Решение по дело №7115/2018 на Софийски градски съд

                         

 

                        Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. София, 27.04.2020 г.

 

                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря  Вероника Д. като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 7115/2018  г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от  ГПК- за съществуване на парично вземане.

В исковата молба ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК *******претендира на основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК установяване съществуване на парично вземане в полза на  против Н. И.Х., ЕГН **********, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2014 г. към него, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15885/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в за следните суми: 38 486,33 лева – главница; 4655,08 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 10.07.2015 г.; 9081,64 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г.; 5492,77 лева – наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г., както и направените разноски в заповедното производство и разноските в настоящото производство.

Твърди, че срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от ответника.

Ето защо е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на изискуемото парично вземане срещу ответника така,както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото.

Ответникът – Н. И.Х. оспорва предявения иск по основание и размер. На първо място счита, че липсва облигационно правоотношение между страните, т.к. процесният договор за банков кредит, както и анекс № 1 към него не са подписвани от нея.

Счита, че претенцията досежно главницата е погасена по давност на основание чл. 110 ЗЗД, а също така са погасени по давност и претенциите за лихви на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

На следващо място, счита, че уговорката за договорна и наказателна лихви е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието й със закона, както и накърняване на добрите нрави. Счита, че посочената уговорка е нищожна и на основание чл. 143, т. 5 и т. 18 ЗЗП като се излагат съображения за това.

Моли съдът да отхдърли иска.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е и няма спор, че на 05.07.2017 год. по ч.гр.д. № 15885/2017 г., по описа на СРС, 138 с-ве издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на „У.Б.“ АД, ЕИК *******против „РУ“ ЕООД, ЕИК: *******и Н. И.Х., ЕГН: ********** за заплащане при условия на солидалност на дължими по Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г.  и Анекс № 1 от 03.01.2014 г. към него за просрочена главница в размер на 38 486.33 лева, договорна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 10.07.2015 г. г в размер на 4 655.08 лева; мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г. в размер на 9 081.64 лева  и наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г. в размер на 5 492.77 лева, просрочена лихва миграция в размер на 3339.37 лв. за периода от 15.04.2014 год. до 14.03.2017 год., както и законова лихва върху главницата от 15.03.2017 г. до изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство в размер на 2956.10 лв.

На 20.07.2017 год. е издаден и изпълнителен лист за описаното вземане.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подадено възражение срещу тази заповед от длъжника, сега ответник Н. И.Х., поради което СРС е указъл на банката заявител да предяви установителен иск по реда на чл.415,ал.1 ГПК.

На 29.05.2018 година заявителят по горното дело е депозирал в СГС искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

Видно от приложения Договор за кредит от 20.04.2012 год. ищецът е предоставил на „РУ“ ЕООД, ЕИК: *******кредит в размер до 40 000 лв., с цел покриване на текущи разходи и разплащане с доставчици със краен срок на погасяване 20.04.2013 год. Договорът е подписан и от Н. И.Х., ЕГН: ********** /управител на дружеството кредитополучател/ като солидарен длъжник.

На 03.01.2014 год. страните са подписали анекс и след като са приели за установено в отношенията си,че кредитът е усвоен в пълния си размер,но са погасени само 13.67 лв. от главницата и неиздължената такава е 39.986.33 лв. , а просрочената лихва е 4107 лв. Крайния срок за издължаване на кредита е фиксиран на датата 15.12.2016 год.

От заключението на назначената СГрЕ се установява ,че подпписите върху договора и анекса към него от името на Н. И.Х. са положени от това лице.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. От същото се установяват отпуснатите от банката суми /на 20.04.2012 г. еднократно е усвоена сумата в размер на 40 000 от кредитополучателя/ и извършените от последния плащания по договора за кредит. Установява се,че За погасяване на задължения по Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. са постъпили общо 9 558,64 лева. Последното плащане за главница, договорена лихва за редовна главница и лихва за просрочена главница е извършено на 17.03.2014 г., а за наказателна лихва - на 11.09.2014 г.

Към датата 18.06.2018 год. задълженията на ответника са били в размер на 62 821,26 лева както следва-главница- 38 486.33 лв., 4 655.08 лв. договорна лихва, лихва за просрочена главница-9 081.64 лв.,наказателна лихва- 5 692.77 лв., законна лихва- 4 928,44 лв.

Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявеният е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от  ГПК - за съществуване на вземането е процесуално допустим.

Категорично е установен факта на сключения между ищеца като кредитодател и ответника като солидарен дръжник Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2014 г. към него,както и факта, че кредигополучателя „РУ” ЕООД, ЕИК *******е получил  кредит в размер на 40 000 лв. със срок на погасяване съгласно анекса 15.12.2016 год.

Установено е, че от 11.09.2014 год. са преустановени всякакви плащания по кредита.

По горното страните фактически не спорят, като възраженията на ответника се свеждат на първо място до възражение за изтекла погасителна давност, както за главницата , така и за лихвите и на второ място възражение за недействителност на договора и анекса поради нарушаване на императивни норми на Закона за защита на потребителите, на Закона на потребителския кредит и отделно на чл.26 ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави.

Заявлението до СРС е подадено на 15.03.2017 год.,като към тази дата кредитът вече е бил предсрочно изискуем в целия си размер,тъй като е бил настъпил крайния срок за издължанване-15.12.2016 год.

Към датата на подаване на заявлението очевидно не са били изминали пет години от падежа на главницата, а също и три години за претендираните лихвени плащания съобразно началния им срок 15.04.2014 г. С подаване на заявлението на основание чл.116,буква „В“ ЗЗД давността е била прекъсната. Ето защо съдът намира,че възражението на ответника за погасяване по давност на правото да се търсят по съдебен ред главницата и лихвите по договора за кредит е неоснователно.

Неоснователни са и оплакванията на ответника за нарушаване на правата му като потребител по  Закона за защита на потребителите и Закона на потребителския кредит, тъй като последния няма специфичното качество на «потребител» по смисъла на § 13, т. 1  ДР на ЗЗП.

Това е така, тъй като Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. с кредитополучател търговско дружество е абсолютна търговска сделка и обстоятелството, че ответника като съдлъжник, няма качеството на търговец, според съда, не променя вида нито на кредита, нито неговото предназначение.

Доколкото по делото е установено,че ответникът е бил управител и на търговското дружество получило процесния кредит е налице функционална обвързаност с него и не може да се ползва от защитата по реда на Закона за защита на потребителите,  защото не е потребител.

Съдът намира,че и възражението за нищожност на договора и анекса поради накърняване на добрите нрави също е неоснователно,тъй като не са посочени ,а и установени факти в тази насока.

Ето защо всички възражения на ответника посочени по-горе съдът приема за неоснователни.

С оглед на гореизложеното и съобразно заключението на вещото лице по приетата ССЕ съдът приема за установено, че към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК ответникът като солидарен длъжник по Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. и  Анекс № 1 от 03.01.2014 г. към него е имал задължение към ищеца  в размер на 57 715,82 лв., от които 38 486.33 лева - главница , 4 655.08 лева - 15.04.2014 г. до 10.07.2015 г.,  9 081.64 лева - мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г. и  5492.77 лева - наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г.

С оглед на гореизложеното искът за установяване дължимостта на посочените по-горе суми е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло в полза на ищеца „У.Б.“ АД.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в заповедното производство в общ размер от 2956.10 лв. и направените такива в настоящето производство в общ размер от 2754.32 лв.

Водим от изложенитесъображения, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н. И.Х., ЕГН **********, чрез адв. П.Х., със съдебен адрес:*** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. А.Б. – Д., със съдебен адрес:***  по Договор за банков револвиращ кредит № 31/20.04.2012 г. и Анекс № 1 от 03.01.2014 г. към него сумата от 38 486.33 лева – главница; сумата от 4655.08 лева – договорна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 10.07.2015 г., сумата от 9081.64 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г., сумата от 5492,77 лева – наказателна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.03.2017 г., както и  разноските в заповедното производство в размер на 2956.10 лв. , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.07.2017 год. по ч.гр.д. № 15885/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. И.Х., ЕГН **********, чрез адв. П.Х. да заплати на У.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от 2754.32  лв. представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на пред  САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: