№
/26.03.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 360 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на И.Б.Д. от гр. Варна срещу Решение № 260560/15.12.2020 година, постановено по НАХД № 4148/2020 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-003229/18.06.2019 година.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е изложил ясни и безпротиворечиви мотиви, както и че неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да отмени наказателното постановление.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 17.03.2021 година изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 19-0819-003229/18.06.2019 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с което на И.Б.Д. от гр. Варна са наложени административни наказания, както следва : глоба в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) затова, че на 07.05.2019 година, в гр. Варна, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен № В **** НВ без свидетелство за правоуправление; 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП затова, че на 07.05.2019 година, в гр. Варна, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен № В **** НВ без контролен талон и 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП затова, че на 07.05.2019 година, в гр. Варна, е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен № В **** НВ без свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е приел за установено от фактическа страна, че на 07.05.2020 година И.Б.Д. от гр. Варна е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с регистрационен № В **** НВ, собственост на Д.И.Д.. При извършената проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ – Варна е установено, че водачът няма свидетелство за правоуправление, талон към свидетелството и свидетелство за регистрация на автомобила. За извършените нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на същата дата. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 19-0819-003229/18.06.2019 година.
Въззивният съд е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен административен орган и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че не са изтекли, както сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Приел е, че изложената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно доказана. От материалноправна страна Районен съд – Варна е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му във вина административни нарушения.
Настоящият състав намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Въззивният съд е събрал всички относими доказателства, въз основа на които е формирал ясна и разбираема воля.
Настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство е правилен. Дадената в акта за установяване на административно нарушение правна квалификация не обвързва административнонаказващия орган. Същият извършва преценка дали деянието съставлява нарушение, виновно ли е извършено от посоченото в акта лице и налага административно наказание, арг. чл. 53 от ЗАНН. При наличието на ясно и точно описание на извършените нарушения в акта за установяване на административно нарушение е приложимо правилото Da mihi factum, dabo tibi ius.
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, арг. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, както
и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява,
арг. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДП наказва се с глоба от 10 лева водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
Спорният въпрос, повдигнат с касационната жалба,
е дали изпълнителните деяния, изразяващи се в неносене на свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, талон и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство осъществяват състава на едно, две
или три административни нарушения.
Въззивният съд е приел, че са осъществени три
административни нарушения, като е основал извода си на тълкуване на нормата на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, която задължава водача на моторно превозно
средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, контролния талон към него и свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство.
Настоящият състав намира, че изпълнителните
деяния са три и са извършени чрез бездействие.
Този извод следва от граматическото тълкуване на санкционната разпоредба във връзка с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата, която задължава водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.
С оглед на горното съдът намира,
че изводът на въззивния съд, че с деянието си И. е осъществил състава на
три отделни нарушения, наказуеми по чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е правилен.
Правилен е и извода на въззивния съд, че деянието не е маловажно.
Съдът намира, че наложените наказания ще постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция. Ответникът не е представляван в съдебното заседание, а представената
писмена защита не обосновава в достатъчна степен становището му за
неоснователност на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 260560/15.12.2020 година, постановено по НАХД № 4148/2020 година по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.