Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 26.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 170/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация
(ЗДОИ).
Административното дело е образувано по жалба на С.Б.Б.
с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Атлант” гр. Троян, подадена против отказ за предоставяне на информация по
негово заявление.
В жалбата се излага, че със заявление до Началника на
Затвора Ловеч оспорващият е упражнил конституционното си право да търси
обществена информация по ЗДОИ, но достъпът му е бил отказан, за което е получил
докладна записка рег.№123/12.03.2020г. на гл. инспектор ЗНРНОД при ОЗ Ловеч. Иска
се отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата на
заявените в нея основания, ангажира съображения по същество и моли отказът да
бъде отменен и преписката да се върне на задължения субект с указания.
В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата със съображения за нейната недопустимост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С.Б. подава до Началника на Затвора Ловеч заявление за
достъп до обществена информация рег.№ 1114/12.03.2020г., с което иска да му
бъдат предоставени на хартиен носител подробно изброени заповеди, създадени от
администрацията на затвора. По заявлението Зам.-началника на затвора гл.
инспектор РНОД Б.Б. изготвя докладна записка до Началника на Затвора Ловеч, в
която излага, че „от бегъл поглед” по цитираните номера на заповеди те в
голямата си част са заповеди за конвоиране на л.св., които са
вътрешноведомствени актове и не засягат пряко правата на л.св. Б.. След
получаване на докладната записка, ответникът не издава решение по ЗДОИ, а
единствено поставя резолюция „Запознайте л.св.”. Записката е връчена на Б. на
22.03.2020г.
От ответника е изискана информация кое лице се
произнася по заявленията за достъп до ОИ в Затвора Ловеч, издадено ли е решение
за достъп или отказ за достъп по заявлението на Б., съответно удължаван ли е
срока за произнасяне по заявлението. В изпълнение на разпореждането на съда, е
постъпил отговор от Началника на Затвора вх.№ 1431/24.02.2020г. В отговора се
сочи, че в Затвора Ловеч по заявления по ЗДОИ се произнася само началника на
затвора, а по заявлението на Б. не е издавано решение за достъп или отказ за
достъп до поисканата информация. Органът изрично излага, че докладната записка
няма характер на такова решение. Сочат се и мотиви, чието съдържание е относимо
към съдържанието на решение за отказ от достъп до информация.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Преценявайки основателността на жалбата на основание
доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че
ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на
чл.28, ал.2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за
достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната
разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се
произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето
решение.
Според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е
длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него
заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на
отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради
които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.
В тази връзка съдът намира, че доводите на процесуалния представител на
ответника обосновават отказ да се предостави исканата информация поради
обстоятелството, че исканата информация не е обществена, какъвто изричен такъв
не е постановен. Затова основателността на същите не следва да бъде разглеждана
в настоящото производство, в което безспорно мълчаливият отказ, поради порок
във формата му, не е мотивиран.
С оглед характера на обществените отношения, които
урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните
разпоредби на чл.28, ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и
съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна
законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да
се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението
за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до
информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление,
извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл.28-чл.33
вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава
по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп
до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или
ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект
прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ.
Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се
постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до
поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.
В случая в писмения си отговор ответникът сочи, че не
е издавал решение по ЗДОИ и че докладната записка няма характер на такова
решение, т.е. налице е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявлението на
Б.. Правната конструкция по чл.58, ал.1 от АПК, уреждаща необорима презумпция,
че сезираният орган не е съгласен (налице е формиран отказ) и фикция за
произнасяне (годен за обжалване акт), е установена в защита на заявителя, като
му предоставя възможност да се брани срещу бездействието на сезирания орган.
След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения
субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен мълчалив отказ в
хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК.
Не отговаря на доказателствата по делото твърдението на
ответника в съдебно заседание, че АО не е сезиран с надлежно искане по ЗДОИ,
поради което за него не е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на
закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация,
подадено от С.Б. до задължен субект по чл.3 от ЗДОИ, по което е дължимо
издаването на писмено решение.
По така изложените съображения съдът счита, че
оспорения в настоящото производство отказ е незаконосъобразен поради противоречие
с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а
административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне.
При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това
орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена
форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ
реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за
предоставяне на достъп до обществена информация.
В подкрепа на горните изводи е константната и
непротиворечива практика на административните съдилища, вкл. и на ВАС (например
Решение № 1570/30.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 14183/2018г., V о.).
За пълнота на изложеното и във връзка със становището
на процесуалния представител на ответника, че исканата информация не е
обществена по смисъла на ЗДОИ, следва да се има предвид, че ако
административният орган счита, че достъпът не е дължим, то следва да изложи
фактическите и правните основания за това в административен акт, като същите не
могат да бъдат излагани едва пред съда в становище от процесуалния представител
на задължения субект. При всички случаи ответникът дължи писмено произнасяне с
решение по ЗДОИ, дори и в хипотезата, в която прецени, че търсената информация
не може да бъде получена на основание на ЗДОИ и че не съставлява обществена
такава по своя характер – така Решение № 5374 от 17.04.2013г. на ВАС по адм. д.
№ 7662/2012г. и много други.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ и чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.41, ал.1 от ЗДОИ, Ловешки
административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Началника на Затвора Ловеч
да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег.№ 1114 от
12.03.2020г., подадено от С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян.
ВРЪЩА административната преписка на Началника на
Затвора Ловеч за писмено произнасяне по Заявление рег.№ 1114 от 12.03.2020г.,
подадено от С.Б.Б., съобразно мотивите на настоящото решение, в срока по чл.28,
ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: