№ 98
гр. Севлиево, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200384 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Ц. М. М. от с.Славовица, обл.Плевен, ул.„ГГ.С.” № 35 е обжалвал
наказателно постановление № 35-0000699 от 15.06.2021 год. на Директора на Регионална
дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 год. на МТС и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за
автомобилните превози / му е наложено наказание глоба в полза на държавата в размер от 2
000.00лева.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не
се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Ц. М. М. работел като водач на превозно средство в „Алфа Кар 1“ ООД.На
02.06.2021 г. жалб.М. управлявал съчленено ППС с влекач „МАН“ от кат. N 3, с рег. № ***
и прикачено полуремарке от кат. О4, с рег. № ***, двете собственост на „Алфа Кар 1“
ООД.С посоченото съчленено ППС извършвал международен автомобилен превоз на товар /
празни стъклени бутилки / по маршрут България-Гърция, за което била издадена
международна товарителница / CMR / от 01.06.2021 г.Около 12.00часа, с управляваното от
него ППС, посочено по-горе, се движел по Главен път I-4, София-Варна.При км. 75+378, в
землището на общ.Севлиево, бил спрян за проверка от свид.АЛ. Д. М. и свид.ИВ. ИВ. К. –
инспектори в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен.При извършената проверка жалб.М.
предоставил на контролните органи всички документи, изискуеми от закона и
подзаконовите нормативни актове, с изключение на валидно удостоверение за
психологическа годност.Пред тях жалб.М. представил такова с № 462625.Проверяващите
констатирали, че представеното от него удостоверение е с изтекъл на 25.02.2021 г. срок на
валидност.След извършена справка в информационната система на ИА „АА“ проверяващите
приели, че жалб.М. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.На
същата дата – 02.06.2021 г. свид.М., в присъствието на свид.К., съставил против
1
жалбоподателя Ц. М. М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
това, че на 02.06.2021 год., около 12.00 часа, на главен път I-4, км. 75+378, София-Варна,
извършва международен автомобилен превоз на товари / празни стъклени бутилки / от
България до Гърция, видно от CMR / международна товарителница / от 01.06.2021 г., със
съчленено ППС, влекач „МАН“ кат. N 3, с рег. № *** и прикачено полуремарке кат. О4, с
рег. № ***, двете собственост на „Алфа Кар 1“ ООД, като в хода на проверката се установи
следното административно нарушение: Водачът М. извършва гореописания превоз на
товари, като не представя валидно удостоверение за психологическа годност, и след
направена справка в информационната система на ИА „АА“ – гр.София се установило, че
същият не притежава валидно такова.Водачът М. представя УПГ № 462625, валидно до
25.02.2021 г., с което е нарушил разпоредбите на чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002
год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС.При
съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието жалбоподателят вписал, че не му е
поисквано до момента и за това не видял, че е изтекло.Възражения от страна на жалб.М. не
са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000699 от
15.06.2021 г.Същото е издадено против Ц. М. М. от с.Славовица, обл.Плевен, ул.”ГГ.С.” №
35, за това, че на 02.06.2021 г., около 12.00часа, на главен път I-4, км. 75+378 София-Варна,
извършва международен автомобилен превоз на товари / празни стъклени бутилки / от
България до Гърция, видно от CMR / международна товарителница / от 01.06.21 г., със
съчленено ППС, влекач „МАН“ / кат. N 3 /, с рег. № *** и прикачено полуремарке / кат. О4
/, с рег. № *** и двете собственост на „Алфа Кар 1“ ООД, като в хода на проверката се
установи следното административно нарушение 1. Водачът М. извършва гореописания
превоз на товари, като не представя валидно удостоверение за психологическа годност и
след направена справка в информационната система на ИА „АА“ гр.София се установи, че
същият не притежава валидно такова.Водачът Ц.М. представя УПГ № 462625, валидно до
25.02.2021 г.Наказващият орган е приел, че в случая не е приложима нормата на чл.28 от
ЗАНН, както и, че жалб.М. е извършил нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС, за което му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П
глоба в полза на държавата в размер от 2000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите АЛ. Д. М. и ИВ. ИВ. К. и писмените доказателства – АУАН № 290124 от
02.06.2021 г.; Удостоверение за психологическа годност № 462625; CMR /международна
товарителница/ от 01.06.21 г.; Справка в Регистър за психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване; НП № 35-0000699 от 15.06.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен; известие за доставяне на НП и Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
22.06.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РД „АА“ – Плевен на 24.06.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС.Текстът на
същата гласи следното: “Водачът на превозно средство, извършващо международни превози
на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно
2
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.М. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
По делото не се спори, че на 02.06.2021 г., с управлявано от него съчленено ППС,
жалб.М. е извършвал международен автомобилен превоз на товари.Няма спор, че при
извършена от контролните органи проверка било установено, че последният извършва
превоза с удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност бил до
25.02.2021 г.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
процесуалния му представител.От страна на последният са депозирани писмени бележки.В
жалбата и в писмените бележки се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което
се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че изискването за периодични тествания на шофьорите се
съдържало в Директива № 2006/126/ЕО, в която изрично било посочено, че тестването за
психологическа годност следвало да съвпада с издаването или подновяването на
шофьорската книжка, а не както изисквала Наредба № 36/2006 г. за изискванията за
психологическа годност на всеки три години.В този смисъл очевидно било, че Наредбата
противоречи на Директивата и в случая приложение следвало да намери Директива №
2006/126/ЕО.
По отношение на довода на жалбоподателя, че при издаване на свидетелството за
управление, психологическата годност на водача е била съобразена, съгласно Директива
2006/126/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства и наложеното изискване към българските
водачи за по-строги минимални стандарти за психическа годност ги поставя в по-
неблагоприятно положение, съдът намира същият за неоснователен.Директивата регулира
условията за издаване на свидетелства за управление на превозни средства, като по-
конкретно предвижда свидетелства за управление да не се издават или подновяват на
кандидати или водачи, страдащи от психична заболявания, като единствено определя
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни
средства, като не ограничава държавите да налагат по-строги стандарти.Предвижда още
създаването на унифициран образец и взаимното признаване на правоспособността между
държавите-членки, като същата е транспонирана в ЗДвП, съгласно § 35, т.3 от закона.Според
§ 9 от Директивата, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни
3
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това.Този редовен контрол съгласно
националните правила за съответствие с минималните стандарти цели да допринесе за
свободното движение на хора, да избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре да
взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни
средства.Съгласно Приложение III т. 4 от Директивата "Минимални изисквания за
физическа и психическа годност за управление на превозно средство", кандидатите
преминават медицински преглед преди свидетелството за управление С да им бъде издадено
за първи път и след това преминават периодични медицински прегледи съгласно
предвиденото в националното законодателство.Следователно няма пречка всяка държава-
членка да налага допълнителни по-строги изисквания към водачите по отношение на
времето на извършване на периодичния преглед.
След съобразяване на Директивата и националното законодателство, съдът намира, че
липсва колизия между тях и не може да се приеме, че след като водачът има редовно
издадено СУМПС за съответната категория, той е преминал успешно психологическо
изследване, което удостоверява и психологическата му годност за целия срок на валидност
на свидетелството.В Наредба № 36 в чл.8, ал.2 е предвидено, че удостоверението за
психологическа годност е със срок на валидност 3 години и съответно 1 година за някои
хипотези, при които свидетелството за управление е било отнето по административно-
наказателен ред или водачите са лишени от право да управляват МПС на основание чл.174,
ал.2 от ЗДвП и чл.343г от НК, или водачът е навършил 65 г. възраст, които без съмнение се
отнасят и до професионалните шофьори.Съгласно чл.51, ал.4 от Закон за българските лични
документи, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за категории С, СЕ, С1, С1Е е 5- годишен срок.Следователно, законодателят
изрично е направил разлика между психологическата годност при издаване на СУМПС и
необходимостта водач на МПС, който извършва превоз на товари и пътници, да преминава
през съответното психологическо изследване на всеки 3 години, съответно 1 година, за да
има валидно удостоверение за психологическа годност.Поради това и съдът намира, че
възраженията в тази насока са неоснователни.В този смисъл е и Решение № 211 от
27.09.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 175/2021 г.
Излага се на следващо място твърдението, че в случая няма извършено нарушение на
чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/2002 г. на МТС, тъй като съгласно ЗМДПИП срокът на
валидност на някои документи, в това число и процесното удостоверение е бил удължен.
Съдът не споделя така изложеният довод по следните съображения.Безспорно С
Регламент (ЕС) 2020/698 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 год. за
определяне на специални и временни мерки с оглед на избухването на COVID-19 относно
подновяването или удължаването на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни и
отлагането на някои периодични проверки и продължаващо обучение в определени области
на транспортното законодателство, е бил удължен срокът на валидност на редица
4
удостоверения, свидетелства и разрешителни.Този регламент е бил транспониран в нашата
страна, като в чл.4, ал.1 и Параграф 10 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, е регламентирано удължаването на срока на същите.В него
обаче срокът на валидност на удостоверенията за психологическа годност, който изтича по
време на извънредното положение, се удължава с един месец, считано от отмяната на
извънредното положение, а по отношение на СУМПС, срокът на които изтича в периода от
13 март 2020 г. до 31 декември 2020 г., е бил удължен със 7 месеца, считано от датата на
изтичане на срока, посочен в съответното свидетелство.Сред посочените в Регламент (ЕС)
2020/698 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 год. обаче не попадат
удостоверенията за психологическа годност, а други удостоверения, свидетелства и
разрешителни, свързани с транспортното законодателство и обществения превоз на пътници
и товари.Тоест по отношение на удостоверенията за психологическа годност би намерила
приложение само разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДПИП.Извънредното положение в
Република България е отменено, считано от 13.05.2020 г., от която дата е започнал да тече
едномесечният срок, с който е бил удължен срокът на валидност на удостоверенията за
психологическа годност и който е изтекъл на 13.06.2020 г.Същевременно след 13.05.2020 г.
в страната не е било обявявано отново извънредно положение, а извънредна епидемична
обстановка, чийто срок многократно е бил удължаван и важи и към настоящият
момент.Безспорно е, че жалб.М. е бил спрян за проверка на 02.06.2021 г., по време на която
е установено, че удостоверението за психологическа годност, което представил на
контролните органи е със срок на валидност до 25.02.2021 г.След извършена справка от
страна на органите на ИА „АА“ е констатирано, че жалб.М. при осъществяване на
международен автомобилен превоз на товари не притежава и не може да представи валидно
удостоверение за психологическа годност.
Настоящият съдебен състав намира, че както при съставяне на процесния АУАН, така
и при издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила -
и актът и НП са съставени/издадени от компетентни за това органи, съдържат всички
законови реквизити и при съставянето/издаването им не са били допуснати нарушения на
правата на жалбоподателя.
При така изложеното съдът счита, че от събраните по делото и описани по-горе
доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и
място, извършвайки международен автомобилен превоз на товари без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата, жалб.М. е осъществил състава на вмененото му
нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС, поради което и
правилно и законосъобразно с издаденото НП е бил санкциониран на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП.Съдът намира, че наложената санкция за това нарушение е определена правилно както
по основание, така и по размер.Административното наказание глоба е наложено в
предвидения от закона фиксиран размер /т. е. без минимален и максимален размер/ и не
5
може да бъде изменяно нито по вид, нито по размер.Съдът намира, че не са налице
основания за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай /чл. 28 от
ЗАНН/.Касае се за рискова дейност, при упражняване на която следва да се осигури
безопасност, сигурност и надеждност на превоза и именно с тази цел е създадена и
нормативната регламентация, предвиждаща издаването и носенето от водача на МПС на
редица документи, имащи отношение към условията за извършване на дейността и контрола
върху последната.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0000699 от 15.06.2021 г. на
Директора на РД „АА” гр.Плевен, с което на Ц. М. М. от с.Славовица, обл.Плевен,
ул.“ГГ.С.“ № 35, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложено
административно наказание глоба в полза на държавата в размер от 2000.00 / две хиляди /
лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6