Р Е Ш Е Н И E
№ 119
29.03.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На дванадесети март две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
329 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Д.Т.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против
ЗАД „Армеец“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно
с всеки един от изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин
Стойчев Велев, Вася Петрова Кокинова – Моллова,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от
настъпило на 08.01.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил – К.Д.М., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от момента на увреждането – 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 814.14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени медицински прегледи, консумативи и медикаменти, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
От фактическа
и правна страна ищецът твърди, че е претърпял травматични увреждания от ПТП при
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно счупване
на лицево черепна кост; поставен метален имплант, увреждане на троичния нерв;
охлузвания на лява длан и ляво коляно. Ищецът заявява, че за претърпените от него болка и
страдание следва да бъде обезщетен от застрахователя на автомобила на виновния
причинител на ПТП, което е осъществено в рамките на покрит риск по застраховка
ГО, полица № BG/11/117001552906, със срок на покритието 29.06.2017 г. –
28.06.2017 г.
Твърди се, че в болничното заведение, в което
е бил откаран по спешност, му е извършена операция под пълна анестезия, свързана с
поставянето на метален имплант (метална остеосинтеза) в лява лицево черепна
кост. След изписването от болницата на 19.01.2018 г. ищецът продължил да не се
чувства добре, получавал световъртежи, остри силни болки в главата,
прилошаване, невъзможност да се изправи, гадене, високо кръвно налягане. След
посещение при лекар му била назначена медикаментозна терапия, подробно описана
в епикриза от 21.05.2018 г. на д-р Велизар Медаров. През първите 40-50 дни за
него са се грижили роднините му като за малко дете, денонощно. Поставянето на
имплант довело до невъзможност за хранене, миене и дори говорене, както и до
загрозяващ ефект. Седмици наред не можел да спи, като от безсънието и
постоянната болка станал тревожен, нервен, лесно се притеснявал и изпадал в
паника. Денонощно лежал само по гръб и го боляло цялото тяло. След този период
и към момента търпял значителни болки, главата все още го боляла и кръвното
било високо, чувствал обща слабост и отпадналост. Все още бил трудно подвижен - с две патерици, което го лишавало от
ежедневните му разходки и от възможността да упражнява хобито си.
Ищецът сочи, че
размера на претендираното обезщетение е съобразен със социално-икономическите
условия в страната, лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ,
социалното му положение, продължителността на понесените морални страдания от последвалите
ограничения. Отчетен е и факта, че доходите му са намалели като последица от
травматичните увреждания, не можел да се обслужва сам, домакинството било
поставено в крайно затруднено положение.
Твърди се, че
ищецът депозирал претенция до ответника на 07.02.2018 год. и с писмо от
07.05.2018 год. получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска.
На първо място се
сочи, че при разглеждане на образуваната ликвидационна преписка по щета №
10018100100579Н ответникът счел, че от представените документи, включително и
тези представени в настоящото производство, не може да се направи категоричен
извод относно основанието и размера на претенцията, поради което претенцията е
счетена за неоснователна и недоказана. Оспорва всички изложени в исковата молба
твърдения във връзка с механизма на настъпване на увреждането и отговорността
на застрахования водач. Заявява, че ПТП не е настъпило по начина, описан в
исковата молба, и водачът К.М. не бил отговорен за настъпване на същото.
Изтъква се в отговора, че не би могло да възникне задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение, ако не е възникнало задължение за обезщетяване на
вредите в тежест на застрахования поради това, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
водач. Твърди се, че ищецът бил отговорен и допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като предприел внезапно пресичане на пътното платно
на необозначено за целта място, без да съобрази поведението си с разпоредбите
на чл. 113, т. 1 и чл. 114 от ЗДвП. Предприемането на подобно пресичане,
въпреки затрудненията в движенията и значителната загуба на слух, сочили на
грубо незачитане на правилата за движение и неполагане на минималната дължима
грижа за собствената му безопасност и здраве. Оспорва се и
причинно-следствената връзка между процесното ПТП, претърпяната травма и
извършените медицински разноски, чието репариране се претендира.
По размера на иска
ответникът изразява становище, че е изключително завишен и не отговаря на действително претъпените от
ищеца вреди. В тази връзка сочи, че голяма част от твърдените телесни
увреждания не били резултат от процесното ПТП, а представлявали общи
заболявания, налични при ищеца и преди това. Оспорва твърдението на ищеца, че в
резултат на ПТП същият бил принуден да се придвижва с помощни средства, тъй
като в хода на досъдебното производство се установило, че се придвижвал с два
броя патерици към момента на настъпване на произшествието. Поради това счита,
че е налице злоупотреба с права с цел присъждане на обезщетение за вреди,
представляващи общи заболявания и/или възрастови дегенеративни изменения. В
тази връзка сочи за несъстоятелни ищцовите твърдения, че в резултат на ПТП не
можел да се занимава с хобито си и се превърнал в тежест за своите близки.
Изтъква се, че в случая се касае за лице на над осемдесет години, при което
артериалната хипертония представлява възрастово обусловено общо заболяване, без
каквато и да било връзка с
произшествието. Според ответника претендираните разходи не били необходими,
нито в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалото лечение от
травмата. Ответната по делото страна счита, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД като бъде отчетена високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултат.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 35 000 лв. и
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 814,14 лв.
Няма спор
между страните, че на 08.01.2018 г.***, е настъпило ПТП с участието на ищеца и трето
за спора лице – К.Д.М.. Не се спори за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било
причинено произшествието.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, претърпените
вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените
увреждания на ищеца.
От служебна
справка на съда, извършена в сайта на Районен съд Бургас се установява, че с
решение № 63/15.01.19 год. по НАХД №5730/18 на БРС, в сила от 31.01.19 год. К.М.
е признат за виновен в това, че на 08.01.2018г. при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил „Рено“, модел „Мастер“, нарушил правилата
за движение, визирани в чл. 40 ал.2 ЗДвП, като предприел маневра „движение
назад“, пред вход 2 на бл.29 в ж.к. „С.“ без да наблюдава пътя зад автомобила и
без да е обезпечил безопасността на маневрата с лице извън автомобила, което да
сигнализира останалите участници в движението, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на пешеходеца Д.Т., изразяваща се в счупване на лява
зигоматична кост и последвала оперативна намеса с метална остеосинтеза, което
се квалифицира като трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, във вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК,
във вр. чл. 40 ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане административно наказание.
Поради постановения
акт на наказателния съд, за гражданския съд е установено по задължителен начин
(чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
От показанията
на свидетеля К.М. се установява, че на 08.01.2018 год. изпълнявал задълженията
си на куриер на пратки. С управлявания от него лекотоварен автомобил „Рено
Мастер“ навлязъл в пресечката пред бл.29 в к-с“ С.“, за да достигне до медицинския център. Наложило се да спре
заради тир, който бил запушил улицата. Едно момче му казало, че ще се забавят,
ако иска да заобиколи блока. Според свидетеля, той предстоял на място пред
блока две-три минути. Свидетелят погледнал назад, убедил се, че зад него няма
никого, и потеглил на заден ход. В момента, в който дал назад, се чул лек удар.
Свидетелят слязъл от автомобила и видял мъж, паднал на земята. Видимо нямал наранявания,
имал леко охлузване, изправил се и се придвижил сам с помощта на две патерици. Свидетелят твърди, че още в момента на
спирането включил аварийните светлини на автомобила.
Св.Х. също бил
в района по време на инцидента. На 08.01.2018 год. пред блок 29 пристигнал
голям тир, за да товарят скеле. Камионът застанал напречно на улицата и запушил
пътя, докато направят организация на движението и да го отбият по другата улица
зад блока, 3-4 коли вече били навлезли пред блок 29-ти. Свидетелят и другите
работници им казали да обърнат или да се придвижат назад, тъй като не могат да
преминат. След 10 минути настанала суматоха, свидетелят заварил пострадалия и
узнал, че е блъснат и има болки в главата. Водачът му предложил да го качи и да
го закара, но пострадалият поискал спешна помощ. Според свидетеля, пострадалият
нямал видими наранявания. Заявява, че мястото е оживено, блокът има осем входа
и живущите пресичат често, където им е удобно, спират бусове, които зареждат,
има магазин и кафенета. Свидетелят често виждал пострадалия, докато работел на
обекта, той бил възрастен, трудноподвижен, ползвал един или два бастуна.
От
съдебно-техническата експертиза се установява, че при започване на маневрата на
заден ход пострадалият се е намирал на не повече от 2 м. зад т.а.“Рено Мастер“,
не е бил видян от водача и е бил ударен странично (отдясно) и отзад, след което
е паднал на земята и е получил наранявания. Скоростта на движение на т.а. „Рено
Мастер“ е била приблизително около 5 км/ч (1,4м/сек.). От приложение №2 към
експертизата се установява, че ширината на пътното платно пред бл.29 вх.2 е
15,20 м. При два реда паркирани автомобили напречно на тротоара, пътното платно
е с ширина 7,80 м. При дължина на автомобила от 6198 мм, показана на приложение
№1, не е било възможно водачът да предприеме маневра за обръщане и единствената
маневра е била движение на заден ход. От заключението става ясно, че при
навлизане на пешеходеца на пътното платно автомобилът е бил неподвижен,
кабината е била по-напред от мястото на навлизане на пътното платно и
пострадалият е останал в сляпата зона на водача, показана на прил.2. След
навлизането на пострадалия на пътното платно, водачът е предприел маневра на
заден ход, като отстоянието между автомобила в спряло състояние и пострадалия е
било не-повече от 2 м., изминато от автомобила за 1,44 сек. От техническа гледна точка това време е било
недостатъчно за безопасно преминаване, както на трудноподвижен пешеходец, така
и на пешеходец с нормален ход. Видно е от отговора на в.10, че разстоянието от
2,07 м. (ширината на превозното средство от 2070мм), се изминава от
трудноподвижен човек с помощни средства за 3,76 сек., а от пешеходец с нормален
ход за 1,44 сек. От отговора на в.6 става ясно, че съприкосновението между пострадалия и автомобила
е станало в задната част, около средата, т.е. на около метър от всяка от
страните му, най-вероятно със задната броня, която се явява най-изпъкналата
задна част. За да бъде предотвратено произшествието е било необходимо водачът
да се убеди, че пътят зад него е свободен и че няма да създаде опасност, а след
като не е бил в състояние непрекъснато да наблюдава пътя зад преводното
средство, е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
От
свидетелските показания и от заключението на съдебно-техническата експертиза
може да бъде направен извод, че произшествието е настъпило единствено поради нарушението
на правилата за движение, допуснато от водача К.М., който обективно не е бил в
състояние да види пътя зад себе си поради конструктивните особености на
т.а.“Рено Мастер“ (липса на огледало за обратно виждане и прозорец в задната
част на фургона), но не е предприел необходимите действия, за да се убеди, че
пътят отзад е свободен, и след като не е могъл да възприема пътя зад себе си,
не е натоварил трето лице, за да му сигнализира за опасности (чл.40 от ЗДвП). Настъпването
на противоправния резултат не се намира в обвързаност с поведението на ищеца. Установява
се от експертизата и свидетелските показания, че произшествието е настъпило
пред жилищен блок и в оживен район с постоянно движение на хора. В момента, в
който пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на локалната улица,
товарният автомобил е бил преминал и се е намирал в спряло положение. С оглед
на това ищецът не би могъл и не е бил длъжен да го възприеме като опасност за
себе си. В момента на започване на
маневрата на заден ход, ищецът се е намирал точно зад автомобила и обективно не
е бил в състояние да се изнесе, така че да избегне сблъсъка – времето е било
недостатъчно дори за нормално придвижващ се човек. Не са осъществени
нарушенията на чл.113 т.1 и чл.114 от ЗДвП, сочени от ответника, тъй като
произшествието е настъпило в локална улица на жилищен комплекс, където няма
пешеходна пътека, пострадалият не е навлязъл внезапно, нито е бил длъжен да се
съобрази със спрелия автомобил. С оглед на изложеното до тук съдът счита за
недоказано твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
От
доказателствата се установява, че ищецът е бил хоспитализиран в НХО на УМБАЛ
Бургас за времето от 08.01.2018 – 19.01.2018 год. Получил е закрито счупване на
кости на черепа (според заключението на в.л.д-р П. – лява зигоматична (ябълчна)
кост), увреждане на троичния нерв, охлузване на лява длан и ляво коляно. След
инцидента получил постравматична церебрастения. Бил е опериран на 17.01.2018
год. под пълна анестезия с цел елевация на долния орбитален ръб и декомпресия
на нерва, поставена е била метална плака с два самонарезни винта. Според
уточненията на вещото лице в съдебно заседание, операцията е била задължителна,
за да се освободи нерва, който може да бъде унищожен от притискането.
Установява се от експертизата, че възстановителния период е продължил 25-30 дни
след изписването на отделението. В хода на оздравителния период ищецът е търпял
болки и страдания, а освен това е търпял и ограничение на дъвченето и
говореното, с цел да се консолидира фрактурата. През това време ищецът се е
хранил с течна храна и през сламка. Според заключението, при този вид травма
ищецът не се е нуждаел от чужда помощ. Към момента на прегледа от вещото лице
не са останали белези по лицето на ищеца, но при натиск на увреденото място той
изпитва болка. Вещото лице сочи, че от документацията не се установява травма
на опорно-двигателния апарат. Пострадалият има проблеми с колената (гонартроза)
още от преди инцидента. Страда от артериална хипертония, която клинично
отговаря да е отпреди инцидента.
Свидетелите
сочат, че след изписването си ищецът бил на легло 2-3 месеца, наложило се
близките му да го обслужват изцяло за хранене и лична хигиена. След изписването
си бил с подуто лице, не можел да се храни. Оплаквал се от главоболие,
световъртеж, липса на ориентация. Според св.Константинов ищецът продължава да
се оплаква от главоболие, чува шумове, често му прилошава и предпочита да лежи,
станал е раздразнителен и сприхав. Често приемал болкоуспокояващи лекарства.
Претърпените
от ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес,
ограничения в личния живот и контакти след произшествието на 08.01.2018 год.
представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от
ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура
(така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът се е лекувал в
болнично заведение и в домашни условия. Счупването на зигоматична (ябълчна)
кост покрива юридическия критерий средна телесна повреда, тъй като е причинило
трайно затруднение на дъвченето за срок от повече от 30 дни (според
заключението възстановителния период след изписването е продължил 25-30 дни при
обичаен ход, но ищецът е бил в болницата 11 дни преди това). Охлузванията на
дланта и коляното представляват лека телесна повреда по смисъла на 130 от НК.
Не се доказа обезобразяване на лицето, каквото се твърди в исковата молба.
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
едно самостоятелно увреждане, попадащо в юридическия критерий „следна телесна
повреда“ в съчетание с охлузвания (леки телесни повреди по смисъла на НК).
Телесните увреждания са наложили ищецът да пребивава в болнично заведение за
продължителна специализирана помощ – операция, при която е освободен засегнатия
нерв и е поставена метална плака. Освен болка, телесните увреждания са
причинили на ищеца физически и битови неудобства, защото той е бил затруднен да
се храни, говори и самообслужва в
продължителен период от време. Според заключението, видът на травмата не налага
чужда помощ, но в конкретния случай от свидетелските показания се установява, че
ищецът тежко преживял инцидента, бил на легло, наложило се близките му да го
обслужват, което, с оглед на напредналата му възраст, може да се приеме за
достоверно. Ищецът получил постравматична церебрастения – замайване,
отпадналост, главоболие, от които продължава да се оплаква. Останала е болка в
мястото на травмата при допир.
От друга
страна, не се доказаха твърденията, че произшествието довело до влошаване
качеството на живот поради невъзможност на ищеца да се движи свободно и му причинило
допълнително увреждане под формата на заболяване – артериална хипертония. От информацията,
предоставена от НЗОК се установява, че още преди инцидента на ищеца са били
поставени диагноза „първична двустранна гонартроза“ и „хипертонично сърце“.
Първата от двете диагнози и наложила придвижването му с помощни средства дори в
деня на произшествието, ето защо не може да се приеме, че катастрофата е лишила
ищеца от разходки сред природата, билкарство и гъбарство, при това никой от
свидетелите не сочи, че някога ищецът е имал такова хоби.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и страдания,
неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, възрастта
на ищеца, която предполага трудно и продължително възстановяване,
продължаващото оплакване от главоболие, и като взе предвид икономическата
конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че на Д.Т. следва да се определи
обезщетение в размер от 28 000 лв., а в останалата част до предявения
размер претенцията следва да се отхвърли.
Претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло доказана по основание и
размер. Ищецът е заплатил за лечението си плака с включени два винта в размер
на 600 лв. с ДДС, медикаменти и потребителска такса и за всички разходи са
представени фактури с касов бон и направление за заплащане на таксата. Всички
разходи се намират в причинна връзка с увреждането – те не биха били направени
без да са настъпили травматичните увреждания.
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху присъдената сума от момента на
настъпване на събитието – 08.01.2018 год.
Част Четвърта
от КЗ (отм). не съдържаше разпоредба, уреждаща изрично момента на настъпване на
забава за застрахователя, поради което беше
постановена трайна практика по реда на чл.290 от ГПК, приемаща, че гражданската отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие и това обстоятелство обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди при същите
условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
практиката приемаше дължимост на законната лихва върху обезщетението от датата на
увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение – напр. решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/2008
г. на ВКС-ТК, решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т.
о., ТК.
Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими
от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата
на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента
на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би
надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението.
След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия
застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се
възприеме 07.02.2018 год. – датата, на която пострадалият е подал заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски по представен списък и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска. Бил е представляван от адвокат по реда на чл.38 от ЗА.
От направените разноски в размер на 350 лв., на ищеца съразмерно на уважената
част от исковете следва да се присъдят 282 лв. На основание чл.38 ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В. възнаграждение,
определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС върху уважената част от
исковете в размер на 1394,42 лв.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски по представен списък в размер на 575 лв. От така
сторените разноски, на ответника се дължат съразмерно на отхвърлената част от
иска 112,40 лв.
Тъй като
ищецът изцяло е бил освободен от заплащане на държавна такса с определение №598/03.07.2018
год., дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК –1 152,57 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки един от
изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев, Вася
Петрова Кокинова – Моллова, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, с адрес в
гр.Бургас, к-с „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, по банкова
сметка ***, сума в размер на 28 000 (двадесет и осем хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 08.01.2018
год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К.Д.М.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата в размер на 814.14 (осемстотин и
четиринадесет 0.14) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени медицински прегледи, консумативи и медикаменти, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2018 год. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки един от
изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев, Вася
Петрова Кокинова – Моллова, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********, с адрес в
гр.Бургас, к-с „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, по банкова
сметка *** разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 282 (двеста осемдесет и два) лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки един от
изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев, Вася
Петрова Кокинова – Моллова, да заплати на адвокат Панайот Йовчев Велков ***,
ЕГН **********, възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Д.Т.Т.,
ЕГН ********** при условията на чл.38 от ЗА по т.д.№329/18 год. в размер
на 1 394,42 (хиляда триста деветдесет и
четири 0.42) лв.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес в гр.Бургас, к-с „С.“ бл.*, вх.*, ет.*, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 да
заплати на „Армеец“,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки
един от изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев
Велев, Вася Петрова Кокинова – Моллова,
разноски
съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 112,40 лв. (сто
и дванадесет 0.40) лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Панчев Иванов, заедно с всеки един от
изпълнителните директори Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев, Вася
Петрова Кокинова – Моллова, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 1
152,57 (хиляда сто петдесет и два 0.57)
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: