Р Е Ш Е Н И Е
№ 1073
Град Пловдив, 16,05,2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 905 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във вр. с чл. 156 от ДОПК.
Жалбоподателят – „****“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.С.Г.а е обжалвал Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008770-091-001/14.05.2016г., издаден от Й.М.на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 496/22.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 78 126,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 34 939,43лв. и относно допълнително установените дължими суми за корпоративен данък за 2010г. в размер на 5 999,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 141,20лв., за 2011г. в размер на 15 561,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 525,94лв., за 2012г. в размер на 15 679,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 970,58лв. и за 2013г. в размер на 1 823,75лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 393,34лв.
В жалбата, в писмената защита по ад. № 1921/2016г., както и в писмената защита на адв. В. по настоящото дело / л.127/ се претендира отмяна на РА поради незаконосъобразност, необоснованост и като издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Цитира се практика на СЕС , както и на ВАС, като се иска и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Г. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което се явява допустима.
Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615008770-020-001/27.10.2015г. на Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите и В.Д.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора да извършат ревизия на задълженията на жалбоподателя относно следните задължения: данък върху добавената стойност за периода от 14.04.2010г. до 31.12.2013г. и корпоративен данък за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г. Ревизията е следвало да приключи в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало на надлежно на 03.11.2015г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР №№ Р-16001615008770-020-002/26.01.2016г., Р-16001615008770-020-003/02.03.2016г. и Р-16001615008770-020-004/28.03.2016г., като крайният срок за приключване на ревизията е бил определен на 01.04.2016г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № Р-16001615008770-092-001/15.04.2016г. Въз основа на констатациите в РД Й.М.на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията и Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора са издали процесния РА № Р-16001615008770-091-001/14.05.2016г.
Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 496/22.07.2016г. го е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно производство.
С оглед компетентността на издателите на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея, както и удостоверения за електронен подпис. Това означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) – възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи.
С Решение № 1033/15.06.2017г., постановено по адм. дело № 1921/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, процесният РА е потвърден изцяло.
По реда на касационното обжалване с Решение № 3500/20.03.2018г., постановено по адм. дело № 8415/2017г. на ВАС, Първо отделение посоченото първоинстанционно решение е отменено частично по отношение данъчните задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви и данъчните задължения за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. Съгласно мотивната част на решението на касационната инстанция, предмет на делото е непризнат данъчен кредит по фактури с разнороден предмет: стоки – строителни материали, оборудване и мебели; услуги – СМР, услуга, свързана с ремонт на МПС, почистване на асфалтова настилка от сняг, почистване и опаковане по видове материали, подреждане на палети и превоз, профилактика и ремонт на климатични системи. Предвид естеството на предмета на доставките, свързани в по-голямата си част с извършването на СМР на обекти /апартаменти/ е следвало да бъде назначена СТЕ с цел установяване на обстоятелствата индивидуализирани ли са в достатъчна степен СМР в договорите, приемо – предавателните протоколи по вид, обеми и количества, както и дали представляват такива за ремонт или да подобрения; могат ли да бъдат индивидуализирани мебелите и оборудването в недвижимите имоти, посочени в приемо – предавателните протоколи и вложени ли са строителните материали, предмет на част от процесните фактури, при извършването на СМР. Необходимо е било и назначаване на ССЕ, която да установи след проверка в счетоводството на жалбоподателя заведени ли са стоките по процесните фактури в материалните му сметки аналитично и стойностно, установява ли се последващата им реализация чрез осъществена облагаеми доставки; дали представляват разходи за дейността или са за придобити ДМА /обзавеждане/; как са осчетоводени разходите – текущо като разходи за външни услуги или като подобрения на нает имот; по кои счетоводни сметки се отчитат разходите за подобрения на нает имот; заведен ли е апартаментът като ДМА и в случай, че не е използвани ли са строителните услуги за неговия ремонт за последващи облагаеми доставки; направени ли са авансовите плащания, предмет на част от процесните фактури.
Според касационната инстанция, неправилно от първоинстанционния съд е тълкувана разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДДС /в редакцията й до 01.01.2013г./, съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките и услугите са използвани при безвъзмездно извършване на услуги за ремонт и подобрение от държател/ползвател на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от 3 години. От страна на първоинстанционния съд не е обсъдено и основанието за преобразуване на СФР на жалбоподателя по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която правна норма разходите, отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги по фактурите с предмет СМР, са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и приложимите СС, тъй като са на значителна стойност, представляват подобрения и е следвало да бъдат заведени като ДМА.
От фактическа
страна съобразно отразеното в РД, РА и в
процесното Решение № 496/22.07.2016г. съдът установи, че предмет на обжалване
са следните констатации:
С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури:
1. фактури №№ 62/08.11.2011г. и 68/16.11.2011г. издадени от „***“ ЕООД, с начислен ДДС в общ размер на 4 858,33лв. В хода на ревизията са представени от страна на жалбоподателя двете фактури с описан в тях предмет на доставката „заплащане за изготвяне на мострени рекламни пана, включващо конструкция и стойки“ с данъчна основа 12 291.97лв. и ДДС – 2 458.33лв. и „заплащане за залепване на рекламни плочи и разни фотографи за рекламни пана“ с данъчна основа 12 000лв. и ДДС – 2 400лв. Към фактурите са представени два договора за изработка, касаещи обект в гр. ***, и приемо - предавателни протоколи със същото съдържание като фактурите, ведно със снимки и фискални бонове. Основанието за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е неоткриване на доставчика, непредставяне от негова страна на изисканите документи и писмени обяснения, включително такива за плащане, произход на стоките и транспортирането.
2. фактури издадени от „***“ ЕООД № 160/21.11.2011г. с предмет „заплащане за извършване на хидроизолационни дейности по покрива на административна сграда вкл. замазки“ с данъчна основа 10 667,52лв. и начислен ДДС 2 133,50лв. с приложени към нея договор и два протокола за приемане на СМР, вторият с посочване на видове и количества СМР; № 175/10.01.2012г. с предмет авансова вноска и фактура № 179/27.01.2012г. с предмет окончателно заплащане по договор от 10.01.2012г. за извършване на ВиК услуги – ремонт /подмяна/ на спукан водопровод и периодично почистване на асфалтова настилка от сняг с машини с данъчни основи съответно 4 500лв., начислен ДДС – 900лв. и 6 500лв. и начислен ДДС – 1 300лв. Към фактурите са представени договор от 10.01.2012г. и два приемо -предавателни протокола, вторият от които за СМР – водопровод с посочен вид и количество на строителните работи, и снимка. Договорите касаят обект в гр. ***. Основанието за непризнаване на данъчния кредит е непредставяне на доказателства за закупени стоки, които да бъдат вложени в извършените ремонтни дейности, липса на назначени лица по трудови и извънтрудови правоотношения, както и непредставяне на доказателства за извършено плащане.
3. фактури от доставчика „***“ ЕООД № 520/07.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане по договор за довършване и направа на покривна конструкция на метален склад 375 кв.м. в обект в гр. ***, с данъчна основа 10 938лв. и начислен ДДС – 2 187лв. и № 530/25.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане за подреждане, превозване, опаковане и фолиране на кашони и палети с плочи и материали и заплащане за труд“ с данъчна основа 6 500лв. и начислен ДДС 1 300лв. Към фактурите са представени договори за изработка, приемо - предавателни протоколи, снимки и фискален бон.
4. фактура № 211/29.11.2011г. от доставчика „***“ ЕООД, с предмет на доставката „ремонт на Фолксваген Кади 6+1“ с данъчна основа 5 000лв. и начислен ДДС 1 000лв. Към фактурата е приложен само фискален бон.
5. фактури, издадени от „***“ ЕООД № 30…2313/31.10.2011г. с данъчна основа 63,12лв. и начислен ДДС 12,62лв. и № 30…2322/14.11.2011г. с данъчна основа 51,68лв. и начислен ДДС 10,34лв. с предмет продажба на различни материали, описани по единична цена и количество в самите фактури. Към последните са представени и фискални бонове.
6. фактури на „***“ ЕООД - 5 броя с предмет: авансово плащане и окончателно плащане по договор от 05.04.2011г. за частичен ремонт на покрив по договор от 05.04.2011г., авансови плащания и окончателно плащане по договор от 10.03.2011г. за направа на нова ел. инсталация и оборудване с безжичен интернет, изграждане на нови мострени боксове. Към фактурите са представени двата договора, приемо - предавателни протоколи, фискални бонове и снимки. Ремонтните дейности според договорите са на обект, находящ се в гр. ***.
7. три фактури, издадени от „***“ ООД, с предмет на доставката „СМР по договор“ № 10…72/29.08.2012г., № 10…73/ 30.08.2012г. и № 10…74/ 31.08.2012г. От страна на ревизираното лице са представени фактурите с фискални бонове към тях, три договора с предмет СМР, включително планова годишна профилактика на трафопост, приемо - предавателни протоколи и снимков материал. Съгласно клаузите в договорите СМР са за обект находящ се в гр. ***.
8. три фактури, издадени от доставчика „***“ ЕООД, невключени в дневника за продажби. Представени са от РЛ фактури № 119/07.03.2011г., № 125/16.03.2011г. и № 135/29.03.2011г. с предмет на доставката „авансово и окончателно заплащане по договор от 01.03.2011г.“ Договорът е с предмет ремонт, обзавеждане, оборудване и доставка с поставяне на мостри в шоурум. Съгласно клаузите в договора СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
9. единадесет фактури, издадени от доставчика „***“ ЕООД. От РЛ са представени заверени копия на фактурите, ведно с четири броя договори за изработка и приемо - предавателни протоколи. Предмет на договорите са довършителни работи и монтаж на кухненско оборудване, преустройство и довършване на ремонтни работи на първи етаж и на трети етаж, свързани с изграждане на изложбена зала, реконструкция на инсталации, настилки и др., СМР на складова база по спецификация. Съответно, предмет на доставките по спорните фактури са авансови плащания и окончателни такива по извършени договорени ремонтни работи и доставки на строителни материали, описани по вид, количество и единична цена във фактурите /латекс, стиропор, гипсово лепило, мрежа за изолация, монтаж на кухненско оборудване, шпакловъчна лента, профили, вата, плоскости/. Към фактурите са приложени приемо - предавателни протоколи и фискални бонове. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
10. по фактури от доставчика „***“ ЕООД. От РЛ са представени седемте фактури, ведно с фискални бонове към тях, приемо - предавателни протоколи и договори, както и протоколи за установяване, завършване и заплащане на видове СМР, ведно със снимки. Предмет на договорите са различни видове СМР - изработка, доставка и монтаж на подпрозоречни корнизи и оформящи ивици от технически гранит, изработка и монтаж на метални рампи и стълба, демонтаж, събаряне, почистване и опаковане по видове материали, подреждане на палети и превоз, профилактика и ремонт на климатични системи; изработка, доставка и монтаж с автовишка на рекламни пана, направа на тротоарна настилка. Във фактурите предметът на доставките е записан като СМР по договор. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
11. по две фактури от „***“ ЕООД № 101/08.03.2012г. и № 98/02.03.2012г. с предмет на доставката авансово плащане по договор от 28.02.2012г. и окончателно плащане по същия договор. Предмет на договора е довършителни СМР на обща стойност 12 464лв., описани като доставка и полагане на тапети, доставка и монтаж на трапезна маса, доставка и монтаж на разтегателен диван, щори, кръгла маса, огледални стъклопакети, аквариум, система за обезшумяване на прозорци, изолационна вата, 11 броя подови килими и пътеки. РЛ е представило копие от процесните фактурите, ведно с договори към тях, протокол за установяване, завършване и заплащане на видове СМР. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
12. по две фактури от „***“ ООД № 1066/01.03.2012г. с предмет авансово плащане по договор от 28.02.2012г. и № 1067/06.03.2012г. с предмет окончателно плащане по същия договор. От РЛ е представен договорът с предмет довършителни СМР на етаж 3 в сградата на ул. „*** - доставка и монтаж на спален комплект, фотьойл, маса, окачен таван с осветление, доставка и полагане на мокет, тапети, система за закриване на прозорци, изолационна вата, климатик. Представен е и приемо - предавателен протокол и протокол за установяване, завършване и заплащане на видове и обеми СМР, както и протокол за предаване и приемане на комплект спалня „Ретро“, наречен „спецификация“. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
13. по фактура № 10…471/19.06.2012г. с предмет на доставката СМР по договор, издадена от „***“ ЕООД. От РЛ са представени копие на процесната фактура, ведно с приемо - предавателен протокол от 19.06.2012г. и договор от 01.06.2012г. с предмет – разопаковане на скъсани кашони, сортиране на плочи, опаковане на сортирани плочи, подреждане, почистване, поставяне на изолация, изграждане на преградни стени от гипс –картон - доставка и монтаж, прекарване на нова ел. инсталация, доставка и монтаж на ел. лампи и цялостно ел. преустройство на склад от 430кв.м., на обща стойност на работите 13 900лв. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
14. по две фактури, издадени от „***“ ЕООД № 20…197/24.04.2013г. с предмет аванс по договор от 01.04.2013г. и № 20…203/30.04.2013г. с предмет доплащане по същия договор. Предмет на договора е преустройство на В и К и ел инсталации в апартамент в гр. ***, включително демонтаж на стара инсталация, разкъртване, доставка на материали, поставяне и проба на инсталациите, на стойност 7 192лв. От РЛ са представени копия на процесните фактури, ведно с договор от 01.04.2013г., приемо -предавателен протокол и фискални бонове.
15. по две фактури, издадени от „***“ ЕООД № 161/01.03.2012г. и № 168/06.03.2012г. с предмет съответно авансово плащане и окончателно плащане по договор от 27.02.2012г. Предмет на договора е доставка и монтаж на хидромасажна вана, душ кабина, изработка, доставка и монтаж на плот за мивки, на 2 броя мивки, 2 бр. батерии за мивки, преградна плъзгаща врата, седалка за баня, вентилаторна система, окачен таван и осветителни тела. От РЛ са представени копия на процесните фактури, ведно с договор и протокол за установяване, завършване и заплащане на описани в него СМР, спецификация и приемо - предавателен протокол.
16. по 5 фактури, издадени от „***“ ЕООД с предмет различни видове СМР. От РЛ са представени копия на фактурите, ведно с договори и приемо -предавателни протоколи и протоколи за установяване, завършване и заплащане на видове СМР. Предмет на договорите са направа на бетонова плоча и бетонова настилка, бояджийски работи, покривна конструкция над склад, ремонтни дейности на склад – гипсокартон, ел .инсталация, В и К, изграждане на санитарни възли, климатична инсталация, ламаринена обшивка, водостоци и улуци, нова хидроизолация и ламаринена обшивка. СМР касаят обект, находящ се в гр. ***.
17. по една фактура, издадена от „***“ ЕООД № 20…461/28.02.2013г. с предмет изработка, доставка и монтаж на покривна конструкция, вкл. хидроизолация и топлоизолация, отдушник, водосточни тръби на обект апартамент, находящ се в гр. ***. От ревизираното лице са представени фактурата с фискален бон, договор от 01.02.2013г. със същия предмет и приемо - предавателен протокол за изработка, доставка и монтаж на покривна конструкция на посочения обект.
При ревизията е извършено преобразуване на декларирания СФР на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумите на отчетените разходи, представляващи данъчна основа на процесните фактури, със сумите в размер на 59 995,70лв. за 2010г., 155 617,75лв. за 2011г., 156 799,16лв. за 2012г. и 18 237,50лв. за 2013г.
Ревизиращият екип е направил извод за липса на извършена доставка на стоки и услуги от издателите на фактурите, тъй като нито един от доставчиците не е представил изисканите му документи и писмени обяснения, както и не разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Наред с това, е налице и друго основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, а именно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДДС, съгласно която (в приложимата й редакция до 01.01.2013г.) стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки. Фактурираните СМР на недвижим имот в гр. *** се отнасят да извършване от наемателя на цялостен ремонт на Търговска база „Киров и син“, ползвана от жалбоподателя под наем съгласно договор за наем от 10.03.2010г. и анекс към него от 01.11.2010г. С анекс от 10.07.2012г. клаузата по чл. 15а от договора е променена, като извършените от наемателя преустройства и подобрения на обекта, които са свързани със сградния фонд и са трайни и неотделими подобрения и са за негова сметка, стават собственост на наемодателя. Ревизиращият екип е направил извод, че се касае за извършена безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС от ползвател за ремонт/подобрение на нает актив в полза на наемодателя.
В РА е посочено и друго основание за извършеното преобразуване на декларирания СФР, а именно, че се касае за извършени разходи на значителна стойност, които е следвало да бъдат заведени като ДМА, вместо като текущи за периода от сметки от гр. 60. Това представлява нарушение на счетоводното законодателство и приложимите стандарти, както и на глава 10 от ЗКПО, предвид на което е налице правно основание по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО.
При първоначалното разглеждане на дело № 1921/2016г. са представени доказателства за извършени ремонтни дейности на недвижим имот в гр. ***, ползван от жалбоподателя по договор за наем, сключен с ЕТ „***“, идентични с представените от РЛ в хода на ревизията.
При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по искане на жалбоподателя от ответника / л. 42-76/ са представени следните писмени доказателства: АПВ № 1034581/06.01.2011г. и АПВ № П-16001614061086-004-01/28.11.2014г. за извършени на жалбоподателя проверки, както и протоколи за извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства №№ 1333965/02.12.2013г. и 1425843/21.07.2014г.
В съдебното заседание на 23.10.2018г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. П., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на представените по делото доказателства вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „****“ ЕООД, като взетите счетоводни операции на посочени на стр. 1 – 10 от заключението (л. 83 – 87 гръб). Всички процесни фактури са отразени в дневниците за покупки и справките – декларации за данъчните периоди на издаването им и дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, поради неоткриването им;
-задача 2: ревизионното производство е предхождано от проверки за установяване на факти и обстоятелства, документирани с протоколи №№ 1333965/02.12.2013г. и 11425843 /21.07.2014г. Съгласно направените констатации в първия протокол основната дейност на „****“ ООД е търговия със строителни материали, обзавеждане за бани, фаянсови и теракотени покрития. Дейността се извършва в наето помещение от ЕТ „***“ по договор от 10.03.2010г., представляващо незастроен терен от 9 941кв. м и построените в него сгради. Съгласно анекси към договора за наем наемателят е извършил цялостен ремонт на наетия обект, включващ подмяна на пътна настилка, подмяна на В и К и ел. инсталации, ограждане и поддръжка на цялата търговска мрежа, ремонт на покривната конструкция, ремонт и поддръжка на трафопост, обособяване на самостоятелни обекти. Във връзка с изпълнение задължението по договора са представени сключени договори с доставчици, приемо – предавателни протоколи и актове обр. 19 и снимков материал. При извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че фактурите, издадени от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД са включени в дневниците за продажби и справките – декларации.
Съгласно констатациите във втория протокол са извършени преустройства на склад с площ от 430кв.м и апартамент в гр. *** по фактури, издадени от доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
-задача 3: част от ревизирания период, а именно мм. 09, 10 и 11.2010г. е в обхвата на проверка, приключила с АПВ № 1034581/06.01.2011г. В предмета на проверката са включени 5 бр. фактури, издадени от прекия доставчик „***“ ЕООД, като е направена констатация за възстановяване на декларирания ДДС в размер на 1 728лв.
В съдебното заседание на 12.03.2019г. е прието заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Р., без направени възражения от страните по делото.
След анализ на представените по делото доказателства и оглед на място на процесните недвижими имоти в гр. *** и бул. „***вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: приложеният по делото снимков материал за извършени СМР дейности е некачествен и не може да се използва за целите на експертизата;
-задача 2: извършена е проверка на място на СМР, посочени в процесните фактури, сключените договори, приемо – предавателните протоколи, актовете обр. 19;
-задача 3: СМР по сградите, свързани с вътрешните преустройства по тях съществуват на място, макар и във вид, различен при изпълнението им в отделните периоди. В заключението е посочена степента на изпълнение на СМР за всеки един доставчик по отделно, придружена със снимков материал (л. 107 – 124);
-задача 4: на вещото лице не е предоставен за оглед автомобил марка Фолксваген, модел Кади 6 + 1 и не може да посочи конкретни параметри на извършения ремонт;
-задача 5: СМР по събиране, почистване и опаковка на материали и палети във вид, годен за продажба в административно търговската сграда е вид работа, свързана с дейността на фирмата. Може да се предположи, че се касае за периодично подреждане на разфасованите кашони и палети;
-задача 6: годишната профилактика на трафопоста, находящ се на ул. „***, е свързана с поддържане на ел. съоръжението в експлоатационна годност, съгласно изискванията за този вид съоръжения.
Събирането на горните доказателства настоящият докладчик е извършил съобразно мотивите дадени в решението на ВАС по ад. № 8415/2017г. Няма спор, че мотивите на ВАС са задължителни за ПАС в частта им касаеща указанията за събиране на доказателства , както и относно приложението на правните норми по съществото на спора и приложимата практика на СЕС.
Предвид горното
съдът следва да изложи от правна страна
следното:
Ревизионното производство е предхождано от две проверки за установяване на факти и обстоятелства, документирани с протоколи от 02.12.2013г. и 21.07.2014г., при които са изследвани доставки на стоки и услуги от дружеството – жалбоподател във връзка с ремонтни дейности на нает обект сгради и складови помещения в гр. ***, ремонтни дейности на собствен апартамент в гр. ***. Същите са представени и по искане на жалбоподателя в настоящото съдебно производство / л. 42/.
По двата протокола и по двете ПРФО не са констатирани нарушения на ЗДДС , ЗКПО и ДОПК, като в тях е посочено , че е налице несъществено разминаване в данните и е разпоредено прихващане на дължими суми или възстановяване на ДДС.
Съдът счита , че по делото са представени всички необходими документи за възникване на правото на данъчен кредит по см. на чл.71 от ЗДДС, които отговарят на изискванията чл.114, 115, 117 от ЗДДС, тъй като от събраните протоколи са посочени подробно количества и стойности на доставените родово определени вещи, както и на извършените услуги.
От друга страна съобразно мотивите на ВАС в настоящото касационно производство , безспорно следва да се приеме , че непредставянето от страна на доставчиците на доказателства, че са разполагали с процесиите стоки, както и на доказателства за кадровата и материалната им обезпеченост само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на / посочените по-горе / събраните доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. В този смисъл и мотиви по Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Органът по приходите не е представил доказателства, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.
В този смисъл са и мотивите в Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане…“
В настоящото съдебно производство , от събраните по делото доказателства - приемо-предавателни протоколи, договори за изработка, фискални бонове безспорно се установяват действително извършени доставки и предвид вярното им отразяване в първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, както и е налице реално осъществена стопанска операция, документално обоснована.
Горното налага отмяна на оспорения РА , а съобразно изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски съобразно приложените доказателства /по ад.905/18г.- л. 9, 10,16,105 / на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) в размер на 9050,00. ( девет хиляди и петдесет/ лева .
Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.С.Г.а Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008770-091-001/14.05.2016г., потвърден с Решение № 496/22.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 78 126,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 34 939,43лв. и относно допълнително установените дължими суми за корпоративен данък за 2010г. в размер на 5 999,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 141,20лв., за 2011г. в размер на 15 561,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 525,94лв., за 2012г. в размер на 15 679,92лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 970,58лв. и за 2013г. в размер на 1 823,75лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 393,34лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.С.Г.а съдебни разноски в размер на 9050лв. ( девет хиляди и петдесет/ лева .
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: