М О Т И В И
към Присъда № 185 от 20.10.2017 год. по НОХД № 1236/2017 год. на СлРС
изготвени на 25.10.2017 год.
РП
- Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.В.Д. за престъпление по
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие пострадалата К.В.С. ***
е предявила срещу подсъдимия Д. граждански иск за сумата от 9 380,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 08.12.2016 год.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Конституирана като граждански ищец и частен обвинител, се представлява от адв. Г.
Петров от АК - Сливен, който поддържа предявения граждански иск и моли съда да
го уважи в пълен размер, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски; поддържа повдигнатото обвинение и пледира на подс. Д. да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Пострадалата С. поддържа
казаното от повереника си, но пледира на подс. Д. да бъде наложено ефективно
наказание.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на
подсъдимия и проведеното съкратено следствие да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58а от НК
да бъде намалено с една трета и така определеното от една година и четири
месеца да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. По отношение на
предявения граждански иск пледира същият да бъде уважен в размера, който е
предявен. По отношение на веществените доказателства пледира черното шушляково
яке и тирантите за панталони да бъдат върнати на подсъдимия; двата диска – с
надпис „Маки” и „Захарно петле”, да бъдат върнати на управителите, които са ги
предали, а компактдисковете, които съдържат информация от мобилните оператори -
да останат на съхранение по делото.
Разпитан
в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и дава съгласието си
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и поддържа
казаното от защитника.
Адв.
Д. *** – упълномощен защитник на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съдът да определи наказание
на подсъдимия към минималния размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от
една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с една
трета и на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. По отношение на предявения граждански иск счита, че следва да се
уважи изцяло, а по отношение на веществените доказателства – предоставя на съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.В.Д. е със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
Н.Д. бил неосъждан. През месец декември 2016 год. се нуждаел от парични
средства и чрез свой неустановен по делото познат узнал за възможността да
изкарва пари чрез куриерски услуги. Проявил интерес и дал съгласието си за
подобен род работа, като предоставил номера на мобилния си телефон. Няколко дни
след това по телефона му се обадил мъж от скрит номер, който се представил с
името „Сашо” и му дал указания да си закупи от определен магазин в гр.
Пазарджик СИМ карта, която да ползва при контактите си с него.
Подсъдимият
Д. изпълнил указанията на неустановеното по делото лице, като си набавил от
посоченото място СИМ карта.
На
07.12.2016 год. получил обаждане от непознатия мъж, който му дал указания на
следващия ден около 09,30 часа да бъде в гр. Сливен. Обяснил му, че ще вземе
едни пари, за които ще чака допълнителни инструкции. Указал му да си закупи
навигация, за която ще възстанови разходите.
На
08.12.2016 год. сутринта, подсъдимият Н.Д. *** с личния си автомобил м. „Ауди
A3” с рег. № .... В града паркирал на паркинга зад МОЛ-а.
Свид.
П.Й.С. била на 81 години – вдовица, пенсионер. Живеела в *****заедно със
семейството на дъщеря си. На 08.12.2016 год. около 09,00 часа на домашния й
телефон *****се обадил непознат мъж, който се представил за служител на
полицията и обяснил на възрастната жена, че тя и семейството й са попаднали в
схема на измамници и я посъветвал ако има пари да ги прибере в буркан в
хладилника. Докато разговаряли мобилния телефон на свид. П.С. звъннал и
непознатия мъж настоял да му даде номера на мобилния си апарат. Жената първоначално
се противила, но след това му го продиктувала. В същото време мобилния й
телефон продължавал да звъни и свид. П.С. видяла, че я търси нейна приятелка.
По указания на непознатия, обаче, тя не й вдигнала, тъй като мъжът обяснил, че
в момента се провежда акция по задържане на измамници и не е удачно да
разговаря по телефона. След като свид. П.С. му предоставила номера на мобилния
си телефон и адреса, на който живее, малко по-късно получила обаждане от същия
непознат мъжки глас по него. Мъжът отново започнал да й обяснява да прибере
всички ценности в буркан и в хладилника. Жената започнала да обикаля из дома
си, като първо взела личните си спестявания в размер на 800 лева, след това
влязла в стаята на внука си свид. И.И. и намерила 650 лева и 11 евро в монети.
Сетила се и за златните си накити, които притежавала – 1 брой златен синджир 14
карата с тегло от 20 грама
и 1 брой синджир с надпис на него „Дубле”. Всички вещи прибрала в буркан в
хладилника, като през това време продължавала да разговаря с мъжа. Непознатият
я убедил, че най-добре, а и на сигурно място биха се намирали вещите, ако ги
увие в нещо и ги хвърли през терасата на човек, който той ще изпрати и който
също е полицай. Жената така и направила.
Подсъдимият
Н.Д. получил обаждане от неустановеното по делото лице, което му дало адреса на
свид. П.С. и инструкции да отиде на място и вземе това, което една жена му
пусне през терасата. Обяснено му било, че е представен за служител на
полицията.
Отивайки
на адреса, свид. П.С. му хвърлила завитите в носна кърпа и найлонов плик пари и
накити и се прибрала в дома си като продължавала да разговаря по телефона с
непознатия мъж. Подсъдимият Н.Д. *** града, като получил инструкции да изчака в
Района на „Пощенска банка”.
През
това време свид. П.С. била убедена от мнимия „полицай” да изтегли спестяванията
си, които има и да ги предостави на полицията. Жената обяснила, че има
спестявания в ДСК и се отправила към офиса, като обяснила с какво е облечена и
как изглежда. Около 12,30 часа изтеглила сумата от 2 776 лева от банката.
Поставила сумата от 2 750 лева в прозрачен плик и се отправила към „Попската
градина” на града по инструкции на непознатия, който я посъветвал да не минава
пред магазин „БИЛЛА”.
В
същото време на мобилния телефон на подсъдимия Н.Д. се обадило неустановеното
по дело лице, което дало пълно описание на свид. П.С. и инструкции да я
последва. Подсъдимият Н.Д. проследил свид. П.С., която оставила плика под пейка
в близост до Рекламно табло в „Попската градина” на гр. Сливен. Подсъдимият
взел плика и отишъл до превозното си средство. Видял какво е взел от града,
като по указание от неизвестното лице взел 170 лева.
Същият
ден продължил пребиваването си в гр. Сливен и след обяда.
Свид.
К.В.С. била на 78 години – вдовица и пенсионерка. Живеела сама в *****.
На
08.12.2016 год. в 13,26 часа на домашния й телефон *****се обадил мъж, който се
представил за полицай – майор Г.. Телефонният номер, от който се обаждал бил *****.
Същият обяснил на свид. К.С., че е задържан измамник, в джоба на който е
намерена бележка с изписан на нея списък с телефонни номера, между които и
номера на домашния й телефон. Мъжът й обяснил още, че вероятно ще последва
телефонно обаждане от друг измамник, на който не бива да противоречи, с идеята
да съдейства за залавяне на престъпниците. Свид. К.С. се съгласила. Малко
по-късно жената получила ново телефонно обаждане, също на домашния си телефон.
Този път заговорил женски глас, който плачейки обяснявал, че нейна близка си
счупила крак, което налагало спешна операция, за която ще трябва да й обясни
лекар. Обадил се и мъжки глас – непознат на свид. К.С., който поискал от
последната сумата от 35 000 лева за наложителна операция. Разговорът бил
прекъснат, но след около 2 минути нов непознат мъжки глас позвънил на свид. С.
и я заплашил, че „ще й отреже ушите”, ако не предаде исканата сума след 15-20
минути, когато дойдели да я вземат. Свид. К.С. се изплашила и затворила
телефона. След около 5 минути отново се позвънило на домашния й телефон. Мъжки
глас се представил за полицай „Г.”, с който била разговаряла по-рано. Попитал я
дали притежава мобилен телефон и поискал да му даде телефонния си номер. Тя го
направила и продиктувала номера *****. „Г.” я посъветвал да затвори домашния си
телефон и да поддържа занапред връзка с него от мобилния, на който той щял да й
позвъни. Последвало телефонно обаждане на мобилния й телефон от неизвестен
номер. Представилият се за полицай мъжки глас й обяснил, че тя ще сътрудничи в
„залавянето на измамниците”. Посъветвал я в случай, че в дома й се намират
златни накити, да ги скрие в хладилника си, за да не бъдат открити. Попитал я и
дали разполага с пари. На въпросите му свид. К.С. отвърнала, че не разполага
със златни накити, но че има пари в сметката си в „Инвестбанк”. Мнимият полицай
от своя страна я уведомил, че е добре да изтегли незабавно парите си от там, за
да не могат „измамниците” да ги изтеглят, което най-вероятно щяло да се случи.
Около час по-късно свид. К.С. отишла в офис на „Инвестбанк”, находящ се на бул.
„Цар Освободител” и изтеглила сумата от 9 380,28 лева. Пътьом към банката
отговорила на непознатия с какво е облечена като обяснила, че е с черна шапка и
с кафяво яке с плюшена яка. Излязла и седнала на пейка недалеч от офиса на
банката, но мъжът, с който не прекъсвала телефонния разговор, я посъветвал да
намери по-уединена пейка, което и направила – преместила се на друга пейка на
около 50 метра
по-далеч в източна посока. Непознатият я уверявал, че служител на полицията я
наблюдава и няма нищо страшно, да не се притеснява. След като жената седнала на
пейка, мъжът я посъветвал да остави торбичката, която носела в себе си, с
намиращите се в нея пари на земята, до пейката и незабавно да се отдалечи,
понеже щяла да последва стрелба, заради залавянето на престъпниците.
Свид.
К.С. се изплашила, оставила торбичката на земята, станала и незабавно се
отправила в източна посока без да поглежда назад. Минути по-късно телефонния
разговор, който водела с непознатия бил прекъснат.
По
същото време подс. Н.Д. *** града. Получил обаждане на мобилния си телефон да
отиде до „Инвестбанк”, където да проследи жена, като му било посочено точно
описание на визия и облекло. Подсъдимият отишъл до банката и изчакал. Малко
след това от сградата излязла жена, която отговаряла на описанието и
подсъдимият получил инструкции да я следва. През цялото време докато вървял
след нея, поддържал разговор по телефона с неустановено лице, като в същото
време чувал, че паралелно някой друг разговаря с жената. Следвайки я видял, че
жената сяда на пейка, на която има и други хора. Изчакал в близост и видял, че
тя става, след което се отправила към друга пейка по Главната улица на града.
Седнала на нея, постояла около десетина минути, след което извадила найлонов
плик от чантата си и го оставила под пейката. Станала и тръгнала, а подсъдимият
Н.Д. отишъл и взел плика.
Отправил
се към личния си автомобил. След като видял сумата, от нея си взел 500 лева по
указание на непознатия.
Напуснал
града, като автомобилът му бил засечен от контролна точка на Агенция „Пътна
инфраструктура” в 15,31 часа в с. Крушаре, общ. Сливен. Пликовете с парите
оставил на различни места по магистрала „Тракия”.
По
производството бил извършен следствен експеримент, като подс. Н.Д. е показал
двете места, от където е взел оставените съответно от свид. П.С. и свид. К.С.
пакети пари, което кореспондира с показанията на свидетелките.
С
протоколи за доброволно предаване към делото са приобщени CD-R със записи от
08.12.2016 год. от Заведение „Маки Галерия” и игрална зала „Захарно петле”.
За
нуждите на разследването били изготвени съдебно-технически експертизи, довели
до установяване извършителя на деянието.
Пред
свид. Г.Т.– служител на РУ МВР-Сливен работил по установяване извършителя на
деянието, подсъдимият направил признания, които кореспондират със събрания по
делото доказателствен материал. Установено било, че подсъдимият по настоящото
досъдебно производство е съпричастен в извършването на деяние спрямо други
лица, за които има образувано друго досъдебно производство. По настоящото
наказателно производство не било установено лицето извършител на деянието,
поради което материалите, относими към неизвестния извършител, били отделени в
отделно производство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните
по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимия и събраните в
хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните
по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили съдебно-технически
експертизи и съдебно – оценителна експертиза, тъй като няма основание да се
съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Н.В.Д. е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 08.12.2016 год. в
гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач
с неустановено по делото лице с цел да набави за себе си и неустановеното лице
имотна облага, поддържал:
-
на 08.12.2016 год. в гр. Сливен, заблуждение у К.В.С., че е служител на
полицейските органи и с това да й причини имотна вреда в размер на 9 380 лева;
-
на 08.12.2016 год. в гр. Сливен, поддържал заблуждение у П.Й.С. ***, че е
служител на полицейските органи и с това причинил имотна вреда на П.Й.С. в
размер на 3 550 лева и златни накити – 1 брой златен синджир 14 карата с тегло
от 20 грама
на стойност 920 лева, 1 брой синджир с надпис на него „Дубле” на стойност 20
лева, на обща стойност 4 490 лева и имотна вреда на И.И.И. в размер на 650 лева
и 11 евро, на обща стойност 671,45 лева, като имотната вреда е в общ размер на
14 541,45 лева (четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки).
Безспорно
е установено, че извършеното от подсъдимия Н.В.Д. престъпление е в условията на
продължавано престъпление, тъй като деянията, които осъществяват поотделно един
и същ състав на едно и също престъпление по чл. 209 от НК, са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието
е извършено с пряк умисъл, подсъдимият Д. е осъзнавал общественоопасния му
характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Подс. Д. и в двата случая е
съзнавал ясно, че не действа от името на служител на „полицията”, за какъвто е
бил представен пред пострадалите. Нещо повече, действията му са били
синхронизирани и кореспондиращи с действията на неустановения субект, които са
възбуждали заблуждението у всяка от пострадалите и действията им попадат под обхвата
на изпълнителното деяние поддържане на вече създаденото и поддържано от третото
лице заблуждение у пострадалите лица, че няма от какво да се притесняват, тъй
като се извършва акция от полицията и техен служител ги наблюдава. Следователно
подс. Д. е помагач, тъй като с поведението си – вземайки оставените от
пострадалите пари и златни накити е улеснил извършителя в отнемането на вещите.
Деянието
е извършено с користна цел. Безспорно установена е в двата случая преследваната
специална цел – личната облага. Действията на прекия извършител, изразяващи се
в мотивиране на пострадалите за предаване на конкретни парични суми са целели
облагодетелстване на това лице. Безспорно е установено, че на 08.12.2016 год. подс.
Д. е доставил по-голямата част от получената от пострадалите сума до указаните
от прекия извършител на заблуждението места, като задържал сумата от 670,00
лева за себе си.
Деянието
е довършено, причинена е имотна вреда, която е в общ размер от 14 541,45
лева. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно
минало.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия Н.В.Д. при условията на чл.
58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното
от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като
деянието е извършено от подсъдимия на 08.12.2016 год., т.е. след влизане в сила
на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Д. за
извършеното от него деяние по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година,
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с
1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от осем месеца при първоначален общ режим.
Съдът намира искането на представителя на РП – Сливен и на защита на
подсъдимия за прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК за неоснователно. В
настоящия случай освобождаването на подс. Д. от изтърпяване на наказанието не
отговаря на целите на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, наказанието се налага с цел: 1. да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, 2. да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3. да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Следователно за да прецени прилагането на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се вземат в предвид не само целите на индивидуалната превенция, но и
целите на генералната превенция. В конкретния случай прилагането на института
на условно осъждане спрямо подс. Д., няма да постигне целите именно на
генералната превенция. Последните биха били постигнати с налагане на ефективно
наказание на подсъдимия, тъй като последният е извършил тежко умишлено
престъпление – измама, от която са причинени вреди в размер на 14 541,45
лева. Това разкрива висока степен на обществена опасност на деянието на подс. Д.,
като следва да се съобрази и обстоятелството, че са зачестили случаите на
престъпленията против собствеността (в частност на т.нар. телефонни измами),
което безспорно завишава обществената опасност на този вид деяния. Предвид
гореизложеното съдът намери, че за да се въздейства предупредително и възпиращо
върху останалите членове на обществото е необходимо подс. Д. да изтърпи
ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода” (в този смисъл Решение
№ 374/04.10.1985 год. по н.д. № 397/85 год., І н.о. ВС; Решение №
526/15.01.1996 год. по н.д. № 427/95 год., І н.о.).
Така
определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо
на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то
ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
По предявения граждански
иск
Съдът
счете, че предявеният от К.В.С. *** граждански иск за заплащане на сумата от 9 380,00
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 08.12.2016 год.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, е
своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за
съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази
с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото
доказателства.
Безспорно
се установи, че подс. Д. на 08.12.2016 год. взел сумата от 9 380,00 лева,
която пострадалата С. е пуснала през терасата на дома си. Поради което в
следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия на гражданския
ищец С. е била причинена имуществена вреда в размер на 9 380,00 лева. В
този смисъл предявения граждански иск за сумата от 9 380,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимия Н.В.Д.
да заплати на гражданския ищец К.В.С., сумата от 9 380,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 08.12.2016 год.
Веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой черно шушляково яке с качулка с
надпис „ENOS ITALY” „Finest Label”, 2 броя тиранти за панталон, сини на цвят с
надпис „АРТ-93”, следва да
се върнат на собственика Н.В.Д. след влизането на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой диск, поставен в плик на „Теленор
България” ЕАД, находящ се на л. 72 от ДП; 1 брой CD-R „Office 1 Superstore” с
надпис „По разп. по ЧНД № 1891/16 г. РС-Сливен, рег.№ 167000-101/17 г. ОД РУ
Сливен екз.2, находящ се на л. 74 от ДП; 1 брой CD-R „@work” с надпис
„Мобилтел” „167000 101/10.01.17”, находящ се на л. 77 от ДП; 1 брой CD-R
„Verbatim”, находящ се на л. 102 от ДП; 1 брой DVD-R „SONY”, находящ се на л. 134
от ДП; 1 брой CD-R „Кодак” с надпис „Маки Галерия измама 08.12.16” и 1 брой
CD-R „MAXELL” с надпис „Захарно петле измама”, находящи се на л. 145 от ДП; 1
брой CD-R „@work” с надпис „Мобилтел” „167013 77/19.04.17 г.”, находящ се на л.
160 от ДП, следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Н.В.Д.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер
на 174,84 лева (сто седемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Н.В.Д. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 375,20 лева (триста седемдесет и пет
лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: