О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2019
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 7223 по описа за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.Т.Н.
срещу С.Н.А. иск с правно основание чл. 127,
ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на децата Габриела
Сергеева Анчева и Елизабета Сергеева Анчева на майката Б.Т.Н., при която да се
определи и местоживеенето на децата, за определяне на режим на личен контакт на
бащата С.Н.А. с децата, както
и за осъждане на бащата да заплаща в полза на всяко от децата месечна издръжка
в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2005 г. и
заживели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат две дъщери
– Габриела, родена на *** г. и Елизабета, родена на *** г. Излага, че през 2013
г. с ответника заминали за Кралство Норвегия, където той започнал работа.
Посочва, че след раждането на Елизабета тя сама се грижела за децата, а бащата
не допринасял с нищо за отглеждането им. Заявява, че както тя, така и
ответникът, понастоящем пребивават в Кралство Норвегия, но живеят разделени.
Поддържа, че С.А. не се интересува от децата и не помага в грижите за тях. Изрично
в уточняваща молба от 03.06.2019 г. ищцата, чрез процесуалния си представител,
заявява, че понастоящем и двете деца живеят заедно с нея в гр. Хо, Кралство
Норвегия, където посещават училище.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Съгласно изложените от ищцата твърдения в случая се касае
за дело с международен елемент. Съдът намира, че международната компетентност
следва да бъде определена съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996 г.
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата, тъй като обичайното местопребиваване на страните, както и на
ненавършилите пълнолетие деца, е в Кралство Норвегия, а последното, както и
Република България, е страна по конвенцията. В случая са неприложими правилата
на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, доколкото Кралство Норвегия не е държава –
членка на ЕС.
В чл. 5-14 от Хагската
конвенция от 1996 г. изчерпателно са уредени основанията за международна
компетентност по дела за родителска отговорност, като принципът е, че
международно компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното
местопребиваване на детето /арг. от чл. 5, параграф 1/.
В чл. 6-14 са уредени правилата за определяне на компетентността в някои специални
хипотези като напр. по отношение на деца бежанци, в случай на неправомерно
прехвърляне или задържане на детето и др.
Обичайното местопребиваване представлява вид териториална
връзка, която има два аспекта: 1) обективен – свързан с пребиваването на територията
на дадена държава и 2) субективен – свързан с намерението на лицето да установи
центъра на своите интереси на територията на тази държава. За наличието на
втория от тези елементи се съди от определени обективни обстоятелства от личен
и професионален характер – напр. къде лицето пребивава заедно със семейството
си, къде учи и работи и т. н. Тъй като при децата не би могъл да се установи
самостоятелен център на основни интереси, при определяне обичайното им
местопребиваване се изхожда от степента им на интеграция в социалната и
семейната среда. В тази връзка се вземат предвид редица фактори като продължителността на
престоя в съответната държава, обстоятелството дали детето посещава учебно
заведение, дали семейството също пребивава в тази държава и т. н.
В процесния случай, съобразно изложените в исковата молба
твърдения, и двамата родители имат обичайно местопребиваване в Кралство
Норвегия – там те са се установили още през 2013 г. Изрично ищцата заявява, че
в Кралство Норвегия живеят и посещават училище и ненавършилите пълнолетие деца
Габриела и Елизабета. Последното се потвърждава и от приложеното към исковата
молба становище от Служба по закрила на детето, Община Хо, Кралство Норвегия, в
което е отразено, че децата се отглеждат от тяхната майка в гр. Хо. В този
смисъл не е налице основанието по чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 г. за
ангажиране правораздавателната власт на българския съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и никоя
от специалните хипотези на чл. 6 и следващите от Хагската конвенция от 1996 г.,
което да обуслови международна компетентност на българския съд по въпросите
относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, родителските права,
личните отношения и издръжката. Поради изложеното производството по образуваното
дело следва да бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 7223 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: