Определение по дело №1703/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 2267                                                                                          град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                          мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 1703 по описа за 2019 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Роял Чейндж“ – ЕООД – гр.Св.Влас, против Разпореждане №2563/02.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№930/19г. на Несебърски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещ – апартамент с идентификатор №51500.502.447.5.1, с площ 227.13 кв.м., с предназначение жилище – апартамент.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на длъжника. Изложени са съображения, че след като чуждестранни дружества имат право да купуват недвижими имоти в страната и да ги отдават под наем, несправедлив, нелогично и в противоречие с целите на закона и търговския оборот е да не може да се издаде изпълнителен лист срещу тях. Според въззивника, производството по заявление по чл.417 ГПК е едностранно, поради което съдът следва да провери само дали документа, който е представен е редовен от външна страна.

 

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Несебър на 01.10.19г. е постъпило заявление по чл.417 ГПК от „Роял Чейнд“ – ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Св.Влас, срещу „Гранит Имот Кина увоз извоз Доел Струмица“, със седалище и адрес на управление Република Македония, гр.Струмица, ул.“Киро Абрашев“, №49, за предаване владението на недвижим имот – апартамент с идентификатор №51500.502.447.5.1, с площ 227.13 кв.м., с предназначение жилище – апартамент.

Изложени са твърдения за сключен между заявителя и длъжника договор за наем на имота от 14.12.18г., вписан в имотния регистър. Представен е и екземпляр от договора, с нотариално удостоверяване подписите на страните.

С тук обжалваното разпореждане Районен съд Несебър е отхвърлил заявлението, като е приел, че са налице предпоставките за отказ по чл.411, ал.2, т.23 и 4 ГПК – длъжникът няма седалище или място на дейност на територията на Република България.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: Отказът на съда е основан на разпоредбите на закона – освен редовността на документа от външна страна, съдът следи и за липсата на отрицателни процесуални предпоставки – нормата на чл.411, ал.2 въвежда изключенията, при които не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение – в т.3 и 4 са посочени случаите, в които длъжникът няма седалище на територията на Република България – какъвто е настоящия, и длъжникът няма място на дейност на територията на Република България. Последното е налице, когато длъжникът има регистриран клон на територията на страната или е регистриран в Регистър БУЛСТАТ, каквито твърдения по делото не са въведени от заявителя.

Тук за пълнота на изложението следва да се каже, че представения договор за наем е със срок до 17.12.2027г., следователно задължението на наемателя да върне вещта не е изискуемо. А изискуемостта е основна предпоставка, за която съдът следи служебно в производството по чл.417 ГПК. В заявлението не са изложени факти и обстоятелства, обуславящи предсрочната изискуемост. Но дори да бяха изложени, доколкото биха обусловили спорен характер на задължението за предаване на владението, съдът отново следваше да откаже да издаде заповед за незабавно изпълнение.

Ето защо постановеното от НРС разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2563/02.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№930/19г. на Несебърски районен съд.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

 

 

 

                               2.