№ 975
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 50/17.03.2021г. по г.д.№ 1845/2020г. по описа на ВКС, 3
г.о. , с което по жалба на „Енерго - Про Продажби” АД е отменено Решение № 459 от
10.04.2020г. по в.гр.дело № 216/2020г., по описа на ВОС, като са дадени указания за
продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД.
Производството по в.гр.дело № 216/2020г. е образувано по въззивна жалба с вх. №
95650/20.12.2019 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
действащ чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 5590 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д. №
10264/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 18-ти съдебен състав, с което, на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Х. И. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д.ч. ул.К.“ № 41 не дължи на въззивника, сумата в размер на
6 912.59 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност
на електроенергия за периода от 26.06.2017г. до 25.06.2018г. за обект с кл. № ********** и
аб. № **********, с адрес на потребление гр. Д.ч. ул.К.“ № 41.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума
за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
1
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД .
Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Към дата на
проверката ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 ,чл.49 ,чл.50 и чл.51. Дори и да се
приеме, че чл.50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД
, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена енергия. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството
съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Ако не се
възприемат изложените от него аргументи,да бъдат отчетени обясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, относно цената на количеството енергия за фактурирания от
дружеството период. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на въззивника.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на Х. И. Т., ЕГН ********** против
„Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с правно основание чл.124
от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6
912.59 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 26.06.2017г. до 25.06.2018г. за обект с кл. № ********** и аб.
№ **********, с адрес на потребление гр. Д.ч. ул.К.“ № 41, за която е издадена фактура №
********** от 24.06.2019г.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището. Оспорва се периода на извършената корекция,
като произволно определен, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена
на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между
страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с
обективираните в него констатации КП отразява действителното фактическо положение.
2
Изготвената експертиза в БИМ е установила точното количество ел.енергия преминало през
т.н.“скрит регистър“, а съставения КП е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална,обвързваща съда сила. Абонатът е потребител ел. енергия в количество
различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.79 ал.1 вр.
чл.200 ал.1 от ЗЗД. В случай, че съда счете, че е неприложима нормата на чл.50 от ПИКЕЕ,
то ел.енергията натрупана в невизуализирания регистър , като реално доставена и потребена
от абоната се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът – въззиваем, е потребител на електрическа енергия
за обект, находящ се в гр. Д.ч. ул.К.“ № 41, с кл. № ********** и аб. № **********.
От КП № 1104390/25.06.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление, служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0.
Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран
нов.Протокола е подписан от актосъставителите и двама свидетели посочени с три имена и
адрес.
Приет е по делото КП № 1135/14.06.2019г. на БИМ – РО Русе, от метеорологична
експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано преминала ел. енергия в регистър
15.8.3 в размер на 0037255.16 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на
метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики –
установена е намеса в тарифната схема на електромера.При софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера.
По делото е представено становище от 20.08.2019г., за начисляване на корекция на
3
ел. енергия за периода 26.06.2017г. до 25.06.2018г. общо за 365 дни, като е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Изготвена е фактура № ********** от 24.06.2019г. на стойност 6912.59 лева.
Видно от Протокол № 1032571/11.09.2015г. процесният СТИ е монтиран на обекта на
ищеца с нулеви показания по активните тарифи.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се
установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като
метрологичната му годност е шест години. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Натрупването в тарифа 1.8.3 е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ,претарифиране по отделните тарифи, като е
въздействано през инфрачервения порт. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че
след като процесния електромер е монтиран с нулеви показания на видимите тарифи, т.е.
нов, то такива са показанията на всички останали.
От заключението на повторната СТхЕ, което съда кредитира,се установява, че за
периода 11.09.2015г. до 25.06.2018г. левовата равностойност на електроенергията от 37255
кВтч за битови абонати е 5924.36 лева, а за периода 26.06.2017г. до 25.06.2018г. е общо
2 532.91лева. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разликата в остойностяването
от 988.23 лева се дължи на промяна на цените на ел.енергията във процесния времеви
период. Остойностяването на неотчетената ел.енергия, като крайна цена е съобразена с
Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период.
Вещо лице е посочило, че в случая не е използвана методика за изчисление на неотчетената
ел.енергия, процесното количество ел.енергия от 37255 кВтч е доставено и потребено, но не
е визуализирано на дисплея, поради което не е отчетено при редовните месечни отчети от
инкасаторите.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до
следните правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неточно измерване на
преминалата през СТИ ел.енергия, поради отклоняване на такава в скрит регистър,че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно
одобрените и приети Общи условия/ПИКЕЕ/ методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия. По основанието на чл.183 от ЗЗД,че
фактирираното количество ел.енергия е доставено и реално потребено от абоната, както и че
е остойностено правилно съобразно действащите през периода цени.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
същия има задължението да заплаща използваната ел. енергия,т.е. страните са обвързани от
договорни правоотношения за доставка на ел.енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
4
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 25.06.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАдС, с което те са отменени. За пълнота следва да се
посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 6 912.59 лева, представлява стойността
на реално доставено и потребено от ищеца количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което и
тази сума е дължима от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3/15.8.3/ - 37255 кВтч, които не
са били визуализирани подобно на другите две тарифи/абоната е битов/, респективно не е
бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема.
Настоящия съдебен състав счита, че в хода на производството, ответника е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер
на 37255 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му
прочитане, по следните аргументи:
Съгласно казаното от вещото лице по СТхЕ при първа инстанция, процесният
електромер е монтиран на обекта на ищеца нов, неупотребяван и не е бил включен в
ел.мрежа, т.е. с нулеви показания на тарифите, което е и житейски логично.
От записаните в КП 1104390/25.06.2018г., показания на отделните тарифи вкл. и 1.8.3 се
установява, че сбора от същите дава посоченото в 1.8.0 -– т. нар. „сумарен регистър", в който се
записва цялото преминало през измервателната схема на електромера и съответно доставено от
доставчика и потребено от абоната количество електрическа енергия, а именно 54 577 кВтч.
5
Следва да се има предвид, че посочения констативен протокол е съставен в присъствието на двама
свидетели,посочени с три имена и адрес , подписани са от същите без възражения.Подписите им
не са оспорени.
Отразеното в КП съответства на установено при метрологичната експертиза от БИМ - РО
Русе и обективирано в КП № 1135/14.06.2019г. ,който е официален свидетелстващ документ и
съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления, арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б.
"д" от Закона за измерванията - Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган
за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за
измерване.
Освен обективираните в посочените доказателства факти, за да обоснове извода си, че
процесния електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и, че
посоченото количество ел. енергия от 37255 кВтч е действително доставено и потребено от
ищеца, съда цени и заключението на вещите лица по СтхЕ-зи, от което е видно, че извършената на
СТИ манипулация цели прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър и по този начин
неотчитането и при редовния отчет. Първия възможен момент това да се случи е монтажа на СТИ
съгласно Протокол № 1032571/11.09.2015г.
В практиката на ВКС , обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018г. на III г. о.; гр. д. №
50417/2016г. на I г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на IV г. о.; гр. д. №
1096/2020г. на III г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на III г. о.; гр. д. №
2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и др. ,
вкл. и в Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о. е прието ,
че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за
техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за
продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-
конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В заключение, от анализа на събраните в хода на производството доказателства се
установява, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в
размер на 37255 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му
прочитане. Абоната дължи заплащането й като страна по облигационното правоотношение,
т.к. се касае не за недоставено/презумтативно/, а за доставено и отчетено
неправилно/неотчетено/ количество ел.енергия.
За остойностяването й,съда цени заключението на вещото лице по повторната СТхЕ, че за
периода 11.09.2015г. до 25.06.2018г. левовата равностойност на електроенергията от 37255
кВтч за битови абонати е 5924.36 лева.
Поради изложеното,въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
6
обжалваното решение отменено и вместо него постановено друго , с което иска да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан за сумата от 5 924.36 лева. В останалата
част, а именно за сумата от 988.23 лева , решението следва да бъде потвърдено.
Поради не съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на въззиваемия Х. И. Т. съдебно
деловодни разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част на иска, както следва: за настоящата инстанция в размер на
100.00 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК;разноски за производството по в.гр.дело № 216/2020г. в размер на
100.00лева - представляващи възнаграждение за един адвокат;сумата от 137.00 лева разноски
по гр.дело № 10264/2019 г. по описа на ВРС – държавна такса и заплатено възнаграждение
за един адвокат;100.00лева разноски пред ВКС на основание чл.294 ал.2 от ГПК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част на иска, както следва: за настоящата инстанция в размер на
891.00 лева , от които заплатено възнаграждение за един адвокат и депозит вещо лице,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК;разноски за производството по в.гр.дело №
216/2020г. в размер на 838.00лева - представляващи държавна такса и възнаграждение за
един адвокат;сумата от 874.00 лева разноски по гр.дело № 10264/2019 г. по описа на ВРС -
депозит вещо лице и заплатено възнаграждение за един адвокат;864.00лева разноски пред
ВКС на основание чл.294 ал.2 от ГПК.Възражението на ищеца –въззиваем по чл.78 ал.5 от
ГПК съда счита за основателно до сумата от 700. 00 лева без ДДС/840.00 лева с ДДС/
предвид договореното и заплатено нему възнаграждение в производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5590 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10264/2019 г. по
описа на РС-Варна, 18-ти св., в частта , с която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.ч. ул.К.“ № 41 не
дължи на „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК *********, сума в размер от 5924,36/пет
хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и тридесет и шест ст./лева
представляваща разликата от 988.23 лева до присъдения размер от 6 912.59 лева,
представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление гр. Д.ч. ул.К.“ № 41,
по фактура № ********** от 24.06.2019г., както и в частта за разноските и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Д.ч. ул.К.“ № 41 против „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл.124 от ГПК ,за приемане на установено , че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 5924,36/пет хиляди деветстотин двадесет и четири лв.
представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление гр. Д.ч. ул.К.“ № 41,
7
по фактура № ********** от 24.06.2019г.,
ОСЪЖДА Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.ч. ул.К.“ № 41 ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г", на основание чл.78 ал.3 от
ГПК сумите от : 891.00/осемстотин деветдесет и един/ лева – разноски за настоящото
производство;разноски за производството по в.гр.дело № 216/2020г. в размер на
838.00/осемстотин тридесет и осем/ лева;сумата от 874.00/осемстотин седемдесет и
четири/ лева разноски по гр.дело № 10264/2019 г. по описа на ВРС; на основание чл.294
ал.2 от ГПК сумата от 864.00/осемстотин шестдесет и четири / лева разноски по г.д.№
1845/2020г. по описа на ВКС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г" ДА ЗАПЛАТИ
на Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.ч. ул.К.“ № 41 , на основание чл.78 ал.1 от ГПК
сумите от : 100.00/сто/лева – разноски за настоящото производство;разноски за
производството по в.гр.дело № 216/2020г. в размер на 100.00/сто/лева ;сумата от 137.00/сто
тридесет и седем/ лева разноски по гр.дело № 10264/2019 г. по описа на ВРС; на основание
чл.294 ал.2 от ГПК сумата от 100.00/сто/лева разноски по г.д.№ 1845/2020г. по описа на
ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5590 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д. №
10264/2019 г. по описа на РС-Варна, 18-ти св., в частта , с която Е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Д.ч. ул.К.“ № 41 не дължи на „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК *********, сумата в
размер за разликата от 5924,36/пет хиляди деветстотин двадесет и четири лв. и
тридесет и шест ст./лева до присъдения размер от 6 912.59 лева/ за 988.23 лева,
представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
обект с кл. № ********** и аб. № **********, с адрес на потребление гр. Д.ч. ул.К.“ № 41,
по фактура № ********** от 24.06.2019г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8