Решение по дело №6774/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 64
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20211100506774
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на "З.Д.Е." АД срещу постановление по изп. д. №
20218600400598 по описа за 2019 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ, с район на
действие СГС, обективирани в съобщение № 35880/20.04.2021 г., с което е отказано
искането на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело до сумата от 200
лeва.
Твърди се, че претендираният адвокатски хонорар не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, като същият е определен произволно от
взискателя и е законово и логически неоправдан. Сочи се, че извършените по
изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат
определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от
пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Предвид гореизложеното се иска от съда да отмени обжалваното
постановление и да намали размера на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лева.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна
на взискателя.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, съгласно чл.
1
437, ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп. д. № 20218600400598 по описа за 2019 г. на ЧСИ В.М.,
рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано въз основа на
подадена на 14.04.2021 г. молба от Л.Е.К., чрез адв. П.К.. С посочената молба
взискателят е поискал от частният съдебен изпълнител да образува изпълнително дело,
като било посочено да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се
връчи покана за доброволно изпълнение. Претендирани са и разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 1 284 лева.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 25.03.2021 г., с който "З.Д.Е."
АД е осъден да заплати на Л.Е.К. сума в размер на 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Л.Е.К. физически болки и страдания от смъртта на
дъщеря Н.К., настъпила в резултат на ПТП на 05.07.2018 г. след като л.а., управляван
от В.Д. е блъснал Н.К.. Представено е и пълномощно, както и договор за правна
защита и съдействие от 14.04.2021 г., сключен между взискателя и адв. П.К.. В
договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 1 284 лв. е било
платено в брой при подписване на договора.
На 14.04.2021 г., на длъжника "З.Д.Е." АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на следните суми: 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от Л.Е.К. физически болки и страдания от смъртта на дъщеря Н.К.,
настъпила в резултат на ПТП на 05.07.2018 г. след като л.а., управляван от В.Д. е
блъснал Н.К., сума в размер на 7 391,67 лв. – лихви, сума в размер на 110,40 лв. –
такси по изпълнителното и 1 284 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поканата е надлежно връчената на длъжника на 15.04.2021 година.
На 15.04.2021 г. е подадена молба от взискателя да бъде направена справка в
БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело и да се
наложи запор върху тях. На същата дата е подадена и молба да се направи справка в
КАТ и НАП за регистрирани МПС-та на длъжника и да се наложи запор на
установените такива.
На 19.04.2021 г. длъжникът "З.Д.Е." АД е подал възражение до съдебния
изпълнител, с което е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради
прекомерност размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 20.04.2021 г. частният съдебен изпълнител е
отказал да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер
на 1 284 лева.
На 10.05.2021 г. е изготвен констативен протокол от съдебния изпълнител, в
който е удостоверено, че е длъжникът е заплатил претендираната сума по банков път.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:

2
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая характер на такова постановление има разпореждане за разноските от
20.04.2021 г., с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя
(аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба,
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
/Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева.
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително
дело е подадена от взискателя чрез адвокат П.К. за чиято представителна власт са
ангажирани надлежни доказателства. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен между взискателя и адв. П.К..
В договора е било отбелязано, че уговореното възнаграждение в размер на 1
284 лв. е било платено в брой при подписване на договора.
Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за
3
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи
при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.
По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира, че същото е основателно. Взискателят е
представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на
изпълнително производство, в която ЧСИ е оправомощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ,
както и две молби на 15.04.2021 г., непосредствено след образуване на
изпълнителното дело.
По делото е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед действително
предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия процесуален представител
по делото по образуване на делото на 14.04.2021 г. и депозиране на две
допълнителни молби на 15.04.2021 за извършване на други конкретни действия от
ЧСИ, не може да се обоснове, че по конкретното делото пълномощникът на
взискателя е извършил действия извън образуване на делото. Посочването на
начина на изпълнението в молбата е елемент от действията по образуване на
изпълнителното производство /арг. чл. 426, ал. 2 ГПК/. Въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че в случая не са осъществени други действия
от адвоката по процесуално представителство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.
Това налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обективирано в съобщение от 20.04.2021 г. до длъжника, като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 1 284 лева на 200 лева.
Относно разноските
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
становището си по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал.2, т.7 от
ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 от
ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от
ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски,
тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото
производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така
определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС)
Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "З.Д.Е." АД, ЕИК *******, съдебен адресс:гр. София,
бул. ********* постановление по изп. д. № 20218600400598 по описа за 2021 г. на ЧСИ
4
В.М., рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективирани в съобщение №
35880/20.04.2021 г., с което е отказано искането на жалбоподателя за намаляване
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по посоченото
изпълнително дело над сумата от 200 лв., като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 14.04.2021 г. по изпълнително дело №
20218600400598 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 в КЧСИ, в частта относно
разноските като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
Л.Е.К., ЕГН ******* по изпълнителното дело до сумата от 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5