РЕШЕНИЕ
Номер 260549 31.05.2021г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав
На двадесет и шести август двехиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер
2116 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0273-000890/30.12.2019г.
на ** РУ Полиция - Хисар, с което на И.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, са наложени
административни наказания Глоба в размер на 100 лева и Лишаване от право на
управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, Глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и Глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя ** моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в
жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира
и разноски
Въззиваемата страна – РУ- Хисар, не изпраща представител и
не взема становище по делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.09.2019г. около 20.10ч
свидетелите С. и В..С. К. – полицейски
служители при РУ – Хисар извършвали патрулна дейност със служебен автомобил в
гр.Хисаря. При обход на кв.Веригов се намирали на ул.“Антон
**“, когато от ул.“Иванка Пашкулова“ изскочил
мотоциклетист. Тъй като имало данни, че жалб.Т.
управлява такъв мотоциклет, полицейските служители решили че това е той, а
знаели че е неправоспособен водач с категория „А“ и поискали да го спрат със
светлинен сигнал, но водачът ги заобиколил през
тротоара и се отдалечил. Освен това Т. живеел в близост, а именно на №** на
посочената улица, то по-късно същия ден отново го потърсили, но не го открили
на адреса му. За случая пуснали докладна записка, а на 07.10.19г. Т. бил
призован да се яви в районното което и сторил. Там свид.С.
– **, му съставил АУАН за нарушения по чл.103 ЗДвП, по чл.150а ЗДвП, по чл.140,
ал.1 ЗДвП, както и за неносене на контролен талон към СУМПС по чл.100 ЗДвП. Въз
основа на него било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели, от писмените
доказателства по делото, които Съдът възприема и кредитира като обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи по между си.
Жалбоподателя
Т. оспорва, че изобщо е управлявал МПС-то на соченото време и място. Твърди, че
по същото време бил на риболов, което негово възражение намира опора в
показанията на свидетеля М.И.М.. Според последните на 11.09.2019г. двамата с
жалбоподателя били на риболов на яз.Мътеница и се прибрали на следващия ден.
Освен това този свидетел сочи, че Т. действително има мотор Кавазаки,
но със зелени калници, както и каска в зелен цвят, а не жълти такива. Твърди
също така, че жалб.Т. има татус
на ръката, а не на крака. При това положение настоящата инстанция намира, че
действително нарушенията , за които е санкциониран последния с процесното НП не са доказани като извършени именно от него.
Безспорно се установи само, че неустановено лице е управлявало МПС – мотоциклет
на 11.09.19г. около 20.10ч в кв.Веригово. Никой от полицейските служители реално не е успял
да види кое е лицето, което го
управлява, защото водачът бил с каска. Освен това и самия мотоциклет не е бил
огледан детайлно освен като цвят. При това положение не може да се приеме за
доказано, не само че Т. го е управлявал, но и че за същия е нужна категория
„А“. Безспорно на 07.10.2019г. жалб.Т. не е носил
контролен талон, но нарушението което му е вменено се твърди да е извършено на
11.09.19г., а не на първата посочена дата. При това положение и след като не е
бил спрян тогава, то не е доказано и извършване на това нарушение. А за
неносенето на 07.10.19г. той на практика не е обвинен по надлежен ред. Гореизложеното
налага по необходимост отмяна на процесното НП.
С оглед
този резултат жалбоподателя има право на разноски съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН.
Такива с поискани своевременно, а съгласно приложения договор и списък с
разноски, той е заплатил възнаграждение от 450 за повереник.
От тях 150 лева за изготвяне на жалба, а 300лв за процесуално представителство.
Според настоящата инстанция обаче второто поглъща първото, а необходимостта от
отделно възнаграждение е само пир положение, че е изготвена единствено жалба, а
нарушителя сам се представлява пред съда. Освен това е налице и възражение за
прекомерност на възнаграждението от въззиваемата
страна, което е основателно. Ето защо настоящата инстанция намира, че следва да
се присъди на Т. сумата от 300лв, което и минималното според НМРАВ. Тя следва
да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив, която е самостоятелен правен субект и
разполага с отделен бюджет, а РУ Хисар е само структура към него.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000890/30.12.2019г. на ** РУ Полиция -
Хисар, с което на И.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, са наложени
административни наказания Глоба в размер на 100 лева и Лишаване от право на
управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, Глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и Глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР
ПЛОВДИВ да заплати на жалбоподателя И.А.Т., ЕГН **********, адрес *** сумата от
300 лева разноски за повереник пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.