РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Силистра, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора Галина Вълчева Йорданова (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно
административно наказателно дело № 20213400600148 по описа за 2021
година
и взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С Решение № 138 от 21.07.2021 г. постановено по АНД № 284/21 г.
Силистренски районен съд е признал обв.П. Г. Г. за виновен в това да е извършил
престъпление по чл. 313, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК.
Въззивното производство е образувано по жалба на П. Г., чрез неговия
процесуален представител , който счита съдебният акт за необоснован. Излага подробни
мотиви за наличие на противоречиви доказателства, които са били превратно тълкувани от
първоинстанционния съд / ПИС/. Оспорва разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, която
вменява „неизпълнимо задължения на своите адресати, тъй като те нямат правомощията да
установяват лицата, които са нарушили ЗДвП.“ Депозирана е и допълнителна жалба, в която
се развиват съображения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила ,
довели до ограничаване процесуалните права на обв. Г.. Прави искане за отмяна на
ревизирания съдебен и постановяване на такъв, с който обв.Г. да бъде признат за невинен,
алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав .
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Доказателствени искания не се
правят.
Представителят на ОП Силистра излага доводи за неоснователност на
1
жалбата. Счита съдебното решение за правилно и мотивирано.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в жалбата,
съображенията на страните и като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт,
прие за установено следното:
Жалбата е допустима , разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционният съд при спазване на процесуалния ред е приел за
установена фактическа обстановка, която пред въззивната инстанция остава непроменена и
фактите са следните:
През 2019 г. на обв. П. Г. Г. са били издадени множество електронни фиша за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, предимно - превишена скорост.
Допуснатите нарушения са установени в различни области на страната, като част от тях са
на територията на област Силистра. Срещу връчените по надлежен ред електронни фишове,
обв. Г. е подал Декларации по чл. 189,ал.5 от ЗДвП пред съответните служби на МВР, като е
заявил, че на датите посочени във фишовете, автомобилите са били във владението на св.
Иван Бучков.
Шест от декларациите са подадени на 30.01.2020г. в ОД МВР Силистра. Тези
материали са били приети за разглеждане по компетентност от РП Силистра с оглед
Постановление за разделяне на материали от ДП № 185/21 г. по описа на ОСлС-ВОП. Към
материалите, образувани в РП Силистра са били приобщени множество електронни фишове,
издадени и на други лица, които също са попълнили декларации по чл. 189, ал.5 по ЗДвП и
са заявили, че засечените автомобила са били управлявани от св. Бучков. Приобщени са
били и други прокурорски актове, касаещи същите лица и събития на територията на
съдебни райони Плевен, Стара Загора и Варна.
В хода разследването, безспорно е било установено, че обв. Г. е подал на
30.01.2020 г. шест броя декларации по чл. 189, ал.5 от ЗДвП в ОД МВР Силистра :
УРИ 342000-1260/30.01,2020г,;
УРИ 342000-1261/30.01.2020 г.
УРИ 342000-1262/30.01.2020 г.;
УРИ 342000-1263/30,01.2020г.
УРИ 342000-1264/30,01.2020г.;
УРИ 342000-1265/30.01.2020г.;
В процесните документи обв. Г. е заявил, че на датите, на които са били
установени нарушенията за превишена скорост, с връчените му по надлежен ред електронни
фишове, моторните превозни средства – л.а. марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № СВ 37-30
АН и л.а.“Инфинити ФХ 50“ с рег. № СТ 19-16 ВА са били във владението на св. И.Б..
В хода на разследването изисканите записи от техническите средства, заснели
допуснатите нарушения, са били подложени на техническа експертиза. От заключението ,
2
изготвено по СТЕ, е видно, че на 13.06.2019 г. /касаещо Д-я с № 1264/30.01.2020 г. / л.а.
марка „Опел“, модел „ Астра“ с рег. № СВ 3730 АН е управляван от лице с дълга, тъмна на
цвят, коса. На останалите дати не може да бъде установен водач.
В свидетелските си показания И. Б. е категоричен, че никога не е бил с дълга
коса, но пък е давал уклончиви и непоследователни изявления – че е управлявал посочените
автомобили; че не са били в негово владение; когато пък ги е ползвал е имало случаи да ги
преотстъпва на други лица и т.н.. При проведената очна ставка в хода на разследването се е
съгласил с твърденията на обвиняемия, че са стари познати и понякога е управлявал МПС на
обв. Г.. В нито един момент, обаче, няма конкретика за дати, за определен автомобили,
причина за ползването му, дестинации и т.н.
Твърде общи в тази насока са и обясненията на обв. Г.,като се констатират
същите уклончиви отговори за датите, на които са засечени нарушенията и лицата, които
евентуално са били водачи. Категоричен, че именно св. Бучков е бил водач, но няма
спомени за дати .
В проведената очна ставка не се е стигнало до отстраняване на наличните
противоречия. В тази връзка следва да се посочи, че при провеждането на това процесуално
действие св. Б.единствено е потвърдил, че се познава с обвиняемия, бил е водач на бял
автомобил , но кога не може да даде категоричен отговор. Същото заявява и обв. Г., с тази
разлика, че твърди всички автомобил да са били управлявани от свидетеля.
При тази фактическа обстановка ПИС е достигнал да правилен правен извод.
Макар и твърде лаконичен в мотивите си, съдът е приел, че показанията на св.
Б. не могат да се ценят като изцяло достоверни. Посочил е , че останалите доказателства по
делото доказват предявеното по отношение на Г. обвинение , като изрично ги е изброил и
липсва необходимост от преповтарянето им.
Възражението на защитата, че проверявания съдебен акт страда от липса на
мотиви не може да бъде прието. Да , изнесеното от СРС е в минимален размер, но това не
означава да е налице твърдяното процесуално нарушение.
Може да бъде добавено, че не са били коментирани всички приложени по
делото доказателства, които макар и да касаят други лица и други констатирани нарушения,
косвено доказват участието на обв. Г. в престъпното деяние. По делото са налични
множество ел. фишове, издадени на различни собственици на МПС. В различни ОД МВР в
страната са подавани декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че св. Б. е бил водач за всяко
едно от над 10-15 нарушения. Обстоятелството, че тези лица от Плевен, Стара Загора,
Варна и т.н, в това число и обв. Г., са използвали СУМПС , издадено на св. Б.говори за една
по-сериозна престъпна дейност, но до колкото не са повдигани обвинения срещу други лица
не може да бъде обсъждана и тяхната съпричастност.
Дали са били налице предпоставките по чл. 41 от НПК в хода на досъдебното
производство е следвало да бъде преценявано от РП Силистра, което пък не води до
задължение на това основание да бъде постановяван съдебен акт с оправдателен диспозитив.
3
Безспорно процесните декларации са изискуеми по силата на закон – чл. 189,
ал.5 от ЗДвП. Дават се пред орган на власт – „Началник сектор „ Пътна полиция“ при
ОДМВР за удостоверяване на някои обстоятелства.
В настоящия случай, от обективна страна, обв. Г. на конкретната дата и място
е подал процесните шест броя декларации като в тях е потвърдил неистина , досежно
лицето, което е управлявало съответното МПС на датата на установените административни
нарушения по ЗДвП. Самият обвиняем не може да посочи с точност на кои дати е
предоставял собствените си леки автомобили във владение на св. Б., но пък е попълнил и
подал декларации за точни дати, на които са били установени тия нарушения.
Възражението на защитата, че на всеки засегнат гражданин по силата на чл.
189,ал.5 от ЗДвП е вменено неизпълнимо задължение за установяване на нарушители на
правилата за движение е несериозно. Видно от текста на самата декларация , засегнатото
лице декларира , че на датата на установяване на нарушението МПС е било във владението
на другиго.Това не означава, че за декларатора възниква задължение да установя
нарушителя или че посоченият владелец/ползвател е действителният нарушител.
Законодателят изрично е посочил компетентните органи, установяващи нарушенията и
техните извършители, и не е делегирал подобни задължения за гражданите.
От субективна страна обв. Г. е действал умишлено с цел да прехвърли
административната отговорност за извършени нарушения по ЗДвП на друго лице.
Налице е и разпоредбата на чл. 26 от НК
Наложеното на обв. Г. административно наказание „глоба“ в размер на
минимума говори за по-либерален подход на съда при определяне на наказание, но поради
липса на протест няма да бъде коментирано.
Предвид горното проверявания съдебен акт не страда от пороци , водещи до
неговата отмяна, поради което и на основание чл. 338 от НПК, Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 21.07.2021 г. постановено по АНД №
284/21 г. на Районен съд гр. Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5