Присъда по дело №176/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 32
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200176
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. гр. Д.град, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20225610200176 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Г. Д. - роден на ****г. в гр.Хасково, живущ в с.Загражден,
Община Баните, Област Смолян, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********,

за ВИНОВЕН в това, че:

В периода от месец април 2020г. до месец февруари 2021г. включително, в гр.Д.град, след
като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт- Определение 296/08.04.2015г., постановено
по гр. дело №2//2015г. по описа на РС-Д.град, влязло в законна сила на 08.05.2015г.- да
издържа свои низходящи - дъщеря си П. П. Д., родена на 04.11.2005г. и сина си ДР. П. Д.,
роден на 01.07.2008г., чрез тяхната майка и законен представител Л. Д. Д., съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11
/единадесет/ месечни вноски от по 100лв. всяка от тях, дължими за всяко от двете деца, или
всичко на обща стойност 2200 /две хиляди и двеста/ лева, като деянието е извършено
повторно, след като е бил осъден за друго такова престьпление с влязла в сила присъда №31/
22.05.2018г. по НОХД№128/2018г. на Районен сьд- Д.град, в сила от 04.09.2018г. -
- престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание “ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки:
1
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година и 6(шест)
месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и
6(шест) месеца;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от по 250 (двеста и петдесет) часа
годишно, в продължение на 2(две) поредни години,
както и на наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”- което да се изпълни чрез
разгласяване диспозитива на присъдата по средство за масово осведомяване по
местожителството на подсъдимия- с.Загражден, Община Баните, Област Смолян.


Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен Съд - Хасково в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Против подсъдимия П.Г.Д. от с.Загражден, Община Баните, Област Смолян, е
повдигнато обвинение от РП- Хасково, ТО-Димитровград за извършено от него
престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от месец април 2020г. до
месец февруари 2021г. включително, в гр.Димитровград, след като е бил осъден с влязъл в
сила съдебен акт- Определение 296/08.04.2015г., постановено по гр. дело №2//2015г. по
описа на РС-Димитровград, влязло в законна сила на 08.05.2015г.- да издържа свои
низходящи - дъщеря си П.П.Д., родена на ****г. и сина си Д.П.Д., роден на ****г., чрез
тяхната майка и законен представител Л.Д.Д., съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 /единадесет/ месечни вноски от по
100лв. всяка от тях, дължими за всяко от двете деца, или всичко на обща стойност 2200 /две
хиляди и двеста/ лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго
такова престъпление с влязла в сила присъда №31/ 22.05.2018г. по НОХД№128/2018г. на
Районен съд- Димитровград, в сила от 04.09.2018г.
Подсъдимият П.Д.- редовно призован, не се явява. Изпраща писмено становище, с което
взема отношение по същество, счита, че не носи вина за извършеното, алтернативно моли за
налагане на наказание „пробация“.
Прокурорът при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа повдигнатото
обвинение. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ в размер- близък до минималния.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия П.Д. и св.Л.Д. съжителствали на семейни начала, като от съжителството им
имали родени деца- дъщеря П.П.Д.- родена на ****г., и син Д.П.Д.- роден на ****г.
С Определение 296/08.04.2015г., постановено по гр.дело №2/2015г. по описа на РС-
Димитровград, влязло в законна сила от 08.05.2015г., подс.П.Д. бил осъден да издържа
своите низходящи- дъщеря си П.П. и сина си Д.П.Д., като заплаща месечна издръжка от по
100лв. за всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител- св.Л.Д.Д. от
гр.Димитровград.
Поради неплащане на дължимата издръжка за периода от м.януари 2016г. до м.февруари
2018г. включително /общо в размер на 5200 неденоминирани лева/ с влязла в сила на
04.09.2018г. присъда №31 от 22.05.2018г. по НОХД №128/2018г. на Районен съд-
Димитровград, подс.Д. бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление
по чл.183, ал.1 от НК. Към онзи период св.Д.а завела и изпълнително дело за дължимата
сума за издръжка. На 10.02.2020г. подс.Д. погасил изцяло задълженията по изпълнителното
производство.
От м.април 2020г. обаче подс.Д. отново спрял да заплаща дължимите за издръжка на двете
си деца П.Д. и Д.Д. месечни вноски. Системното неизпълнение нa родителски задължения
от страна на подс.Д., принудило св.Л.Д. отново да предприеме действия за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия. Подадената от същата жалба инициирала
образуването на досъдебното производство, като в хода на разследването по същото е
установено, че за периода от м.октомври- до м.февруари 2021г. включително /месецът преди
привличане на Д. в качеството на обвиняем/, Д. не е заплатил общо 11 месечни вноски от по
100лв. всяка от тях, дължими за всяко от двете деца или общо сумата от 2200лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите
Л.Д. и от непълнолетната П.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства- съдържащи се в досъдебното производство, които доказателства като цяло са
еднопосочни относно основния за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги
кредитира като изцяло достоверни. Сред събраните доказателства- писмени и гласни, не са
1
налице такива, които да внасят съмнения или неясноти в така описаната фактическа
обстановка, като дори подсъдимия не отрича и не опровергава описаното.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от задълженията да
заплаща присъдената издръжка на своите деца, дори да не е имал никакви доходи. Тук
следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото дете, като съответната сума се
превежда на упражняващия родителските права родител. И това следва да стане със
съответните документи за извършени плащания. Плащането на дребни суми на ръка на
самото дете може да се приеме единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на
задължението за издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума,
която е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за
изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се прехвърля
или предостъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183 от НК е необходимо да са налице
кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по силата на което единият
родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората
предпоставка- тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се
консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление,
поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да
е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя изпълнението на
състава на престъплението от други фактори- като наличие на имущество у подсъдимия,
възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие или неналичие на
желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и
извършването на каквито и да било действия или вменяването на задължение за извършване
на такива от страна на детето или на родителя- упражняващ родителските права, за да може
едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият
родител.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение
задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за горепосочения
период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.183 от НК.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимия П.Д., същият е осъждан. С
присъда №31 от 22.05.2018г. по НОХД №128/2018г. на Районен съд-Димитровград, подс.Д.
бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Именно тази присъда на Районен съд- Димитровград, квалифицира настоящото деяние, като
извършено при условията на повторност по смисъла на ал.4 на чл.183 от НК, тъй като
подс.Д. е извършил престъплението след като с посочената присъда е осъден за друго такова
престъпление и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по тази присъда.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него- като
извършител, а именно, че в периода от месец април 2020г. до месец февруари 2021г.
включително, в гр.Димитровград, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт-
Определение 296/08.04.2015г., постановено по гр. дело №2//2015г. по описа на РС-
Димитровград, влязло в законна сила на 08.05.2015г.- да издържа свои низходящи - дъщеря
си П.П.Д., родена на ****г. и сина си Д.П.Д., роден на ****г., чрез тяхната майка и законен
2
представител Л.Д.Д., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 11 /единадесет/ месечни вноски от по 100лв. всяка от тях,
дължими за всяко от двете деца, или всичко на обща стойност 2200 /две хиляди и двеста/
лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова
престъпление с влязла в сила присъда №31/ 22.05.2018г. по НОХД№128/2018г. на Районен
съд- Димитровград, в сила от 04.09.2018г. Престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл- съзнавал е, че с деянието си лишава свои низходящи от средства за издръжка,
предвиждал е последиците от това деяние и е искал настъпването им. Той е бил в
трудоспособна възраст, но не е поддържал връзка с дъщеря си и сина си и не е подпомагал
тяхната издръжка, за което е бил задължен и по силата на съдебно решение.
Подсъдимия П.Г.Д. е роден на ****г. в гр.Хасково, живущ в с.Загражден, Община Баните,
Област Смолян, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни.
При индивидуализацията на наказателната отговорност, Съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността му обстоятелства влошеното здравословно състояние, за което са налични
данни.
Следва също така да се отчетат и отегчаващите отговорността обстоятелства, като Съдът
прие като такива недобрите характеристични данни, твърде дългият срок, през който и двете
деца са били оставени без издръжка, обстоятелството, че въпреки наличието на доходи, се
ангажират държавни институции, за да се достигне до изпълнение на задълженията му.
Въпреки, че преди наложено на подс.П.Д. наказание „Пробация“ за същото деяние не е
дало очаквания поправителен ефект, Съдът счете, че по-адекватно на извършеното
престъпление се явява по-лекото предвидено измежду двете наказания, а именно
наказанието „Пробация“. Настоящият състав на Съда приема, че налагането на другото
предвидено наказание „Лишаване от свобода“, би изпълнило единствено буквата, но не и
духа на закона. Законодателят ненапразно е предвидил разпоредбата на чл.183 от НК,
стремейки се да бъдат защитени правата на подрастващите. Спазвайки този дух, следва
водещ да е интереса на самото дете, а не непременно извършителят да бъде наказан сурово.
При изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ формално биха били постигнати
целите за наказване на извършителя. В същото време обаче децата на подсъдимия отново
биха били лишени от издръжка, което на практика би обезсмислило идеята за защита на
подрастващите. Значително по-ефективно в случая се явява наказанието „Пробация“,
доколкото предпоставя активност и действия, за разлика от „Лишаване от свобода“ при
условията на чл.66 от НК. Предвид което Съдът наложи на подсъдимия П.Д. наказание- по-
лекото измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието „Пробация”,
при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. Така съдът
определи на основание чл.54 от НК наказание “Пробация” чрез следните пробационни
мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 (една) година и 6(шест)
месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично; 2. задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и 6(шест) месеца; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок от по 250 (двеста и петдесет) часа годишно, в
продължение на 2(две) поредни години, както и наказание „Обществено порицание”- което
да се изпълни чрез разгласяване диспозитива на присъдата по средство за масово
осведомяване по местожителството на подсъдимия- с.Загражден, Община Баните, Област
Смолян.
Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция като се въздейства предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото, като
е сторено възможното за спазване интересите и на детето.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов
3
ред, твърде занижените критерии за изпълнение на родителските задължения от страна на
подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
4