№ 623
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503277 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.08.2020г. по гр.д. № 11 527/2018г. на Софийски градски съд, 1-9
състав са отхвърлени предявените от Н. Б. Й. и М. Б. Й. чрез законния им представител М.
Н. Н. и по пълномощие чрез адв.Н.Д. САК искове против Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл.49 ЗЗД в размер по 100 000лв за всеки от ищците, като
неоснователни и в тяхна тежест са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от ищците чрез процесуалния им представител с оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържат се
подробни съображения за наличието на всички предпоставки по чл.49 ЗЗД, обосноваващи
материалната легитимация на ответника. На първо място се визират неизпълнени
задължения по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ и Наредба № 55/29.01.2004г за проектиране и
строителство на жп линии и правилата за безопасност по чл. 22, ал.1 от същата наредба,
вменяваща определен изисквания за проектиране, когато преминава през урбанизирана
територия. Излагат се доводи във връзка с установени по делото факти, че липсват
предвидени съображения за обезопасяване съгласно цитираната наредба, в резултат на което
се е стигнало до настъпване на инцидента, и че същият би бил предотвратен, ако е имало
изградена предпазна ограда в съответствие с цитираните правила. Твърдят се също
процесуални нарушения на съда, довели до неизясняване на фактите по делото – непълнен
1
доклад в съответствие с изискванията за указание кои са подлежащите на доказване факти и
обсъждане на такива, за които ответникът не е заявил възражения в отговора по чл.131 ГПК.
В тази връзка се правят искания за събиране на нови доказателства с цел изясняване на
релевантни факти по делото и конкретно за степента и тежестта на понесените от ищците
морални страдания чрез нови гласни доказателствени средства и изслушване на
психологическа експертиза. В срока за обжалване е постъпило допълнение към въззивната
жалба, с което се акцентира на неправилност на решението, като постановено в нарушение
на чл.52 ЗЗД. В обобщение, се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия ответник чрез пълномощник, с който излага
подробни съображения за липсата на материални предпоставки да отговаря по чл.49 ЗЗД.
Тези възражения се подкрепят с доводи, че съобразно доказателствата по делото към датата
на инцидента не са били налице нормативни изисквания за изграждане на предпазна ограда
и в този смисъл, че ДП НКЖИ не е имало задължение да обезопаси процесния участък от
жп –линията. Поддържат се и доводи, че настъпването на инцидента се дължи изцяло на
липсата на упражнен родителски надзор в нарушение на регламентирани в Закона за защита
на детето изисквания за постоянен контрол от страна на родители и настойници върху деца
под 12 годишна възраст, и такива против материалната легитимация на ищците, които не са
доказали особено близки отношения и не попадат в кръга лица, имащи право на
обезщетение. Противопоставят се на твърденията в жалбата за процесуални нарушения на
съда и за наличието на предпоставки по чл.266 и сл. ГПК за събиране на нови доказателства.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
При служебна проверка по чл.269 от ГПК се приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото
от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Пред първата инстанция предмет на разглеждане са били искове по чл.49 ЗЗД
за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезщетение за вреди,
причинени от противоправно поведение на лица- служители на ответника, на които той е
възложил извършването на работа и за настъпване на вреди при и по повод извършваната
работа. Като правопораждащи факти в исковата молба са описани обстоятелства относно
настъпване на инцидента на 30.04.2015г, при който влакова композиция по направление
2
гара Бургас – гара София е ударила и причинила смъртта на малолетния Т. М. Н. на 1г и
4мес. – брат на ищците, и че същият се явява пряка последица от виновното и
противоправно бездействие на служители на ответника НК „Железопътна инфраструктура“,
изразяващо се в необезопасяване на процесния участък съгласно предвидени в цитирани
нормативни актове правила за железопътния транспорт. В исковата молба се излагат
обстоятелства за изключително близки отношения между загиналия и ищците – негови брат
и сестра и понесените от тях морални страдания в изключително силен интензитет и обем,
обосноваващи легитимацията по исковете и размера на претендираното обезщетение.
В срока за отговор ответникът не е оспорил обстоятелствата, че смъртта на
загиналото дете е вследствие на описания инцидент с влакова композиция. Възраженията са
против наличието на основание по чл.49 ЗЗД ответникът да отговаря по иска, поради
липсата на противоправно поведение /действие или бездействие/ на негови длъжностни
лица, като последователно се застъпва тезата, че жп - линията е изградена преди влизане в
сила на Наредба№55/29.01.04 г. и за ДП НКЖИ не съществувало задължение да изгражда
ограда или други предпазни съоръжения, и че инцидентът е настъпил като пряка последица
от неупражнен родителски контрол. Евентуално се поддържат възражения за наличие на
принос и за прекомерност на претендираните обезщетения.
Пред първата инстанция не е имало спор по фактите, отнасящи се до настъпването на
инцидент на 30.04.2015г в гр.София, кв.***, на железопътно трасе в участъка на стълб № 22,
при който е загинало малолетното дете Т. М. Н. /на 1г и 4мес./ поради пресичането на жп
линията в посочения участък, когато е било ударено от преминаващ влак. Не се явява спорен
и факта, че машинистите, управлявали преминаващата влакова композиция нямат виновно и
противоправно поведение, установено във връзка с инцидента. Воденото наказателно
производство /ДП № 11176/2015г на СРТ –ОР-СДВР, пр. № 7261/2015г./ по описа на СГП е
прекратено, поради случайност на събитието на осн. чл.15 НК, с решаващите мотиви, че
причините са нерегламентирано пресичане на жп линия, безконтролно допускане на дете в
този район и практическа невъзможност при тези теренни условия и скорост на
композицията да бъде забелязан пострадалия и се предотврати удара. Не е била спорна и
легитимацията на ищците – брат и сестра на загиналото дете /на 1г и 4мес./, които към
датата на инцидента са били съответно на 3г първия от тях и на 6год. втория, и че законният
представител М. Н. Н. е майка и на трите деца, отглеждани заедно в едно семейство.
При съвкупното тълкуване на доказателствата и съобразявайки изявленията на страните
по делото следва да се приеме за установена причинната връзка между смъртта на детето
настъпила вследствие на удар от преминаващ влак.
Първият спорен въпрос пред първата инстанция, поддържан в жалбата на ищците се
свежда до наличието или не на виновно противоправно поведение /действие или
бездействие/ на длъжностни лица в структурата на НК „Железопътна инфраструктура“ за
настъпването на инцидента.
3
Първоинстанционният съд е приел, че не са се осъществили предпоставките от
сложния фактически състав по чл.49 ЗЗД и конкретно, че ответникът не е имал задължение
за обезопасяване на процесния участък чрез изграждане на предпазна ограда, които изводи е
обосновал с констатациите на вещото лице, изготвил техническа експертиза.
От приетата пред първата инстанция техническа експертиза фактически се установява,
че мястото, където е открито тялото на детето е извън сервитутната ивица на ж.п. трасето
на двупътния участък. Железопътната линията е построена през 1888 г.
като неелекрифицирана, през 1963 г. е извършена елекрификацията, а през 1983 г.
удвояването й. Процесният участък от двупътната жп линия в мястото на произшествието е
част от междугарието Искър-Казичене и попада в регулационните граници на гр.София или
в урбанизирана територия. Реконструкция или преустройство като комплекс от дейности,
свързана с подновяване на износени елементи, заздравяване на конструкция и на
прилежащи съоръжения /описани в чл.22 от Инструкция за ремонтите на ДМА в НКЖИ/,
свързани с основен ремонт на железния път не са извършвани, нито има в процесния
участък трудно преодолима или шумоизолираща ограда. Нормативно установените
предпоставки за изграждане на такава преграда са регламентирани в Наредба №
55/29.01.2004г. за проектиране и изграждане на железопътни линии железопътни гари, жп
прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Съгласно чл.1, ал.2 от
цитираната наредба, тя се прилага при проектиране и строителство на нови обекти или
реконструкция / преустройство на съществуващи. Изграждането конкретно на преграда
/труднопреодолима и шумоизолираща/ е регламентирано в чл.22, ал.1 от наредбата в случаи,
в които се изисква при самото проектиране на заданието /в заключението са цитирани
конкретни технически параметри/. Като е взел предвид конкретните характеристики на жп
трасето в процесния участък и предвидените в цитираната наредба параметри, вещото лице
инж. К. е обобщил заключение, че в този жп участък не се е налагало извършване на
реконструкции или преустройство и съответно, че изискванията на наредбата са
неприложими. На мястото на произшествието е констатирано, че няма изградено
регламентирано място за пресичане на пешеходци, а на намиращия се по долу
на разстояние около 510 м. мост има поставен надпис „Не преминавай опасно за
живота“ откъм входа на гара Искър. При оглед на место в.л. К. е установил оформена
просека за нерегламентирано преминаване на пешеходци, който обследван участък попада в
насип с височина до релсата от 1.50 м. нарастващ до 2,84 м. и се явява като изкуствена
преграда за преминаване на пешеходци. Съобразно извадка от кадастъра е определено
разстоянието на жп линията от близки урегулирани поземлени имоти вляво от двупътния жп
участък 14,60м и вдясно -14,70м., а конкретно в съдебно заседание е пояснено от съдебния
експерт, че от къщата на ищците нагоре към мястото на произшествието има денивелация
между 2,67 и 2,84 м.
Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция за неоснователност на
иска по чл.49 ЗЗД, обосновани от фактическа страна с констатациите на експертизата, а от
4
правна с неприложимостта на правилата за безопасност по чл.22, ал.1 от Наредба №
55/2004г към заварени жп линии. Тези изводи не се споделят, по следните съображения: По
делото не е спорна материалноправната пасивна легитимация на ответника, който отговаря
за вреди настъпили при експлоатация на жп линии. Съгласно чл. 3 от Закона за
железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която
са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна
собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна
инфраструктура" /НКЖИ/. Легална дефиниция на обекти на жп инфраструктура е заложена
в пар.1,т.1 от ДР на ЗЖпТ, където е посочено, че такива обекти са всички железни пътища и
стационарни съоръжения, включително железопътните линии и прилежащите и
принадлежащите към тях терени. Освен гореизложените правни норми, уреждащи статута на
ответника и неговите правомощия във връзка с управлението на жп инфраструктурата,
съгласно чл.10,т.2 от закона, предметът на дейност на ответника включва и извършване на
дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната
инфраструктура.
От фактическа страна техническата експертиза е изяснила детайлно всички описани
параметри на трасето в този жп участък, и че не се е налагало извършване на
реконструкции или преустройство като комплекс от дейности, свързани с подновяване на
износени елементи и заздравяване на конструкции. Направените обаче изводи на експерта
при определяне приложимостта на разпоредбата на чл.22,ал.1 от Наредба №55/2004г. само
по отношение на новостроящи се жп линии имат правен характер и излизат извън предмета
на възложената задача. Коментираната наредба е приета, за да регламентира проектирането,
строителството и поддържането на железните пътища при реконструкции и преустройства, а
конкретният статут на въпросния жп участък не се явява от съществено значение, защото
изискването за осигуряване на безопасност на жп линиите произтича не от цитираната
наредба /предвиждаща задължителни дейности в зависимост от характеристиките на
съоръжението/, а от естеството на жп транспорта- високорисков, осъществяван от техника и
със скорост, които представляват опасност за здравето и живота на човека, попаднал в
близост с тях, независимо правомерно или не, ако тези съоръжения не бъдат обезопасени.
Напълно се споделят развитите в жалбата съображения, че Законът за железопътния
транспорт в чл.1, и чл.10, т.2 вменява задължение на ответника освен за поддръжка и ремонт
на жп линиите, но и за обезопасяване на жп съоръженията при спазване на изискванията за
безопасност, надеждност и сигурност. Начинът, по който ще се осигури тази безопасност и
какви ще бъдат реализираните за целта мероприятия е оперативно решение в правомощията
на ответника, на когото по силата на закона е възложено управлението на железопътната
инфраструктура. Същественото в случая е наличието на преминаваща през урбанизирана
територия жп линия, в близост до жилищни сгради и постоянно съществуващата опасност за
предприемане на пресичане на живущите хора през линията, макар и противозаконно като
действие, но случващо се, и че служители на ответника не са били мотивирани да
предприемат каквито и да било действия за обезопасяване експлоатацията на този жп
5
участък. Обстоятелствата, че въпросното жп трасе е въведено в експлоатация през 1988г, и
че изграждането на преграда по чл.22 от Наредбата е приложима при проектиране и
строителство на нови обекти или преустройства на съществуващи, имат пряко значение за
дейностите, които ответникът следва да предвиди като възложител на работата по
реконструкции и модернизация на железопътните линии, но нямат отношение и не го
освобождават от задължението да осигури безопасното експлоатиране на жп съоръженията.
Безспорно е, че жп линията в процесния участък не е била обезопасена по никакъв начин.
Поради това бездействието на служителите на ответника се явява при изпълнение на
техните трудови /служебни задължения, виновно е по презумпция и вредоносно- в пряка
причинна връзка със смъртта на детето.
Независимо от посоченото като краен резултат обжалваното решение се явява
правилно, тъй като ищците не се явяват сред кръга лица, легитимирани до получат
обезщетение при смърт от непозволено увреждане.
От показанията на свидетеля Й. се излагат обстоятелства за травмиращите
изживявания на децата след инцидента – не можели да спят през нощта, изпитвали страх да
пресичат линията, сещали се и говорели за Т.. Преди инцидента били много близки заради
сходната си възраст – постоянно били заедно, общували, хранели се и играели заедно. Н. и
М. се грижели за Т., водели го за ръка и му обръщали внимание. От анализа на
психологическата експертиза направен след проведено амбулаторно изследване се
установява, че и двете деца М. и Н. на 4,5години и на 3години към инцидента, нямат ясен за
починалото дете, което се дължи на ранната възраст. Вещото лице –психолог не може да се
ангажира с извод за актуалното състояние на децата към момента на травматичното събитие,
за да изрази мнение за степента и тежестта на преживения от децата стрес, но е категоричен,
че при извършване на изследването /четири години след трагедията/ при децата не се
установява психопатологична симптоматика или признаци на непреработена емоционална
травма.
Неоснователни са и оплакванията за процесуални нарушения на съда, които да имат за
последица неизясняване на фактите по делото. Първоинстанционният съд е определил
правната квалификация на предявените искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, отделил е
безспорните факти (настъпване смъртта на брата на ищците в пряка причинна връзка с
инцидента/ и разпределил правилно доказателствената тежест за всички останали спорни
факти. Правилно е възложил на ищците тежестта да установят всички факти и обстоятелства
изтъкнати в исковата молба, с които целят да обосноват отговорността на ответника. Във
връзка с дадените указания първоинстанционният съд е разпитал посочения от ищците
свидетел Й. за обстоятелствата във връзка с обема и интензитета на преживените от тях
морални страдания /в о.з. на 24.10.2019г./ и неговите показания са достатъчно детайлни,
затова не се налага преразпит пред въззивната инстанция. Пред първата инстанция е била
изслушана съдебно-психологическа експертиза относно психическото състояние на ищците
макар и по искане на ответника, която не е била оспорена в същото съдебно заседание, в
6
което е приета. Ищците не са искали поставяне на допълнителни задачи на СПЕ за
изясняване на други относими факти, нито са посочили друг свидетел за същите
обстоятелства, отнасящи се до интензитета на преживените морални страдания.
При същите идентично установени факти във връзка с спорния въпрос се налагат
следните правни изводи: С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде
основателна претенцията е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано
със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
При преценка на събраните доказателства настоящият състав достига до извод, че не
се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в разглеждания случай не
се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя и
сестри, връзката между тях е типичната за деца, отглеждани заедно в едно семейство с
характерното общуване и игри, близост и привързаност. Не се обосновава обаче
изключителна по характер връзка между ищците и загиналото дете, която да превишава по
естество обичайните отношения на близост и привързаност между деца в тази степен на
родство и отглеждани в обща семейна среда. Показанията на св.Й. сочат стресови
изживявания, които са неминуеми при настъпване на трагедия във всяко едно семейство, но
преценени със заключението на вещото лице- психолог, който изключва непреработена
емоционална травма или психотравменна симптоматика, те не обуславят интензитет на
болки и страдания в степен, че да оставят траен и болезнен отпечатък в съзнанието на
децата. Поради това не се обосновава извод, че съдържанието на установената по делото
връзка и тежестта на понесените вреди налагат изключение от ограничението на ППВС №
4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищците следва да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, тъй като е налице хипотезата по ТР № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСГТК
на ВКС.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване. При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само
въззиваемия-ответник, който е претендирал и му се следва ю.к. възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, което се определя в размер на 300лв и
подлежи на възлагане в тежест на ищците.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.08.2020г. по гр.д. № 11 527/2018г. на Софийски
градски съд, 1-9 състав.
7
ОСЪЖДА Н. Б. Й. и М. Б. Й. чрез законния им представител М. Н. Н. да заплатят на
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ЕИК ********* сумата от 300лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8