Р Е Ш Е Н И Е
№ 3475
гр.Варна, 25.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №259 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си адвокат Т.Г. ***, претендира от съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника „Ф.И.А.“ ЕООД ЕИК: *със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д. П. М. и З. А. С., сумата от 653.95 /шестстотин петдесет и
три евро и деветдесет и пет цента/ евро, дължима съгласно договор за издаване и
използване на международна кредитна карта от
03.10.2008г., от които - 500 евро/ петстотин/ главница, 153.95/сто
петдесет и три евро и деветдесет и пет цента/ евро непогасена лихва за периода
30.04.2009г - 13.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 14.12.2009г. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 25.58 /двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки/ лв. за направени по заповедното производство разноски, обективирана в
изпълнителен лист, издаден на 17.12.2009 г. по ч. гр. д. 13843/2009 г. по описа
на ВРС, както и претендираните такси и разноски по
изпълнително дело № 2016*0400854 по описа на ЧСИ З. Д., образувано въз основа
на горепосочения изпълнителен лист. Моли за присъждане в полза на ищеца на
направените по делото разноски.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
По силата
заповед за незабавно изпълнение от 17.12.2009г., издадена по ч.гр.д.
№13843/2009г. по описа на Варненски районен съд
е осъден да заплати на „*“ АД , сумата от 653 евро, дължима съгласно
договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 03.10.2008г.
от които - 500 евро/ петстотин/ главница, 153.95/сто петдесет и три евро и
деветдесет и пет цента/ евро, непогасена лихва за периода 30.04.2009г -
13.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 14.12.2009г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 25.58 /двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. за
направени по делото разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса.
На основание издадената заповед за незабавно
изпълнение е издаден и изпълнителен лист
от същата дата.
На 28.12.2011г. „*" АД, в качеството си на цедент, сключва договор за цесия с „Ф.И.А.“ ЕООД в
качеството му на цесионер, по силата на който
прехвърля своето вземане по издадения
изпълнителен лист.
На 28.06.2016г. ответното дружество е образувало срещу
ищеца изпълнително дело № 2016*0400854 по описа на ЧСИ З. Д..
По посоченото изпълнително дело е насрочен опис и
оценка на движими вещи на длъжника, видно от призовка за принудително
изпълнение с изх. №30971/20.12.2018г.
Ответното дружество от своя страна, както и цедентьт, от датата на издаване на изпълнителния лист -
17.12.2009г. до момента на образуване на изпълнителното дело през 2016 г., не
са предприели нито едно действие за прекъсване на погасителната давност. В
периода от 2009 до 2016 г. не са налице основания за спиране на давността, нито
за прекъсването й. При всички случай, към датата на образуването на цитираното
изпълнително производство, погасителната давност в полза на Д.А. е изтекла.
Счита, че
ищецът не дължи горепосочените суми поради това, че е налице изтекла
погасителна давност по отношение на посоченото в изпълнителния титул задължение.
Поради недължимост на посоченото в изпълнителния лист
задължение (поради изтекла погасителна давност) последния не дължи заплащане на
каквито и да са такси и разноски в изпълнителното производство.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.
Изцяло оспорва твърденията на насрещната страна, като съображенията му
са следните:
Относно възражението
с оглед непредприемане на действия и изтичане на петгодишна давност на
вземането, счита същото за неоснователно, като дава следното становище:
С изпълнителен лист от 23.12.2009 г. издаден от
Варненски районен съд,по ч.гр.д.№13843/2009г., „*"АД образува изп.д.№1021/2010 г. по описа на СИС при Районен съд Варна.
В молбата за образуване, взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия по делото, а именно опис на движими вещи в
дома на длъжника.
Въз основа на Договор за прехвърляне на вземане-цесия
от 28.12.2011 г., сключен между „Ф.И.А."ЕООД и „*"АД, „Ф.И.А."ЕООД
придобива вземането на „*"АД към Д.Р.А., в качеството му на
кредитополучател, произтичащо от Договор за издаване и използване на
международна кредитна карта. Вземането съгласно чл.1 от Договора за цесия от
28.12.2011 г. е прехвърлено на дружеството, ведно с всички лихви, привилегии,
обезпечения и други принадлежности.
С молбата за конституиране по изп.д.№1021/2010
г. по описа на СИС PC Варна, „Ф.И.А." ЕООД е поискало извършване на опис
на движими вещи в дома на длъжника Д.А.. През 2014 г. е депозирана молба за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 28.06.2016 г. е
образувано ново изпълнително дело при ЧСИ З. Д. и е под № 854/2016 г., като в
молбата за образуване са поискани действия като опис на движими
вещи в дома на длъжника и запор на банковите сметки.На 15.02.2017 г. е изпратена молба за налагане
на запор върху МПС и запор върху банковите сметки. На 19.12.2018 г. по молба на
взискателя е насрочен опис на движими вещи на
длъжника. В последствие описът е пренасрочен за
27.02.2019 г., тъй като длъжникът не е редовно уведомен.
Твърденията на насрещната страна, относно
непредприемане на изпълнителни действия са неоснователни, с образуването на
изпълнителното дело са поискани принудителни действия като опис на движими
вещи, запор на МПС и запор на банковите сметки. Не са налице предпоставките за
погасяването на задължението по давност. Ищецът /длъжник/ много добре знае, че
има задължения към ответника /взискателя/, това че се
укрива и не желае да плаща дълга не го освобождава от задължението. С оглед
създалата се в последно време практика от страна на длъжниците
да твърдят, че задълженията са погасени по давност и не са намерени на адреса и
нищо не знаят за дълга, не води до погасяване на задълженията и не ги
оправдава. С ищеца Д.А. са провеждани многократни разговори по телефона с цел
доброволно погасяване на дълга, като същият има намерение да прави доброволни
вноски по делото.
Счита изявленията на ищеца, изложени в исковата молба
за неоснователни, като цедентът /Банката/, така и цесионерът /дружеството/ са предприели принудителни
действия в изпълнителното производство по изп.д.№1021/2010
г. по описа на СИС PC Варна, така и по изп.д.№854/2016
г. по описа на ЧСИ З. Д..
Възразява срещу претендираните
от ищеца разноски в настоящото производство и възнаграждение за процесуален
представител.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение исковата молба на насрещната страна.
Моли да му бъдат присъдени деловодни
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. Г. от ВАК, поддържа иска и моли за положително произнасяне по него , като
претендира за присъждане и сторените по
делото разноски .
В съдебно заседание ответникът
, редовно призован не се явява. С писмена молба, заявява че поддържа отговора
на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните , а и от
представената по делото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ се установява , че заповедта е издадена в производството по
ч.гр.дело №13843/2009год. на ВРС. По силата на така издадена заповед е
постановено, длъжникът Д.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати/заплатят солидарно/разделно на кредитор
* АД с адрес *,сумата
от 653.95евро/ шестстотин петдесет и три
евро, деветдесет и пет евро цента/
дължима на основание договор за
издаване и използване на международна кредитна карта от 03.10.2008год., и съгласно извлечение от счетоводни книги на
банката към 14.12.2009год. от която
500евро/петстотин евро/
неиздължена главница,
153.95евро/сто петдесет и три евро, деветдесет и пет евро цента/ непогасена лихва за периода от 30.04.2009год. до
13.12.2009год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване заявлението в съда- 14.12.2009год. до окончателното й изплащане ,
както и сумата от 25.58лв./двадесет и пет лева, петдесет и осем ст./ за направени по делото разноски ,изразяващи
се в заплатена държавна такса, на основание чл. 418, ал.1 от ГПК
Въз основа на ЗНИ е издаден изп.лист, приет на л.8 от настоящото дело.
С договор за цесия от 28.12.2011год. сключен между „ЦКБ“АД, като цедент и „Ф.И.А.“ЕООД, като цесионер,цедента прехвърля на цесионера
възмездно и без право на регрес ,вземания произтичащи от договори за
потребителски кредити в размер към 27.12.2011год. общо на 6 148 768.67лв.,
от които главница в общ размер на 4 175 421.12лв.Вземанията се
прехвърлят ведно с лихвите, привилегиите, обезпечения и други принадлежности.
Вземанията са подробно индивидуализирани по основание , размер и длъжник в Приложение №1, което съставлява неразделна
част от договора.Видно от приложението вземането на банката към Д.Р.А. е
включено в предмета на договора за цесия и прехвърлените с него вземания.
От изисканото за нуждите на
настоящото производство изп.дело №1021/2010год. на
СИС при РС –Варна се установява следното: Въз основа на изп.лист,
издаден в производството по ч.гр.дело
№13843/2009год. на ВРС и молба на „*“АД от
06.01.2010год. с разпореждане от 08.01.2010год. съдебния – изпълнител е
разпоредил да се образува изп.дело , да се
уведоми АДВ-Варна и НАП-Варна за
започнатото изп.производство срещу длъжника, да се
изпрати покана за доброволно изпълнение на задължението, както и да се изискат
справка за длъжника от ТЗ НОИ ,Община
Варна, КАТ-Варна и т.н.,насрочен опис на движими вещи за 03.02.2010год. от
11.00часа.
Поканата за доброволно
изпълнение и съобщението за насрочен
опис на движими вещи са получени лично
от длъжника на 22.01.2010год.
С разпореждане от 29.01.2010год. е
наложен запор върху МПС, собственост на длъжника и насрочен опис на МПС за
22.02.2010год. от 10.30ч.
С постановление от 17.04.2012год.,
като взискател по изп.дело №1021/2010год. на СИС при
ВРС е конституиран като взискател „Ф.И.А.“
.
По силата на постановление от 18.06.2015год. производството по изп.дело
№1021/2010год. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в
продължение на повече от две години, взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия. Постановлението е влязло в законна
сила на 13.08.2015год.
С молба от 28.06.2016год. е образувано отново изп.дело №2016*0400854 пред ЧСИ-З. Д. с рег. №*.Видно от изп.дело
е, че по него са предприети изп.действие по налагане
на запор и насрочване опис на движимо имущество.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим,
доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК,
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.Освен в тази хипотеза давността следва да
се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е
така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира обвързваща страните
сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване
на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при
наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането
на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение
може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. /
В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год.
на ВКС,IV гр.отделение/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение
по чл.417 има последиците на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, така че срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила
на 05.02.2010год. заповед за незабавно
изпълнение/ ПДИ е връчена на длъжника на 22.01.2010год. и двуседмичния срок за
възражения изтича на 05.02.2010год./.
Правопогасяващото
възражение на което ищецът се позовава е настъпила давност на вземането ,
предмет на изпълнителното производство, тъй като в периода от 2009год. до
2016год. не са налице основание за спиране на давността, нито за прекъсването
й. Така направеното от ищеца възражение
се явява основателно. Доводите на ответника за извършени изп.действия
в производството по изп.дело изп.дело
№1021/2010год. на СИС при РС –Варна, които изключват възражението на ищеца се
явяват неоснователни.
Видно от изисканото изп.дело
№1021/2010год. на СИС при РС –Варна
с
постановление от 18.06.2015год. производството по изп.дело
№1021/2010год. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като в
продължение на повече от две години, взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия. Постановлението е влязло в
законна сила на 13.08.2015год.
С разрешението по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а
не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото
и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените
от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.,
според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
С оглед на горните постановки и
отчитайки естеството на извършените изп.действия,
настоящият съдебен състав намира, че към датата на образуване на изп.дело №2016*0400854
пред ЧСИ-З. Д. с рег. №*, вземането на
ответника е било погасено по давност. Това е така, защото след влизането на ЗНИ в сила 05.02.2010год. е започнала да тече на основание чл.117,т.2 от ЗЗД нова петгодишна давност, която към датата на образуване на изп.дело пред ЧСИ З. Д. -28.06.2016год. е изтекла. Дори и
да приемем , че извършеното по прекратеното изп.дело
действие по налагане на запор и опис на движимо имущество е от естеството изп.действия , които прекъсват давността/същото е
осъществено на 22.02.2010год./ към датата на образува на изп.дело
№2016*0400854 пред ЧСИ-З. Д. с рег. №*,давността
за събиране на процесното вземане също е
изтекла.
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява основателен и доказан и постановява решение с
което уважава иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски в размер от 459лв. Същите се изразяват във внесена държавна такса от
59лв. и адв.възнаграждение в размер от 400лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си адвокат Т.Г. *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Ф.И.А.“ ЕООД ЕИК: *със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. П. М. и З. А. С.,
сумата от 653.95 /шестстотин петдесет и три евро и деветдесет и пет цента/ евро,
дължима съгласно договор за издаване и използване на международна кредитна
карта от 03.10.2008г., от които - 500
евро/ петстотин/ главница, 153.95/сто петдесет и три евро и деветдесет и пет
цента/ евро, непогасена лихва за периода 30.04.2009г - 13.12.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 14.12.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 25.58 /двадесет
и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лв. за направени по заповедното
производство разноски, обективирана в изпълнителен лист, издаден на 17.12.2009
г. по ч. гр. д. 13843/2009 г. по описа на ВРС, както и претендираните
такси и разноски по изпълнително дело № 2016*0400854 по описа на ЧСИ З. Д.,
образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на
основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си адвокат Т.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „Ф.И.А.“ ЕООД ЕИК: *със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д. П. М. и З. А. С., сумата
от 459лв.,
представляваща сторени по делото разноски, които се изразяват във внесена
държавна такса от 59лв. и адв.възнаграждение в размер
от 400лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: