МОТИВИ от 26.02.2018 г. по НОХД № 555/2017 г. по описа на РС – А..
Съдeбното производство по
настоящото дело е образувано по повод обвинителен акт срещу И.А.
Д.: родена на *** ***,
с постоянен адрес ***, български гражданин, омъжена, основно образование,
неосъждана, безработна, ЕГН **********, в това, че след като е осъдена с
Решение № 163/27.11.2015 г., по гр. дело № 635/2016 г. по описа на Районен съд
гр. А., влязло в законна сила на 27.11.2016 г., да издържа свой низходящ –
малолетния си син И. М. Н., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител М.И.Н. ***, а именно да заплаща месечна издръжка в размер на 95.00
лева /деветдесет и пет лева/, съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, считано от 27.02.2017 г. /включително/ до
27.09.2017 г. /включително/ – осем месечни вноски на обща стойност 760.00 лева
/седемстотин и шестдесет лева/ -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимата и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание пробация,
като акцентира върху смекчаващите обстоятелства.
Частният
обвинител поддържа изложеното от прокурора относно реализацията на
наказателната отговорност.
Подсъдимата
се явява лично в съдебно заседание, дава подробни обяснения. Признава фактите
по обвинението, като обяснява и причината, поради която не разполага със
средства, за да заплати издръжката, като желае минимално наказание.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимата И.А.
Д. е родена на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, омъжена,
основно образование, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Подсъдимата и М.И.Н.
имат общо дете – син И. М. Н. с ЕГН **********. С Решение № 163/27.11.2015 г.
по гр.д. № 635/2015 г. на РС-А., влязло в сила на 27.11.2015 г., подсъдимата е
осъдена да издържа своя син чрез заплащане на месечна издръжка в размер на 95.00
лв. През периода, обхванат от обвинителния акт - от 27.02.2017 г. до 27.09.2017
г., подсъдимата съзнателно не е изпълнявал задължението си да заплаща издръжката,
на която е осъдена, като се касае до общо 8 месечните вноски, възлизащи на
стойност 760 лв. Подсъдимата не отрича задължението си, обяснявайки неплащането
с нередовни и недостатъчни доходи, за да плаща своевременно задължението си.
Изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и
безспорен начин от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетеля М.И.Н.
както и събраните по делото писмени доказателства. Приложена е и справка за съдимост на подсъдимата, както и са изискани
по досъдебното производство справки от НАП, НОИ, Агенция по вписванията, за
регистрирани МПС.
С оглед така
приетата за установена по делото фактическа обстановка, обосновава се извод, че в периода, обхванат от
постановението, с действията си подсъдимата след като бил осъдена с влязло в
сила съдебно решение да издържа своя низходящ с ежемесечна издръжка в размер на
95 лева, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на две и повече
от две месечни вноски - в случая 8 месечните вноски, възлизащи на стойност 760
лв. С деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.183, ал.1 от НК. Фактически обстоятелства относно
деянието на подсъдимата покриват основния състав по чл.183, ал.1 от НК, по
който е повдигнато обвинението от прокурора за извършеното от подсъдимата
деяние. В тази връзка събраните по делото доказателства са безспорни
категорични, подкрепени с обясненията на подсъдимата, поради което съдът счита,
че е осъществила от обективна и субективна страна деянието, описано в
обвинителния акт на прокурора.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – предаване лично
на законния представител на детето дължимата сума или по друг начин, по който
кредиторът може да разполага безусловно с нея. Подсъдимата не е изпълнила
повече от две месечни вноски.
От
субективна страна подсъдимата е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавала,
че е задължена да дава издръжка на своето дете, но въпреки това не е изпълнил
задължението си.
Задължението за издръжка е безусловно съгласно чл.143, ал.2 от СК, а
подсъдимата е трудоспособна, няма установени заболявания, които обективно да не
позволяват да полага труд и да реализира трудови доходи, съответно не е
предприемала действия за изменение на издръжката поради липса на достатъчно
доходи, поради което следва да се приеме, че субективният признак е налице.
Обстоятелството, че през инкриминирания период подсъдимата не е била на постоянна работа по никакъв начин не я освобождава от задължението му да заплаща издръжка на детето.
Законодателят е определил това задължение като безусловно, а не според
възможностите на длъжника. Съгласно Постановление № 5/70 г. Пленум на ВС, не се
освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят. Невъзможността да се дава издръжка следва да е резултат
на обективна причина извън волята на задълженото лице-продължителна болест
довела до временна или трайна неработоспоспособност, отбиване на военна служба,
изтърпяване на наказание лишаване от свобода и т.н., а
такива причини по делото не са установени.
Предвид изложеното съдът призна
подсъдимата за виновна по предявеното обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера
на предвидената в текста на
чл.183, ал.1 от НК санкция за подсъдимата, съдът съобрази, че към момента на
извършване на деянието деецът е с чисто съдебно минало, проявява съжаление за
стореното, съдейства за разкриване на обективната истина. С оглед на това,
съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимата следва да се реализира при
условията на чл.54 от НК, като се наложи предвиденото като втора алтернатива
наказание “пробация” при
следните пробационни мерки съгласно чл.42а, ал.2, т.1, 2 и ал.3, т.1 от НК: Задължителна регистрация
по настоящ адрес за период от шест месеца при периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за период от шест месеца.
Налагането на наказанието лишаване от свобода, предвидено като първа алтернатива в
санкционната част на чл.183, ал.1 от НК не
е целесъобразно като явяващо се несъразмерно тежко предвид обществената опасност на
деянието и дееца. Предвид продължителността на периода на неизпълнение
на задължението за издръжка – осем месеца, съответно времето през което на
детето не са изплащани дължимите вноски за издръжка, същевременно не са налице
условията на чл.55 от НК, които изискват и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко. При това не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. В случая законът предвижда като възможност пробация, която реализирана
при първите две задължителни мерки, определени в минимален размер, съответстват
в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Безвъзмезден труд
съдът не налага, тъй като налагането на тази мярка би ограничило възможностите
на подсъдимата да си намери работа на трудов договор, съответно би затруднило
упражняването на трудова дейност от страна на подсъдимата, а именно тя е
гаранция за редовното изпълнение на задължението за изплащане на издръжка на
непълнолетното дете. Съдът намира,
че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента
на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства
в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в чл.36 от НК.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: