Р Е Ш Е Н И Е № 3244
гр. Пловдив, 26.09.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и осемнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1566 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба на по искова молба на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София“ №5,
против Н.Р.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК за признаване
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5906/2016г. по описа на РС –
Пловдив, XX –ти гр. с-в.
Ищецът
твърди, че на 14.03.2014г. в качеството
си на кредитор е сключил с ответника в
качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечения, на основание на който кредиторът предоставил на ответника
сумата в размер от 9 800 лв., а ответникът се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, предвидени в договора. Ищецът твърди, че в чл. 21 от договора е
посочено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът става предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да
бъде уведомяван. Лихвените проценти, както и годишният процент на разходите,
били посочени в чл.4 и чл.5 от договора. В алинеите на чл.7 от договора
страните уговорили наказателна лихва при просрочие, както и неустойка при
нарушение на договора от страна на кредитополучателя. В чл. 10 на договора за
кредит било посочено, че предоставеният кредит се издължава на 90 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихви и съответната част от годишната
такса за управление на кредита в размер на 182,80, считано от 25.03.2014г. на
25-то число на месеца. В алинея 2 било посочено, че при сключване на
застраховка „живот“ се начислява допълнително застрахователна премия от 11.96
лв. и така общият размер на вноската била в размер на 194.76 лв. Крайният срок
за погасяване на кредита бил с дата 25.08.2021г. Сочи се, че задълженото лице не изпълнявало задълженията си, изразяващо се
в неплащане на дължимите суми по договора. На това основание се сочи, че
кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 25.05.2015 г., като е
изпратено уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Против издадената заповед е постъпило възражение от
длъжника, което и обусловило правният интерес от предявяване на настоящата
искова претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 8 828, 09 лв. –
главница., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК –
04.05.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 748,68
лв. за периода от 25.05.2015г. до 03.05.2016г., наказателна лихва в размер на
831,62 лв. за периода 25.05.2015г. до 03.05.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5906/2016г. по описа на РС – Пловдив, ХX –ти гр. с-в. Претендират се направените в
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. В първото по делото съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който изразява становище за
неоснователност на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д. №5906/2016 г. по описа на ПРС, ХХ-ти състав, се
установява, че на 05.05.2016 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката против ответниците при условията на солидарна
отговорност за сумите, както следва: главница в размер от 8 828,09 лв.,
договорна лихва за периода от 25.05.2015 г. до 03.05.2016 г. в размер от 748,68
лв. и наказателна лихва за просрочени главници от 25.05.2015 г. до 03.05.2016
г. в размер от 831,62 лв., ведно със законна лихва и разноски. Заявлението е уважено
и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Против заповедта е постъпило в срок възражение от ответника, което е
обусловило и предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.
Не се
спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 14.03.2014 г.
между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е подписан договор за предоставяне на потребителски кредит, по
силата на който кредиторът предоставя на ответника сумата в
размер от 9 800 лв., а ответникът се задължава да върне ползваният кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, предвидени в договора. В чл.
3, ал.1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява еднократно по
посочената сметка на 17.03.2014 г. В чл.4, ал.1 е договорено, че редовната
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 7,95 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на ОББ АД за потребителски кредити в лева
е в размер на 7 процента, като лихвеният процент е в размер на 14,95 годишно, като олихвяването се извършва
ежемесечно. Договорен е ГПР в размер от
16,59, като е определен и начина на формирането му. Уговорени са и условия за едностранно
увеличаване на размера на лихвения процент, като липсват твърдения и
доказателства за настъпването на тези условия и съответно увеличаване на
лихвения процент. В чл.7, ал.1 от
договора за кредит е предвидено, че при забава на плащането на главницата по
кредита от страна на Кредитополучателя, включително и при предсрочна
изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна
лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно уговореното в чл.4 за
редовна главница и наказателна надбавка от 5 пункта, но с не повече от размера
на законната лихва. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент,
който се прилага при забава на плащане на главницата и при предсрочна
изискуемост е в размер на 19,95 %. В чл. 10 от договора е уговорено, че
кредитът се издължава на 90 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва
и съответната част от годишна такса управление и обслужване, в размер на 182,80
лв., счита от 25.03.2014 г. на 25то число на месеца. В случай на сключена
застраховка живот, общият размер на месечната застрахователна премия е 194,76
лв. Крайният срок на издължаване на кредита е 25.08.2021 г. В чл. 20 от
договора за кредит е уговорено, че в случай на неизпълнение на някоя от
клаузите на договора от страна на кредитополучателя, банката има право да
направи кредита предсрочно изискуем. В чл. 21 е уговорено , че при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
На 24.04.2016 г. на ответника е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост на цялото задължение, като в него е отразено, че към
09.03.2016 г. не са заплатени погасителни вноски, дължими по договора за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14. 03.2014 г. за
периода от 25.05.2015 г. до 09.03.2016 г. вкл.,
като просрочието на кредита е 288 дни към тази дата. Цитирана е
разпоредбата на чл. 21 от договора и са описани задълженията на ответника към
09.03.2016 г., както следва сумата от 8828,09 лв.- главница, 748,68 лв.-
договорна лихва за периода от 25.05.2015 г. до 08.03.2016 г. вкл. и 555,81 лв.
– дължима наказателна лихва/неустойка за периода от 25.05.2015 г. до 08.03.2016
г.
По делото е прието като доказателство извлечение от
счетоводните книги, въз основа на което са издадени и заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, като в извлечението са описани – дата на предсрочна
изискуемост – 25.06.2015 г.- началният момент на просрочие на втората вноска, дължима главница към датата на предсрочна
изискуемост – 8828,09 лв., договорна лихва за периода от 25.05.2015 г. до
03.05.2016 г. и наказателна лихва за
периода от 25.05.2015 г. до 03.05.2016 г.
в размер от 831,62 лв.
От
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че сумата в размер от 9800 лв. по горепосочения договор за кредит е
усвоена еднократно от ответника на 17.03.2014 г. по посочената в договора
банкова сметка. ***, че последното плащане по кредита е в размер на 20,64 лв.
на 25.05.2015 г., като към тази дата е погасена главница в размер от 971,91 лв.
и лихва в размер от 167,93 лв., наказателна лихва за просрочие в размер на
11,57 лв. и застрахователни премии в размер от 167,44 лв. Към 09.03.2016 г.
неплатените месечни вноски са девет на брой, считано от 25.05.2015 г. Вещото
лице установява, че към 03.05.2016 г. – датата на извлечението от счетоводните
книги на банката, задълженията на ответника с в размерите, отразени в
извлечението, като неплатените месечни вноски към тази дата са 11 на брой, а
забавата е 388 дни.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна, а именно:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
От
приетите по делото доказателства се установява, че е налице редовно уведомяване
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
кредит към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, като уведомлението
е връчено на адреса, посочен от ответника в договора за кредит на лице от
адреса със задължение да му предаде.
В случая съдът счита, че е налице разминаване между посочената от ищеца дата на предсрочна изискуемост на кредита и действителната такава. Съгласно постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т.о. и решение № 149/19.12.2016 г. гр.д. № 2142/2013 г. на ВКС, I т.о., предсрочната изискуемост на кредита настъпва на датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника т.е. предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила на 24.04.2016 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на крайният извод на съда, че е налице редовно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост преди датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това обстоятелство не се отразява и на размера на претендираните суми, доколкото ищецът претендира договорна лихва в размер от 748,68 лв., който съответства на размера, посочен в уведомлението за предсрочна изискуемост, в което е отразено, че периодът, за която се начислява е с крайна дата 09.03.2016 г. и наказателна лихва, считано от датата на просрочие на дължимите суми. В случая ищецът претендира договорна лихва до дата, предхождаща датата на предсрочната изискуемост, поради и което не следва да се преценява дали е налице основание за начисляването й предвид наличието на противоречива съдебна практика дали следва да се начислява договорна лихва след датата на предсрочната изискуемост.
Доколкото нито се твърди, нито се установява
да са налице плащания от страна на ответника по договора за кредит след
25.05.2015 г., която дата предхожда датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, а в приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза са отразени дължимите суми, съвпадащи с
размерите на претенциите, то исковете на ищеца за признаване на установено, че
се дължат отразените в извлечението суми се явяват основателни и доказани и
следва да се уважат в пълен размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните, съгласно списък по чл. 80 ГПК и направени разноски, съгласно
представени доказателства. В заповедното производство са направени и се
претендират разноски в размер от 940,42 лв., от които сумата от 208,17 лв.-
държавна такса и 732,25 лв.- адвокатско възнаграждение. В исковото производство
разноските са в размер от 1437,26 лв., от които сумата от 276,56 лв.- държавна
такса, сумата от 150 лв.- депозит за вещо лице и 1010,70 лв.- заплатен
адвокатски хонорар.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Р.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. София“ №5 сумата от 8 828, 09 лв. – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечения от
14.03.2014 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК – 04.05.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в рамер
на 748,68 лв. за периода от 25.05.2015г. до 03.05.2016г., наказателна лихва в размер
на 831,62 лв. за периода 25.05.2015г. до 03.05.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 5906/2016г. по описа на РС – Пловдив, ХX –ти гр.
с-в.
ОСЪЖДА Н.Р.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. София“ №5 сумата от 940,42
лв. – разноски по ч.гр.д.№
5906/2016г. по описа на РС – Пловдив, ХX –ти гр. с-в., от които сумата от 208,17 лв.- държавна такса и 732,25 лв.- адвокатско
възнаграждение и сумата от 1437,26 лв. - разноски по гр.д. № 1566/2018
г. по описа на ПРС, от които сумата от 276,56 лв.- държавна такса, сумата от
150 лв.- депозит за вещо лице и 1010,70 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ