на нови доказателства в производството пред
настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2
от ЗА.
Жалбоподателят “ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С. моли решението да бъде
отменено като неправилно в частта му, с която искът на Г. В. ИЛ. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера над
40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от
20 000 лв. от 11.03.2019 г., както и в частта му за разноските, по съображения,
изложени в жалбата от 25.02.2021 г., като бъде отхвърлен този предявен
срещу дружеството иск и за размера над 40 000 лв. до 60 000 лв. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната
жалба, подадена от ищеца Г. В. ИЛ., действащ като малолетен чрез своя баща
и законен представител В. М. ИЛ.. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответника по спора (“ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С.)
ЗД“Б. и.“АД-гр.С. не е взело становище по въззивните жалби.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 27.07.2017 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Ф. г.“, управляван от Д. В. Д., и на лек
3
автомобил „М.“, управляван от А. Ю. Е., при което е пострадал ищецът Г. В.
ИЛ., пътник в управлявания от Д. Д. лек автомобил „Ф. г.“. Не се спори
понастоящем между страните, че виновният за това ПТП водач е Д., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че
за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено
в копие с исковата молба, получено при дружеството на 24.10.2018 г., като е
претендирано за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 200 000 лв. и за изплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 910 лв. Безспорно е, че преди датата на
подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от
застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Твърдението на ищецът е, че в резултат на настъпилото по вида на
водача Д. ПТП са му причинени тежки увреждания - счупване на дясна
бедрена кост, травматичен шок, лицево-челюстна травма с невъзможност за
израстване на четири млечни зъба-резци от горната зъбна редица,
постравматична енцефелопатия с квадрипирамиден синдром и ментален
регрес, и спастична церебрална парализа, настъпили като усложнение на
травмите на главата и мозъка - и той е претърпял силни болки и страдания,
които продължават и към датата на подаването на исковата молба. Твърди, че
веднага след увреждането е приет в болница в гр. Пловдив и е осъществено
оперативно и медикаментозно лечение, като на 31.07.2017 г. е осъществено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур на бедрената
кост, на 10.08.2017 г. е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология и
е приет в Клиниката по педиатрия и генетични болести, където е предприета
лекарствена терапия и физиотерапия, на 17.08.2017 г. е изписан за домашно
лечение и му са предписани медикаменти, на 18.08.2017 г. постъпва в
Клиниката по педиатрия и генетични болести и е осъществено лечение,
включително е провеждана физиотерапия, изписан е на 1.09.2017 г. с
препоръки, насочен е към физотерапевт за продължаване на рехабилитацията,
на 2.11.2017 г. е консултиран от лекар-спациалист и е назначена
4
медикаментозно лечение с фенобарбитол, на 23.04.2018 г. постъпва за
отстраняване на поставената му метална остеосинтеза и на 24.04.2018 г. е
извършено отстраняване на металния имплант от костта фемур, изписан е на
1.05.2018 г. с указание да се сменят превръзките на оперативната рана до
отстраняване на конците и да посещава контролни прегледи, каквито
впоследствие е посещавал. Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК от
30.11.2017 г. му е призната 75% трайно намалена работоспособност с нужда
от чужда помощ поради травмите-резултат от ПТП, а на 11.01.2019 г. е
преосвидетелстван от ТЕЛК и с експертно решение от 7.02.2019 г. му е
призната 75% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради
последици от травми на главата, посттравматична енцефалопатия, спастична
церебрална парализа - квадрипареза и други. Твърди, че във връзка с
провежданото лечение е извършил разходи, като е заплати сумата 910 лв. за
заключваща реконструктивна плака (ограничен контакт). Твърди, че пътният
инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Твърди, че с големи усилия се справя с
ежедневието си самостоятелно след инцидента, изпитва трудност при
самостоятелно придвижване поради счупването на бедрената кост и
последвалата метална остеосинтеза, както и силна болка. Твърди, че усеща
болезненост при заемане на определено положение на тялото и бързо
уморяване, често плаче, не може да движи свободно крайниците си поради
наличието на квадрипарезата, резултат от ПТП. Твърди, че изпитва трудности
при хранене, обличане и други елементарни битови дейности, засегнати са
били речевите му функции, отключена е след инцидента посттравматична
енцефалопатия от удара в главата. Твърди, че усеща замайване и често
главоболие, силно са ограничени социалните му контакти с негови връстници
поради болките, лечението и последващите заболявания. Твърди, че дълго
време е изцяло зависим от грижите на своите близки, както и че повторната
операция и възстановителният процес му се отразяват зле емоционално,
уврежданията на главата и крака правят Г. затворен и тревожен, той е
получил от увредите и операциите белези за цял живот, които загрозяват
външния му вид и ще се отразяват на самочувствието му и занапред. Твърди,
че след инцидента е неспокоен, изнервен, не се съобразява и подчинява на
своите родители, склонен е да чупи и хвърля предметите, до които има
достъп. Твърди, че и към момента страданията му продължават, като
5
възстановяването му все още не е приключило. Твърди, че е отправил искане
до ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение, но
такова не е било изплатено, като срокът за това е изтекъл. Затова ищецът
претендира да му бъде присъдено обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания в размер на 150 000
лв. и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 910 лв.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП 27.07.2017 г.
С отговора на исковата молба от 11.11.2019 г. ответното
застрахователно дружество оспорва исковете по основание и размер и моли те
да бъдат изцяло отхвърлени. Евентуално, ако съдът намери исковите
претенции за основателно, моли да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение, тъй като заявеният е прекомерно завишен и не съответства на
практиката на съдилищата по аналогични случаи с оглед съдържанието на
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и на характера
и степента на причинените при процесното ПТП телесни увреждания,
респективно, на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца Г.И.. Моли също така да бъде намален размерът на
обезщетенията и по съображения за съпричиняване на вредоносните
последици от ПТП от страна на пострадалото лице, респективно, лицата,
които са били длъжни да упражняват грижа и контрол над малолетния
пострадал. Твърди, че ищецът е пътувал в лекия автомобил без да бъде
поставен в обезопасителна система за деца – специално детско столче,
предвидено за деца до определен ръст, като принос за настъпване на
вредоносните последици от ПТП имат родителите на пострадалия ищец,
които са допуснали малолетният им син да пътува без да използва надлежна
система за обезопасяване в нарушение на чл. 137б от ЗДвП, което нарушение
се намира в пряка причинна връзка с настъпилите по-тежки по вид и степен
телесни увреждания. Оспорва твърдението на ищеца вследствие на ПТП да е
получил всички, описани в исковата молба, увреждания като пряка и
непосредствена последица от процесния пътен инцидент. Твърди, че детето
по рождение е страдало от спастична церебрална парализа и енцефалопатия с
произтичащите от това последици по отношение на зрението, двигателните
способности и мускулния тонус на детето. Оспорва твърдението, че към
момента възстановителният процес при детето все още не е приключил.
6
Оспорва твърдението, че лечението и възстановяването от травмите от ПТП
са продължили дълго и са се отразили негативно на емоционалното състояние
на детето, в резултат на което то е станало неспокойно, изнервено, агресивно
и непокорно, както и че се чувства изорилан от своите връстници.
С допълнителната искова молба от 9.12.2019 г. ищецът поддържа
своите твърдения. Противопоставя се на възражението на ответника, че
ищецът е пътувал без да бъде поставен в обезопасителна система за деца –
специално детско столче, като счита, че принос на пострадалия следва да бъде
доказан от ответника. Заявява, че претендираният размер на обезщетението е
съобразен с принципа на справедливостта и със съдебна практика по сходни
казуси. Оспорва и твърденията на ответника за липса на причинна връзка
между причинените на ищеца вреди, техния интензитет и проявление.
Заявява, че ищецът по рождение страда от сърдечно заболяване (ВСП-ТАВБВ
– сърдечна недостатъчност), по повод на което е опериран през 2015 г., но не
и от спастична церебрална парализа и енцефалопатия, а последните са
последици от уврежданията, получени при настъпилото на 27.07.2017 г. ПТП.
С подадения на 28.01.2020 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа своите твърдения, възражения и оспорвания, заявени с
отговора на исковата молба.
Със становище, представено на 21.02.2020 г. от ЗД“Б. и.“АД-гр.С.,
третото лице-помагач на ответника оспорва исковете по основание и по
размер. Твърди, че с оглед твърденията за претърпени травматични
увреждания у ищеца и техния характер ищецът сам се е поставил с
поведението си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което
съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен колен и това,
че не е седнал в детско столче като пътник в лекия автомобил, с което е
нарушил правилата за движение по пътищата и е съпричинил в изключителна
степен вредоносния резултат, поради което евентуално обезщетение следва да
бъде определено при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с
нормата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на
обезщетението, той е силно завишен.
7
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е
установено наличието на противоправно деяние от страна на застрахования
при ответника водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата, и
че само на неговото виновно поведение се дължи настъпването на ПТП, както
и е установено реализирането на неимуществени и имуществени вреди за
ищеца в пряка причинна връзка с противоправното деяние на застрахования
при ответника водач. Въз основа на приетото заключението на СМЕ съдът
приема за установени уврежданията на ищеца – счупване на дясната бедрена
кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак на ищеца,
травматичен шок и лицево-челюстна травма с невъзможност за израстване на
четири млечни зъба-резци от горната зъбна редица. Въз основа на
заключението на тройната СМЕ съдът приема за установено и настъпването
на усложнение, намиращо се в причинна връзка с получените при ПТП
травми – посттравматична енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и
ментален регрес и спастична церебрална парализа. Съдът приема, че
счупването на тялото на дясната бедрена кост е причинило трайно (за повече
от 30 дни) затруднение в движението на десния крак и срокът за
възстановяване е определен за около 12 месеца, като по повод на това
увреждане на ищеца са извършени две операции – за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация и след девет месеца оперативно е свалено
металното протезиращо тяло, към момента движенията са възстановени
изцяло по обем, налице е остатъчен белег на крака. Съдът приема, че
травматичният шок е причинил разстройство на здравето, временно опасно за
живота, който шок е преодолян в първите часове, максимум до третото
денонощие от постъпване в болницата, без последици за здравето. Съдът
приема, че лицево-челюстната травма е довела до невъзможност за
израстване на четири преди зъба от горната зъбна редица, който дефект се
приравнява на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, независимо, че се касае за млечни зъби, прогнозата за поява на
нови зъби е определена като несигурна и подлежаща на бъдещи
стоматологични грижи. Съдът приема, че посттравматичната енцефалопатия с
квадрипирамиден синдром и ментален регрес и спастичната церебрална
парализа, определени от експертите като настъпили усложнения на
причинените от ПТП травми на главата и контузия на мозъка с характер на
дифузна аксонална увреда, изразяваща се в тежка общомозъчна
8
симптоматика – до степен на кома с анизокория и екстензионни движения
(първична стволова увреда) са намерили проявление в т.нар.остър стадий, в
който се е намирал пострадалият след ПТП, като в резултат на травмите на
главата и мозъка и появилите се усложнения пострадалият е търпял болки и
страдания с умерен интензитет в продължение на около 12 месеца. Съдът,
отчитайки вида и характера на причинените увреждания на ищеца, посочени
по-горе, срокът за тяхното възстановяване, определен от вещите лица,
извършените на пострадалото дете две медицински интервенции, трайните
последици като остатъчен белег на крака и несигурната прогноза за
израстване на нови зъби, както и степента на търпените болки и страдания,
преценява, че размерът, необходим за репариране на вредите следва да бъде
опреден на 120 000 лв. Съдът преценява като основателно заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на родителите на
малолетния пострадал, изразяващо се в допуснато нарушение на правилото,
визирано в чл. 137в,ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба в МПС, които не
са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на
деца под тригодишна възраст. Съдът установява, че към момента на
настъпване на ПТП 27.07.2017 г. пострадалият, роден на 1.11.2014 г., е бил на
около 2 години и 8 месеца, и отчита за допуснатото нарушение заключението
на вещото лице Е., според което детето се е движело като топка из колата,
както и заключението на САТЕ, съгласно което при столче с гръб към
посоката на движението при деца от 1,5 до 2 години безопасността на
пътуването е до 80-90% и коланите не играели роля, а при столче с гръб към
посоката на движението при деца над 3 години безопасността била до 60% и
единствена възпираща сила били предпазните колани, като според експерта в
конкретния случай обезопасителната система (детско столче) би предпазила
ищеца, ако столчето е по посока на движението, надлежно закрепено към
задната седалка на автомобила и ако детето е с поставени през раменете два
колана на самото детско столче, както и това, че нямало данни за
оборудването на процесния автомобил с предпазни колани на задната
седалка. Съдът преценява и събраните гласни доказателства, като свидетелят
А. е категоричен, че в автомобила, в който се е возило пострадалото дете, е
нямало поставено детско столче, а показанията на свидетелите Д., В. и Й.
съдът не кредитира като противоречиви при първия и заинтересовани,
непоследователни и колебливи при вторите двама. Съдът преценява, че
9
допуснатото от бащата на малолетния ищец съпричиняване следва да бъде
определено на 50%, при което искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за размер 60 000 лв. (1/2 от
приетия като справедлив размер 120 000 лв.) и да се отхвърли до пълния
предявен размер 150 000 лв. Съдът уважава претенцията за имуществени
вреди за размер на 50% от предявения такъв 910 лв.- за 455 лв. Съдът приема,
че лихва върху обезщетенията се дължи от 11.03.2019 г., която дата приема да
е датата, на която ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя,
като в частта относно началната дата на присъждането на лихвата решението
също не се обжалва.
С въззивната жалба, подадена на 10.02.2021 г., жалбоподателят-ищец
твърди, че решението е неправилно в частта му, с която искът за присъждане
на обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 60 000
лв. до 120 000 лв., и искът за присъждане на обезщетението за имуществени
вреди е отхвърлен за размера над 455 лв. до 910 лв., ведно с лихвите върху
двете обезщетения от 11.03.2019 г., поради неправилно прилагане на нормата
на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Счита, че окръжният съд правилно е приел на ищеца да
се дължат обезщетения за причинените му неимуществени и имуществени
вреди в размер, съответно, 120 000 лв. и 910 лв., но неправилно е приел за
доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на родителите на малолетния ищец,
изразяващо се в допуснато нарушение на правилото на чл. 137в,ал.3 от ЗДвП.
Счита, че съществено за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат е обстоятелството дали процесният лек автомобил е бил фабрично
оборудван с обезопасителни колани, тъй като наличието на колани е
основната предпоставка за възможността правилно да бъде монтирана
допълнителна система за обезопасяване на деца. Заявява, че е известно в
ежедневието, че обезопасителна система детско столче се монтира на предна
или задна седалка в автомобила, като се закрепя с обезопасителния колан на
самия автомобил, по който начин тя е коректно монтирана и би изпълнила
своята защитна функция. Заявява, че в случая от приетата по делото САТЕ е
доказано, че процесният лек автомобил не е бил оборудван с обезопасителни
колани. Счита, че окръжният съд, след като въз основа на заключението на
САТЕ приема, че автомобилът не е бил допълнително оборудван с детска
10
система за обезопасяване, е следвало да обсъди и извода, че автомобилът не е
имал фабрично монтирани обезопасителни колани, поради което е налице
избирателно обсъждане и тълкуване от окръжния съд на събраните по делото
доказателства. Счита, че след като автомобилът не е бил снабден с
обезопасителни колани, които да позволяват монтирането на допълнителна
система за обезопасяване на деца, то съдът е следвало само на това основание
да отхвърли възражението на ответника за съпричиняване. Заявява, че след
като автомобилът не е бил с обезопасителни колани за местата на пътниците,
очевидно родителите на ищеца не са могли да поставят и коректно да
монтират детско столче за превозване на малолетни, а това изключва
поведение, обективно допринесло за настъпване на вредните последици,
поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 51,ал.2 от
ЗЗД. Освен това счита, че съдът неправилно е приел за доказано ищецът да не
е пътувал в поставено детско столче, защото от събраните по делото
доказателства не може да се направи такъв категоричен извод. Счита, че
изводът си съдът базира на обстоятелството, че според вещото лице Х. след
произшествието няма данни автомобилът да е бил оборудван с детско кошче,
но релевантният в случая въпрос е дали към момента на удара автомобилът е
бил оборудван с детско столче, а не след удара, и дали е имало въобще
възможност да се монтира такова. Твърди, че след удара лекият автомобил е
бил преобърнат в канавката според свидетеля А. и всички пътници са били
извън него, като не е без значение и че свидетелят А. е пристигнал на
местопроизшествието часове след неговото настъпване, а свидетелят А. Е. е
заявил в съдебно заседание, че не е приближил до лекия автомобил и не е
видял лично дали в него е имало или не монтирана обезопасителна система.
Счита, че с оглед механизма на настъпване на ПТП и последващото
преобръщане има вероятност детското столче да е изпаднало от автомобила
или да е било извадено от пътниците, която вероятност съдът не коментира.
Счита, че наличието на детско столче в процесния автомобил е доказано от
гласните показания на свидетеля Д., който заявил, че е видял в колата на
задната седалка поставено детско столче, както и е видял преди потеглянето
му от Х. бащата на детето да носи столчето от вкъщи и да го поставя на
задната седалка, като свидетеля не е видял обаче дали това столче е било
закрепено за задната седалка. Счита, че изводът на окръжния съд за
съпричиняване противоречи на задължителната практика на ВКС, съгласно
11
която когато пътникът е малолетен задължението за поставяне на
обезопасителен колан е на водача, а не на малолетния пътник или неговите
родители, като ВКС с решение № 19/8.02.2017 г. по т.д. № 50177/2016 г., 4
ГО, ГК е приел, че непоставянето на предпазни колани не води до
съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник. Счита, че
тъй като в случая ищецът е бил малолетен, на две години, задължението за
поставянето му в система за обезопасяване е била на водача на МПС, в което
се е возел, поради което при приемане от съда, че детето е превозвано без
система за обезопасяване, то родителите му не са допринесли за настъпване
на уврежданията му, а принос следва да бъде отчетен единствено на водача на
автомобила. Счита, че окръжният съд не е взел предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 137в,ал.3 от ЗДвП в МПС от посочени категории, които
не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозване на
деца под тригодишна възраст, като по силата на чл. 183,ал.4,т.10 от ЗДвП
водач, който превозва деца в нарушение на посочената разпоредба, подлежи
на отговорност по административно-наказателен ред. Счита, че забраната е
пряк израз на вменената на водача завишена грижа, която той трябва да
полага при управление на МПС, когато в превозното средства пътува дете
под определената в закона възраст, която превалира над общото задължение
на всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. Заявява, че
съдебната практика категорично приема, че в случай, че малолетно дете
пътува в лек автомобил, в който не е монтирана система за обезопасяване,
респективно, без поставен обезопасителен колан, то същото е резултат на
противоправното поведение на водача, за който е налице законово изискване
за полагане на завишена грижа, когато в превозното средства пътуват деца.
Заявява още и че неправилно съдът е приел, че родителите на ищеца са
съпричинили в еднаква степен със застрахования в ответното дружество
водач настъпилия вредоносен резултат и е намалил определеното
обезщетение с 50%, който процент на принос е изключително завишен.
Заявява, че окръжният съд не е анализирал предпоставките за настъпване на
процесното ПТП, след като е приел, че обективен принос имат и водачът на
автомобила, и родителите на малолетния ищец. Посочва, че съгласно ППВС
№17/18.11.1963 г. значима при определяне на съпричиняването е причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
без да се изисква наличието на вина. Заявява, че по разума на ТР
12
№1/23.12.2015 г. на ОСГК на ВКС относно съпричиняването, всякога
поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Заявява, че това изисква при решаването на конкретния спор съдът да
съобрази конкретните проявления на действията на всеки от участниците и
тяхното отражение върху настъпилия вредоносен резултат, като в случая от
анализа на правнорелевантните факти може да се изведе, че основната
причина за инцидента се корени в неправомерното поведение на водача на
лекия автомобил, който е престъпил забраната да се вреди другиму, като е
пренебрегнал правилата за движение по пътищата, вменяващи в задължение
на водача на ППС да не навлизат и да не се движат в лентата за насрещно
движение, както и чл. 183,ал.4, т.10 от ЗДвП. Счита, че при съпоставяне на
приноса на двамата участници – водача и малолетния пасажер, съответно,
действията на неговите родители, приносът не е в еднаква степен, а приносът
на водача на лекия автомобил е значително по-голям, доколкото той е със
средството, което може да причини по-тежки увреждания и, съответно,
изискванията към него са по-строги, отколкото приноса на едно двегодишно
дете, което не е в състояние да изразява воля, или неговите родители. Освен
това счита, че наведените от ответника доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия не са били доказани при
условията на пълно и главно доказване, поради което съдът е следвало да ги
отхвърли. Заявява, че следва да се има предвид и че съпричиняващото вредата
по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица
за произлезлите вреди. Заявява, че е налице практика на ВКС, според която
при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди
следва да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали това нарушение
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Заявява, че в случая съдът
е приел, че малолетният Г. е пътувал в лекия автомобил без да бъде поставен
в обезопасителна система, но не е изследван въпросът до каква степен
обезопасителната система би предотвратила настъпилите травми и дали
нямаше да се получат други сходни по вид или по-тежки. Счита, че в случая
за да се приеме, че е налице съпричиняване ответникът е следвало да
установи, че в случай, че пострадалият е бил в поставено столче, то
13
вредоносният резултат е нямало да настъпи, каквито доказателства не са
събрани, поради което възражението е останало недоказано. Затова моли да
бъде отменено решението в обжалваните негови части и да се постанови
уважаване на предявените искове за размер 120 000 лв. за обезщетението за
неимуществени вреди и за размер 910 лв. за имуществените вреди, ведно със
законната лихва.
С подадената на 25.02.2021 г. въззивна жалба ответното
застрахователно дружество твърди, че решението е неправилно в частта му, с
която искът за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди е
уважен за размер над 40 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва, тъй
като е постановено в нарушение на нормите на чл. 52 от ЗЗД и на чл. 51,ал.2
от ЗЗД. Счита, че окръжният съд е надценил търпените от ищеца болки и
страдания и е подценил факта, че възстановителният и оздравителният процес
при него е протекъл бързо при подобен род травми и същият е напълно
възстановен. Заявява, че от изслушаните и приети по делото СМЕ и тройна
СМЕ е доказано, че ищецът Г.И. не е бил поставен в обезопасително столче,
което би предотвратило настъпването на всички установени травми. Заявява,
че непоставянето на дете в обезопасително столче е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51,ал.2
от ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Счита, че приетият от окръжния съд процент на съпричиняване следва да
бъде значително увеличен предвид морално и законово укоримото поведение
на родителите на ищеца, както и факта, че ако той е бил поставен в
обезопасително детско столче, то е нямало да търпи каквито и да било болки
и страдания. Моли да бъде отчетена и твърденията и оспорванията на
ответника относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
заболяването спастична церебрална парализа и енцефелопатия с
произтичащите от това последици по отношение на зрението, двигателните
способности и мускулният тонус на детето. Посочва, че съгласно
първоначално приетата и поддържана от д-р Е. СМЕ, той е категоричен, че
детската церебрална парализа не следва да се свързва с травмата на мозъка, а
с преждевременното раждане, начинът на протичане на бременността на
майката, наличието на вродена сърдечна малформация и престоят в
14
кислородна палатка след раждането. Счита, че по делото не са били доказани
тежки травматични увреди вследствие на процесното ПТП и неприключил и
към момента оздравителен и възстановителен процес, които да обосновават
присъждане на 120 000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Счита за недоказани твърдените в исковата молба
тежки травматични увреди и неприключил и към момента оздравителен и
възстановителен процес. Счита, че твърдените от ищеца психични травми не
са доказани от ищеца при негова доказателствена тежест, тъй като липсва
каквато и да било обективна документация от психолог, психиатър или друг
вид подобен специалист, която да установява по категоричен начин, че
ищецът е получил емоционални и психични проблеми в резултат на травмите
от ПТП, още по-малко са налице медицински документи, които да
удостоверяват остатъчни психични проблеми и/или разстройства
понастоящем. Твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 120 000 лв., присъдено в размер на 60 000 лв. след отчитане на
50% съпричиняване, е прекомерно по размер и несъответстващо на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
критериите по чл. 52 от ЗЗД, както и на характера и степента на причинените
при процесното ПТП телесни увреждания, респективно, на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца, като не е
отчетена също и конкретната социално-икономическа обстановка в страната
към датата на ПТП, а също и средната работна заплата за страната към този
момент. Заявява, че определеният от съда справедлив размер на
обезщетението от 120 000 лв., присъдено в размер на 60 000 лв. след отчитане
на 50% съпричиняване, не съответства на приноса от срана на ищеца за
настъпване на процесното ПТП и на вредоносните последици от него.
Заявява, че окръжният съд е присъдил прекомерно по размер обезщетение,
което не съответства на характера и степента на доказаните телесни
увреждания, а в този смисъл и на критериите за справедливост. Заявява, че
няма доказани трайни негативни последици за здравето на ищеца, поради
което размерът на обезщетението е прекомерно завишен. Затова моли
решението да бъде отменено в обжалваната му част и искът за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди да бъде отхвърлен и за размера над
40 000 лв. до 60 000 лв. ведно със законната лихва.
15
С отговора, подаден на 29.04.2021 г. от страна на ищеца по спора Г.И.,
на въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че
възражението относно определения размер на застрахователното обезщетение
е неоснователно, защото по делото е било категорично установено, че в
резултат на процесното ПТП пострадалото дете е получило сериозни телесни
наранявания, както и усложнения в резултат на тях, в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Твърди, че от събраните по делото доказателства
са установени твърденията, изложени в исковата молба, относно процеса на
лечение на ищеца. Заявява, че от приетите по делото заключения на СМЕ са
установени получените от ищеца травматични увреждания и усложнения,
както и какви затруднения и болки и за какъв период са причинили те на
ищеца. Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че и
към момента ищецът не е възстановен напълно от претърпените травми,
налице е все още когнитивен дефицит, по-тежки езикови дефицити и
нарушение на емоционалната и поведенческа регулация, като от извършената
психиатрична оценка на детето са установява лека степен на умствено
изоставане. Заявява, че от събраните по делото гласни доказателства се
установяват степента на увреждане на пострадалия, неговото здравословно
състояние след катастнофата, как се е чувствало детето след операциите,
както и от какви грижи е имал нужда в болницата и вкъщи. Счита, че
усложненията са установени най-вече от изслушаната по делото тройна СМЕ
и е неоснователно твърдението на жалбоподателя-ответник, че не е налице
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилите за
ищеца усложнения посттравматична енцефалопатия и спастична церебрална
парализа. Заявява, че правилно окръжният съд е приел във връзка с
доказаността на появилите се при ищеца усложнения, че преди пътния
инцидент при ищеца не е била установена детска церебрална парализа, както
и правилно е посочил, че съгласно заключението на вещите лица симптомите
на квадрипарезата не биха могли да се проявят при лечението на ищеца,
проведено по повод получените от ПТП травми, и че вещите лица от
тройната СМЕ са категорични, че посттравматичната енцефелопатия се
причинява именно от травма на главата, каквато безспорно е налице при
ищеца. Заявява, че окръжният съд е взел предвид и че на ищеца са извършени
две операции – за открито наместване на фрактурата на крака с вътрешна
фиксация и за сваляна на металното протезиращо тяло, като целият
16
възстановителен период при ищеца е бил съпроводен с много болки и
страдания, с невъзможност за самостоятелно ходене, с нарушен говор и
хранене, както и остатъчният белег в областта на крака със загрозяващ
характер, а също и несигурната прогноза за израстване на нови зъби, което
неминуемо води до влошаване качеството на живот на детето. Заявява, че
съдът правилно е взел предвид и обстоятелството, че пострадалият ищец се е
нуждаел непрестанно от чужди грижи в ежедневието си, поради което е
претърпял неудобства от личен, битов и социален характер. Заявява, че съдът
правилно е отчел и възрастта на пострадалия ищец – едва 2 години и 8 месеца,
като на толкова крехка възраст детето е преживяло един изключително тежък
инцидент, като е била налице реална опасност за живота му. Заявява, че
правилно окръжният съд е взел предвид и психическата травма, която е
преживял ищецът във връзка с инцидента, това, че е станал нервен, избухлив
и животът му след злополуката е напълно променен. Счита, че съдът е взел
предвид и конкретната социално-икономическа обстановка в страната към
момента на ПТП през 2017 г. Счита, че в подадената от дружеството-ответник
въззивна жалба не е изтъкнат нито един аргумент, който да обосновава
присъждането на обезщетение в по-малък размер от определеното от съда.
Заявява, че са неоснователни твърденията, че съдът е надценил търпените от
ищеца болки и страдания и е подценил факта, че възстановителния и
оздравителен процес при него е протекъл бързо за подобен род травми и той е
напълно възстановен. Твърди, че от събраните доказателства е установено, че
пострадалото дете е търпяло изключително силни болки и страдания, било е в
продължение на дни в кома, като е имало реална опасност за живота му, в
продължение на месеци е било единствено на легло, без възможност да се
движи, в първите дни след инцидента е било в състояние на будна кома и не е
можело да познае своите близки, както и да осъществява словесен контакт.
Твърди, че възстановителният процес на получените от детето увреждания е
продължил повече от година, през който период детето е изпитвало болки и
дискомфорт и се е нуждаело непрекъснато от чужда помощ. Твърди, че е
доказано, че в резултат на претърпения инцидент за детето са настъпили
усложнения в здравословното му състояние, което възстановяване е
продължило около 3 години, както и е установено, че и към настоящия
момент детето не се е възстановило напълно – все още няма предни зъби, не
може да се храни пълноценно, станал е нервен и избухлив, животът му е
17
напълно променен. Счита, че окръжният съд неправилно е приел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на
малолетния ищец, изразяващо се в допуснато нарушение на правилото на чл.
137в,ал.3 от ЗДвП, поради което счита за неоснователно оплакването на
дружеството-жалбоподател, че приетият от окръжния съд процент на
съпричиняване следва да бъде значително увеличен.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. С оглед заявените от двамата жалбоподатели
оплаквания в двете въззивни жалби няма спор, че в случая са налице
основанията за присъждане на обезщетения, които ответникът да заплати на
ищеца за търпените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие
на получените при ПТП на 27.07.2017 г. увреждания. Спори се сега между
страните, с оглед посоченото в двете въззивни жалби, относно получените от
ищеца в причинна връзка с процесното ПТП увреждания и съответен на тях
справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както
и относно липсата или наличието на съпричиняване от страна на ищеца,
респективно, относно размера на такова съпричиняване, а с оглед на това и
относно размера на присъдените обезщетения за претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства.
Ищецът Г.И. е лице, пострадало при ПТП на 27.07.2017 г., което е причинено
виновно от водача Д. Д. при управлението от него на лек автомобил „Ф. г.“.
Ищецът е роден на 1.11.2014 г. и към момента на ПТП е бил на 2 години, 8
месеца и 25 дни, като е бил превозван в автомобила, управляван от виновния
водач Д., на задната седалка. Безспорно е, видно е от приетите в
производството пред окръжния съд заключение на СМЕ от 19.06.2020 г., че
при настъпилото на 27.07.2017 г. ПТП ищецът е претърпял счупване на
тялото на дясната бедрена кост, закрито, травматичен шок и лицево-челюстна
травма с невъзможност за израстване на четири млечни зъба-резци от горната
зъбна редица. Ответникът оспорва настъпването като усложнения в
18
здравословното състояние на ищеца вследствие на травмите от ПТП на
посттравматична енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и ментален
регрес и на спастична церебрална парализа. В заключението от 19.06.2020 г.
на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Х. Е., вещото лице заключава, че травмите на
ищеца при процесното ПТП възникват на фона на детска церебрална парализа
и тежки вродени малформации на големи кръвоносни съдове, симптоматиката
на заболяването включва наблюдаваната при ищеца, но направените
изследвания по повод на травмата в болницата не установяват увреждане на
главния мозък, което да обясни проявите на детска церебрална парализа, а
това състояние следва да се свързва не с травма на мозъка, а с
преждевременното раждане, протичането на бременността на майката,
наличието на вродена сърдечна малформация, престоят в кислородна палатка
след раждането, поради което вещото лице приема, че не е налице връзка
между травмата при ПТП и проявите на доказана детска церебрална парализа
при Г.И.. Със същото заключение вещото лице д-Р Е. преценява и че относно
посттравматична енцефалопатия като диагноза в случая няма данни на детето
да са правени изследвания, доказващи или отхвърлящи такова състояние, а
известните по делото изследвания не дават основание да се приеме за
достоверно подобно твърдение. Видно от заключението от 2.11.2020 г. на
тройната СМЕ, изготвена от вещите лица д-р Х. Е., съдебен лекар, д-р Х. М.в,
неврохирург и д-р Н. П., детски психиатър, на база цялостната представена по
делото медицинска документация следва да се приеме, че при ищеца са
установени травми на главата и мозъка, изразяващи се в контузия на мозъка с
характер на дифузна аксонална увреда, изразяваща се клинично с тежка
общомозъчна симптоматика – до степен на кома с анизокория и екстензионни
движения (първична стволова увреда), развитие впоследствие на
квадрипирамиден синдром, който към момента не се установява, като
комплексът от късни клинични прояви или усложнения в резултат на
травменото увреждане на главния мозък обикновено се обединява в
понятието „травмена болест на мозъка“ (ТБМ). Видно от същото заключение,
в резултат на получените при ПТП травми при ищеца са настъпили следните
усложнения: посттравматична енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и
ментален регрес, както и спастична церебрална парализа, като описаната
симптоматика е съпътствала подекспертния в т.нар. остър стадий, а към
момента не се намира съществена неврологична симптоматика и остават за
19
обсъждане психичните прояви – нарушена емоционална регулация,
когнитивни и езикови нарушения, следва да се приеме, че част от описаната
психопатологична симптоматика е свързана с преживяната травма. Видно от
същото заключение, установените при ищеца посттравматична
енцефалопатия и спастична церебрална парализа-квадрипареза може да бъде
резултат от травма на мозъка – контузия на мозъка с характер на дифузна
аксонална увреда. Видно от същото заключение, не може да се приеме с
категоричност, че при пострадалия са били налице клинични симптози,
обуславящи развитие впоследствие на посттравматична енцефалопатия и
спастична церебрална парализа-квадрипареза, за такъв вид мозъчна травма
липсват и данни от инструменталните изследвания, в смисъл на емоционална
травма, настоящото изследване не потвърждава наличието на такава и не
може да се обсъжда състояние като посттравматично стресово разстройство.
Видно от същото заключение, наличните по делото данни за усложнения по
време на бременността, преждевременното раждане, затегнат неонатален
период, вродена сърдечно-съдова аномалия, проведената тежка и рискова
сърдечна операция са фактори, които предполагат развитие и на мозъчни
увреждания, но за тяхно евентуално развитие и съществуване не са
представени категорични медицински и анамнестични данни, които да
обясняват установената клинична картина на посттравматична енцефалопатия
и спастична церебрална парализа-квадрипареза. Видно от същото
заключение, на въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между
получената при ПТП травма и установените при пострадалия
посттравматична енцефалопатия и спастична церебрална парализа-
квадрипареза отговорът на тримата експерти е, че на този въпрос не може да
се отговори с абсолютна категоричност, но по-вероятно между получената
при ПТП травма и установените при пострадалия посттравматична
енцефалопатия и спастична церебрална парализа-квадрипареза да е налице
причинно-следствена връзка, като също така е възможно част от
симптоматиката, характерна за посттравматична енцефалопатия (социална
незрялост, импулсивност, нарушена емоционална регулация, когнитивни
дефицити) да се разглежда като вродена развитийна симптоматика,
допълнително усложнена от травмата и стила на отглеждане на пострадалото
дете. Установява се следователно от заключението на тройната СМЕ, че при
ищеца при лечението му след ПТП са установени като настъпили усложнения
20
посттравматична енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и ментален
регрес и спастична церебрална парализа, които може да бъдат резултат от
травма на мозъка-контузия на мозъка и е по-вероятно между тях и
получената при ПТП травма да е налице причинно-следствена връзка. При
тези обстоятелства неоснователно е оплакването на дружеството-
жалбоподател окръжният съд неправилно да е приел настъпили при ищеца
като усложнение от травмите на главата и мозъка посттравматична
енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и ментален регрес и спастична
церебрална парализа. Видно от заключението на тройната СМЕ, към момента
не се намира съществена неврологична симптоматика, изследването не
потвърждава наличието на емоционална травма, в резултат на получените при
ПТП травми на главата и мозъка и появилите се усложнения Г.И. е търпял
болки и страдания в значителна степен неосъзнати, с умерен интензитет, за
срок от 12 месеца, възстановителният период при ЧМТ с характер на
процесната преминава през определени в клиничен и патофизиологичен
аспект периоди и продължава до 2-3 години, като както в този период, така и
години по-късно е възможно развитие на усложнения, които удължават
значително този срок, към момента Г.И. се намира в добро общо състояние,
без данни за неврологична симптоматика, налице е когнитивен дефицит, по-
тежки езикови дефицити и нарушение на емоционалната и поведенческа
регулация, последиците от описаните дефицити са свързани със стила на
отглеждане, включването в рехабилитационни и психосоциални интервенции,
като за коректна и обоснована преценка за бъдещото развитие на
здравословното състояние на детето Г.И. е необходимо провеждане на
магнитно-резонансна томография на главния мозък. Безспорно е, видно е и от
изричното изявление на пълномощника на ищеца в съдебното заседание на
окръжния съд на 9.11.2020 г. при разглеждането на заключението на тройната
СМЕ, че семейството не е направило такова изследване с оглед на
здравословното състояние на детето и отказът на лекуващият кардиолог да се
ангажира в момента със становище. Видно също от заключението на тройната
СМЕ, счупването на тялото на дясната бедрена кост е причинило трайно (за
повече от 30 дни) затруднение в движението на десния крак, обичайният срок
за възстановяване от това счупване е около 12 месеца, при Г.И. на деветия
месец оперативно е свалено металното протезиращо тяло при напълно
възстановени по обем движения на крака. Видно от същото заключение,
21
претърпеният в резултат на травмата травматичен шок е причинил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, той е преодолян в
първите часове, максимум до третото денонощие от постъпването в
болницата, без последици за здравето. Видно от същото заключение, лицево-
челюстната травма е довела до невъзможност за израстване на четири предни
зъба от горната зъбна редица, този дефект в зъбната формула следва да се
приравни към избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, независимо че се касае за т.нар млечни зъби, липсата на четирите
зъба е налице и в момента, прогнозата за поява на нови зъби е несигурна и
подлежи на бъдещи стоматологични грижи. Видно от представените от ищеца
в копия с исковата молба две експертни решения на ТЕЛК от 30.11.2017 г. и
от 7.02.2019 г., на детето Г.И. е определена степен на увреждане 75% с чужда
помощ с водеща диагноза последици от травми на главата, с посочени
заболявания, включително посттравматична енцефалопатия, спастична
церебрална парализа-квадрипареза.
За обстоятелството какво е конкретното проявление при ищеца на
търпените от него страдания и неудобства при лечението и възстановяването
от негова страна са ангажирани гласни доказателства. Видно от показанията
на свидетелката Н. Е. В., баба на ищеца, разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 24.02.2020 г., при катастрофата Г. бил на 2,5 години, за
първи път видели детето в болницата в Пловдив на третия ден, било в много
тежко състояние, в кома, цялото надуто, крачето му било счупено, цялото
било в кръв и синини, било в кома 3-4 дни, два дни след излизането от комата
го свалили на петия етаж, където й позволили да остане с детето, били там
две седмици и повече, лекарите му слагали системи, внукът й не можел сам
да се храни, със сонда го хранели, зъбите му били паднали, първо му сложили
сонда в носа, след това я сложили през гърлото, при инцидента му били
избити предните горни четири зъба, на третия или четвъртия ден лекар им
казал, че детето вече е в будна кома и да му приказват, на петия ден в
болницата Г. познал баща си и му потекли сълзи, в болницата Г. не можел да
се изправи и да започне да ходи сам или да направи някакви движения, през
цялото време бил на легло, неподвижен, след изписването той не можел да
говори и разбирали, че нещо го боли, защото му потичали сълзи от очите,
след изписването ги изпратили в друга болница за деца, които са душевно
22
болни, където лежал близо 2 месеца, там му биели инжекции за главата и
паметта, там Г. започнал леко да говори, но заеквал, преди това не е заеквал,
когато се прибрали вкъщи той не можел да ходи, бил с планка на крака, взели
му уред за прохождане с презрамки за бебета, сега Г. ходи сам, не можел да
ходи след катастрофата близо 6-7 месеца, сочел крачето и главичката, че го
болят, след катастрофата започнал да заеква, и сега заеква, няма предни зъби,
детска лекарка казала на свидетелката, че той няма да има зъбки, но след
навършването на 6 пълни години трябва да го заведат да му сложат протеза,
като порасне ще трябва да се смени, липсата на зъби му пречи на храненето,
трябва да е по-мека храната, след катастрофата пие сиропче за нервите, има
промяна в емоционалното му състояние, избухва и трябва да му се угажда,
станал е по-нервен, сега детето ходи на детска градина. Видно от показанията
на свидетеля Г. Е. Й., дядо на ищеца, разпитан също в съдебното заседание на
окръжния съд на 24.02.2020 г., след катастрофата отишли в болницата в
Пловдив, там им казали, че Г. е в много тежко състояние, в кома, 6-7 дни бил
в кома, приятел на свидетеля чул лекарите да си говорят, че не знаели дали
детето ще оживее, след 3-4 дни позволили на жена му да остане като
придружител при детето, ходили всеки ден в продължение на 40 дни в
болницата, състоянието на детето било много критично, с много системи,
лекарката от хирургията казала, че детето гледа, но не познава хора, нито
говори, детето лежало 10-15 дни в хирургията, после в ортопедията и след
това в друга болница, лекарка казала, че може детето да не проговори и да не
проходи, след един или два месеца ходили на контролен преглед и детето
започнало да прави по две крачки, трудно, те с баба му го придържали и го
движели, накуцвало, след катастрофата забравя думи, заеква, много е зле,
станал е по-капризен, в момента детето е добре, възстановява се, слаб е още,
заеква, разпознава хората, дават му лекарство да се успокои, предните четири
зъба ги няма, спи неспокойно, главата го боли постоянно, играе в парка срещу
къщата и се изморява бързо, кракът го боли, след изписването от болницата Г.
не можел да се придвижва самостоятелно, свидетелят го вдигал и го носел, 4-
6 месеца бил на легло, кракът и до момента го боли.
Установява се следователно от двете заключения на СМЕ, от
показанията на свидетелите и от решенията на ТЕЛК, че вследствие на
причиненото по вина на водача Д. ПТП малолетният пострадал Г.И. е
23
претърпял травматичен шок и тежки увреждания – счупване на дясната
бедрена кост и лицево-челюстна травма с невъзможност да израснат четири
млечни зъба-резци,- както и усложнения от травмите на главата и мозъка –
посттравматична енцефалопатия с квадрипирамиден синдром и ментален
регрес. Към момента на ПТП Г. е бил на 2 години и 8 месеца и е несъмнено,
че е претърпял силни болки и уплаха. Срокът за възстановяването от
счупването е 10-12 месеца, с оглед лечението на това чупване е претърпял две
операции в рамките на 9 месеца, в период от около година детето Г. първо не
е можело да се движи, след това е започнало да прохожда, като понастоящем
движенията на крака са напълно възстановени по обем, останал е несъмнено
загрозяващ белег от операцията. Травматичният шок е преминал без
последици за здравето до третото денонощие от престоя на детето в
болницата след постъпването след ПТП. Липсата на четири предни зъба е
безвъзвратна, като прогнозата за поникване на собствени такива е несигурна и
липсата им може да бъде преодоляна евентуално с протезиране. Поради
липсата на предните зъби детето има проблеми при храненето и при
говоренето (при изговора на думите), което се отразява на неговото нормално
порастване и комуникация с деца и възрастни. Детето ще има сериозни
затруднения както в храненето, така и в говора до навършване на 6-годишна
възраст, едва след което може да му бъде изготвена протеза, което несъмнено
ще се отрази негативно на неговото правилно физическо и социално развитие
– на неговото физическо израстване и на контакта му с околните. С оглед
определената от вещите лица като несигурна прогноза за поява на нови зъби,
налице е следва сега да се отчете възможността детето от детска възраст и
насетне да се наложи да ползва зъбна протеза. Вследствие на усложненията
от травмите на главата и мозъка детето е търпяло болки и страдания, в
значителна степен неосъзнати, с умерен интензитет, за срок до 12 месеца.
Относно възстановителният процес след черепно-мозъчна травма вещите
лица посочват, че той продължава до 2-3 години, но както през този период,
така и години по-късно е възможно развитие на усложнения, които удължават
значително този срок. Към момента Г. се намира в добро общо състояние, без
данни за неврологична симптоматика, но следва да бъде отчетена
възможността за развитие на усложнения. Следва да се отчете и
обстоятелството, посочено и в заключението на тройната СМЕ, че на Г. на
двумесечна възраст е направена операция на сърцето и се проследява от
24
детски кардиолог, поради което проблемите при израстването му с оглед
начина на изхранването му не с обичайна храна, а при съобразяване с липсата
на предните зъби, и възможните усложнения вследствие на черепно-
мозъчната травма допълнително затрудняват неговото развитие. Несъмнено е
и че детето Г. с оглед много ниската негова възраст за преодоляване на
преживените силни болки и уплахата е реагирал с по-голяма изнервеност и
чувствителност. Взимайки предвид характера на деянието и степента на
вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП) на водача Д. и
при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени силни физически
болки и страдания за дълъг период от време, с несигурна прогноза за поява на
нови зъби и с възможност за развитие на усложнения от ЧМТ), на ниската
възраст на пострадалия Г.И. (към момента на ПТП на 2 години и 8 месеца,
малолетен), обосноваваща по-висока чувствителност към отрицателните
преживявания, на претърпените силни болки, сериозни и продължителни
неудобства, следва да се приеме, че размерът на обезвреда при условията на
чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 120 000 лв., която е съобразена
и със социално-икономическата обстановка към 27.07.2017 г., когато
минималната работна заплата в страната е била 460 лв., а лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“
съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите. Окръжният съд е определил
размер на обезщетението именно 120 000 лв., като го е намалил до
присъдената сума 60 000 лв. поради приемане на наличие на съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат. Неоснователно е следователно
заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд и от страна на третото-лице, негов
помагач, е заявено възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца
като пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за
намаляване на дължимо обезщетение. Както бе вече посочено, ищецът Г.И. е
роден на 1.11.2014 г. и следователно към момента на ПТП на 27.07.2017 г. е
25
бил на 2 години, 8 месеца и 25 дни, малолетен. Съгласно разпоредбата на чл.
137в, ал.3 от ЗДвП, в МПС от посочени категории, сред които М1
(определена в чл. 149, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП), в която категория е процесният
лек автомобил, управляван от Д., в който пасажер на задната седалка е бил
ищецът, които МПС не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се
допуска превозването на деца под тригодишна възраст. Нормата забранява
превозването на деца до посочената възраст без система за обезопасяването
им по чл. 137б от ЗДвП, т.нар. обезопасително детско столче. Тази забрана не
е формулирана по начин, с оглед на който да касае само водача на
съответното МПС, за когото е предвидена и административно-наказателната
отговорност за нарушаването й по чл. 183,ал.4,т.10 от ЗДвП. Нормата е
създадена в защита на децата и в нея изрично е разпоредено, че не се допуска
превозването на децата под посочената възраст без оборудване на автомобила
със система за обезопасяване на детето, следователно за всички лица е
забранено да допускат превозване на дете под тригодишна възраст в лек
автомобил без система за обезопасяване на детето. С оглед нравствените
норми и нормата на чл. 125,ал.1 от СК родителят има задължение да се грижи
за физическото развитие на детето и за неговите лични интереси, която грижа
несъмнено включва на първо място грижата на родителя за живота и здравето
на детето. Затова е несъмнено, че именно родителят не следва да допуска
превозване на неговото дете под тригодишна възраст в лек автомобил, който
не е оборудван със система за неговото обезопасяване. В случая, видно от
показанията на свидетеля Д. В. Д.-водачът, причинил ПТП на 27.07.2017 г.,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 24.02.2020 г., в
управлявания от него автомобил е пътувал В.И. (т.е. бащата на Г.), а на
задната седалка са пътували двама възрастни и две деца - съпругата на Д.,
съпругата на В. (т.е. майката на Г.), дъщерята на Д. и малкият син на В. – Г..
Видно от показанията на същия свидетел, той не си спомня дали децата са
били сложени в детски столчета, В. сложил детското столче при тръгването
от Х., в детското столче се возел малкият Г., не си спомня дали било
закрепено столчето, колата не е на свидетеля, а е на В. (т.е. на бащата на Г.,
който има кола, но няма книжка), съпругата на свидетеля държала тяхното
дете, Г. бил в детското столче, то било по средата, свидетелят мисли, че било
поставено по средата и малкият Г. бил там, в Х. свидетелят видял, че В.
сложил столчето по средата, след това не го е взимал, не видял дали го е
26
закрепил. Както изрично е заявил свидетелят Д., колата не е негова, а на В.,
който нямал книжка, свидетеля управлявал колата. Видно е от показанията на
свидетелката Нелия В., баба на детето и майка на неговия баща В., че синът й
към датата на инцидента имал кола, но нямал книжка, година и повече време
преди инцидента синът й си бил закупил колата, с която станала
катастрофата, през това време шофьор карал колата, имали детско столче,
купили го още като взели колата, то постоянно стояло в колата, закрепвало се
с колана. Видно от показанията на свидетеля Г. Й., дядо на ищеца Г. и баща
на неговия баща В., автомобилът бил на сина му В., той си купил колата, но
нямал книжка, колата я карали приятели, Д. Д. го ползвали за шофьор, колата
била оборудвана с детско столче, което винаги стояло в колата. Видно от
показанията на свидетеля А. Ю. Е., водач на другия автомобил, участвал в
ПТП, разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на 24.02.2020 г.,
в другата кола били шест души, детето било зле ударено, било приблизително
на 2-3 години, то било на задната седалка, не било в детско столче, детско
столче нямало, спрял познат на свидетеля с микробус и свидетелят му казал
да качи детето с майка му, защото било много зле, свидетелят разбрал, че
детето не се е возило на детско столче, защото полицаите казали това, чул
полицаите да казват, че вътре няма столче. Видно от показанията на
свидетеля В. М. А., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
20.07.2020 г., той работи като полицай и на 27.07.2017 г. е бил повикан на
процесното ПТП, и в двата автомобила нямало поставено детско столче, не
видял да има детско столче, „Ф.“ бил обърнат в канавката и свидетелят не
видял в него да има детско столче. Видно от заключението на в.л. д-р Х. Е. от
19.06.2020 г., несъмнено коректното поставяне на детето в обезопасително
столче би предотвратило настъпването на установените травми. Видно от
заключението на САТЕ от 18.09.2020 г., изготвено от в.л. инж. Т. Х., от
извършения оглед на лекия автомобил „Ф. г.“ непосредствено след ПТП няма
данни дали този автомобил е бил оборудван с предпазни колани и на кои
места, според водача В.И. лекият автомобил е бил оборудван с предпазни
колани на предните седалки, за задните седалки няма информация, от
извършения оглед на автомобила на местопроизшествието няма данни дали е
бил оборудван допълнително с детска система за обезопасяване. Видно от
същото заключение, при възраст на детето приблизително 3 години следва да
се ползват детски столчета (тегловна група 0+ до 10 кг. или тегловна група I-
27
от 9 до 18 кг), надлежно закрепени към задната седалка и детето да е
осигурено през раменете с двата колана от самото детско столче, в
конкретния случай обезопасителната система (детско столче) би предпазила
ищеца, ако столчето е по посока на движението, надлежно закрепено към
задната седалка на автомобила и ако детето е с поставени през раменете двата
колана на самото детско столче. Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателя-ищец, че не е изследван въпросът до каква степен
обезопасителната система би предотвратила настъпилите травми и дали
нямаше да се получат други сходни по вид или по-тежки. Установява се
следователно въз основа на категоричните и несъмнено добросъвестно
дадени показания на незаинтересуваните свидетели А. Ю. Е. и В. М. А., и
двамата с непосредствени впечатления, като първият освен с преки е и със
силни лични впечатления като участник в ПТП, че детско столче в
автомобила, в който е бил Г., не е имало. Показанията на свидетеля Д., който е
виновният за ПТП водач, са объркани и недостоверни, като следва да се
отчете, че той е и заинтересуван, тъй като несъмнено носи отговорност и за
нарушение на забраната по чл. 137в,ал.3 от ЗДвП. Показанията на
свидетелите Е. и А. се подкрепят и от заключенията на СМЕ и на САТЕ,
според които е несъмнено, че коректното поставяне на детето в
обезопасително столче би предотвратило настъпването на установените
травми, както и че в конкретния случай обезопасителната система (детско
столче) би предпазила ищеца, ако столчето е по посока на движението,
надлежно закрепено към задната седалка на автомобила и ако детето е с
поставени през раменете двата колана на самото детско столче. Както е
посочило вещото лице д-р Е. в съдебното заседание на окръжния съд на
29.06.2020 г. при приемане на неговото заключение от 19.06.2020 г., според
вещото лице детето се е движело като топка из колата, имаме счупено бедро,
ударена физиономия от задната седалка, ако беше фиксирано с ремъци към
детска седалка щеше да стои на седалката, детето просто е отскочило, дали е
било на седалка или някой го е държал, но детето се е движело из купето,
хората може да си мислят, че имат столче и е достатъчно да сложат детето в
него, детето се е движело, имаме удар в лицето, имаме фрактура огъвачна на
бедрото, детето се е придвижило отзад до предната седалка. Установява се
следователно, че родителите на ищеца Г.И. са превозвали в колата, в която са
пътували и те, детето си без да му осигурят необходимата защита – без да го
28
поставят в обезопасително детско столче, което би го предпазило и би
предотвратило настъпването на установените травми. Що се отнася до
обстоятелството дали автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на
задната седалка следва да се посочи, че след като те са необходими за
надлежното поставяне на допълнителна система за обезопасяване на дете, то
при тяхна липса автомобилът логично не може да бъде оборудван с такава
система, поради което е несъмнено и категорично забранено в такъв
автомобил да се превозва дете под тригодишна възраст, в случая – да се
превозва ищецът Г. в автомобила, управляван от водача Д.. След като в
подадената от ищеца въззивна жалба се приема изрично за доказано, че този
автомобил не е бил оборудван с обезопасителни колани, то това е основание
не за отхвърляне на възражението на ответника за съпричиняване, а за
неговото уважаване. За да изпълни своята функция, системата за
обезопасяване на дете не може да бъде просто един малък стол, в който,
вместо на седалката, да бъде поставено и да пътува детето, а трябва тя да бъде
надлежно закрепена, за да се приеме, както изисква нормата на чл. 137в,ал.3
от ЗДвП, че лекият автомобил е именно оборудван със система за детско
обезопасяване. След като автомобилът не е бил оборудван с обезопасителни
колани за местата на пътниците на задната седалка, очевидно родителите на
ищеца не са могли да поставят и коректно да монтират детско столче за
превозването на Г., поради което те не е следвало да превозват детето си в
този автомобил и след като са го направили тяхното поведение обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици и е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. След като по правилата на логиката
обезопасително детско столче не може да бъде монтирано надлежно на
задната седалка, ако тя не е оборудвана с обезопасителни колани, то са
очевидно неоснователни доводите във въззивната жалба на жалбоподателя
И., че окръжният съд неправилно е приел за доказано, че ищецът не е пътувал
в поставено детско столче. С оглед посочените по-горе съображения, няма
основания да се приеме, включително като вероятност, че на задната седалка
на автомобила е имало обезопасително детско столче, нито че Г. е бил
поставен в такова, а още по-малко то да е могло по начало да бъде надлежно
монтирано при липсата на обезопасителни колани, само след което такава
обезопасителна система би могла да изпълни своето предназначение да
предпази Г..
29
Установява се следователно, че действително е налице причинна връзка
между поведението на родителите на малолетното дете Г.И. и настъпилия
вредоносен резултат, защото при спазване на изискването те да полагат
дължимата грижа за здравето и живота на детето и да не превозват детето в
автомобил без обезопасителни колани на задната седалка, която липса по
начало не позволява надлежно монтиране на обезопасително детско столче,
травмите на Г. е нямало да настъпят, а вместо това те не са спазили забраната
по чл. 137в,ал.3 от ЗДвП да не превозват детето си в автомобила без
оборудване със система за обезопасяване на детето. Налице е затова
допринасяне от страна на пострадалия за настъпването на ПТП, съответно на
вредите от него, поради което в случая следва обезщетението да бъде
намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Наличието на вина на
пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което
и когато дете, включително малолетно, съответно, неговите родители,
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая
следва разпоредбата да бъде прилагана (в тази насока – ППВС №
17/18.11.1963 г., т.7; ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; решение №
6/16.01.1985 г. по н.д. 588/84 г. на ВС, 3 НО; решение № 3678/14.12.1981 г. по
гр.д. 2995/81 г. на ВС, 1 ГО; решение № 165/26.10.2010 г. на ВКС по т.д. №
93/2010 г., ІІ ТО, ТК; решение № 44/26.03.2013 г. на ВКС по т.д. 1139/2011 г.,
ІІ ТО, ТК). В случая водачът Д. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е навлязъл в платното за движение на насрещно движещия се
автомобил и така е причинил ПТП (нарушение на чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП,
както е прието със споразумението съгласно протокола от 21.01.2020 г. по
приложеното НОХД №32/2020 г. на РС-Свиленград, като е прието и
нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП), а освен това в нарушение на забраната на
чл. 137в,ал.3 от ЗДвП е превозвал детето Г. в автомобил, който не е могъл да
бъде и не е бил оборудван със система за обезопасяване на детето. При
спазване на тези изисквания от водача Д. до ПТП и до увреда на детето Г. не
би се стигнало. Родителите на детето Г. са пътували заедно с него в
автомобила, който не е могъл да бъде и не е бил оборудван със система за
обезопасяване на детето, а при спазване на изискването на чл. 137в,ал.3 от
ЗДвП травмите на Г. несъмнено не биха настъпили. В случая освен това
собственик на процесния лек автомобил е именно бащата на Г. и той е
ангажирал водача Д. да управлява автомобила, съответно именно бащата на Г.
30
не е осигурил автомобил с обезопасителни колани на задната седалка, само
чието наличие осигурява възможност за монтиране на обезопасителна
система-детско столче за Г., и е превозвал детето си без надлежното
обезопасяване. Причината за настъпването на ПТП и на травмите на Г.
следователно е именно посоченото поведение на водача на лекия автомобил
Д. и поведението на родителите на пострадалото дете Г., поради което от
тяхна страна е налице съпричиняване, което се определя в размер на 50%,
както правилно е приел и окръжният съд. Неоснователно е следователно
оплакването на жалбоподателя-ответник, застрахователното дружество, че
приносът на ищеца, пострадалото дете Г., следва да бъде определен в по-
висок размер, съответно, неоснователно е оплакването на жалбоподателя-
ищец, че той не е допринесъл за настъпването на ПТП и за претърпените от
него в резултат на него вреди или, евентуално, че приносът е определен като
завишен. Дължимото на пострадалия Г.И. обезщетение по реда на чл.
51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД с 1/2 част поради негов принос в такава степен спрямо приноса на
виновния водач, както правилно е приел окръжният съд. Няма следователно
основания да се приеме, че присъдените от окръжния съд размери на
обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди следва да бъдат променени и определени в посочените в подадената от
И. размери – над 60 000 лв. до 120 000 лв. за неимуществените вреди и над
455 лв. до 910 лв. за имуществените вреди.
Установява се следователно, че двете подадени въззивни жалби -
подадената от жалбоподателя “ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С. и подадената от
жалбоподателя И., - са неоснователни. Решението на окръжния съд следва да
бъде потвърдено в обжалваните и от двамата жалбоподатели негови части –
относно размерите на присъдените обезщетения ведно с лихвите и
разноските.
С оглед отхвърлянето и на двете жалби, на всеки от двамата
жалбоподатели не се дължат разноски за производството по подадената от
всеки от тях жалба. С оглед отхвърлянето на жалбата, подадена от ищеца И.,
съгласно чл. 78,ал.3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати разноски на
дружеството-ответник по тази жалба. От страна на дружеството се
претендира с молбата от 16.06.2021 г. за присъждане на юрисконсултско
31
възнаграждение за защитата съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК. Съгласно нормата
на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв.
и тази сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя-ищец и в полза
на дружеството-ответник по тази жалба. От страна на ищеца като ответник по
въззивната жалба, подадена от дружеството, се претендира за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което да включва и ДДС. Тъй като защитата на
жалбоподателя И. е осъществена от пълномощника му адвокат М. по реда на
чл. 38,ал.2 от ГПК, то възнаграждението следва сега да се присъди на
адвоката. Съгласно чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при заявения от дружеството-
жалбоподател с неговата въззивна жалба интерес в размер на 20 000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение за защитата по тази жалба е в
размер на 1 130 лв., а с дължимия в случая ДДС то е в размер на 1 356 лв.,
съответно тази сума следва да се присъди в на адвокат М. и в тежест на
дружеството.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056, постановено на 23.12.2020 г. по
т.д. 146/2019 г. на Окръжен съд-Х., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъдено „ЗАД ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на малолетния Г. В. ИЛ.,
представляван от своя баща и законен представител В. М. ИЛ., сумата над
40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост,
на травматичен шок, на лицево-челюстна травма с невъзможност за
израстване на четири млечни зъба-резци от горната зъбна редица и на
постравматична енцефелопатия с квадрипирамиден синдром и ментален
регрес, и спастична церебрална парализа, настъпили като усложнение на
травмите на главата и мозъка, причинени от ПТП, станало на 27.07.2017 г. в
землището на гр.Л. по вина на Д. В. Д. като водач на МПС «Ф. г.» с рег. №
32
******, застраховано по договор «Гражданска отговорност» при „ЗАД
ДБЖЗ“АД-гр. С., ведно със законната лихва върху тази разлика над 40 000 лв.
до 60 000 лв., считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
в частта му, с която е отхвърлен искът за разликата над 60 000 лв. до размер
120 000 лв., в частта му, с която е отхвърлен искът за осъждане на „ЗАД
ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на малолетния Г. В. ИЛ., представляван от своя
баща и законен представител В. М. ИЛ. сумата над 455 лв. до пълния
предявен размер 910 лв. като обезщетение за имуществени вреди – разходи за
закупуване на заключваща реконстриктивна плака (ограничен контакт), ведно
със законната лихва върху тазиразлика над 455 лв. До 910 лв., считано от
11.03.2019 г., а също е в частта му за разноските, с която е осъдено „ЗАД
ДБЖЗ“АД-гр. С. да заплати на адвокат Р.М. сумата 2 630 лв. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца Г.
В. ИЛ., както и да заплати 2 450 лв. ДТ по сметка на ОС-Х. и да заплати
893,75 лв. възнаграждение за вещи лица съразмерно на уважената част от
исковете по сметка на ОС-Х., и е осъден В. М. ИЛ. в качеството му на законен
представител на малолетния ищец Г.В. Ш. да заплати на „ЗАД ДБЖЗ“АД-гр.
С. сумата 473,52 лв. за разноски по делото съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА “ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С., бул.“Г.М.Д.“1, ЕИК ******** да
заплати на адвокат Р. Ив. М. от АК-С., личен номер ******* адрес гр. С.,
ул.“Ц. А. *** сумата 1 356 лв. - възнаграждение за осъществената от нея
защита пред апелативния съд на Г. В. ИЛ., ЕГН ********** като ответник по
въззивната жалба на дружеството, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.
7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Г. В.ов И., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез
своя баща и законен представител В. М. ИЛ., ЕГН **********, и двамата от
гр. Х., обл.Х., ул.“ИВ, ***, да заплати на “ЗАДДБЖЗ“АД-гр. С.,
бул.“Г.М.Д.“1, ЕИК ******** сумата 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за защитата на дружеството по подадената от И. въззивна
жалба.
Настоящото решение е постановено при участието на ЗД“Б. и.“АД-гр.С.,
33
бул.“********** като трето лице-помагач на ответника по спора
“ЗАДДБЖЗ“АД-гр.С., бул.“Г.М.Д.“1, ЕИК ******** по предявения срещу
него от ищеца Г. В.ов И., ЕГН **********, действащ като малолетен чрез
своя баща и законен представител В. М. ИЛ., ЕГН **********, и двамата от
гр. Х., обл.Х., ул.“ИВ, ***, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34