Решение по дело №949/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260034
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20203200500949
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                            260034 ,17.02.2021 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

  На двадесети януари две хиляди двадесет и първа година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА Н.

                                             Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА     

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА  

 

                                                                                                                   

при секретаря Павлина Пенева  

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно граж-данско дело № 949 по описа за 2020 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 2174/23.07.2020 г. ( по регистратурата на КРС) на ищеца И.А.Т. ***   срещу Решение № 52 от 8.07.2020 г., на Каварненския районен съд по гр. д.№ 644/ 2019 г., отхвърлящо предявен от него отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 4 495 лева – стойност на доставена ,но неотчетена електрическа енергия за периода 24.11.2017 г. – 23.11.2018 г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот в село К. и възлагащо в негова тежест разноските на противната страна.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за : необоснованост на извода за извършено неправомерно вмешателство в софтуера на електромера, който не е от типа „ Смарт“  с оглед недоказването на точния момент , от който е започнало отчитането по третия регистър, наличието на вина у определено лице, в т.ч. у абоната, периода на отчитането в третия регистър и наличието на нулеви показания по третия регистър към датата на монтажа му. Съдържа оплаквания за допуснати нарушения на член 10 и член 11 от ПИКЕЕ, член 120,ал.4 от ЗЕ ,член 32,ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. , член 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ,обезпечаващи възможността на потребителя  за контрол на показанията на СТИ и получаване на информация за консумираната електрическа енергия . Въззивникът се позовава на липса на законова регламентация за способите и процедурите за установяване и заплащане на електрическа енергия в случай като процесния –на „ скрит регистър “. Иска се отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В отговор на ответника „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна са изложени аргументи за законосъобразност на проведената корекционна процедура с оглед правилата на ЗЕ и на ОУ относно договорите на потребителите с него и с другото дружество „ Електроразпределение Север“ АД и доказване на фактите, от които произтича вземането му, чрез изслушаното по делото заключение. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.   

         Предявеният от И.А.Т. *** срещу „ Енерго – Про Продажби “ АД, град Варна иск по член 124,ал.1 от ГПК е за установяване несъществуването на парично вземане в размер от 4 495 лева, съставляваща корекция на сметката му като потребител чрез допълнително начисляване на  стойността на доставена в неговия енергоснабден имот в село К. за период от една година електрическа енергия ( 014185,3 kwh + 009387,1 kwh ) съгласно фактура от 15.10.2019 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че на 23.11.2018 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (електромера) на доставяната в обекта на ищеца – битов потребител – в село К.   електроенергия и че е съставен констативен протокол № 1202505/23.11.2018 г. , подписан от двама свидетели ( единият е съсед ) В.И.В.и А.Д.А.. Съгласно посоченото в протокола и свидетелствата на С.Г.( един от проверяващите служители ) при проверката на електромера е  установено , че в трети и четвърти тарифен регистър имало натрупано количество електрическа енергия .

Извършената метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология, Регионален отдел в град Варна показала, че електромерът от типа ISKRA ME 162 съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията , записаните показания на тарифите са Т1 – 007385,7 kwh и Т2 – 013063,1 kwh. Софтуерното прочитане установило намеса в тарифната схема на електромера – освен двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределя и върху още две невизуализирани тарифи Т3 и Т4 , в които са записани 014185,3 kwh и 009387,1 kwh.

Според приетото по делото заключение на вещото лице инж. В.Ч.средството за техническо измерване на доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен електромер ISKRA ME 162 предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи, с четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Произведен е в 2014 г. и е подлежал на метрологична проверка след 6 години. Монтажът му е извършен на 27.07.2015 ; в протокола за монтажа № 2019213 за тарифните регистри Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа) са записани нулеви показания, а за регистрите Т3 и Т4 няма записани показания . Изготвеното въз основа на посочените писмени доказателства заключение сочи, че в неопределен ден е извършено софтуерно вмешателство чрез активиране на регистрите Т3 и Т4., записаните в които данни не са били визуализирани на дисплея.             ( поради това не отчетени от инкасаторите ) ; натрупаните в тях количества електроенергия са остойностени от ответника по цени за технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител. .

 Неправилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката – 23.11.2018 г. -  са действали правилата на член 48 – 51 от ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013г. ) . Правилата са отменени в същия ден в съгласие с член 194 от АПК , с обнародване на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ ( ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.). Задължение за служителите на електропреносното дружество да спазват предвидения в тях ред за проверката не съществува. Софтуерното въздействие е направило невъзможна проверката на управляващите тарифите устройства  от мрежовия оператор, поради което той не е могъл да я осигури и за клиента според изискването на член 32,ал.2 от Наредба № 6 от  24.02. 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.  Същото софтуерно въздействие е забранило функцията  на СТИ за идентифициране на всяка използвана тарифа по член 622, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол .

Макар да липсва специална уредба ( при невлезли в сила ПИКЕЕ, обн.в Дв, бр. 35 от 2019 г. ) за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане на действително потребеното количество, в такъв случай, следва да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то не е измерено точно и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Ако поради неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване без оглед на източника му , не се отчита част от потребената електрическа енергия , потребителят дължи да заплати стойността й, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители ( в този смисъл Решение по гр.д.№ 2991/2018 г. на III г.о. на ВКС ) .

Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване съставлява извършена от неустановено лице намеса в паметта  му. Тя е неправомерна, защото води до записване на консумацията в  четири тарифни регистъра , вместо в два съобразно заявените от битовия потребител само две тарифи. Осъществена е след монтажа му ( до колкото при монтажа той е бил параметризиран с две тарифи от производителя ) .В резултат на нея, установено е със събраните в исковото производство пред районния съд доказателства, че доставената в обекта на ищеца общо 23 572 kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от потребителя. Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скритите регистри електроенергия, но това е без значение, предвид на това че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. Потребителят дължи заплащането й с оглед установеното неточно измерване ( в по–малко с 23 572 kwh ). Без значение е обстоятелството, че вмешателството не се дължи на негово поведение. Спорът е само за вземането от стойността на записаното в скритите регистри количество електрическа енергия, не е за обезщетение за забава при плащането му .    

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за  паричното вземане в размер от 4 495 лева, е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество има искане за разноски. Доказано е заплащането на уговореното за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер от 1 296 лева в полза на АД „ В.,Ж.и партньори “, чийто съдружник е един от неговите пълномощници по делото . Други разноски за  въззивното производство              ( като например за събиране на доказателства, както е посочено в молбата- списък на л.26 от делото на ДОС ) то не е направило, поради което въззивният съд му присъжда разноски само за адвокатско възнаграждение в посочения размер.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р    Е   Ш   И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 52 от 8.07.2020 г., на Каварненския районен съд по гр. д.№ 644/ 2019 г.

ОСЪЖДА И.А.Т., ЕГН: ********** *** да заплати на „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г  сумата от 1 296 ( хиляда двеста деветдесет и шест  ) лева, адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.  

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.