№ 9255
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110157305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Й. В., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Т. Й. В. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 2002,22 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в (адрес),
ателие №12А, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
14.4.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 316,66 лв. за периода
от 01.07.2018 г. до 01.04.2021 г., сумата от 60,17 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. ведно със
законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на
10,97 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 01.04.2021 г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 20835/2021г. по описа
на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според ЗЕ се изисквало сключване на писмен договор за доставка на
топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че поради
липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойността на
доставената топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга
за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Третото лице-помагач на страна на ищеца не изразява становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот по нот.дело №8/2013 г. на
Нотариус с рег. №266 на НК се установява, че на 14.02.2013 г. Т. Й. В. е придобила правото
на собственост върху ателие 12А, находящо се в (адрес)
1
За изясняване на спора е допусната съдебна техническа експертиза, преценена по
реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице установява, че за отчетен период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г стойността на потребената топлинна енергия за имота възлиза на сумата
1994,80 лв. В нея не са включени лихви и стари задължения, като за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Пояснява, че топлинната
енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация е определена по дялове, които са
приети от етажните собственици по приетия протокол на ОС на ЕС от 17.10.2011г.,
съобразно ежемесечен реален отчет на измервателните уреди в имота; стойността на
доставка на топла вода е изчислена на база реален отчет на 2 бр. технически изправни и
узаконени водомери. Този извод се потвърждава и от приетите писмени доказателства –
индивидуални отчети за показанията на водомерите за ап.12А, които подписани от
ползвателя, не са оспорени в тази част, поради което съдът приема, че същите удостоверяват
правнорелевантния факт, че именно ответника е ползвал топлинна енергия за стопански
нужди, които се определят от предназначението на обекта. Съдът отчита, че единствено за
периода 01.05.2018-01.03.2019г. се доказва фактическо ползване, тъй като след последната
дата няма данни за извършени индивидуални справки.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С
оглед на това и предвид липсата на изложени от ответника твърдения за използване на
доставената до процесния имот енергия за битови нужди в отношенията между ответника и
топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ.
Доколкото страните не спорят и доказателствата не установяват друго- наличието на
писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Имотът е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни, нужди.
Следователно за ищцовото дружество не съществува правно основание, въз основа на което
да претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато няма на
разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Липсата на писмено
съглашение не представлява пречка за приложението на института на неоснователното
обогатяване и не изключва задължението на ответника да заплати действително потребената
топлинна енергия, доставена от ищеца до процесния имот. Правният мир не допуска
неоснователно имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект
за сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без
основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се
ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а обедняването
е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца, който не е получил
продажната цена за реалното потребено количество топлинна енергия. Тъй като ищецът
трябва да установи наличие на обедняване, изразяващо се в количеството и стойността на
доставената през исковия период топлинна енергия до имот - собствен и ползван от
ответника, както и че за разлика от правото на парично вземане за неплатена цена на
доставка на топлинна енергия по договор, за така предявеното на основание чл. 59, ал.1 от
ЗЗД е релевантно дали фактически ответникът е обитавал имота, съдът приема, че искът за
главница е основателен за сумата 732,87 лв. и за отчетен период 01.05.2018-28.02.2019 г., а в
останалата част по размер и период като недоказан следва да се отхвърли.
Обезщетението за забава за сумата 316,66 лв. се претендира за неизпълнено парично
вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. То няма определен падеж за изпълнение. За да изпадне
длъжника в забава следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ангажираните от
ищцовото дружество доказателства не установяват отправена до ответника покана за
2
плащане. Ето защо акцесорната претенция се явява изцяло неоснователна.
Претенцията на ищеца за заплащане на цена за услуга за дялово разпределение също
следва да бъде отхвърлена. Видно от чл. 1 от раздел III „Цена и начин на плащане“ от
Общите условия на ищеца, макар и необвързващи ответника, е предвидено, че дължимите
от потребителите такси за дялово разпределение се заплащат от ищцовото дружество в
полза на дружеството за дялово разпределение. По делото липсват доказателства ищецът да
е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се
приеме нито, че ищецът е обеднял, нито че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв
разход. Предвид това явява се неоснователен акцесорният иск за лихва за забава,
претендирана за неплатена в срок главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати
на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на
разноски за сумата общо 369,68 лв. – сбор от 339,69 лв. разноски за исково производство за
платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица, адвокат-особен представител на
ответника, и на юрисконсулт, и 29,99лв. за платена държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт пред заповедния съд, последното определено от Съда в предвидения
минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес),
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: (адрес), на
основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, сумата 732,87 лева за главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без правно основание, за имот в
(адрес), ателие №12А, за периода 01.05.2018-28.02.2019 г., ведно със законна лихва от
14.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 20835/2021 г. по описа на СРС; като
иска за главница над уважения размер от 732,87 лева до пълния предявен размер от 2002,22
лева и за периода 01.03.2019-30.04.2020 г., и за мораторна лихва за сумата 316,66 лв. за
периода от 01.07.2018 г. до 01.04.2021 г.; иска за главница за сумата от 60,17 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 29.02.2020 г. ведно със законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, и за
мораторна лихва за сумата 10,97 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 01.04.2021 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. Й. В., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, сумата 369,68 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 20835/2021 г. и по гр.дело №
57305/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо инженеринг“
ООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4