Р
Е Ш Е Н И Е
№
260284
гр. П., 02.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, IV-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на
секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05572 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ 159, бл. “Бенч Марк
Бизнес Център“, срещу срещу Н.М.Н. , с ЕГН **********, с
ИТН 300300823126, с адрес: *** с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите както следва: сумата от
314.77 (триста и четиринадесет лв. и седемдесет и седем ст.) лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.10.2018 г., до
01.03.2019г.,; сумата
от 4.26 (четири лв. и двадесет и шест ст.) лева - законна лихва за забава,
считано от 04,12,2018 г. до 17.04.2019г., съгласно приложената по делото
справка за възникнали задължения; законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 24.04.2019г.
до
окончателното заплащане на
главницата. Претендира разноски.
Ищецът твърди че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица
издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 06.10.2018 г. до 01.03.2019г..
От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищеца фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик
на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Н.М.Н. , с ЕГН ********** , с електроснабден имот
находящ се в гр. П., ул. ***, с ИТН 300300823126 ел.енергия за периода от
06.10.2018 г. до 01.03.2019г. , за
което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а
именно:
1. Фактура No ********* от 09.11.2018г, на стойност 0.78
(седемдесет и осем ст.) лева за периода 06.10.2018 -05.11.2018г.
2.Фактура No ********* от 10.01.2019г. на стойност 66.46
(шестдесет и шест лв. и четиридесет и шест ст.) лева за периода 06.12.2018 -
05.01.2019г.
3.Фактура No ********* от 09.02.2019г, на стойност 245.14
(двеста четиридесет и пет лв. и четиринадесет ст.) лева за периода 06.01.2019 -
01.02.2019г.
4.Фактура No ********* от !2.03.2019г. на стойност 2.39 (два
лв. и тридесет и девет ст.) лева за периода 02.02.2019 - 01.03.2019г.
Така посочените
задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
Според
твърденията на ищеца съгласно действащото законодателство той има право и е
начислил лихвата за процесния период , както следва:
1. 4.80лв.
(четири лева и 80ст.) лева за периода от 22.11.2018 - 27.03.2019г. за фактура №
*********.
2. 5,54лв. (пет
лева и 54ст.) лева за периода от 15.12.2018 - 27.03.2019г. за фактура №
*********.
3. 2.53лв. (два
лв. и 53ст.) лева за периода от 15.01.2019 - 27.03.2019г. за фактура №
*********.
4. 0.76лв.
(седемдесет и шест ст.) лева за периода от 15.02.2019 - 27.03.2019г. за фактура
№ *********.
5. 0.13лв.
(тринадесет ст.) лева за периода от 15.03.2019 - 27.03.2019г. за фактура
№*********.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е доставило електрическа
енергия на ответника за исковия период, но след изтичане на предоставения
десетневен срок за плащане на задълженията, ответникът не е заплатил посочената
сума.
Според ищеца общата стойност на
непогасения паричен дълг на Н.М.Н. , с ЕГН **********, с ИТН 300300823126,
възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – на 314.77 (триста и четиринадесет лв. и седемдесет и седем ст.) –
Главница по неплатени фактури - 4.26 (четири лв. и
двадесет и шест ст.) лева- законна лихва за забава , считано от 04.12.2018 г.
до 17.04.2019г.
Ответникът, в законоустановения
срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК
способи не е подал отговор.
В съдебно заседание, с нарочна
молба, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и
пледира за уважаването им. Ответникът, чрез процесуалният му представител,
пледира за съдебно решение с което да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 2012 от 30.04.2019г. по ч. гр. д. № 02833 по описа за 2019г. на
Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото
дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен
срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство
прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ 159, бл.
“Бенч Марк Бизнес Център „ с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “ЧЕЗ Електро България”АД е
доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който
осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени
към електрическата мрежа. Ищцовото дружество извършва тази си дейност по
снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно
чл. 98а от ЗЕ при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 4 ал. 2
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ
Електро България”АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
който ползва ел. енергия за домакинството си. Изключение от принципа, че
потребител по тези договори може да е само носител на вещно право на
собственост или на ползване върху определен имот, предвижда ал. 3 на същата
разпоредба, но дори и тогава е необходимо изричното съгласие на титуляра на
вещното право. Следователно, съгласно Общите условия, предварително и
едностранно определени от ищцовото дружество, потребителят по договорите за
продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативно предвидени
предпоставки: да е носител на вещно
право на собственост или на ползване върху определен имот, имотът му да е
присъединен към електроразпределителната мрежа и да ползва ел. енергия за
домакинството си.
За да проведе успешно доказване на
предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна
връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение
на процесния недвижим имот. В тази връзка, съдът изрично е указал на ищеца, че
същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл. 146 ГПК в
съдебно заседание от 23.07.2020г.
По делото,
обаче, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установяват
по несъмнен начин, че ответникът притежава правото на собственост върху
процесния имот или по отношение на него да е учредено вещно право на ползване.
С оглед разпределената доказателствена тежест, съдът е издал на ищеца съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с доказателства, касаещи правото
на собственост върху процесния имот, но от приетото по делото писмо с изх. № 20/МСИ-972-1
от 14.08.2020г.,
издадено от Община П., се установява, че
в информационния масив на Дирекция „МДТ”
е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за исковия период друго лице собственик и ползвател на имота.
Предвид изложеното съдът намира,
че ищецът не е доказал, че ответникът Н.М.Н. , с ЕГН ********** е собственик или
носител на вещно право на ползване на
процесния имот за процесния период. Липсата на тази първа задължителна
положителна предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на
облигационна връзка между страните, води до липса на необходимост от изследване
на въпроса, досежно основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното, съдът намира,
че искът с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право
на разноски има само ответникът – адвокатско възнаграждение в размер на
300,00лв..
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “ЧЕЗ Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ 159, бл.“Бенч Марк
Бизнес Център“ срещу Н.М.Н. , с ЕГН **********,
с ИТН 300300823126, с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 314.77
(триста и четиринадесет лв. и седемдесет и седем ст.) лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.10.2018 г., до
01.03.2019г.,; сумата от 4.26 (четири лв. и двадесет и
шест ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 04,12,2018 г. до
17.04.2019г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения; законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение - 24.04.2019г. до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЧЕЗ
Електро България”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Цариградско шосе“ 159, бл.“Бенч Марк Бизнес Център“ ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Н. , с ЕГН ********** сума в размер на
300,00лв./триста лева/ направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила, ч. г. д. № 2833/2019г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯ
РНО С ОРИГИНАЛА: В.А.