15.06.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на петнадесети май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№190 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Образувано е по жалба на А.Н. *** против Заповед №271з-327/27.01.2020г. на Директор
ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание Порицание за срок от 6
месеца. Оспорената заповед била издадена на основание чл.200, ал.1, т.6 във вр.
с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а жалбоподателят бил началник Отдел Охранителна
полиция при ОД МВР Хасково. Налице били основанията за отмяна по чл.146, т.2,
3, 4 и 5 от АПК и заповедта била незаконосъобразна, неправилна, необоснована,
немотивирана, без задължителни реквизити на установената форма, издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Наложеното
наказание било явно несправедливо. Счита, че не било извършено дисциплинарното
нарушение описано в оспорената заповед. В заповедта било посочено, че не бил
осъществил ефективен контрол , поради което не било ясно посочено дали има
осъществен контрол, за който се преценя от органа, че е неефективен, или пък
изобщо се твърди, че не е осъществяван контрол. Не било ясно каква била
организационно-управленската документация, тъй като това било твърде общо
описано понятие. Била посочена разпоредбата на чл.25 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г., а тя съдържала три алинеи с различно съдържание, като
в нито една от тези хипотези не се вменявало задължение за жалбоподателя да
изготвя 6-месечни планове. С посочената инструкция се уреждал ред за управление
и изпълнение на патрулно-постова дейност, а в отдела, който ръководел
жалбоподателят, нямало служители по щат и обособени звена, които изпълняват
ППД. Наложеното наказание било неупражнен контрол над подчинени, но не били
посочени конкретни лица или длъжности от състава на ОД МВР, за да се установи
дали те били подчинени на жалбоподателя, а това затруднявало защитата на
жалбоподателя. В същото време в заповедта било посочено, че имало неизпълнение
на служебни задължения съобразно длъжностната характеристика на жалбоподателя,
но не ставало ясно кои са те и как са описани. В заповедта бил посочен период
от 01.07.2019г. до 20.08.2019г., като не ставало ясно какъв е този период,
какво се е случило или не се е случило през този период от 50 дни, самият
жалбоподател ли е трябвало да извърши действия през периода, къде бил
регламентиран периода и защо именно този период е избран, а не например периода
от 01.06.2019г. до 30.09.2019г. В заповедта не било посочено място, където било
извършено нарушението. Наложеното наказание Порицание било на основание чл.200,
ал.1, т.6 за неупражнен контрол над подчинени, а словом в заповедта било
описано наказание Порицание на основание чл.200, ал.1, т.11 за неизпълнение на
служебни задължения. Посочено било, че наказанието се налага на основание
чл.200, ал.1, т.6 във вр. с чл.194, ал.1, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни
задължения, а в същото се твърдяло, че не бил изпълнил описаната Инструкция,
което било съотносимо към чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на
разпоредбите на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативни
актове, каквато била Инструкцията. Като форма на вина било посочено
непредпазливост/небрежност/, като не ставало ясно как била определена в
конкретния случай. При небрежност се изисквало да има настъпване на последици и
то вредни, а такива в заповедта не били описани. Оспорената заповед следвало да
съдържа задължителни реквизити и да отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.65 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г., но в нея не се съдържало
място, време и фактически и правни основания за издаването, както и не били посочени
доказателства, въз основа на които било установено нарушението, липсвали мотиви
и оценка на цялостната фактическа обстановка. Заповедта не била издадена при
изяснена напълно фактическа обстановка. Не бил спазен редът за провеждане на
производство, предвиден в р.ІІ от Инструкцията от 27.04.2016г. и гл.Осма в
ЗМВР. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №271з-327/27.01.2020г.
на Директор ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание Порицание за
срок от 6 месеца, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, счита, че жалбата не е основателна, а постановеният акт е
законосъобразен.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената Справка
рег.№328р-37468 от 20.08.2019г. относно осъществено методическо ръководство,
контрол и оказана практическа помощ на охранителната дейност в ОД МВР Хасково
след извършената проверка от ГД НП е направен извод – т.2 от справката, че
Началник Отдел ОП при ОД МВР Хасково не е осъществил ефективен контрол по
отношение изготвянето на организационно-управленската документация, разпоредена
в Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно-постова дейност /анализи,
планове, организационни заповеди и указанията за изпълнение на ППД/ и
Инструкция №8121з-1161/05.09.2017г. за конвойната дейност, което представлявало
нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
На 03.10.2019г. Директор ОД МВР Хасково със
Заповед №272з-2705 нарежда проверка на постъпилите предварителни данни, като е
определен състав на комисията и срок за изготвяне на писмената справка – 15.11.2019г.
Видно от отбелязване върху заповедта настоящият жалбоподател е запознат със същата
на 10.10.2019г. Със Заповед №272з-3116/13.11.2019г. е удължен срока на
проверката до 05.12.2019г., като с тази заповед жалбоподателят също се е
запознал на 14.12.2019г.
В хода на проверката с писмо от
10.10.2019г. комисията изискала кадровата справка, типовата длъжностна характеристика,
акт за встъпване и вече посочената справка от ГДНП МВР, които са представени по
делото.
С писмо до Началник Отдел ОП ОД МВР
Хасково комисията изискала Заповед рег.№272з-933/22.03.2019г., анализи /отчет
на целите/ на ООП и СООРТП за 2018, както и за първото шестмесечие за 2019г.,
плановете за дейността на ООП и СООРТП – шестмесечни за 2018 и 2019г., план
относно конвойната дейност, заповед, ведно с Методически указания и разпореждане на директор ОД МВР, като
същите са представени с писмо УРИ №272р-24790/25.11.2019г. от Началник Отдел ОП
със забележка, касаеща конвойната дейност. Тези документи не са представени по
делото.
Проверката е завършила със Справка рег.№272р-25649/05.12.2019г.,
в която при установената фактическа обстановка комисията прави извод за
осъществено нарушение от комисар Н. и предлага да му бъде наложено
дисциплинарно наказание. Справката не подписана от третия член на състава на
комисията – Ст.С., за който изрично е отбелязано, че е в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Жалбоподателят е запознат със справката на 07.01.2020г.
Видно от Покана рег.№272р-219/06.01.2020г.
жалбоподателят е запознат с посочената обобщена справка и възможността за
даване на допълнителни обяснения или възражения. Въпреки предоставения срок
служителят не се е възползвал от правото се да даде допълнителни обяснения –
Протокол от 08.01.2020г.
След изготвяне на обобщената справка и
запознаване на служителя с нея с Разпореждане от 19.12.2019г. е изискано
становище от СКАПОЧР, а на 23.12.2019г. преписката е разпределена на Ст.С. –
третия член на дисциплинарно разследващия орган, който дава становище
рег.№272р-1719/21.01.2020г., че извършената проверка от комисията е пълна,
обективна и всестранна, а изготвената справка е с обосновани правни изводи,
поради което изразявал положително становище.
С оспорената Заповед №272з-327/27.01.2020г.,
издадена от Директор ОД МВР, на комисар Н. е наложено дисциплинарно наказание Порицание
за срок от 6 месеца на основание чл.200, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.2 и чл.197,
ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР. От фактическа страна заповедта се основава на
обстоятелството, че със Справка рег.№328р-37468 от 20.08.2019г. на ГДНП и Справка
рег.№1253р-25649/05.12.2019г. по описа на ОД МВР Хасково, е констатирано
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода от
01.07.2019г. до 20.08.2019г. комисар Н. – Началник Отдел Охранителна полиция
при ОД МВР Хасково, не е осъществил ефективен контрол по отношение на
организационно-управленската документация, разпоредена в Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г. на ППД, като не е осъществил контрол по изготвянето на
шестмесечен план с планирани мероприятия, свързани с управлението и
непосредственото изпълнение на ППД за дейността на СООРТП, а именно: допуснал е
да не бъде изготвен шестмесечен план за второто тримесечие на 2019г. съгласно
чл.25 от инструкцията, каквито задължения има съгласно горните разпоредби и
типовата длъжностна характеристика на длъжността си. Посочено е изрично, че деянието
е изразяващо се в бездействие – не е изпълнил служебните си задължения, вменени
му по силата на типова длъжностна характеристика, като така бил нарушил чл.200,
ал.1, т.6 от ЗМВР – неупражняване на контрол над подчинени, за което
следвало да бъде наказан с дисциплинарно наказание порицание за срок от шест
месеца.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 12.02.2020г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №271з-327/27.01.2020г.
е издадена от Директор ОД МВР Хасково - материално компетентен дисциплинарно
наказващ орган по чл.204, т.3 във вр. с чл.37, ал.1,
т.2 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Процесната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити. Ответникът
е изложил конкретни мотиви относно извършената преценка на тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, при
определяне на вида и размера на наказанието. Изискването за излагане на
конкретни мотиви, а именно: защо е наложено дадено наказание, е приложимо при
всички случаи на реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР.
Спазени са срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Датата на извършване на нарушението е изрично
посочена като период, в който е осъществено деянието, описано като нарушение. В
Справка рег.№1253р-25649/05.12.2019г. по описа на ОД МВР Хасково се съдържат
достатъчно данни по отношение на нарушителя, неговата самоличност, както и
обективните и субективни признаци на извършеното дисциплинарно нарушение.
Спазена е процедурата по чл.206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като са изискани
обяснения от комисар Н., като в указания срок такива не са представени.
Жалбоподателят е запознат със съставената
справка и с изводите от нея, в
които се предлага налагането на дисциплинарно наказание.
Но Заповед №271з-327/27.01.2020г.
на Директор ОД МВР Хасково е издадена в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
При анализ на събраните доказателства
по делото се налага извода, че не е съставена валидна справка, която да
обоснове и обуслови наложеното наказание на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.205, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно
производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на за изясняване на
постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното
нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на
проверка, като определя срок за нейното приключване. В настоящия случай срокът,
който е определен при формирането на комисия е 15.11.2019г., като впоследствие
е удължен до 05.12.2019г. /заповед №272з-3116 от 13.11.2019г. Именно на тази
дата е изготвена и справката относно извършена проверка от комисията, но в
справката не е положен подпис от третия член на комисията, като има изрично
отбелязване, че е в отпуск поради временна нетрудоспособност. На 07.01.2020г.
жалбоподателят се е запознал със справката, както му е връчена покана за
допълнителни обяснения и възражения. Едва след това – на 21.01.2020г. има
изрично становище на третия член на състава на комисията относно заключението в
справката, с която вече е запознат комисар Н.. Със становището на третия член
на комисията – Ст.С., проверяваното лице не запознато, а е последвало издаване
на оспорената заповед от 27.01.2020г. В този смисъл съдът приема, че проверката
за извършено нарушение е следвало да се извърши от определена отнапред комисия,
но към момента на приключването ѝ членът на комисията С. не е участвал в
нея, не осъществил извод въз основа на събраните доказателства и не е бил
направил съответните изводи относно осъществено нарушение. Съобразно изложеното
от него в становище от 21.01.2020г. тези изводи са направени от него в много
по-късен момент, когато вече проверяваният е бил запознат със справката, както
и му е била предоставена възможност да даде обяснения. Следователно комисията е
осъществила същинската си работа в ненадлежен състав, тъй като С. не е взел
участие при изграждането на извод за събраните данни, а поради това и взетото отношение
за наличие на нарушение от комисар Н. е опорочено и така съставената справка не
може да породи целеното правно действие. Обстоятелството, че С. е взел
становище в по-късен момент и преди издаване на заповедта, както и че това
становище съвпада с изводите на другите двама членове на комисията, не е от
естество да промени извода за допуснато нарушение в процедурата, тъй като с
неговото становище жалбоподателят не е запознат, а това е нарушение на правото
му на защита при осъществяване на дисциплинарна отговорност. С представянето на
справка, в която няма формирано изявление от един от членовете на комисията е
нарушение на чл.205, ал.2 от ЗМВР и на чл.18 от Инструкция №8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработка на
информация да състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,
както в посока спазване на срока за проверка, така и във връзка с правилото
проверяваният служител да се запознае със събраните доказателства и направените
изводи. В действителност в съставената справка се съдържат и изводи относно
липса за търсене на отговорност за други изследвани нарушения и именно поради и
на основание чл.19 от посочената инструкция с разпореждане от 19.12.2019г.
справката е била изпратена за становище от СКАПОЧР, а оттам и на 23.12.2019г. – на третия член на
състава, поради което и е спорно дали е било искано негово становище относно
установено нарушение или установена
липса на основание за търсене на отговорност. Становището на представляващия
жалбоподателя, че има допуснати нарушения по чл.39-41 от Инструкцията, съдът не
приема за основателни, тъй като тези разпоредби касаят извършено тежко
нарушение, а в случая между страните няма спор, а и в самата оспорена заповед
изрично е посочено, че установеното с нея нарушение не е тежко.
Наред с установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счита, че е допуснато и друго - отново съществено, нарушение в процесуалните правила. На основание чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Тази разпоредба е императивна и заповедта следва да съдържа всички изброени елементи кумулативно. Посочените обаче в заповедта фактически основания "неупражняване на контрол над подчинени" не могат да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на комисар Н. е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения, като нормата на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание Порицание деяние, изразяващо се в неосъществяване контрол над подчинени.
Описаното в обстоятелствената част на оспорената
поведение на санкционираното лице се свежда до установеното в Справка №272р-25649/05.12.2019г.,
където е прието, че е установено за периода от 2018-2019г., че в СООРТП не е планирана
дейността на шестмесечие. Прието е, че съгласно чл.25, ал.1 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност в съответствие с
направените в анализа по чл.24, ал.1 изводи и насоки за оптимизиране на ППД се
набелязват приоритети и се планират мероприятия, свързани с управлението и
непосредствено изпълнение на дейността, като планирането на мероприятията е за
период от шест месеца. В подкрепа на извода, че комисар Н. като началник отдел
ОД има основни длъжностни задължения /т.ІІ от типова длъжностна характеристика/
да ръководи планирането на дейността по линия на Охранителна полиция, т.е.
плановата дейност на СООРТП, който сектор е в състава на отдел ОД, следвало да
се ръководи и контролира именно от жалбоподателя. Съдът намира, че така
описаното не отговаря на изискванията за конкретност, точност и яснота и не
може да бъде квалифицирано по т.6 на чл. 200, ал.1 ЗМВР. Не е конкретизирано в
какво се състои задължението на Началник отдел ОД да ръководи планирането и в
какви срокове следва да бъде извършено. Нуждата от такава конкретизация е
налице, тъй като изпълнителното деяние се свързва с бездействие, т.е.
предполага се възникнало задължение по активно поведение, каквото не е
предприето. В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя относно
определения в заповедта период на извършване на нарушението – как е определена,
как е определена началната и защо е определена като крайна дата датата на справката
ГД НП. На следващо място разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР визира неизпълнение на
задължение по осъществяване контрол върху подчинени служители, а описанието се
свързва с неосъществяване контрол по изпълнение на визирани в длъжностна
характеристика задължения. Твърдяното неизпълнено задължение по контрол, за
неизпълнение на което е санкциониран жалбоподателя, не се установява с
конкретно съдържание, произтичащо от длъжностната характеристика. Дори да се
приеме, че задължение за такъв контрол произтича от длъжностната му
характеристика, то там не е уточнено в какво да се изразява контрола, от кога
възниква задължение за активно поведение по упражняването му, спрямо кой
служител или служители следва да се осъществява. Дисциплинарнонаказващият орган
е бил длъжен да конкретизира какво точно поведение е дължал служителя, в какъв
срок, в какво се изразява необходимия за упражняване контрол върху подчинените
му, те. да посочи ясно и конкретно какви са били правомерните действия, с които
може да бъде упражнен дължимият контрол. Неупражняването
на контрол предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия. В
конкретния случаи в заповедта е записано много общо като не е посочена в какви
действия би следвало да се изразява тя. Наред с това следва да се има предвид и
че е посочено, че задължението не е изпълнено по отношение на
организационно-управленска документация, разпоредена в Инструкция №8121з-929,
но в тази инструкция не се установя субект, който да е задължен да извършва
контрол по отношение планирането. Следва да се има предвид и че в справката от
05.12.2019г. се установява, че има издадена от Директор ОД МВР Хасково Заповед
№272з-933/22.03.2019г., която е насочена към началниците на РУ, които следва да
създадат организация за изготвянето на шестмесечни/годишни анализи, както и в
нея са вменени задължения и отговорности на началник ООП във връзка със
сроковете за изготвяне на анализите, както и по отношение на тяхното
съдържание. Тази заповед не е представена пред съда, а и няма данни да е
съдържаща освен задължения за анализ и вменени задължения относно планиране в
съответствие с направените в анализа изводи. Но дори и да е представена тази
заповед, то не би било доказано законосъобразно налагане на наказанието,
доколкото дисциплинарният орган е приел за извършено нарушение по чл.194, ал.2,
т.2, а не по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. От описаната в заповедта фактическа
обстановка не се установява безспорно дали същата представлява неизпълнение на
служебни задължения, въведени със специфичната длъжностна характеристика по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР или неизпълнение на
закон, подзаконов нормативен акт, заповеди или разпореждания по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, доколкото се сочи в
справката, че задължението е съобразно длъжностната характеристика, а са посочени
и нарушени разпоредби от Инструкцията за патрулно-постовата дейност.
В този смисъл заповедта е немотивирана,
тъй като е недопустимо да се твърди нарушение на определени норми без точно
конкретизиране на задълженията по тях.
Поради изложеното съдът счита, че така
подадената жалба е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
С оглед крайния извод на съда на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат –
500 лева, като следва да се има предвид, че възражението на ответната страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението за адвокат
е определен в минималния предвиден размер в чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н. *** против Заповед №271з-327/27.01.2020г.
на Директор ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание Порицание за
срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да
заплати на А.Н.Н.,***, направените по
делото разноски общо от 510 лева.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: