№ 176
гр. В., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200210 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ЛОЛО - МД“ ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.“, № 10, представлявано от
управителя П. ЕМ. Б., против Наказателно постановление № 05-0001216/08.07.2021г. на
Директора на ДИТ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ – „имуществена санкция“ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
138, ал. 1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с.з.
постъпила е молба от процесуалния му представител, с която се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.05.2021г. в гр. В. при извършена проверка по документи от контролен орган на ДИТ
със седалище В. е установено, че работодателят „ЛОЛО - МД“ ЕООД, при условие, че
наетото лице А.Р.С., работещо в дружеството като „продавач – консултант“, на непълно
работно време – четири часа, както с АУАН на работодателя е вменено като нарушение
това, че не е определил в трудовия договор разпределението на работното време. По делото
е представен график за разпределение на работното време, който според свидетеля Л.Н. - К.
1
е бил залепен на стъклото на стопанисвания от работодателя обект – павильон за закуски.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. - актосъставител, свидетеля Л.Н. - К.
и административнонаказателната преписка и график за разпределение на работното време.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП и в законоустановения срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно приетата от АНО за нарушена разпоредба на чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда: Чл.
138. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.)
Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното
работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и
разпределението на работното време.
Според нормата на Чл. 139. (1) от КТ : Разпределението на работното време се установява в
правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
В чл. 66, ал. 1 от КТ са установени императивно задължителните реквизити на трудовия
договор и разпределението на работното време не е между тях.
Следователно, работодателят не е длъжен да впише разпределението в трудовия договор
поради липса на нормативно установено задължение за това. Освен това, по делото е
представен график, в който е отразено разпределението на работното време.
Съдът приема, на основание изложеното, че жалбоподателят не е осъществил състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН в случая, което да е подкрепено
с каквито и да било доказателства и доказано от обективна и субективна страна.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
от административно наказващият орган, а това е.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001216/08.07.2021г. на Директора на ДИТ със
седалище В., с което на жалбоподателя „ЛОЛО - МД“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.“, № 10, представлявано от управителя П.
ЕМ. Б., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5
от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В. да заплати на „ЛОЛО - МД“
ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И.“, № 10,
представлявано от управителя П. ЕМ. Б., сумата от 300 /триста / лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3