Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260034 ,17.02.2021 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
На двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА Н.
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно граж-данско дело № 949 по описа за 2020 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 2174/23.07.2020 г. ( по регистратурата на КРС) на ищеца И.А.Т. *** срещу Решение № 52 от 8.07.2020 г., на Каварненския районен съд по гр. д.№ 644/ 2019 г., отхвърлящо предявен от него отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 4 495 лева – стойност на доставена ,но неотчетена електрическа енергия за периода 24.11.2017 г. – 23.11.2018 г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот в село К. и възлагащо в негова тежест разноските на противната страна.
Въззивната жалба съдържа
оплаквания за : необоснованост на извода за извършено неправомерно вмешателство
в софтуера на електромера, който не е от типа „ Смарт“ с оглед недоказването на точния момент , от
който е започнало отчитането по третия регистър, наличието на вина у определено
лице, в т.ч. у абоната, периода на отчитането в третия регистър и наличието на
нулеви показания по третия регистър към датата на монтажа му. Съдържа
оплаквания за допуснати нарушения на член 10 и член 11 от ПИКЕЕ, член 120,ал.4
от ЗЕ ,член 32,ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. , член 662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ,обезпечаващи
възможността на потребителя за контрол
на показанията на СТИ и получаване на информация за консумираната електрическа
енергия . Въззивникът се позовава на липса на законова регламентация за
способите и процедурите за установяване и заплащане на електрическа енергия в
случай като процесния –на „ скрит регистър “. Иска се отмяна на решението,
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В отговор на ответника „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна са изложени аргументи за законосъобразност на проведената корекционна процедура с оглед правилата на ЗЕ и на ОУ относно договорите на потребителите с него и с другото дружество „ Електроразпределение Север“ АД и доказване на фактите, от които произтича вземането му, чрез изслушаното по делото заключение. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Предявеният от И.А.Т. *** срещу „ Енерго – Про Продажби “ АД, град Варна иск по член 124,ал.1 от ГПК е за установяване несъществуването на парично вземане в размер от 4 495 лева, съставляваща корекция на сметката му като потребител чрез допълнително начисляване на стойността на доставена в неговия енергоснабден имот в село К. за период от една година електрическа енергия ( 014185,3 kwh + 009387,1 kwh ) съгласно фактура от 15.10.2019 г.
Установено е от първоинстанционния съд, че на 23.11.2018 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (електромера) на доставяната в обекта на ищеца – битов потребител – в село К. електроенергия и че е съставен констативен протокол № 1202505/23.11.2018 г. , подписан от двама свидетели ( единият е съсед ) В.И.В.и А.Д.А.. Съгласно посоченото в протокола и свидетелствата на С.Г.( един от проверяващите служители ) при проверката на електромера е установено , че в трети и четвърти тарифен регистър имало натрупано количество електрическа енергия .
Извършената метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология, Регионален отдел в град Варна показала, че електромерът от типа ISKRA ME 162 съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията , записаните показания на тарифите са Т1 – 007385,7 kwh и Т2 – 013063,1 kwh. Софтуерното прочитане установило намеса в тарифната схема на електромера – освен двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределя и върху още две невизуализирани тарифи Т3 и Т4 , в които са записани 014185,3 kwh и 009387,1 kwh.
Според
приетото по делото заключение на вещото лице инж. В.Ч.средството за техническо
измерване на доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен
електромер ISKRA ME 162 предназначен за директно измерване на активна
енергия в еднофазни мрежи, с четири тарифни регистри, превключвани с вграден
часовник за реално време. Произведен е в 2014 г. и е подлежал на метрологична
проверка след 6 години. Монтажът му е извършен на 27.07.2015 ; в протокола за
монтажа № 2019213 за тарифните регистри Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа)
са записани нулеви показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани показания .
Изготвеното въз основа на посочените писмени доказателства заключение сочи, че в
неопределен ден е извършено софтуерно вмешателство чрез активиране на регистрите
Т3 и Т4., записаните в които данни не са били визуализирани на дисплея. ( поради това не отчетени от
инкасаторите ) ; натрупаните в тях количества електроенергия са остойностени от
ответника по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на
краен снабдител. .
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
към датата на проверката – 23.11.2018 г. - са действали правилата на член 48 – 51 от
ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013г. ) . Правилата са отменени в същия ден в съгласие с член
194 от АПК , с обнародване на Решение
№ 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ ( ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018
г.). Задължение за служителите
на електропреносното дружество да спазват предвидения в тях ред за проверката не
съществува. Софтуерното въздействие е направило невъзможна проверката на
управляващите тарифите устройства от мрежовия
оператор, поради което той не е могъл да я осигури и за клиента според изискването
на член 32,ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.
2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Същото софтуерно въздействие е забранило
функцията на СТИ за идентифициране на
всяка използвана тарифа по член 622, ал.4 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол .
Макар да липсва специална уредба ( при невлезли в сила ПИКЕЕ,
обн.в Дв, бр. 35 от 2019 г. ) за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане на действително потребеното количество, в такъв
случай, следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма
на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка
то не е измерено точно и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Този извод следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Ако поради
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване без оглед на
източника му , не се отчита част от потребената електрическа енергия ,
потребителят дължи да заплати стойността й, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители ( в този смисъл
Решение по гр.д.№ 2991/2018 г. на III г.о. на ВКС ) .
Софтуерното
въздействие върху средството за техническо измерване съставлява извършена от
неустановено лице намеса в паметта му.
Тя е неправомерна, защото води до записване на консумацията в четири тарифни регистъра , вместо в два
съобразно заявените от битовия потребител само две тарифи. Осъществена е след
монтажа му ( до колкото при монтажа той е бил параметризиран с две тарифи от
производителя ) .В резултат на нея, установено е със събраните в исковото
производство пред районния съд доказателства, че доставената в обекта на ищеца
общо 23 572 kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното
дружество и не е заплатена от потребителя. Няма данни в кой период от
денонощието е ползвана отчетената в скритите регистри електроенергия, но това е
без значение, предвид на това че е остойностена от ответника по цени за
технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. Потребителят
дължи заплащането й с оглед установеното неточно измерване ( в по–малко с
23 572 kwh ). Без значение е обстоятелството, че вмешателството не се
дължи на негово поведение. Спорът е само за вземането от стойността на
записаното в скритите регистри количество електрическа енергия, не е за
обезщетение за забава при плащането му .
Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение за отхвърляне на
предявения отрицателен установителен иск за паричното вземане в размер от 4 495 лева,
е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество има искане за
разноски. Доказано е заплащането на уговореното за въззивното производство
адвокатско възнаграждение в размер от 1 296 лева в полза на АД „ В.,Ж.и
партньори “, чийто съдружник е един от неговите пълномощници по делото . Други
разноски за въззивното производство ( като например за събиране на
доказателства, както е посочено в молбата- списък на л.26 от делото на ДОС ) то
не е направило, поради което въззивният съд му присъжда разноски само за
адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Воден
от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 52 от 8.07.2020 г., на Каварненския районен съд по гр. д.№ 644/ 2019 г.
ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН: ********** *** да заплати на „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 1 296 ( хиляда двеста деветдесет и шест ) лева, адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.