Р Е Ш Е Н И Е
№І-55
28.05.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на
двадесет и втори май през две
хиляди и деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 478
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление- гр.Пловдив,ул.“Хр.Данов“№37,
чрез юрисконсулт Кристиян Николаев Николов, против Решение №324/12.02.2019г.,постановено
по гр.д.№ 5535/2018година по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение ответника-въззивник „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Д.Ж.Д. с ЕГН ********** от ***, сумата от 538,97лева,
представляваща заплатена от ищцата на 21.03.2018г. сума за допълнително
начислена електроенергия за обект, находящ се в гр.Б.,ул.“П.“№**,ет.*, за периода от
03.01.2017г.-03.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба-24.07.2018г. до окончателното плащане на
сумата;ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата Д. съдебно-деловодни
разноски в размер на 350 лева.
Във въззивната жалба се
твърди, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.Твърди се,
че макар първоинстанционният съд да възприел наличие на валидно правно
основание за извършеното преизчисление/ Решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по
т.д.№ 1650/2014г. ,Іт.о., докладчик съдията Тотка Калчева/,ответното дружество
не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите си
условия. Излагат се подробни
доводи и съображения за наличие на правно основание ,възоснова на което
ответното дружество- настоящ въззивник, да извърши корекцията на сметки. Сочи
се задължителна практика на ВКС –Решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д.№
961/2016г., ІІт.о. ТК- докладчик съдията Анна Балева, в която изрично била
развита тезата, че старите Общи условия на крайните снабдители съдържали
изричен ред за уведомяване на клиентите и не било необходимо приемане на нови
ОУ, тъй като старите общи условия съдържали такъв.Твърди се, че клаузата на
чл.28,ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично указвал реда, по който крайният снабдител уведомява клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметки; тази клауза никога не
била обявявана от съда за нищожна и максимално
пълно уреждала отношенията на страните във връзка с уведомяването, още
повече , че с чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС изрично било регламентирано, че клиента
получава всички уведомления във връзка с доставката на ел.енергия на адреса, изрично посочен в заявлението за
започване на продажба на ел.енергия.Отделно от това обжалваното решение било
незаконосъобразно тъй като в мотивите на същото районния съд не отразил още
няколко промени в законодателството, които пряко регулирали обществените
отношения по правния спор; обсъдени са правилата на ПИКЕЕ ОТ 13.11.2013Г., както и се сочи, че с оглед измененията в ЗЕ
от 17.07.2012г. ,последното от които е от 29.01.2015г. въззивното дружество
внесло в КЕВР множество заявления за приемане на нови Общи условия, но КЕВР не
инициирал такава процедура с аргумента, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. В случая
нямало твърдения за неизпълнение на договора от страна на клиента, за да било
необходимо доказването на виновно неизпълнение; било без значение и авторството
на манипулацията, тъй като ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на
потребителя в случаите, когато средството му търговско измерване отчита неправилно
електрическата енергия, която той консумира.Излагайки факти, които въззивникът
намира, че били категорично установени по делото, моли отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен; моли за присъждане на
разноските в двете съдебни инстанции. В случай, че въззивната инстанция намери
обжалваното решение за правилно, заявява възражение против размера на
адвокатското възнаграждение като прекомерен, като в тази връзка сочи задължителна съдебна практика по спорове
от такъв характер, възприета с т.3 на ТР, постановено на 06.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на
въззивника не се явява,с писмена молба се поддържа въззивната жалба и се прави
възражение за прекомерност на разноските
по чл.78,ал.5 ГПК.
Писмен отговор по
въззивната жалба не е предявен от въззиваемата
Д..В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител
на въззиваемата- адвокат Късева твърди, че начисляването на процесната сума било извършено в
нарушение на закона; моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноските, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената
разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно
посоченото в жалбата. В случая съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва
да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя,ени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи само следното:
Безспорно е, че
съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ,
крайният потребител продава ел. енергия при публично известни Общи условия,
които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметката, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В случая се касае за единна
нормативна база, произтичаща от законовата разпоредба в ЗЕ, правилата въведени
с ПИКЕЕ и Общите условия, касаещи задължение за крайния снабдител с ел. енергия
да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по смисъла
на чл. 98а от ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството
ел. енергия, регламентиращи принципите за измерването й.
В този смисъл с
изменението в Закона за енергетиката, считано от 17.07.2012 г., и
приемането на ПИКЕЕ, съществува законово основание за извършване на едностранна
корекция на сметките на потребителя. Същевременно обаче Общите условия не са
съгласувани с направените изменения в другите два акта- че промяна в Общите
условия в този смисъл към момента не е налице, поради което въззивното
дружество не може да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя.
В Общите условия, действащи
между страните за процесния период от
време, не е предвиден такъв ред за уведомяване на клиента, който е една от
материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция.
Посочената от въззивника в жалбата му разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Общите условия,
регламентира уведомяването на клиента за вече начислените суми при извършената
корекция на сметката, които следва да бъдат заплатени. Тази разпоредба обаче не
е съобразена в новите законови изисквания - чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ,
съгласно който текст Общите условия задължително
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Граматическото тълкуване на посочената
разпоредба води до извода, че редът за уведомяване следва да е предхождащ
корекцията и да е по време на нейното извършване. В Решение № 111/17.07.2015
г., по описа на ВКС на РБ, постановено по т. дело № 1650/2014 г. е посочено, че
едностранни корекции са допустими само ако крайният снабдител е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – да предвиди в Общите условия
на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и правила за измерване на
количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия.
В настоящия случай, ОУ
на въззивното дружество не съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, същите не са приведени в
съответствие с новоприетата нормативна уредба, поради което не са налице
предпоставките за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия. В този смисъл, съдът намира, че е
неоснователно направеното възражение в този смисъл във въззивната жалба.
Безспорно е, че в
Раздел ІХ от ПИКЕЕ (чл. 47 – чл. 51) са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена енергия. С
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по гр. д. № 2385/2016 г. по описа за
2016 г. на ВАС, 5-членен състав – в сила от 14.02.2017 г., голяма част от
разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени и към момента на фактуриране на
допълнителната електроенергия тези правила не са били в сила и не могат да
намерят приложение.
Нещо повече, по делото
е безспорно, че при извършена проверка на недвижим имот, собственост на
ищцовата страна по делото, е съставен констативен протокол, съгласно който
електромер с фабр.№ ********* , който се намира в проверявания обект е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ (отм.) като е поставен в
безшевна торба, пломбирана с пломба №
475546.
От представения по делото констативен протокол
от метрологична експертиза №
421/25.10.2017г. обаче се установява, че
е изследван електромер с идентификационен № *********, представен в платнена торба , пломбиран с пломба № 475569.
Налице е абсолютно
разминаване както между фабричния номер на електромера, иззет и изпратен на
проверка с този, който е проверен / от една страна8, така и тотално
несъответствие в номера на пломбата на иззетия електромер с номера на пломбата на проверения в
метрологичната станция електромер.
Тези обстоятелства
навеждат на извод за липса на идентичност между електромера, демонтиран от
имота на ищеца , с този, който е бил обект на проверка от метрологичния
институт.При това положение съдът
намира,че констатираното от метрологичната експертиза, а именно:осъществен
достъп до вътрешността на електромера,изваден е куплунг Х15,не функционира
датчик за регистрация за отворен капак на клемен блок; залепена е пластинката
на ключе SB1
за регистрация на отворен основен капак;към електрическата схема допълнително е
присъединено устройство- платка с електронни сомпоненти, непринадлежащо към
схемата на електромера/ проверката е извършена при изключено устройство/,има
изменение на електрическата схема, която не съответства на одобрения тип, не
може с абсолютна точност и категоричност да се отнесе за електромера,
демонтиран от обекта на ищеца.
По тази причина съдът
намира, че представения констативен проокол от метрологичния институт не е годно доказателствено средство, което да
установи наличие на неправомерна намеса в СТИ. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният осъдителен
иск за връщане на сума, заплатена без
основание от ищеца на ответното дружество,е основателен и следва да бъде
уважен, както правилно е процедирал и първоинстанционния съд в обжалваното
решение, към което, на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
направеното искане от страна на ответната страна по въззивната жалба да й бъдат присъдени направените разноски в размер
на 200 лева ,като намира за неоснователно възражението на въззивното дружество
за прекомерност на същите.Съдът присъжда само разноските пред настоящата
инстанция, без да разглежда и да се произнася по искането за разноски пред
първоинстанционния съд с оглед изхода на делото пред БРС и присъждането им на ищцата от същия съд.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид размера на цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 272 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№324/12.02.2019г., постановено по гр.д.№ 5535/2018година по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД- гр.Пловдив,ул.“Хр.Данов“№ 37 с ЕИК: ********* да заплати на Д.Ж.Д. с ЕГН ********** от
*** направените пред БОС разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.