№ 461
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900723 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Юробанк България“ АД срещу Т. А. М. и З. А.
М. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.86 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от
ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата от 76174.05лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №******,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от дата на подаване на
исковата молба - 20.10.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от
2019.92лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 05.12.2020г. до 12.10.2021г., сумата от 10.50лв., представляваща
такси по договора за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г., сумата от 58.44лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
договора, изразяващи се в сторени разходи за сторени разходи за връчване на
нотариални покани за периода 05.05.2021г. до 12.10.2021г.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит №******, по силата на „Юробанк България“ АД, е предоставила на
кредитополучателите Т. А. М. и З. А. М. кредит в размер на равностойността
на 61000.00лв. в швейцарски франкове с краен срок на погасяване 300 месеца.
Договорът за кредит е бил обезпечен с ипотека, обективирана в нот. акт №20,
том II, рег. №1724, нот. дело № 206/2008г.
Кредитът е бил усвоен в размер на 60019.87 швейцарски франка.
С допълнителни споразумения от 10.06.2009г., от 10.06.2010г.,
30.12.2011г., 18.05.2012г., 30.04.2013г., 21.01.2014г. и 05.06.2017г. договорът
за кредит бил предоговорен.
1
С допълнителното споразумение от 05.06.2017г. е променена валутата
на предоставения кредит от швейцарски франкове в лева, като към датата на
превалутирането размерът на главницата става 100471.76лв. По силата на чл.7
банката е направила опрощаване на главницата с 32234.04лв. Срокът на
договора е удължен на 300 месеца считано от 05.06.2017г.
С договор за цесия от 27.05.2015г. банката е прехвърлила вземанията си
по договора за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, за което
ответниците са уведомени чрез уведомление връчени от ЧСИ Н. Г.а. С
договор за цесия от 27.05.2015г. ищецът отново е придобил вземанията,
прехвърлените преди това вземания.
Поради забава на кредитополучателите за заплащане на вноска по
главница и лихва / 5 вноски за главница, считано от 05.11.2020г. и 5 вноски за
лихва, считано от 05.11.2020г., общо в размер 615.44/, банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1
от договора. Изявлението за предсрочна изискуемост било обективирано в
уведомления, които са връчени на кредитополучателите от ЧСИ Н. Г.а.
Предсрочната изискуемост е настъпила на 08.07.2021г.
След обявяване на предсрочната изискуемост, кредитополучателите не
са погасили задълженията по договора за кредит, както следва сумата от
76174.05лв., представляваща главница, сумата от 2019.92лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 05.12.2020г. до
12.10.2021г., сумата от 10.50лв., представляваща такси по договора за
периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г., сумата от 58.44лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора, изразяващи
се в сторени разходи за сторени разходи за връчване на нотариални покани за
периода 05.05.2021г. до 12.10.2021г.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответниците да заплатят процесните суми.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответниците Т. А. М. и З. А. М. в срока
по чл.131 от ГПК.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Правят се възражения за материалната легитимация на ищеца, че
същият не е носител на вземането, като се оспорва съобщаването на двете
цесии на ответниците.
Ответниците релевират доводи за нищожност на договора за
потребителски кредит поради противоречие със Закона за потребителския
кредит на основание чл.23. Твърди се, че клаузите на основния договор и
2
допълнителното споразумение от 2017г. не са индивидуално договорени, като
кредитополучателите не са получили преддоговорна информация, съгласно
чл.5 от Закона за потребителския кредит. В основния договор липсва
информация какво съдържа ГПР и методика за неговото изчисляване, не е
посочено каква е общата дължима сума, както и кои допускания са взети в
предвид при изчисляването на лихвения процент на разходите. Това е в
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място се твърди, че клаузата, която определя ГПР в размер
на 0.323% не съответства на чл.19 от Закона за потребителския кредит,
поради което също е нищожна.
За неравноправна ответниците считат и клаузата, с която банката има
право да едностранно да променя лихвата по договора за кредит, като липсват
обективни критерии, механизъм и методология за това. В тази връзка се
излага, че размерът на лихвите не е правилно изчислен, тъй като се основава
на нищожни клаузи.
На следващо място се оспорва, че е обявена твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на кредита. За периода 05.12.2020г. до 12.10.2021г.
дори и да е имало неизпълнение на вноски, същите не дават право на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. според трите му редакции не се прилагат
последиците на забавата на задължения на частно правни субекти към банки,
включително не се начисляват лихви и неустойки, като задължението не може
да бъде обявено за предсрочно изискуемо. Поради приложението на този
текст от закона за периода на извънредното положение от 13.03.2020г. до
14.05.2020г. не се дължат лихви за забава за релевирания период.
С оглед на това, че уведомлението за втората цесия не е достигнало до
ответниците, банката/ищец няма правото да обявява договора за предсрочно
изискуем.
В отговора са изложени и възражения досежно размера на дължимата
главница. След превалутирането на дъга на 100471.76лв. и при приспадане на
32234.04лв. /опростени/ се твърди, че се получава главница от 68237.72лв., а
не претендираната такава от банката от 76174.05лв. Отделно от това
ответниците посочват, че съгласно чл.8, ал.1 от договора при изтичане на 12
3
месеца от допълнителното споразумение и при положение, че
кредиполучателят не е изпаднал в просрочение на нито една от дължимите
погасителни вноски, кредитополучателят има право да поиска от банката да
бъде намалена сумата на задължението с 10047.18лв. Излага се, че
ответниците са подали надлежно искане до банката, като кредитът е намален
с тази сума. Съответно за периода 05.06.2017г. до 12.10.2021г. са направени
плащания в общ 24297.71лв., поради което като се приспаднат същите от
главница 68237.72лв. се получава дължима такава от 43940.01лв. – отново
некореспондираща на заявената с исковата молба.
По изложените съображения ответниците молят съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител,
поддържат подадения отговор, моли да отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че между „Юробанк и Еф Джи
България” АД и Т. А. М. и З. А. М. е сключен договор за потребителски
кредит №******, по силата, на който банката е предоставила на
кредитополучателите в равностойността на швейцарски франкове сумата от
61000.00 лева, от които 24100.00лв. по курс „купува“ за швейцарски франк
към лева в деня усвояване на кредита за рефинансиране на ипотечен кредит и
36900.00лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева в деня усвояване
на кредита за текущи нужди. В чл.2, ал.1 и ал.2 е уговорено, че разрешения
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове, като
кредитополучателят дата съгласие банката служебно да преведе сумата в
размер на равностойността швейцарски франкове в размер на 61000.00лв.,
при изпълнение на вписаните условия. В чл.2, ал.3 е предвидено, че усвоеният
кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването и се
превежда в открита сметка на кредитополучателя в лева. Съгласно чл.5
първоначален краен срок на погасяване е 300 месеца, считано от дата на
усвояване. В чл.6, ал.1 е предвидено, че погасяването на кредита се извършва
на вноски, по погасителен план. Погасяването на кредита от договора се
4
извършва в швейцарски франкове, като в случай, че на съответният падеж на
погасителна вноска кредитопоучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове, но по сметката си има средства в лева, погасяването на
кредита може да се извърши от банката след служебно превалутиране от лева
в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката – чл.6, ал.2. Съгласно
чл.3, ал.1 формираният редовен дълг по кредита се олихвява годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити за
швейцарски франкове, който към датата на сключване на договора е 4.5% и
договорна надбавка от 1.65 пункта. В чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 е уговорено, че
базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
което води до автоматична промяна в размера на погасителните вноски.
За обезпечаване на договора за потребителски кредит с нот. акт №20,
том II, вх. рег. №1724, нот. дело №206/2008г. от страна на
кредитополучателите е учредена в полза на банката договорна ипотека върху
жилище, находящо се в жилищна сграда, находяща се в ****** със застроена
площ от 40.55 кв.м.
С договор за цесия от 09.04.2008г. банката е прехвърлила вземанията си
по договора за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД в размер на
57999.00швейцарски франка, главница и 3834.00 швейцарски франка лихви
застраховки и други.
С допълнително споразумение от 10.06.2009г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит са 49473.15 щвейцарски франка главница и 294.37 швейцарски
франка договорна лихва, уговорено е 12 месечен период на облекчено
погасяване на дълга, като плащането се извършва на погасителни вноски по
погасителен план. В споразумението е предвидено, че главницата и
договорната лихва се преоформят чрез натрупване към редовна главница /
т.III/.
С допълнително споразумение от 10.06.2010г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит са 50977.83 швейцарски франка, няма просрочени задължения,
уговорено е 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, като
плащането се извършва на равни погасителни вноски /198 швейцарски
5
франка/ по погасителен план. В споразумението е предвидено, че главницата
и непогасената договорната лихва се преоформят чрез натрупване към
редовна главница / чл.5 и чл.6/, върху която се начислява договорна лихва.
С допълнително споразумение от 30.12.2011г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит в швейцарски франкове са: 321.48 просрочена главница, 1337.42
просрочена лихва, 31.17 просрочени такси, 37.17 просрочени плащания по
застраховки, 51944.31 редовна главница. Уговорено е 12 месечен период на
облекчено погасяване на дълга, като плащането се извършва на равни
погасителни вноски /207 швейцарски франка/ по погасителен план при
фиксирана лихва от 4.63%. В споразумението е предвидено, че главницата и
непогасените договорна лихва, такси и застраховки се преоформят чрез
натрупване към редовна главница / чл.3, ал.1/, върху която се начислява
договорна лихва.
С допълнително споразумение от 18.05.2012г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит в швейцарски франкове са: 0.16 просрочена главница, 920.22
просрочена лихва, 201.51 просрочени такси, 69.64 просрочени плащания по
застраховки, 53745.89 редовна главница. Уговорен е 6 месечен период на
облекчено погасяване на дълга, като плащането се извършва на равни
погасителни вноски /25 швейцарски франка/ по погасителен план при
фиксирана лихва от 0.55%. В споразумението е предвидено, че главницата и
непогасените договорна лихва, такси и застраховки се преоформят чрез
натрупване към редовна главница /чл.3, ал.1 и чл.5/, върху която се начислява
договорна лихва.
С допълнително споразумение от 30.04.2013г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит в швейцарски франкове са: 1363.25 просрочена главница, 203.20
просрочени такси, 70.64 просрочени плащания по застраховки, 54907.28
редовна главница. Уговорен е 6 месечен период на облекчено погасяване на
дълга, като плащането се извършва на равни погасителни вноски /200
швейцарски франка/ по погасителен план при фиксирана лихва от 2.72%. В
споразумението е предвидено, че главницата и непогасените договорна лихва,
такси и застраховки се преоформят чрез натрупване към редовна главница /
6
чл.3, ал.3/, върху която се начислява договорна лихва.
С допълнително споразумение от 21.01.2014г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците е прието, че задълженията по договора
за кредит в швейцарски франкове са: 200.16 просрочена главница,
1117.92просрочена лихва, 38.41 просрочени такси, 56684.32 редовна
главница. Уговорен е 6 месечен период на облекчено погасяване на дълга,
като плащането се извършва на равни погасителни вноски /220 швейцарски
франка/ по погасителен план при фиксирана лихва от 2.38%. В
споразумението е предвидено, че главницата и непогасените договорна лихва,
такси и застраховки се преоформят чрез натрупване към редовна главница /
чл.3, ал.3/, върху която се начислява договорна лихва.
С допълнително споразумение от 05.06.2017г. между ищеца и
ответниците е прието, че задължението по договора за кредит е 73237.20
швейцарски франка. На основание чл.1, ал.3 се променя валутата на кредита в
лева, при курс на швейцарски франк 1.812лв. за 1 швейцарски франк, като
размера на кредита се равнява на 100471.76лв. За първите 60 месеца
кредитополучателят не дължи лихва, от 61 – вия месец се дължи годишен
лихвен процент, съставляващ сбор на референтен лихвен процент / 6 месечен
Софибор/ и фиксирана надбавка в размер на 3.677%. Съгласно чл.8, ал.1 от
споразумението, ако кредитополучателя е започнал ефективно погасяване на
главницата и не е изпадал в забава през 12 месечен период има право да
поиска от банката опрощаване на сумата от 10047.18лв.
С договор за опрощаване от 05.06.2017г. банката е опрощава дълга със
сумата от 32234.04лв. Направено е и опрощаване със сумата от 10047.18лв.,
съгласно ред 14 от справката по чл.366 от ГПК /л.28 от делото/
Предвид отразеното по – горе от фактическа страна и след анализ на
съдържанието на договора за банков кредит може да се обоснове извод за
неговата валидност, като годно основание да породи уговорените в него права
и задължения за кредитополучателите Т. М. и З. М.. Следователно
ответниците са пасивно материално легитимирани да отговарят за
задълженията възникнали по силата на облигационната връзка.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че договорът е нищожен
поради противоречие с действащия към момента на сключването му Закон за
потребителския кредит /отм. бр. 18 от 5.03.2010г./ . Съгласно чл.3, ал.1, т.5 и
7
чл.3, ал.5 договорът е извън неговото приложно поле, тъй като е на стойност
над 40000.00лв. и е обезпечен с ипотека.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че кредитът е усвоен, като на 12.03.2008г. по сметка IBAN ****** са
постъпили 50368.00 швейцарски франка. На същата дата банката е събрала
комисионна за управление на кредита в размер на 755.52 швейцарски франка.
Останалата сума от 49612.48 швейцарски франка са превалутирани и
преведени по банкова сметка IBAN ****** в 60085.67 лв., които са усвоени
чрез рефинсиране на кредит и тегления от каса за периода 13.03.2008г. до
05.10.2009г.
За да определи размера на дължимата главица, договорни лихви и
законни, съдът намира, че следва да се произнесе по направените възражения
за неравноправност, както по въпросите за които следи служебно.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав
извърши анализ на съдържанието договора и приема следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които
такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия.
В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е дадена дефиниция за
„потребител“, а именно всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В случая по дефиниция процесният договор има характер на
8
потребителски спрямо ответниците и спрямо тях важи потребителската
закрила.
От анализа на съдържанието на договора за кредит съдът констатира, че
са налице клаузи, които не са индивидуално договорени и по своето
съдържание могат да бъдат определени като неравноправни. Това са клаузите
на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, които дават право на банката да измени едностранно
договорния лихвен процент и той автоматично да обвързва страните.
Анализираните текстове не дават конкретна информация какви са
критериите, които обективно да водят до необходимостта от увеличаване на
лихвения процент. Няма отразена методология за начина, по който ще се
извършва увеличението, към която тези клаузи препращат.
Макар и неравноправни тези клаузи са били приложени от банката и от
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, встъпил в правата, като е
налице едностранно изменение на лихвения процент, съгласно заключението
на вещото лице в т.6 на л.206 три пъти чрез протоколи на КУАП.
Предвид горното е налице основание при определяне на главницата и
договорните лихви тези едностранни изменения да не бъдат взети в предвид.
Съдът констатира и наличие на неравнопраност на клаузата на чл.22,
ал.1 и ал.2. от договора. Според първата алинея кредитополучателят
декларира, че запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския
лев, както и превалутирането може да има за последица, в това число и в
случаите на чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната
на валутните курсове. Съгласно ал.2 кредитополучателя декларира, че
разбира икономическия смисъл и правните последици на чл.6, ал.2 за
служебно превалутиране и е съгласен с настъпването им.
Досежно въпроса за превалутирането и риска от това е налице
задължителна практика на СЕС, както и такава на Върховният касационен
съд, които настоящият съд намира за необходимо да цитира и коментира.
Според решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде
изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
9
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани
на добра информираност и благоразумие. В т.50 от решението е разяснено, че
от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато
потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При
това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е
предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че
чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
(транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в
смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
В решение на СЕС от 10 юни 2021 г. по съединени дела C‑776/19—
C‑782/19 е дадено тълкуване, според което изискването за прозрачност на
клаузите на договор, които водят до възлагане на валутния риск върху
кредитополучателя, е изпълнено, когато продавачът или доставчикът е
предоставил на потребителя достатъчни и точни данни, които позволяват на
средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен потребител да разбере конкретното функциониране на
разглеждания финансов механизъм и съответно да оцени риска през целия
10
срок на същия договор от такива клаузи да настъпят потенциално значими
отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.
Съответно с решение №384 от 29.03.2019г. по т.д. №2520/2016г. на
ВКС, ТО, ІІ т.о., решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. №1599/2017г. на ВКС,
ТО, ІІ т.о. и решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. №3539/2015г. на ВКС, ТО,
ІІ т.о. е даден отговор на материално правния въпрос, че неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато
при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики положение
не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Предвид горното съдът извърши следният анализ, който обуслови
крайния му извод досежно клаузата на чл.22 от договора.
Преценена същата няма характер на индивидуално договорена,
напротив типова е и е изготвена предварително. Тя не може да се възприеме
като ясна и разбираема за ответниците, при липсата на данни, че към момента
на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута им е била
предоставена цялата относима информация, която би им позволила да
преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите им задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Не е налице достатъчна информираност за потребителя
- предоставената от банката информация чрез посочване, че е възможна
промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския
франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока
на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степен на информираност е следвало
да бъде предоставена информация при сключването на договора какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да
11
предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск,
включително чрез застраховането му или използването на други финансови
инструменти. С такава информация като част от професионалната си дейност
банката следва да разполага. Непредоставянето подробна информация е
попречило на ответниците да преценят потенциално значимите икономически
последици върху финансовите им задължения от възникващия за тях още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута,
като направят информиран избор дали да получат по-нисък лихвен процент и
да носят валутния риск или да получат кредит при по-висока лихва, но да не
носят валутния риск. Това определя клаузата на чл.22 ал.1 и ал.2 като
разписана във вреда на потребителя, тъй като върху него се прехвърля
изцяло валутният риск, с което се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по кредитния договор по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП. С оглед неравноправния си характер, спорните клаузи на
чл.22 от договора се явяват нищожни на основание чл.143, т.19, вр. чл.146,
ал.1 от ЗЗП.
Последица от нищожността е получаването от кредитополучателя при
начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД на сумите за месечни
вноски, платени над размера на месечната анюитетна вноска по курса на
швейцарския франк към лева, определен в договора при усвояването на
сумата. По тези причини те също следва да бъдат приспаднати определяне
размера на дължимата главница и договорни лихви.
На следващо място при определяне размера на дължимата главница и
лихви следва да бъдат анализирани и уговорките в шест броя анекси, че върху
дълга се натрупва начислените, но непогасени през предходен период и
периода на облекчено погасяване лихва, такси, застрахователни суми като
върху така формирания нов размер на дълг се начислява годишната лихва.
Тези клаузи по своята същност представляват такива за капитализиране
изтекли лихви, което по същество води до увеличаване на главницата за
сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се
постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл. 10, ал.3
ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ.
Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в
няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г.
12
/Наредба № 9 от 31.05.1993г. за класифициране на кредитите и образуване на
задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена
с Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките
и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с
Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка/. С
разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от посочените три наредби в
периода 31.05.1993г. - 11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било
разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на
банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви, съгласно
чл.16, ал.2 от Наредба №9/19.12.2002г. След отмяната на Наредба
№9/19.12.2002г. от 11.04.2008г. до настоящия момент капитализацията на
лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ,
поради което по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗЗД е забранена. Разпоредбата на
чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложима, тъй като се касае за сделки сключени
между търговци, а не между потребител и търговец.
По изложените съображения съдът приема, че уговорките в анексите за
капитализиране на лихвата, представляващи анатоцизъм, противоречат на
закона и са нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение на таксите и застраховките, които са начислени към
главницата, съгласно заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, съдът намира, че те също не следва да се вземат предвид, при
определяне на нейния размер. Това произтича от характера на договорната
лихва, която представлява възнаграждение за ползването на известен капитал
- парична сума. Таксата за обслужване на кредита, която представлява
възнаграждение за предоставена услуга и застрахователната премия нямат
характер на предоставен капитал /парична сума/, каквато е главницата. След
като те не представляват кредит /заем/ върху тях не се дължи договорна
лихва, като уговорката те да се прибавят към главницата противоречи на
чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ.
Т.е при определяне размера на дължимата главница не следва да се
вземат предвид капитализираните лихви, присъединени към главницата,
както и таксите за услуги, за закъснение и застрахователни суми.
По отношение на падежа, съдът намира, че предсрочната изискуемост
13
на потребителския кредит е настъпила.
В чл.18, ал.1 от договора за кредит е предвидено, че при непогасяване
на която и да е вноска по кредита банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съдът възприема 05.05.2021г. за начална дата на
неплащане на погасителните вноски, съгласно изчисленията на вещото лице
по т.14 от заключението на л.216 от делото. При този вариант на изчисления
не са приложени едностранните изменения и клаузите за капитализация на
лихви, такси, застраховки, при прилагане на останалите действителни клаузи
на договора за кредит и анексите. Взети са предвид и направените
опрощавания на дълга. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците
чрез нарочна покана връчена и на двамата на 08.07.2021г. Към 08.07.2021г.
според погасителния план към анекс от 05.06.2017г. /л.72 – 79/ са били
просрочени 3 броя вноски.
Съгласно изчисленията в заключението на вещото лице в
кредитираната част по т.14 /л.216/ при обявена предсрочна изискуемост
стойността на остатъчната главница след като са приспаднати суми в
следствие на валутната разлика между швейцарския франк и лева през
годините и суми в следствие на едностранните изменения се равнява на
13563.06лв.
В този обем вземането се е намирало в патримониума на „Бългериан
Ритейл Сървисиз“ АД, от който това дружеството с договор за цесия от
27.05.2015г. е прехвърлило на настоящия ищец.
Съдът приема, че цесията е съобщена на длъжниците с връчването на
поканата за предсрочна изискуемост, както и исковата молба. Отделно от
това ответниците са знаели за прехвърлянето на вземането, тъй като
последващите анекси и споразумения са подписани именно с настоящия
ищец. От това следва неоснователност на възражението за липса на
материално правна легитимация от страна на банката.
Вещото лице е изчислило в т.14 /приложение 17, стр.3/ от
заключението, че за периода 05.05.2021г. до 12.10.2021г. се дължи
обезщетение за забава в размер на 373.86лв. / за периода 09.07.2021г. до
12.10.2021г. обезщетението за забава върху главницата 13563.06лв. се равнява
на 364.35лв./.
За процесния период дължимите такси се равняват на 10.50лв.
14
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
основателни за сумата от 13563.06лв. главница, 373.86лв. обезщетение за
забава и 10.50лв., такси за обслужване на кредита.
За неоснователен съдът намира искът с правно основание чл.79, ал.1,
пр.2, вр.82 от ЗЗД за сумата от 58.44лв. Безспорно по силата на договора за
кредит ответниците е следвало да заплащат своевременно всички дължими от
нея вноски. Събраните доказателства в хода на съдебното дирене установяват,
че ответниците са неизправна страна, тъй като са преустановили плащанията
към 05.05.2021г. Тогава е възникнало правото на кредитодателя да потърси
изпълнение, в това число и чрез обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем. Доколкото изявлението за предсрочна изискуемост е
преобразуващо право безспорно е необходимо да бъде връчено на длъжника
като бъдат използвани всички способи, които да гарантират това. Връчването
на покана, съдържаща изявлението категорично може да се окачестви като
положена добра грижа от страна на кредитодателя да уведоми надлежно
длъжника. Това обаче предпоставя да бъда сторени разноски във връзка с
подготовка и реализиране на връчването. Тези изводи водят до крайният
такъв, че всички тези разноски са били предвидими и са в пряка и причинна
връзка с неизпълнението. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че
разноски са реално сторени в претендирания обем. Съдът е дал указание с
доклада си по делото, че ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с
установяване на тези факти.
По изложените съображения предявеният иск за вреди подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважените части от исковете
в размер на 1280.19лв., от които 3130.00лв., държавна такса, 3453.46лв.
адвокатско възнаграждение, 600.00лв., възнаграждение за вещото лице.
Ищецът е останал задължен за сумата от 400.00лв. за доплащане
възнаграждението на вещото лице по счетоводната експертиза, поради което
следва да бъде осъден в полза на бюджета на основание чл.77 от ГПК.
На ответниците се следват разноски съразмерно отхвърлените части от
исковете в размер на 2715.19лв., от които 2800.00лв. адвокатско
15
възнаграждение, 500.00лв., възнаграждение за вещото лице
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес ****** и З. А. М., ЕГН
**********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА
СОЛИДАРНОСТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №26 сумата от 13563.06лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит №******, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от дата на подаване на исковата молба 20.10.2021г. до окончателното
й изплащане, сумата от 373.86лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 05.12.2020г. до 12.10.2021г., сумата от 10.50лв.,
представляваща такси по договора за периода 05.05.2021г. – 12.10.2021г. на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от
ТЗ, чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.86 от ЗЗД и чл.79,
ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №26 срещу Т. А. М., ЕГН **********, с адрес ****** и
З. А. М., ЕГН **********, с адрес ****** да бъдат осъдени ответниците да
заплатят при условията на солидарност сумата за разликата над 13563.06лв.
до пълния предявен размер от 76174.05лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит №******, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от дата на подаване на исковата молба 20.10.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата за разликата над 373.86лв. до пълния
предявен размер от 2019.92лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 05.12.2020г. до 12.10.2021г., сумата от 58.44лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
договора, изразяващи се в сторени разходи за сторени разходи за връчване на
нотариални покани за периода 05.05.2021г. до 12.10.2021г.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес ****** и З. А. М., ЕГН
**********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
16
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ №26 сумата от 1280.19лв., представляваща
сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №26 ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. М., ЕГН **********, с адрес ****** и З. А.
М., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 2715.19лв., представляваща
сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №26 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Варна сумата от 400.00лв., представляваща възнаграждение за
вещото лице по съдебно счетоводната експертиза на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17