№ 473
гр. В., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201159 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Е.Н.
22“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В., ж.к “Б.“, бл.19, вх.Б, ет.3
ЕИК **** представлявано от управителя си Н. Е. Л., против наказателно
постановление № 05 –2400139/17.07.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда/КТ/- „имуществена санкция” в размер на 1500лв., за извършено
административно нарушение по чл. 61, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
Процесуалния представител на жалбоподателя твърди в съдебно
заседание, че НП е незаконосъобразно и необосновано и моли Съда да
постанови решение, с което да го отмени изцяло. Излагат се съображения за
липса на извършено административно нарушение.
Процесуалният представител на ответната страна заяви в съдебно
заседание, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.06.2024г., в гр.В. на обект СМР на жилищна сграда в гр.В.,
ж.к.“Б.“, била извършена проверка от служители на Д„ИТ”-В. във връзка със
спазване на трудовото законодателство. Било установено, че лицето Н.З.Й. с
ЕГН: ********** работи в обекта като „майстор“, към дружеството-
жалбоподател, като в момента на проверката същият извършвал иззидване на
1
стени. В тази вр.на същия бил предоставен Констативен протокол на
основание чл. 399 от КТ, във вр. с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ в който
протокол Й. отразил, че работи в обекта без сключен трудов договор и без
сключен граждански такъв, с работно време от 09.00ч. до 17.00ч.
При извършена в последствие проверка по документи в Д „ИТ“ – В. на
25.06.2024г. било установено, че жалбоподателят в качеството му на
работодател по смисъла на пар. 1,т.1 от ДР на КТ е допуснал до работа лицето
без да е сключил с него трудов договор , респект. без да са уредени трудовите
отношения между страните. В хода на проверката бил представен граждански
договор между жалбоподателя и Н.Й., сключен на 17.06.2024г.
В резултат на констатираното, свидетелят Ц. приел, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 61, ал.1, във
вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, във връзка с което съставил АУАН, който бил връчен на
жалбоподателя срещу подпис.
Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното НП на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства- свидетелските показания на
актосъставителя В. Ц., от материалите, съдържащи се в административно
наказателната преписка и приобщени като доказателства по делото. Съдът
намери показанията на свидетеля Ц. за убедителни, непротиворечиви и
взаимно-подкрепящи се, поради и което им даде вяра.
От друга страна Съдът не кредитира показанията на допуснатия до
разпит по искане на защитата на жалбоподателя свидетел Н. Й., тъй като
същите бяха представени пред Съда по един неубедителен и колеблив начин,
като освен това въпросните показания се противопоставят на останалия
приобщен по делото доказателствен материал и най – вече на изготвения
Констативен протокол от 18.06.2024г. , който е кредитиран от съдебният
състав като годно доказателствено средство.
Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не е налице извършено административно нарушение, тъй
като бил наличен сключен граждански договор Въпросната защитна теза
обаче се разколебава от останалите писмени и гласни доказателства по делото,
обсъдени по- горе от Съда и на които вече е дадена вяра. Според настоящият
съдебен състав, въз основа на същите безспорно се извлича извод за
осъщественото противоправното поведение на жалбоподателя, предмет на
разглеждане от Съда в настоящия казус и намерило изражение именно в
посочените за нарушени правни норми, регламентирани в хипотезите на чл.
61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.
Неоснователни са и останалите съображения та жалбоподателя
навеждащи за наличието на допуснати процесуални нарушения, тъй като
АУАН и процесното НП са издадени в пълно съответствие процесуални
правила уреждащи констатирането и санкционирането на административното
2
нарушение.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че
жалбоподателят „Е.Н. 22“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.,
ж.к “Б.“, бл.19, вх.Б, ет.3, ЕИК **** представлявано от управителя си Н. Е. Л.,
е осъществил от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл. 61, ал.1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от от КТ.
От обективна страна в качеството си на работодател по смисъла на
параграф 1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ, не е изпълнил
задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ, съгласно
която „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа“, като на 18.06.2024г. е допуснал
до работа лицето Н.З.Й. без да е сключил трудов договор с него.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от страна на
жалбоподателя.
Съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ за извършени
нарушения по чл. 61, ал.1 от КТ се предвижда наказание „глоба“ или
„имуществена санкция“ от 1 500 лв. до 15 000 лв.
Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства
наказващият орган правилно е определил наказанието, налагайки го в
минималния му размер. Според Съда биха се изпълнили целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, като така наложеното наказание ще
подейства предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване
на установения правен ред и да не извършва повече нарушения по трудовото
законодателство на държавата, като освен това наказанието ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.
Предвид изложените по-горе съображения, Съдът намира, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а НП
потвърдено като законосъобразно и обосновано. Според Съда нарушената
правна норма е отнесена правилно към санкционната такава, тъй като
неправомерното поведение на жалбоподателя попада именно в тази хипотеза
на закона, наложеното наказание е в пределите на предвидения минимум,
поради и което за Съда не съществува правна възможност да променя този
размер.
От описаните по-горе доказателства, събрани в производството, Съдът
обуславя правно-релевантния извод, че е осъществен визирания в НП на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр. В. административно-
наказателен състав, извършено е административно нарушение, спазена е
законовата процедура по констатиране и санкциониране на това нарушение,
като е издадено атакуваното наказателно постановление, поради и което
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН В.ският районен
съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 05 –
2400139/17.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с
което на жалбоподателя „Е.Н. 22“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.В., ж.к “Б.“, бл.19, вх.Б, ет.3 ЕИК **** представлявано от управителя си Н.
Е. Л., е наложено административно наказание на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда/КТ/- „имуществена санкция” в размер на 1500лв., за
извършено административно нарушение по чл. 61, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от
КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му по реда на АПК пред Административен съд
гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4