Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 25.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КАНД № 122 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Н.Т.Г.“ ООД, ***, депозирана чрез
адвокат И.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №260102/01.03.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2314/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001046 от
25.11.2020г. на началника на отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр. Варна, с което на „Н.Т.Г.“ ООД, *** е наложена “имуществена санкция” в размер
на 3000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение по
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство.
Твърди също, че не е извършил вменената му деятелност, доколкото не е налице
пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата, касаещи
предмета на нарушението. Сочи, че неправилно е бил осъден да заплати разноски в
полза на въззиваемата страна. По тези съображения отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него постановление, като претендира и присъждане
на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“, РД „Автомобилна администрация“ – Варна, депозира
писмен отговор чрез П.Ц.,
директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в който поддържа становище
за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на разноски. В
съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 02.09.2020г.
свидетелят Калоян Николаев К. - ст. инспектор при РД „АА“ гр. Варна и А.С.К.извършили
комплексна проверка на транспортната документация за спазване на нормативните
изисквания за извършване на транспортна дейност на дружеството – жалбоподател.
В хода на проверката
били открити доста на брой нарушения, извършени от „„Н.Т.Г.“ ООД, ***.
Свидетелят К. установил, че на
04.11.2019г., „Н.Т.Г.“ ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари,
е допуснало до управление на влекач, марка „Даф“/кат. N3/ с рег. № Н20 01ВХ, с
който е извършен обществен международен превоз на товари, видно от информация
от дигитална карта на водача и СМР от 04.11.2019г. с водач Г.С.Т., без същият
да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на
Наредбата по чл.7б, ал. 5 от ЗАвП. От
извършената справка в база данни към ИА „АА“ свидетелят К. установил, че на
водача Т. никога не била издавана карта за квалификация на водача. Свидетелят К.
установил още, че водачът Т. извършил множество превози без да притежава карта
за квалификация на водача.
Въз основа тези
констатации, К. съставил на дружеството Акт за установяване на административно
нарушение № 277707 на 02.09.2020г., в
който посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/. Актът бил съставен в
присъствието на представляващия дружеството - нарушител, който го подписал,
сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие дружеството
не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
изготвения АУАН, санкциониращият орган издал впоследствие и процесното
наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административнонаказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав приел за безспорно установено описаното в акта и в постановлението
неизпълнение, поради което потвърдил атакувания пред него правораздавателен
акт.
Настоящата касационна инстанция намира, че с решението
на районния съд правилно е потвърдено наказателното постановление. Не са налице
допуснати съществени процесуални опущения при съставянето на АУАН и на НП –
същите са изготвени от компетентни лица при съблюдаване на съответната
процедура и разполагат с необходимото законово съдържание. Не е налице
нарушение на чл. 34 от ЗАНН, каквито доводи изтъква касатора. Установява се с
категоричност, че на 02.09.2020г. служители на ИА „Автомобилна администрация“
са извършили проверка в офис на търговеца, в хода на която са установили данни
за осъществено противоправно поведение, реализирано на 04.11.2019г. В резултат
на това на 02.09.2020г. е съставен в присъствието на представляващия
дружеството и АУАН, поставил началото на санкционното производство, в който са
описани констатациите за допуснато нарушение изискванията на ЗАвП. При тази
фактическа обстановка се налага единствено възможния правен извод, че актът е
изготвен при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 34 от ЗАНН. Спазен е и
срокът за издаване на наказателното
постановление. До аналогични правни изводи е достигнал и предходният съдебен
състав.
Не са налице и сочените от касатора нарушения на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Неизпълнението, вменено на юридическото лице – превозвач е
изписано пределно ясно от обективна страна, като са индивидуализирани
обстоятелствата по осъществяването му. Пределно ясно актосъставителят и
наказващият орган са конкретизирали формата, под която е реализирана
простъпката, а именно чрез допускането до осъществяване на международен превоз
на товари от водач, непритежаващ валидна карта за квалификация, каквато ЗАвП
изисква. Така описаното деяние представлява нарушение по смисъла на чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от закона – това е и санкционният състав по реда на който е
била ангажирана отговорността на юридическото лице, което е успяло да разбере
какво неизпълнение му се вменява. В контекста на изложеното, касационният
състав не споделя твърдението на касатора, че отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Тази разпоредба е обща и
бланкетна и не намира приложение по отношение на нарушения от категорията на
процесното, свеждащо се до допускане извършването на управление на превозно
средство за обществен превоз на товари от водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със закона и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му – в случая от водач, който не разполага с валидна карта за
квалификация. Следва да се отбележи също, че в случая не се ангажира
отговорността на физическото лице – водач, а на превозвачът, допуснал
неправомерното поведение, поради което нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
цитирана от инициатора на настоящото производство, се явява неотносима. Вън от
предмета на спора е и въпросът дали водачът е допуснал нарушение на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП, каквито доводи навежда касаторът.
Споделят се и мотивите на съда относно
законосъобразността на НП и по същество. Жалбоподателят е превозвач по смисъла
на ЗАвП и притежава съответния лиценз на Общността за международен обществен
превоз на товари. Установява се също, че юридическото лице – превозвач е
собственик на товарния автомобил, индивидуализиран в акта и в обстоятелствената
част на НП, както и това, че с него на 04.11.2019г. е извършен обществен
международен превоз на товари. Осъществяването на превоза е доказано от
приложените по делото и упоменати от АНО документи – информация от дигиталната
карта на водача и CMR от 04.11.2019г. Именно в
качеството си на превозвач касаторът е бил длъжен да съблюдава императивните
изисквания на ЗАвП, в частност на изискването за извършване на превоза само от водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и разполагащи със
съответната валидна карта за квалификация
на водача, каквато на Г. Т. не е била издавана. Действително, процедурата за
снабдяването с такава е детайлно определена в Наредба № 41 от 4.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, която е и индивидуализирания от АНО
подзаконов нормативен акт, издаден именно въз основа на чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП в
приложимата му редакция. В случая непосочването на конкретен текст от наредбата
не съставлява отменително основание, доколкото изискването за извършване на
превоз единствено от водачи, отговарящи на условията за квалификация, съответно
разполагащи с карта за придобитата квалификация, е закрепено изрично в чл. 7б,
ал. 1 от ЗАвП, като приложеният административнонаказателен състав санкционира
именно неговото неизпълнение. Следователно при констатираната липса на валидна
карта за квалификация на водача и допуснатото извършване на превоза на товари
от негова страна, се налага извод, че са били налице условията за ангажиране на
отговорността на касатора по реда на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП. До аналогичен правилен и законосъобразен извод е
достигнал и районният съд.
В обобщение на изложеното, касационната инстанция
намира, че НП правилно е било потвърдено от въззивния съд, поради което
решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.
Независимо от това, касационният състав счита, че
неправилно районният съд е възложил съдебни разноски в тежест на жалбоподателя.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В конкретния случай от страна на АНО е депозирано съпроводително
писмо от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в което са
изложени доводи за неоснователност на оспорването. Липсват обаче доказателства
за осъществено процесуално представителство от страна на юрисконсулт на
наказващия орган, поради което по аргумент от чл. 63, ал. 5 от ЗАНН разноски не
следва да му се присъждат. Поради изложеното решението на районния съд в частта
му, с която жалбоподателят е осъден да заплати съдебни разноски следва да бъде
отменена.
По аналогични съображения разноски в полза на
ответната страна не следва да се присъждат и в касационното производство, тъй
като представеният по делото отговор на касационната жалба е изготвен също от
директора на РД „АА“ – Варна.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260102/01.03.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №2314/2020г. по описа на съда в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001046 от 25.11.2020г. на началника на отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на „Н.Т.Г.“
ООД, *** е наложена “имуществена
санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение по чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвП.
ОТМЕНЯ
Решение №260102/01.03.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД №2314/2020г. по описа на съда в частта
му, с която „Н.Т.Г.“ ООД, *** е осъдено да заплати на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................