Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…….. 05.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 449 по описа на ВОС
за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 9756/07.02.2019г. на Административен съд гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. *****срещу Решение №
54/07.01.2019г. по гр.д. № 9196/2018г. на ВРС,42 св., с което съдът е ОСЪДИЛ въззивника да заплати на К.С.Р., ЕГН ***********, с адрес ***
СУМАТА от 10 000,00 лева ( десет хиляди лева ) ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 08.06.2018 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, за периода от
16.10.2015 год. до 13.09.2016 г., изразяващи се във: влошаване на здравословното
състояние; неприятни емоционални изживявания, причинени на ищеца психологични, неврологични заболявания, както и психоемоционални негативни
преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност в резултат на разглеждане на производството
по адм.дело № 3122/2015г. по описа на Административен съд Варна /образувано
по молба на К.С.Р. от 16.10.2015г. с постановено на 13.09.2016г. прекратително Определение / до окончателното му приключване в неразумен срок , на основание чл. 2 б ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено
в противоречие на съдопроизводствените
правила и приложимите материално
правни разпоредби, както и като явно необосновано и немотивирано, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
съображения, че по делото ищеца не е доказал претърпените в резултат на
бавно правосъдие осъществено от АдС-Варна и
в частност по адм.дело № 3122 /2015 г. по описа на съда вреди, а ако изобщо има такива то те биха могли да бъдат
резултат от факта,че производството по цитираното дело е прекратено, като
заведено по недопустим иск. Твърди се,
че не е налице забавяне при разглеждане на производството, същото е приключило
на две инстанции, в разумен срок и ако има забавяне, то същото е резултат на
поведението на ищеца. Отправени са аргументи за липсата на всякаква
обоснованост и мотивираност на съдебния
акт досежно извода за причинна връзка между продължителността на воденото
конкретно адм. дело и вредоносния резултат твърдян от ищеца, както и относно приложението на чл. 51
от ГПК при определяне размера на справедливата обезвреда.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, с писмена
молба,моли жалбата да бъде отхвърлена и
първоинстанционното решение потвърдено.Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния
съд е образувано по предявен от К.С.Р., ЕГН *********** против Административен съд - Варна, иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000,00
лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди, за периода от
16.10.2015 г. до 13.09.2016 г., изразяващи се във: влошаване на
здравословното състояние; неприятни емоционални изживявания, причинени му
психологични, неврологични заболявания в следствие на които, в у него се задълбочило състоянието на съществуващи
преди това ендокринологични заболявания, както и психоемоционални негативни
преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност в резултат на
разглеждане и неприключване в разумен
срок на производството по адм.дело № 3122/2015г. по описа на Административен съд Варна - образувано по молба на К.С.Р. от 16.10.2015 г., с постановено на 13.09.2016г. прекратително Определение.
В исковата си молба ищецът твърди, че на
16.10.2015г. е депозирал в АдмС-Варна искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.
чл.71, ал. 1, т.1 ,т.2 и т.З от ЗЗДискр., вр. чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. и чл.128,
ал.1, т.5 от АПК срещу ГД „ИН"-София, чрез ДП "Фонд Затворно
дело" при МП, с искането да му заплатят сумата от 50 500,00 лв. на
основание чл. 51, ал.1 от ЗЗД – претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени му негативни преживявания следствие
противоправното поведение на ответника по повод неравностойното му третиране:
„предоставяне на по-високи цени на стоки, продавани в затворническата лавка в
затвора Варна спрямо тази предлагани в затвора – София“, както и да бъде осъден
ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от
по-нататъшни действия. По тази молба във ВнАдмС било образувано адм. д. №
3122/2015 г. по описа на съда със съдия-докладчик М. И. - Д.. С
разпореждане на съда от 22.10.2015г. исковата му молба била оставена „без
движение“ за предоставяне на препис от
нея за ответника и подписване на исковата молба. След
изпълнение на указанията,на 27.11.2015г. с Определение председателят на
състава конституирал страните и насрочил процеса за открито съдебно заседание
на 18.01.2016г. като била предоставена възможност на ответника с указание за
изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК следствие, на което постъпил отговор
на исковата молба от страна на ответниците на 14.12.2015г. В първото съдебно
заседание, проведено на 18.01.2016г., съдът оставил исковата молба „без
движение“, като дал възможност на К.Р. да конкретизира претенциите си в 14
дневен срок. Последвало ново изпълнение на указанията и нови произнасяния
на съда , като на 13.09.2016г. с Определение, съдът оставил без
разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото като е приел,
че не били отстранени констатираните й нередовности. Ищеца твърди, че всяко действие на съда по движение на делото същия
приел като „неуважение и преднамерено отношение“ спрямо него, довело го до:
потиснатост, унижение и потъпкване на човешкото му достойнство в качеството му
на отговорен гражданин: „следвайки
законовите разпоредби в държавата, а именно: търсейки разрешаване на
взаимоотношения по цивилизован и правов начин пред компетентен орган“.
Забавянето на производството по вина на съда, го принудило „да изтърпи множество
разочарования“ от неефективността на действията на ответната страна
/Административен съд Варна/, да загуби и
голяма част от доверието,което имал в съдебната институция. Поведението на
съда, говорело за несвоевременна ангажираност към спазване на правото му за
разглеждане на делото в разумен срок, което довело до по-голяма продължителност
от приетата за обичайна и разумна съгласно практиката на ЕСПЧ, което отново
довело до множество негативни преживявания. Ищецът твърди, че станал обект на
коментари и обидно отношение от страна на останалите лишени от свобода, дори и
от служители на затворническата администрация по повод на доверието си в
институциите. Това отношение дълбоко го разстройвало и притеснявало, т.к. това
е доста болезнена за него тема . Принудило го да се затвори в себе си. Твърди ,
че през цялото време на производството е оказвал нужното уважение и съдействие
към правозащитния орган и не е осуетявал събирането на доказателства в срок.
Твърди, че подал Искане за обезщетение
за нанесените му неимуществени вреди поради разглеждане на делото в неразумен
срок по административен ред пред ВСС,но същото това искане било оставено без
уважение. Според ищеца били налице изискуемите се кумулативни предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата по настоящото производство, а именно:
нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, преценено в
светлината на критериите, установени в практиката на Европейския съд по правата
на човека (ЕСПЧ) и нормативно предписани в ал.2 на чл.2б от ЗОДОВ. Като справедлива обезвреда на
моралните вреди, изразяващи се в
претърпени негативни емоции, стрес, унижение, потъпкване на човешкото
достойнство потиснатост, нервно напрежение, следствие разглеждане на делото и
прекратяването му в срок, който надхвърля разумния, ищеца е претендирал
обезщетение в размер на 10 000 лева , в едно със законна лихва смитано от
дата на подаване на исковата молба в съда , до окончателното изплащане на
задължението.
В
срока по чл. 131 от ГПК , ответникът Адм. Съд -Варна е депозирал отговор на
исковата молба, в който предявения иск се оспорва като неоснователен и
недоказан. Излагат се твърдения, че исковата молба е постъпила в съда на
21.10.2015г., а не на 16.10.2015г.След разпределянето й на съдия докладчик и констатиране на нередовности, веднага е
оставена без движение за изправянето им. Твърди, че производството по делото не
е бавено, като съдията докладчик не е допуснал забавяне при произнасянето си. Ищеца с поведението си – депозиране на нередовна
искова молба, насочването и против ненадлежен ответник и т.н. е бил причина за
даване на допълнителни указания. Нещо повече, в крайна сметка производството по
делото е прекратено с определение от 13.09.2016г. и то именно поради неизпълнение от страна на
ищеца на дадените му указания. Излага се, че производството по адм.дело № 3122/2015г.
по описа на съда е приключило на две инстанции
за една година
и шест месеца , а пред съда ответник - за 11 месеца. Оспорва се ищеца да е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като и причинно
следствената им връзка с воденето съдебно производство. Излагат се аргументи,
че за периода 16.10.2015г. до 13.09.2016г. Р. е ищец /жалбоподател по 12 производства за обезщетения по ЗОДОВ ,
както и над осемдесет други административни такива за периода 16.10.2015г. до
31.10.2018г.,което е в противоречие с твърденията му, че в резултат на воденето
процесно съдебно производство вярата му в правосъдната система е разколебана. Излагат се аргументи, че
претендираното обезщетение е прекомерно. Отправено е искане за отхвърляне на
иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От събраните
по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложените по
делото материали по АД № 3122/2015г. по описа на АдС-Варна и АД №
2699/2017г. по описа на Върховния административен съд, безспорно се установява и изяснява следната фактическа
обстановка:
На 16.10.2015г. по пощата К.Р. е подал искова
молба до Адм. съд -Варна, постъпила в съда на 20.10.2015г. ,с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.
чл.71, ал. 1, т.1 ,т.2 и т.З и чл.74,
ал.2 от ЗЗДискр. и чл.128, ал.1, т.5 от АПК, по която е образувано адм.д. № 3122/2015г.
по описа на съда , разпределено на съдия докладчик на 21.10.2015г.
С Разпореждане от 22.10.2015г. съдът е
оставил молбата без движение, като е дал на ищеца едноседмичен срок от
получаване на съобщението да я подпише и представи препис от същата за
ответната страна. Съобщението е получено от ищеца на 02.11.2015г., като на
същата дата е подписал и исковата си
молба.С Определение № 3957/27.11.2015г. съда се е произнесъл по молба на ищеца и
го е освободил от заплащане на държавна
такса.
С Определение № 3958/27.11.2015г. производството
е насрочено в открито съдебно заседание на 18.01.2016г., като в същото на
ответника е дадена възможност за депозиране на писмен отговор в едномесечен
срок. Такъв е постъпил в съда на
14.12.2015г.
В първото по делото открито съдебно
заседание, съдът, с оглед направени възражения от ответника и по молба на
процесуалния представител на ищеца е дал
на същия възможност в 14 дневен срок да
конкретизира исковите си претенции.Тава е сторено с молби от 03.02.2016г.
С Определение № 1509/06.06.2016г. ,съда е
конституирал като ответник по делото ДП „Фонд затворническо дело“към МП, като е
дал на новоконституирания ответник едномесечен срок за становище по исковата
молба. Постъпилия на 12.07.2016г. отговор, с Разпореждане от 14.07.2016г. е
изпратен на ищеца за становище в 14 дн. срок.Съобщението с разпореждането на
съда е връчено на процесуалния представител на ищеца на 05.08.2016г. , а
становището на същия е постъпило в съда на 18.08.2016г.
С Определение № 2306/13.09.2016г. съда е
оставил без разглеждане исковата молба и
е прекратил производството по делото на основание чл. 128 ал.1 т.5 от АПК/неотстраняване на нередовностите на исковата молба/.
На 26.09.2016г. от ищеца, чрез процесуален
представител срещу определението за прекратяване е депозирана частна жалба. Преписи от същата са разпоредени
на ответните страни и връчени на същите , най –късно на ГД „Изпълнение на
наказанията“ – на 25.01.2017г.писмен отговор от същия ответник е постъпил на
31.01.2017г.
На 07.03.2017г. делото е получено във
Върховния административен съд.
По образуваното адм.дело № 2699/2017г. по
описа на ВАС, състав на съда с Определение № 5327/27.04.2017г. е оставил в сила Определение №
2306/13.09.2016г., с което адм. дело №3122/2015г. по описа на ВАдС е
прекратено.
По делото
са приети справки за свършени в периода 16.10.2015г. до 19.01.2017г.
производства, за несвършени към дата 20.10.2015г. производства от съдия М.
Д., както и справка за постановените от съдията разпореждания и определения
за периода 16.10.2015г. до 19.01.2017г.
Приети по дело са и справки за образувани
дела във ВАдС с ищец К.Р. по ЗОДОВ и др.
за периода 21.10.2015г. до 13.09.2016г.
и за периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
За установяване на твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, както и причинната им връзка с повдигнатото
обвинение и воденото съдебно производство ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите С. А. М. и Д. К.
М. и двамата без родство със страните.
Приети по делото са и представените от ищеца:
писмо на МП изх.№ 94-К-208/06.12.2017г.
до К.Р., относно процедурата по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, както и Констативен
протокол изх.№ РС-17-362/03.11.2017г. на ИВСС.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС/Конвенцията/.Касае се за вътрешен
национален правен механизъм,предвиждащ самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира
обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията. В чл. 6, § 1 от същата се урежда правото на справедлив
съдебен процес и предвижда, че всяко
лице има право за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Целта е да се
гарантира обществено доверие в правораздаването и да бъдат защитени всички
страни в съдебното производство от прекомерни процесуални забавяния: по
отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение за извършено
престъпление – да не се намират в състояние на несигурност по отношение на съдбата си, а по отношение на
пострадалите лица – да постигнат възможно най-бързо справедливост и възмездие
за претърпените страдания.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу
надлежна страна.
Спазено е и изискването на чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ.Проведена е административна
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която
няма постигнато споразумение.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да ангажира
доказателства водещи до положителен извод относно следните обстоятелства: 1. за
обстоятелството, че притежава качеството на страна по висящ/приключил съдебен
процес; 2. за продължителността на проведеното съдебно производство и за
обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС; 3. за претърпените
неимуществени вреди; 4. за наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията и претърпените вреди;
5. за размера на дължимото обезщетение.
По делото няма спор, че ищецът притежава
качеството на страна по иницииран от него съдебен спор, а именно адм.дело №
3122/2015г. по описа на Админстративен съд - Варна.
По втория критерий- продължителност на съдебното производство и разглеждане и решаване
на делото в разумен срок са приложими стандартите, установени от практиката на
ЕСПЧ, доколкото в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ критериите са посочени примерно.
Съгласно установената практика /Решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д.
№ 5813/2014 г.
на ВКС на III г. о./ механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът
прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и
поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно
естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и
свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с
други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства. При преценка на поведението на жалбоподателя се отчита,че от
него не може да се изисква да сътрудничи
активно за ускоряване на производство, което може да доведе до неговото
осъждане, а за преценката на поведението на компетентните органи - голямо
значение имат усилията им за ускоряване на производството. Принципът е, че
компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички
участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне.В Решение № 30 от 07.05.2019г. по гр.дело №
2125/2018г. по описа на ВКС. III г. о. е прието,че държавата отговаря за
забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до
влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на
инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия,
е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата
фактическа и правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните
забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря
за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна.
Отговорността на държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на
съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или
са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок.
В разглеждания случай, производството по
адм.дело № 3122/2015г. е образувано на 21.10.2015г. пред АдС-Варна, като с
Определение № 2306/13.09.2016г. на съдията докладчик същото е прекратено/ 11 м.
без осем дни/. Същото е влязло в сила на 27.07.2017г., след като по депозирана от ищеца жалба е образувано адм.дело № 2699/2017г. по описа
на ВАС, по което състав на съда с Определение № 5327/27.04.2017г. е потвърдил съдебният акт на АдС-Варна. Или
общата продължителност на производството е 1 година и шест месеца за двете съдебни инстанции.Това е периода, за който следва да
се направи преценка дали е разумен, дали през него ищеца е претърпял твърдените
неимуществени вреди и ако „да „ относно интензитета им.
По критериите: сложност на делото, поведение
на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Предвид
предмета на адм.дело № 3122/2015г. по описа на ВАдС - чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.71, ал. 1, т.1 ,т.2 и т.З от ЗЗДискр., вр. чл.74, ал.2 от
ЗЗДискр. и чл.128, ал.1, т.5 от АПК, същото не би могло да се приеме за особено
сложно от фактическа и правна страна, доколкото по подобен вид производства има
създадена практика относно допустимостта и основателността на предявените
искове.Не се касае за събиране на огромен брой писмени доказателства, както и
разпит на множество свидетели.
На
второ място, следва да бъде съобразено поведението на жалбоподателя, което в
случая е такова, което е допринесло за продължителността на производството.
Същия е депозирал лично, без процесуален представител, неподписана от него
искова молба, без преписи за ответните страни. В последствие е упълномощил
адвокат за негов процесуален представител. Въпреки,че в срок е депозирал молби
по дело,след оставяне на същото без движение за изправяне нередовностите на
исковата молба, пропуските не са били
отстранявани, като и това е причината същото да бъде прекратено. Освен липсата
на конкретизация относно фактите, от които ищецът черпи правата си, същия не е
обосновал и пасивната процесуална легитимация на ответниците. Нещо повече, в
молба вх.№ 1789/03.02.2016г. К.Р. е насочил иска си против трима ответници: ГД
„Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, ДП“Фонд затворно
дело“. С молба вх. № 1846/03.02.2016г./от същата дата/ пълномощника на ищеца
–адв. М.К. –ВАК в изпълнение указанията
на съда е посочила като ответници по дело в условията на солидарност - ГД „Изпълнение на наказанията“, ДП“Фонд
затворно дело“. Безспорно от ищеца не може да се очаква точно и стриктно познаване на процесуалните и
материални правни норми, но в конкретния случай с оглед броя на
депозираните, водените и приключили съдебни производства, по които К.С. е
ищец съгласно приложени по дело справки, а и от служебно известните такива по
описа на ВОС, както и факта , че същия е
бил представляван от адвокат, настоящия съдебен състав приема,че поведението на
ищеца е допринесло за продължаване на производството с около четири, пет
месеца.
На
трето място, следва да бъде преценено, доколко процесуалното поведение на
съответния съден орган – АдС - Варна е допринесло за забавянето на
производството по разглежданото административно дело. Доколкото ищецът твърди
бездействие от страна на правораздавателния орган, т.е. отрицателни факти , в
тежест на ответника е да докаже
конкретни факти, оборващи твърденията за бездействието му в определени периоди
от време.
Възраженията
на въззивникът относно неправилността на изводите на районния съд в тази насока
са основателни. Компетентният съд,чиято е отговорността е положил усилия за приключване на производството в
разумен срок. От приложеното в цялост административно дело се установява, че съставът
на административен съд Варна, веднага след образуването на съдебното
производство е констатирал нередовностите и е дал указания за изпълнението им.Произнесъл
се е по искане на ищеца за освобождаването му от заплащане на държавна такса,
насрочил е производството в открито съдебно заседание, в последствие е оставил
същото без движение , като е дал указания на ищеца. Както вече бе посочено, отговорността
на държавата се носи дори и лицата от състава на съдебните органи да са
спазвали стриктно разписаните правила, но въпреки това е налице забавяне над
разумния срок. Независимо от безвиновната отговорност, следва да се посочи,че решаващия състав по
адм.дело не е давал указания, които да
не са се следвали от изрични разпоредби на АПК и ГПК, а за основателността на
действията на съда по оставяне на производството „без движение“/което не
подлежи на преценка в настоящото производство/, доказателство е Определение № 5327/27.04.2017г. на Върховния административен съд по дело №
2699/2017г. Натовареността на даден съдебен орган, също не следва да е бъде
основание за неразглеждане и за нерешаване на делата в разумен срок. По делото
са налични справки за произнасяния на съда само по жалби и искови молби на К.С.
, както и за приключилите и неприключили съдебни производства на съдията
докладчик по адм.дело № 3122/2015г. по описа на ВАдС за периода на висящността
му. Преценката дали делото е разгледано в разумен срок е обективна, конкретна и
при нея следва да се държи сметка как продължителността на производството се е
отразила върху ищеца претендиращ вреди от нея.В настоящия случай по делото
липсват убедителни доказателства, продължителността на процеса да се е отразила
негативно върху него, като му е причинила твърдените в исковата претенция
неимуществени вреди.Безспорно обаче същия е бил разочарован от изхода на делото
и това неминуемо му е му донесло негативни преживявания. Когато се преценява налице
ли е забава на правоприлагащия орган следва да се вземат предвид обективни
факти, като периода на съдебна ваканция
15.07.-01.09., когато се разглеждат производства, нормативно определени
в ЗСВ, сред които настоящото не е, както и нормативно разписаните срокове за
становища от ответните страни/които в настоящия случай ищеца не е заявил
еднозначно с иска си, а е уточнявал в последствие/. Следва да се има предвид,
че съдебната практика приема,че отделни забавяния на правоприлагащи органи, не
са достатъчни, за да бъде установено нарушение на правото на разглеждане на
делото в разумен срок.Последното зависи също от общата продължителност на производството и от залога по делото,
в случая цените на предлаганите продукти в лафката на ОЗ-Варна.Само по себе си
неспазването на процесуални срокове не води непременно до извода, че е нарушено
правото по чл.6 от Конвенцията, а може
да е само повод съответните органи да оптимизират дейността си по насрочване,
разглеждане на преписките и делата, както и да подобрят организацията си на
работа / Г.К. срещу България № 12739/05, 08.05.2011г. ;В. срещу А., № 11796/85, 30.10.1990 г.
и др./
С
оглед изложеното, настоящия съдебен
състав счита,че в случая не се установяват нарушения на срокове и неоправдани
забавяния, за които отговорността е на
съда, в качеството му на процесуален субституент на Държавата по предявения иск,
който с поведението на съответните
магистрати неоснователно да е допринесъл за увеличаване на продължителността на
съдебното производство, водещо до неприключването му в разумен срок. Липсата на положителен извод относно нарушаване
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС , води до неоснователност на ищцовата претенция.
За
пълнота, настоящия съдебен състав счита, че са основателни
и възраженията на въззивникът относно наличието на претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и
за наличието на причинно-следствена
връзка между допуснатото нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията и претърпените вреди. В
хода на производството ищеца при условията на пълно и главно доказване не
установил вида, характера и интензитета на неимуществените вреди обезвреда, за
които претендира. От показанията на допуснатите му свидетели не може да се
направи категоричен извод за наличието на
влошаване на
здравословното състояние; неприятни емоционални изживявания, причинени на К.Р.
психологични, неврологични заболявания, както и психоемоционални негативни
преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност от конкретно воденото
адм. производство. По делото липсват писмени доказателства – мед. документация
или други в подкрепа показанията на свидетелите. Следва да се има предвид и ,
че ищецът пребивава в място за лишаване от свобода, изтърпявайки присъда „доживотен затвор“ за тежко
умишлено престъпление;
по време на воденото адм. производство е бил страна по множество други съдебни
производства не само в Адм.съд , но и във ВОС, поради което неприятните емоционални
изживявания при липса на убедителни доказателства за противното, могат да бъдат
причинени от статута му на „лишен от свобода“ , както и от всяко друго съдебно
производство. По делото няма представени убедителни доказателства и за подигравателно и обидно отношение от другите лишени от
свобода и от служителите на затворническата администрация именно поради процесното адм.производство, а
и по принцип.
С оглед формирания
извод за неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част , а въззивната жалба уважена.
Предвид отхвърлянето на исковата претенция,
на въззивника се следват разноски за производството пред ВРС и за въззивното такова.Искане за присъждането им не
е направено.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 54/07.01.2019г. по гр.д. №
9196/2018г. на ВРС,42 св.,в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ Административен
съд гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. *****А ДА
ЗАПЛАТИ на
К.С.Р., ЕГН ***********, с адрес *** – СУМАТА от 10 000,00/десет
хиляди/ лева, ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2018
г. до окончателното изплащане, представляваща репарация на нанесени на
ищеца неимуществени вреди, за периода от
16.10.2015 год. до 13.09.2016 г., изразяващи се във твърдяното: влошаване
на здравословното състояние; неприятни емоционални изживявания, причинени на му
психологични, неврологични заболявания, както
и психоемоционални негативни преживявания, стрес, напрежение, безсъние,
раздразнителност в резултат на разглеждане на производството по адм.дело № 3122
/2015 г. по описа на Административен съд Варна /образувано по молба на К.С.Р.
от 16.10.2015 г., с постановено на 13.09.2016г. прекратително Определение/- до
окончателното му приключване в неразумен
срок , на основание чл. 2 б ЗОДОВ,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ; СУМАТА от 150,00 /сто и петдесет/ лева представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски пред ВРС, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявения от К.С.Р., ЕГН *********** против Административен
съд - Варна , иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000,00/десет
хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за
нанесени на ищеца неимуществени
вреди, за периода от 16.10.2015 г. до 13.09.2016 г., изразяващи се във:
влошаване на здравословното състояние; неприятни емоционални изживявания,
причинени му психологични, неврологични заболявания, както и психоемоционални
негативни преживявания, стрес, напрежение, безсъние, раздразнителност в
резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на производството по адм.дело № 3122 /2015 г. по
описа на Административен съд Варна в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: