№ 21
гр. Гълъбово, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 349а-206 от 17.12.2021г. на Николай
Георгиев Колев – Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на В. П. Г. с ЕГН **********,
на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят в жалбата чрез пълномощник си излага подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено. В с.з. чрез пълномощник изразява становище, че НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде
отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 349а-
206-17.12.2021г.; АУАН 447а-831-13.12.2021г.; Докладна записка, относно извършена
проверка на автобус за спазване на противоепидемичните мерки от водача и пътниците, с
УРИ 447р-10435-21.11.2021г.; Заповед № 349з-988/26.03.2020г., относно определяне на
длъжностни лица от ОДМВР – Стара Загора, които да съставят актове за установяване на
административни нарушения и наказания и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и становище от гл. юриск.
Росица Миткова Митева, процесуален представител на старши комисар Николай Георгиев
Колев – директор на ОДМВР – Стара Загора.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д. ИВ. Д. – съставил АУАН, ИВ. КР. П. и
ИВ. М. Й. – свидетели по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 19.11.2021г. в 06.30 часа, в с.Обручище, общ.Гълъбово, полицейските служители
св.ИВ. КР. П. и св.ИВ. М. Й. спрели за проверка автобус, извършващ превоз на работници за
„Мини Марица Изток”, клон рудник „Трояново 3”. При извършената проверка полицейските
служители установили множество лица – пътници в служебния автобус, които били без
поставени защитни маски за лице. Св.И.П. и св.И.Й. събрали личните карти на лицата без
маски, записали личните им данни, след което събрали личните карти на всички останали
пътуващи в автобуса и записали и техните лични данни. След извършване на проверката от
св.И.Й. била изготвена докладна записка и на 23.11.2021г. от св.Д.Д. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 447а-831-13-12-21, рег.№ 024852
от 23.11.2021г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, срещу В. П. Г. с ЕГН **********, за това, че
на 19.11.2021г., в около 06,30 часа, в с.Обручище, общ.Гълъбово, на ул.”М.Гвардия” №144,
в транспортно средство за общ.превоз е без защитна маска за лице, с което не е изпълнил т.
I.7 от Заповед № РД – 01-743/31.08.2021г., на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят В. Г. подписал връчения му на 02.12.2021г., Акт за установяване на
административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При връчване на
АУАН В. Г. отразил, в него своите възражения – че не отговаря на истината твърдението, че
е бил без маска в автобуса. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били направени
допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното № 349а-206 от 17.12.2021г. на Николай Георгиев Колев –
Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на В. П. Г. с ЕГН **********, на основание
чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от ЗЗ му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Наказателно постановление № 349а-206 от 17.12.2021г. на Николай
Георгиев Колев – Директор на ОДМВР Стара Загора на нарушителя В. П. Г. с ЕГН
**********, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 300
/триста/ лева - за това, че на 19.11.2021 г., около 06,30 часа, лицето В. П. Г. се намира на
закрито обществено място - транспортно средство за обществен превоз, автобус, на ул.
"Млада Гвардия" №144, с. Обручище, общ. Гълъбово, без да има поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, с което не е изпълнил въведената с т.I.7 от
Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл. 63, ал.4 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др. са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение №3", с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 447а-
831-13-12-21, рег.№ 024852 от 23.11.2021г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, съставен от
полицай при РУ - Гълъбово. Във връзка с компетентността на актосъставителя е представена
Заповед № 988/26.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора.
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган по чл.209а, ал.4, вр. с ал.1
от ЗЗ /в тази насока няма и спор между страните/. НП, както и АУАН, са съставени и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя /лично и срещу
подпис/. В НП и АУАН се съдържат и всички задължителни реквизити по чл.57 и чл.42 от
ЗАНН, в това число е посочено ясно и недвусмислено датата и мястото на извършване на
твърдяното нарушение, описано е фактически самото нарушение, посочено е кога, как и
къде е установено то, отразени са свидетелите, с които е констатирано твърдяното
нарушение, като за същото е направена и коректна правна квалификация. С атакуваното НП
изрично е посочена и самата санкционна норма – чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Наред с горното, обаче съдът счита, че с ангажираните писмени и гласни
3
доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил от обективна страна, вмененото му административно нарушение на т.I.7 от Заповед
№ РД-01-743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването, за което е санкционирана по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
В настоящия случай, нарушението е недоказано, което води до необоснованост и
съответно незаконосъобразност на Наказателното постановление. АУАН не е съставен въз
основа личното възприятие на актосъставителя, а по данни от полицейските служители –
свидетелите ИВ. КР. П. и ИВ. М. Й.. Самите свидетели описаха установяване на
нарушението по начин, по който не може да се приеме по категоричен начин авторството на
деянието.
От обективна страна се потвърди с гласни доказателства, че полицейските служители
са събрали личните карти и са записали данните на всички пътници на служебния автобус, а
не само на тези, които са били без защитни маски за лице. По този начин на „групово”
установяване на нарушители не може да се установи по категоричен начин авторството на
деянието.
Св.И.П. заяви: „На 23.11.2021г. бяхме нощна смяна. Бяхме инструктирани да
проверим автобус на рудник „Трояново“ 3, тъй като имало сигнал, че не са спазвали
противоепидимичните мерки. В село Обручище спряхме един автобус около 06:00 часа и
вътре може би половината пътници бяха без маски. Записахме им данните и им казахме, че
на по-късен етап ще им съставим актове. Към момента взехме личните карти на тези, които
бяха без предпазни маски и им записахме данни. Аз не ги познавам хората, както и това кой
е бил с маска. И да ги видя, не мога да ги позная. Най-напред взехме личните карти на тези,
които бяха без предпазни маски, записахме им данните и после записахме данните и на
другите. Най-напред взехме личните карти на тези, които бяха без предпазни маски и после
вземахме личните карти и на другите, като ги дадохме на колегите. Най-напред, защото бяха
много хора, взех личните карти на тези, които са без маски и ги дадох на колегата. После
взех личните карти и на другите и им записахме данните. Беше тъмно и имаше леко
осветление в автобуса. Аз съм човекът, който събрах личните им карти. Колегата беше вътре
в автобуса до вратата горе при шофьора. Трябваше да запишем данните на всички пътници
и затова им събрахме личните карти, като на тези, които бяха с маски, не направихме
актове. Направихме актове само на тези, които бяха без маски. На другите хора само им
записахме данните и това е. Казахме на хората в автобуса, че има заповед на министъра и
трябва да се спазват тези противоепидемични мерки и да се носят предпазни маски. Никой
нищо не възрази. Не съм присъствал при съставянето на акта. ”. Св.И.Й. заяви: „Спряхме
автобуса и влезнахме с колегата ми И.П. и събрахме на всички личните им карти, като на
една страна отделихме на тези, които са без маски и на друга страна - на тези, които са с
маски и записахме данните на тези, които са без маски, като на другите им ги върнахме. На
всички ги взехме личните карти, като едните ги оставихме на страни. Просто за проверка
взехме личните карти на тези, които бяха с маски. Изобщо не знам кой е В.Г.. За първи път
го виждам. Не мога по имена да кажа кой е бил с маска и кой не е бил с маска. За първи път
го виждам.”.
4
И двамата свидетели са категорични, че са били установени множество лица, които
пътували в автобуса без поставени защитни маски. В показанията на разпитаните свидетели,
обаче не се съдържа достатъчно информация относно това, кои именно са били те.
Конкретно показанията на свидетелите не се подкрепят от приложената Докладна записка, в
която са отразени 12 /дванадесет/ броя лица, за които се твърди, че са били без поставена
защитна маска за лице. Това е така, защото самите свидетели по недвусмислен начин
обясниха, че са взели личните карти на всички пътуващи и са снели данните им. При
описаното от свидетелите „отделяне на една страна” на личните карти на лицата без маски и
„отделяне на друга страна” на личните карти на лицата с маски не следва да се правят
изводи за доказаност по несъмнен начин на авторството на нарушението. Защо е било нужно
това действие относно всички пътуващи в автобуса, не бе изяснено. Следва да се отбележи и
че при връчването на акта жалбоподателят е направил възражения и е оспорил
констатациите в него. Поради което настоящият състав на съда приема, че АУАН като
оспорен няма обвързваща доказателствена сила.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената в НП
санкционна норма изисква да бъде доказана посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка. В тази връзка съществено за настоящия случай е обстоятелството, дали на
19.11.2021 г. в около 06.30 ч. В. Г. е бил в служебния автобус, които били без поставени
защитни маски за лице, без да има поставена защитна маска за лице. Тежестта на доказване
на това обстоятелство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно
главно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и
спазването на процесуалните правила за налагане на административно наказание.
2. Налице е обаче и друго основание за отмяната му, т. к. съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН: "Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя".
Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, т. е. заповедта на
министъра на здравеопазването, които са насочени към едностранно прекратяване на вече
разпоредени права и задължения имат за резултат прекратяване действието на
първоначалния акт. В конкретния случай е налице последващ акт на министъра на
здравеопазването /ноторната за съда Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г./, който прекратява
действието на предходния властнически акт, т. е. по волята на самия издател,
първоначалната Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г., въз основа на която е издадено
обжалваното Наказателно постановление вече не съществува в правния мир.
Със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г., издадена на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и
чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
Решение № 826 на Министерския съвет от 25 ноември 2021 г. за удължаване срока на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020
г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
5
2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на
Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25
ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395
на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26
май 2021 г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на
Министерския съвет от 26 август 2021 г. и предложение от Главния държавен здравен
инспектор, министърът на здравеопазването, с т. V от заповедта е отменил изрично Заповед
№ РД-01-743 от 31.08.2021г., въз основа на която е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Самата Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. е със срок на действие до
31.03.2022г.
Доколкото към настоящия момент обжалваното Наказателно постановление не е
влязло в сила, а Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021г. въз основа на която е издадено
обжалваното НП вече не съществува в правния мир, то следва същото да бъде отменено,
защото към настоящия момент неизползването на защитна маска за лице в транспортно
средство за обществен превоз, не представлява административно нарушение – налице е по-
благоприятен закон.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея Наказателно
постановление, като незаконосъобразно – следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.63д от ЗАНН, в тежест на
административно-наказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото. В случая адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 300
лева, в какъвто размер е и заплатено, но е отправено искане от другата страна за
намаляването му, поради прекомерност. Това налага да се изследва въпросът за
съответствието с фактическата и права сложност на делото, като се съобрази, че същото е
приключило в едно съдебно заседание и без отклонение в протичане на съдебното
следствие. В тази ситуация, необходимо е да бъдат присъдени разноски в минималния
размер, установен в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Относимата хипотеза, към която препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата е чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея и възнаграждението, респ. разноските на страната, която
има право на присъждане на такива, заплатени за процесуално представителство по делото
са в размер на 300 лева, или съответно на претендираното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-206 от 17.12.2021г. на Николай
Георгиев Колев – Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на В. П. Г. с ЕГН **********,
на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на В. П. Г. с ЕГН ********** сумата в
размер на 300 /триста/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
7