Решение по дело №2116/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260549
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330202116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер   260549                          31.05.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и шести август                   двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     2116  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0273-000890/30.12.2019г. на ** РУ Полиция - Хисар, с което на И.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, са наложени административни наказания Глоба в размер на 100 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

          Жалбоподателя ** моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски

          Въззиваемата страна – РУ- Хисар, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.09.2019г. около 20.10ч  свидетелите С. и В..С. К. – полицейски служители при РУ – Хисар извършвали патрулна дейност със служебен автомобил в гр.Хисаря. При обход на кв.Веригов се намирали на ул.“Антон **“, когато от ул.“Иванка Пашкулова“ изскочил мотоциклетист. Тъй като имало данни, че жалб.Т. управлява такъв мотоциклет, полицейските служители решили че това е той, а знаели че е неправоспособен водач с категория „А“ и поискали да го спрат със светлинен сигнал, но водачът ги заобиколил през тротоара и се отдалечил. Освен това Т. живеел в близост, а именно на №** на посочената улица, то по-късно същия ден отново го потърсили, но не го открили на адреса му. За случая пуснали докладна записка, а на 07.10.19г. Т. бил призован да се яви в районното което и сторил. Там свид.С. – **, му съставил АУАН за нарушения по чл.103 ЗДвП, по чл.150а ЗДвП, по чл.140, ал.1 ЗДвП, както и за неносене на контролен талон към СУМПС по чл.100 ЗДвП. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели, от писмените доказателства по делото, които Съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Жалбоподателя Т. оспорва, че изобщо е управлявал МПС-то на соченото време и място. Твърди, че по същото време бил на риболов, което негово възражение намира опора в показанията на свидетеля М.И.М.. Според последните на 11.09.2019г. двамата с жалбоподателя били на риболов на яз.Мътеница и се прибрали на следващия ден. Освен това този свидетел сочи, че Т. действително има мотор Кавазаки, но със зелени калници, както и каска в зелен цвят, а не жълти такива. Твърди също така, че жалб.Т. има татус на ръката, а не на крака. При това положение настоящата инстанция намира, че действително нарушенията , за които е санкциониран последния с процесното НП не са доказани като извършени именно от него. Безспорно се установи само, че неустановено лице е управлявало МПС – мотоциклет на 11.09.19г.  около 20.10ч в кв.Веригово. Никой от полицейските служители реално не е успял да види кое  е лицето, което го управлява, защото водачът бил с каска. Освен това и самия мотоциклет не е бил огледан детайлно освен като цвят. При това положение не може да се приеме за доказано, не само че Т. го е управлявал, но и че за същия е нужна категория „А“. Безспорно на 07.10.2019г. жалб.Т. не е носил контролен талон, но нарушението което му е вменено се твърди да е извършено на 11.09.19г., а не на първата посочена дата. При това положение и след като не е бил спрян тогава, то не е доказано и извършване на това нарушение. А за неносенето на 07.10.19г. той на практика не е обвинен по надлежен ред. Гореизложеното налага по необходимост отмяна на процесното НП.

С оглед този резултат жалбоподателя има право на разноски съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН. Такива с поискани своевременно, а съгласно приложения договор и списък с разноски, той е заплатил възнаграждение от 450 за повереник. От тях 150 лева за изготвяне на жалба, а 300лв за процесуално представителство. Според настоящата инстанция обаче второто поглъща първото, а необходимостта от отделно възнаграждение е само пир положение, че е изготвена единствено жалба, а нарушителя сам се представлява пред съда. Освен това е налице и възражение за прекомерност на възнаграждението от въззиваемата страна, което е основателно. Ето защо настоящата инстанция намира, че следва да се присъди на Т. сумата от 300лв, което и минималното според НМРАВ. Тя следва да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив, която е самостоятелен правен субект и разполага с отделен бюджет, а РУ Хисар е само структура към него.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000890/30.12.2019г. на ** РУ Полиция - Хисар, с което на И.А.Т., ЕГН **********, адрес ***, са наложени административни наказания Глоба в размер на 100 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР ПЛОВДИВ да заплати на жалбоподателя И.А.Т., ЕГН **********, адрес *** сумата от 300 лева разноски за повереник пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.