Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1124
гр. Пловдив, 12.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Петя Сарпанова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2537/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Г.Т.,
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18- 1030- 001303 от 09.03.2018г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което
на С.Г.Т., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба.
Изтъква, че е нямал възможност да спре, тъй като би се оказал в средата на
кръстовището. Моли, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа така депозираната
жалба.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок
от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за
нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен
му е и е подписан лично от Т..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: на 16.02.2018г., около 14.50ч. в гр.
Пловдив, жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Корса”,
рег. № *******, лична собственост. Придвиждайки се с посочения автомобил по
бул. „Пещерско шосе”, жалбоподателят Т. достигнал до кръстовището на бул. „Пещерсско
шосе” и ул. „Елин Пелин”. По това време, монтираната на кръстовището и
функционираща светофарна уредба, подала червен /забранителен/ сигнал за
придвижващия се с лекия автомобил по бул. „Пещерско шосе“ жалбоподател. Последният възприел
подадения червен сигнал от светофарната уредба, но преценил, че не следва да се
съобрази с него и продължил движението си по бул. „Пещерско шосе”, пресичайки
кръстовището с ул. „Елин Пелин“. Това било непосредствено възприето от св. К.
(служител при ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“), който по това време изпълнявал
служебните си задължения по контрол на движението в района на кръстовището на
бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“. Св. К. подал съответен сигнал и спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил. За така извършеното нарушение, св. К.
съставил на жалбоподателя Т. АУАН бл. № 483503 от 16.02.1018г. Посоченият АУАН
бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му
и го подписал, като изложил възражение, че не е преминал на червен, а на жълт
сигнал, подаден от светофарната уредба на кръстовището. Впоследствие, било
изяснено и че на кръстовището на бул. Пещерско шосе“ и ул. „Елин Пелин“ в гр.
Пловдив, не е поставена система за видеонаблюдение.
Така описаната фактическа обстановка ( която същевременно
правилно е възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се
установява въз основа на показанията на св. К. (л. 11- гръб), който в
проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената
от свидетеля информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива,
предвид което съдът кредитира в цялост изложеното от него. Следва да се
акцентира върху обстоятелството, че св. К. с категоричност посочва, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Това обстоятелство, св. К. е имал възможност да възприеме,
тъй като се е намирал непосредствено до кръстовището и изгледът му към него не
е бил препятстван или органичен по какъвто и да било начин.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 483503 от 16.02.2018г., както
и писмо, постъпило от ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което се
отговаря на запитване от съда, че на кръстовището на бул. Пещерско шосе“ и ул.
„Елин Пелин“ в гр. Пловдив, не е поставена система за видеонаблюдение / л .10/.
Съдът счита за нужно да посочи, че не кредитира изложеното
от св. Г. Т., тъй като то не кореспондира, както с казаното от св. К., така и с
приобщените по делото писмени доказателства. При преценка на казаното от св. Т.,
съдът отчита и евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, доколкото
той е баща на подсъдимия. Допълнително, при прочит на изложеното от свидетеля Т.
се налага разбирането, че в казаното от него са налице вътрешни противоречия.
Така, от една страна, свидетелят твърди, че когато жалбоподателят вече е бил
навлязъл в кръстовището, тогава е подаден жълт сигнал от светофарната уредба (
„В момента, в който светна жълтото, тогава преминахме…“). Малко по надолу в
проведения разпит обаче, свидетелят заявява, че още преди да навлезе в кръстовището,
жалбоподателят е видял подадения от светофарната уредба жълт сигнал („Преди да
навлезе в кръстовището, синът ми видя жълтия сигнал на светофара“). Всъщност,
ако се вземе предвид последното цитирано изказване на свидетеля, то същото е в
подкрепа на казаното от св. К.- след като светофарната уредба е подала жълт
сигнал още преди жалбоподателят да навлезе в кръстовището ( който сигнал той е
възприел), то по времето, когато вече е навлизал в него, съвсем закономерно,
сигналът вече се е сменил с червен такъв.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6,
т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посредством горепосочените
способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически
нареждания, с които правните субекти- техни адресати, следва да се съобразяват
и да привеждат поведението си в съответствие с тях.
В
конкретния случай, макар и жалбоподателят ясно да е възприел подадения от
светофарната уредба червен светлинен сигнал ( установяващ забрана за навлизане
в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно
разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, червена светлина - означава
"Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след като
жалбоподателят е преминал кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Елин
Пелин“ на забранителен сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава
на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
По размера на наложената санкция:
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който
предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 / сто / лева за
извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция
именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява
законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на санкцията е фиксиран,
поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия
съд.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, от приетата по
делото справка за нарушител/ водач се изяснява, че жалбоподателят е лице, което
системно извършва широк спектър от нарушения по смисъла на ЗДвП. В този
порядък, настоящото му нарушение се явява поредно проявление на следвана с
години отрицателна линия на поведение. Следва да се посочи и че обществените
отношения, които се охраняват с нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП са от изключително
значение. Безопасното придвижване и съобразяването на водачите с подадените
сигнали за регулиране потока на предвижващи се МПС, са от първостепенна важност
при осигуряване превенция и редуциране броя на пострадалите при ПТП.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1030- 001303 от
09.03.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна
полиция“, с което на С.Г.Т., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т.
1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на
100 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.