Определение по дело №723/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 524/13.12.2023г. по ВЧНД № 723/2023г. по описа на
Окръжен съд-С.

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
Образувано е по подаден частен протест против Определение №
1121/07.12.2023г. по ЧНД № 1668/2023г. по описа на РС С., с което е взета
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лева спрямо
обв.М.З.Р..
Представителят на държавното обвинение счита, че атакуваното
определение е неправилно. Намира, че от събраните до момента материали се
установява, че деянието е извършено от обв.Р., т.е. налице е обосновано
предположение, че обв.Р. е извършил престъплението. Посочва, че деянието,
за което е привлечен обвиняемият е тежко умишлено по смисъла на закона и е
със завишена обществена опасност. Прокурорът счита, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие, както и да извърши ново престъпление,
което се извежда от неговата личност – бил е осъждан, въпреки че към
момента е реабилитиран. Предлага да се отмени определението на съда и да
се вземе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
обвиняемия.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.С.
заявява, че близките на обвиняемия са посочили, че веднага след заплащането
на гаранцията, обвиняемият е напуснал пределите на Република България.
Изразява становище, че е налице хипотезата на чл.66 от НПК. Прави искане
съдът да постанови конфискация на внесената парична гаранция в размер на
2000 лева, да приложи разпоредбата на чл.66 от НПК и да вземе по-тежка
мярка за неотклонение, а именно задържане под стража.
Пред настоящата инстанция обв.М. Р., редовно призован, не се явява
лично. Явява се назначеният му служебен защитник, адв.Х.К. от АК С., който
намира протеста за неоснователен и необоснован, като следва да бъде оставен
без уважение. Посочва липсата на всякакви данни, че лицето ще извърши
друго престъпление, както и такива, че може да се укрие, затова намира, че
определението на съда е законосъобразно и обосновано. Заявява, че
инцидентни семейни недоразумения не бива да са основание за започване на
досъдебно производство, още пък по-малко в такива случаи да бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража. В тази връзка
намира, че взетата мярка парична гаранция е законосъобразна и са налице
условия същата да бъде оставена на досъдебното производство. По
отношение на заявеното от прокурора за конфискация на паричната гаранция
сочи, че определението на районния съд не е влязло в сила и няма основания
да конфискуването й, като няма доказателства за това, че обвиняемият е в
чужбина и каква е причината за отсъствието му.
1

Настоящият частен протест е подаден от прокурора, който има право на
такъв, против постановеното определение и в тридневния преклузивен срок за
обжалване по чл.64 ал.6 от НПК, поради което е допустим.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент, както и във въззивното производство, по
повод мярката за неотклонение на обвиняемия и провери атакуваното
определение по оплакванията в протеста и служебно изцяло, направи извод,
че частният протест е неоснователен.
По повод искането на прокурор от Районна прокуратура гр.С. за
вземане спрямо обв.Р. на мярка за неотклонение задържане под стража и в
пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, Районен съд С. е
анализирал събраните доказателства и е преценил всички факти, относими
към искането за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража
спрямо обвиняемия. Първостепенният съд е приел, че събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства, и
доказателствени средства, са достатъчна доказателствена основа, на базата на
която може да се направи обосновано подозрение, че обв.М. Р. е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Направил е правилен извод за липсата на реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление, която законова презумпция въззивният
съд намира, че не се оборва или поставя под съмнение и към настоящия
момент.
Въз основа на приетите и правилно установени факти първостепенният
съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъедини и
въззивният – не са налице кумулативно изискуемите по чл.63 ал.1 от НПК,
условия за вземане спрямо обв.М. Р. на мярка за неотклонение задържане под
стража.
Досъдебно производство № 1740/2023г. по описа на РУ С. е образувано
на 05.12.2023 г. затова, че на 04.12.2023г., в гр.С., е причинил лека телесна
повреда на З. Р.а М., ЕГН **********, от гр.С., причинена в условията на
домашно насилие - престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК.
С постановление на 05.12.2023г. на обв.Р. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.144 ал.3 т.3, вр. ал.1 от НК, затова че на 04.12.2023г. в
гр.С. се заканил на З. Р.а М., че ще я убие и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
С постановление на прокурор от 05.12.2023г., обв.М. Р. е задържан за
срок до 72 часа за довеждането му пред съда, на основание чл.64 ал.2 от НПК,
считано от 15.15 часа на 05.12.2022г.
Съдът съобрази, че повдигнатото срещу обв.Р. обвинение е за тежко
умишлено престъпление, с предвидено за него наказание лишаване от
свобода до шест години, наличието на данни, подкрепящи обоснованото
предположение за извършване на разследваното престъпление именно от
2

обв.Р., както и че не съществува опасност от укриване или извършване на
престъпление, които обстоятелства съобрази и с нормите на чл.93 т.7 от НК,
чл.63 ал.1 и чл.56 ал.3 от НПК.
В тази връзка правилно е становището на първата инстанция, че по
делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани
доказателствени източници – писмени и гласни доказателства, които
подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство
доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за
наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в
лицето на обвиняемия. Разследването е в началната си фаза и предстои
осъществяването и на други процесуално-следствени действия, необходими за
изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Ноторно известно е, че
към настоящият момент, във връзка с производство за вземане на мярка за
неотклонение, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и
несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице. Предвид това,
правилно първата инстанция е направил извод, въз основа на събраните до
този етап доказателства на досъдебното производство, за съпричастност на
обвиняемия към повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция намира, че е законосъобразен изводът на
районния съд за липсата на опасност от укриване и извършване на
престъпление от страна на обв.Р.. Тези две опасности са предвидени в чл.63
ал.1 от НПК и липсата им е достатъчна да обоснове вземането на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража. Правилно е становището
на първата инстанция, че в случая не съществува реална опасност от
извършване на престъпление. В тази връзка е неоснователно наведеното в
частния протест, че обвиняемият е бил осъждан, независимо, че е
реабилитиран, което било утежняващо вината му обстоятелство. Въззивният
съд намира, че обвиняемият е реабилитиран за предходното си осъждане,
като по този начин са заличени последиците от това осъждане и същото не
следва да се преценява в отрицателен аспект относно неговата личност, като
липсват данни за други противообществени прояви на обвиняемия. Поради
това, правилно първоинстанционният съд е направил извод за липса на реална
опасност от страна на обвиняемия да извърши престъпление, което се споделя
и от настоящата инстанция.
Липсата на опасност от укриване на обв.Р. също се споделя от
въззивният съд, тъй като липсват данни обвиняемият да е избегнал или
препятствал провеждането на разследването по делото. Относно наведеното
от представителят на държавното обвинение в съдебно заседание, че обв.Р. е
напуснал страната, след плащане на определената му гаранция, съдът го
намира за неустановено по надлежния ред. От показанията на неговите
роднини – майка, дядо, баща, чиито показания са приобщени в настоящото
произовдство, не се установява по безспорен начин, че обвиняемият е
заминал в чужбина. Свидетелката З. М., майка на обвиняемия, твърди, че
баща й – свид.Р.А. (дядо на обвиняемия), й казал, че обв.Р. е заминал, а самия
свид.А. посочва, че обвиняемият му е казал, че ще заминава, но не че е
3

заминал „за Германия или за Англия“. Свидетелят А.Д., баща на обвиняемия,
изобщо не посочва, че обвиняемият ще заминава в чужбина, а просто че е
заминал, към момента не се намира при тях. По този начин, съдът намира, че
няма данни обвиняемият да е напуснал пределите на Република България,
каквото е твърдението на прокурора.
От друга страна, в производството по чл.64 от НПК, неявяването на
обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото по
аргумент на ал.7 на чл.64 от НПК, какъвто е настоящият случай. Така
въззивната инстанция разгледа делото относно мярката за неотклонение на
обв.М. Р. в негово отсъствие, тъй като същият е редовно призован е не е
посочил уважителни причини за неявяването си и е представляван от
служебен защитник.
Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на чл.66 от НПК, в
каквато връзка е неоснователно твърдяното от прокурора. Действително,
обв.Р. не се яви в съдебно заседание по настоящото дело без уважителна
причина, но това не е пречка за разглеждане на делото, като съдът намира че
към момента не са налице доказателства относно нарушаване на взетата му
мярка за неотклонение парична гаранция, която е внесена от обвиняемия в
определения от съда срок. При събиране и представяне на други
доказателства, има законноустановен ред за предприемане на действия от
страна на надлежните органи. Нещо повече, прокурорът има законова
възможност да ограничи излизането на обвиняемия извън страната с налагане
на забрана за напускането на пределите на Република България, освен с
негово разрешение, по чл.68 от НПК.
Предвид гореизложените обстоятелства, правилно районният съд е
отчел липсата на предпоставките по чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
обв.Р., поради което е взел мярка за неотклонение парична гаранция,
съобразно наличието на обосновано предположение, необорено до момента.
Контролираната инстанция е съобразила размерът на взетата мярка за
неотклонение на обвиняемия с характера на извършеното, със семейното му
положение (очаква дете), възрастта му, имотното му състояние (упражнява
трудова дейност на територията на друга държава) и другите данни за
личността му, съобразно изискванията на чл.56 ал.3 от НПК, поради което е
правилно определен в размер на 2 000 лева.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обвиняемия М. Р. мярка за процесуална принуда, въззивният
съд прие, че настоящата мярка за неотклонение парична гаранция в размер на
2 000 лева е постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в
закона предпоставки и допринася за постигане на предвидените в законовата
разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това обезпечава
приключването на наказателното производство в разумен срок.
Частният протест е неоснователен, поради което въззивният съд
потвърди атакуваното определение на първата инстанция, като правилно и
законосъобразно.
4

Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
1.

2.
5

Номер на акта:	524
Дата:	13 декември 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200600723
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 декември 2023 г.

Определение по дело №723/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите