РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. К., 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20245100500276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по подадена от
ЗД „Б. И.“ АД гр.С., чрез представител по пълномощие, въззивна жалба вх. N
7388/12.07.2024г., п.кл.11.07.2024г., по входящия регистър на РС – К., против решение
N 282 от 17.06.2024 г. по гр.д. N 908/2022 г. по описа на РС –К., с което е уважен
предявеният от ищеца Г. Ф. О. от гр.К. против ответника ЗД „Б. И.“ АД, гр.С.
осъдителен иск за сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на 30.07.2017 г.
застрахователно събитие - ПТП с причинени телесни повреди, изразяващи се в
счупване на четвърто, пето и шесто десни ребра, довело до трайно затрудняване
движението на снагата; кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и
крайниците; травма на корема и шията, наложило носене на шийна яка, и влошено
емоционално състояние, причинени виновно от Х. М. И. с посочено ЕГН, при
управление на л.а. марка „Х.“, модел „С.“ с рег. N ******, застрахован с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2022 г. до изплащане на
вземането, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото от 1 525
лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-К. и сумата 1 730.23 лв. държавна
такса по делото. Решението е поправено с решение N 374/23.09.2024г. в частта относно
1
началната дата на присъдената законна лихва –вместо първоначално посочената дата
24.02.2022г. да се чете 24.02.2020г.
Решението на РС – К. се обжалва изцяло като неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в
противоречие със събраните по делото доказателства, с искане да се отмени или
евентуално да се намали размера на обезщетението на 2 500 лв. и на въззивника да се
присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Жалбоподателят излага следните
оплаквания: претендираните от ищеца неимуществени вреди вече са обезщетени
изцяло от Д О. З., заплатило обезщетение в размер на 12 500 лв. за установените по
делото увреждания от процесното ПТП – счупване на три ребра, охлузвания и
натъртвания, с проведено консервативно лечение, с възстановителен период до три
месеца и без последващи неблагоприятни последици за здравето;
първоинстанционният съд не се съобразил със заключенията на съдебната
автотехническа експертиза и неустановено по делото е обстоятелството, че
процесното ПТП е причинено при условията на независимо съизвършителство от
двамата водачи, участвали в него, в частност, че поведението на водача И. е равно
противоправно на това на водача Ф. О., при категоричност на експертизата, че
причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача
О., който с управлявания от него автомобил Шкода е отнел предимството на лекия
автомобил Х. и същият има несравнимо по-голям принос от водача И., като за
последния вещото лице не стига до категоричен извод за противоправно поведение;
първоинстанционният съд не се е съобразил със социално-икономическата обстановка
в страната към деня на увреждането при МРЗ за страната през 2017г. от 460 лв. и при
средна работна заплата за страната през 2017 г. от 1 046 лв., като определил
обезщетение в размер на 55 минимални работни заплати и в размер на 24 средни
работни заплати в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и
всички критерии, посочени в практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.52 от
ЗЗД към релевантния момент за определяне на обезщетението 30.07.2017г. - датата на
ПТП-то и момента на настъпване на увреждането, с довод, че обезщетението за
неимуществени вреди не следва да е източник на неоснователно обогатяване.
Въззиваемият Г. Ф. О. от гр.К. след изтичане на срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
подал отговор на въззивната жалба, с който чрез представител по пълномощие оспорва
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът ЗД „Б. И.“ АД гр.С. не се представлява и с
писмена молба чрез представител по пълномощие претендира разноски по делото
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият Г. Ф. О. от гр.К. чрез представител по
пълномощие оспорва въззивната жалба, претендира разноски по делото съгласно
2
списък по чл.80 от ГПК и заявява възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК
на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество. При извършената служебна
проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и
допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. N 908/2022 г. по описа
на РС-К. е образувано по искова молба вх. N 6168/22.07.2022г., подадена от ищеца Г.
Ф. О. от гр.К. чрез представител по пълномощие, с която срещу ответника ЗД „Б. И.“
АД гр.С. е предявен осъдителен иск за сумата от 12 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на
30.07.2017 г. застрахователно събитие - ПТП с причинени телесни повреди,
изразяващи се в счупване на четвърто, пето и шесто десни ребра, довело до трайно
затрудняване движението на снагата; кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето
и крайниците; травма на корема и шията, наложило носене на шийна яка, и влошено
емоционално състояние, причинени виновно от Х. М. И. с посочено ЕГН, при
управление на л.а. марка „Х.“, модел „С.“ с рег.N******, застрахован с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 24.02.2020 г. год. - до изплащане на
вземането. Искът се основава на обстоятелствата, че на 30.07.2017г. горепосоченият
делинквент Х. М. И. със застрахована гражданска отговорност на автомобилистите при
ответника, при управление на л.а. марка „Х.“, модел „С.“ с рег.N *******, нарушил
правилата за движение/чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП/ и при независимо
съпричиняване заедно с Ф. З. О., управляващ лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с
рег. N ******, със застрахована гражданска отговорност на автомобилистите при „Д О
З.“ ЕАД, причинил процесното ПТП, като на ищеца, в качеството й на пътник на
задната дясна седалка във втория посочен лек автомобил били причинени телесни
повреди - счупване на четвърто пето и шесто десни ребра довело до трайно
затрудняване движението на снагата; кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето
и крайниците; травма на корема и шията наложило носене на шийна яка, причинили
болка и страдание. За това деяние, представляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б“, вр. с 342, ал.1 от НК, с решение N 32/23.01.2019г. по АХНД N 1155/2017г. по
описа на Районен съд К. Х. М. И. бил признат за виновен. В резултат на деянието и
нанесените телесни увреждания ищецът била настанена в болнично заведение от
30.07.2017г. до 02.08.2017г., с последващо поставяне на 08.08.2017г. на шийна яка за
период от два месеца, съпроводено с болки в продължителен период от време, в т.ч. в
шията с ограничени движения в този период, наред с което ищецът изпаднала в стрес,
3
не можела да спи нощем, често сънувала кошмарни сънища с ПТП, чувствала болки и
поради ограничение на движенията станала неработоспособна, като емоционалното й
състояние значително се влошило. Релевирано е от ищеца, че за нанесените й телесни
увреди вина носят и двамата водачи Х. М. И. и Ф. З. О., които извършили деянието
при независимо съпричиняване, поради което следвало да носят и деликтна
отговорност по равно в размер на по 50 % от причинените неимуществените вреди.
Поради това ищецът съгласно чл.493 от КЗ предявила на 24.02.2020 г. застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ и след кореспонденция на 17.06.2022 г. получила
писмо, с което ответникът отказал да заплати обезщетение по същата, в частност
такова в законовия срок по чл.496, ал.1 от КЗ не й било платено. Отговорността на
другия делинквент Ф. З. О. била застрахована в "Д. – Общо застраховане" ЕАД и на
28.02.2020 г. ищецът сключила Споразумение за извънсъдебно решаване на спора, с
което този застраховател определил и й изплатил половината от общото обезщетение в
размер на 25 000 лв., поради което за разликата и конкретно за останалата половина от
обезщетението за претърпените от престъплението вреди, възлизащи на 12 500 лв.
ищецът претендира, че са налице елементите на фактическия състав за реализиране
пряката отговорност на ответника като застраховател на делинквента Х. М. И., която
сума същият се осъди да й заплати, ведно със законна лихва от 24.02.2020г. до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Б. И.“
АД гр.С. чрез представител по пълномощие е оспорил иска по основание и размер, при
следните възражения: вината и приноса за настъпване на ПТП на водача на МПС „Ш."
с per. N****** е значително по-голяма, тъй като именно той отнел предимството на
МПС „Х. С." и предизвикал настъпването на ПТП-то; произтеклите от ПТП-то вреди
са съпричинени от самата пострадала, която с поведението си създала предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди, която пътувала в
л.а. „Ш. Ф." без поставен предпазен колан, с което допринесла в значителна степен за
уврежданията си, тъй като при правилно поставен предпазен колан вредите или не
биха настъпили или биха били в значително по-лека степен; описаните в исковата
молба телесни повреди по вид и степен не са настъпили в резултат на ПТП-то, а са
следствие от предходни заболявания на ищеца и вече проявили се хронично-
дегенеративните изменения; размерът на предявения иск е завишен съгласно принципа
на справедливост по чл.52 от ЗЗД и не се дължи претендираната лихва за забава,
защото ответникът не е сезиран с претенция за изплащане на обезщетение по КЗ и
съгласно чл.380, ал.3 от КЗ не е представила банкова сметка, което го освобождава от
забавата. Ответникът претендира за отхвърляне на иска, а при условията на
евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение, както и
претендира разноски по делото.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установяват
4
следните обстоятелства:
Процесното ПТП е настъпило на 30.07.2017г. и съгласно действащия КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., е изпълнена специалната допълнителна предпоставка за допустимост
на предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по
ГО на виновния водач на МПС съгласно чл.380 от КЗ, като в тримесечен срок от
отправяне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение на
24.02.2020г. за сумата 25 100 лв. и уведомяването на застрахователя ЗД „Б. И.“ АД за
претърпените вреди от настъпилото на 30.07.2020г. застрахователно събитие,
представляващо престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. с 342, ал.1 от НК, признато с
решение N 32/23.01.2019г. по АХНД N 1155/2017г. по описа на Районен съд К.,
застрахователят не е определил такова и с писмо от 17.06.2022г. е отказал изрично
плащането му с мотив, че определеното и изплатено от „Д О З.“ ЕАД застрахователно
обезщетение изцяло покрива болките и страданията на пострадалата. Това обуславя
интересът на ищеца от търсене на обезщетението по съдебен ред.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковата
претенция на първо място е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителя на
деликта и ответното застрахователно дружество. По силата на такъв договор съгласно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. чл.493, ал.1 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в т. ч. пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като в
т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че това са неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Това води до извод,
че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен договор за
застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност
на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Според нормата на чл. 45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и
съгласно чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, или фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
5
който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая този фактически състав е установен от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, като с влязло в сила на 23.05.2019г. Решение
N 32/23.01.2019 г. по АНД N 1115/2018г. по описа на КРС, изменено частично с
Решение N 42/23.05.2019г. по ВНАХД N 62/2019г. по описа на ОС-К., обвиняемият Х.
М. И., по реда на чл.78а от НК е признат за виновен в това че на 30.07.2017г. в гр.К.
при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Х.”, модел „С.“ с
ДК N******* нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата - като при максимално разрешена скорост от 50 км/ч на пътното превозно
средство от категория „В“ в населено място се движел със скорост от 62.39 км/ч, като
предизвикал пътно - транспортно произшествие, вследствие на което по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с Ф. З. О. от гр.К., причинил на Г.
Ф. О. от гр.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто, пето и
шесто десни ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата -
престъпление по чл.343, ал.1 б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК. Спрямо другия водач Ф. З.
О., който също нарушил правилата за движение по ЗДвП, не е предявено обвинение на
основание чл.343, ал.2, т.2, вр. ал.1, б „б“ от НК поради направено изявление на
пострадалата, че желае спрямо него да не се води наказателно производство.
Така са установени механизмът на настъпване на ПТП, представляващо
противоправно деяние от вида на престъпленията, вината на застрахования при
ответника по иска застраховател водач на МПС и вредоносния резултат за ищеца –
причинена от ПТП-то средна телесна повреда, поради което възраженията на
ответника, че не е налице независимо съизвършителство от горепосочените водачи на
застрахователното събитие и не е настъпила вреда от същото за ищеца, са
неоснователни по арг. от чл.300 от ГПК. Решението по чл.78а от НК има значението на
осъдителна присъда и преклудира спора пред гражданския съд относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл Решение N
47/23.07.2012г. по т.д. N 340/2011г. на ВКС, ТК, I т.о, постановено по въпроса
„Включва ли се решението по чл.78а от НК в обсега на чл.300 от ГПК“, както и т. 15
от ТР N 6/2012 от 06.11.2013г. по ТД N 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда.
В случая решението установява и причинените на ищеца средни телесни
повреди, защото същите са част от фактическия състав на престъпното деяние по
чл.343, ал.1, б „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Не е спорно по делото, че към датата на настъпване на ПТП на 30.07.2017г. за
управлявания от Х. М. И. лек автомобил „Х. - С.“ с рег. N ***** е сключена със ЗД „Б.
6
И.“ АД валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, а за
управлявания от Ф. З. О. „Ш.“, модел „Ф.“ е сключена такава с "Д О. З." ЕАД, като на
28.02.2020 г. е сключено споразумение по силата на което последното е изплатило на
пострадалата Г. Ф. О. сумата 12 500 лв., по причина, че уврежданията й са причинени
в резултат на виновното и противоправно поведение, както от страна на водача Ф. З.
О., така и от страна на водача Х. М. И., застрахован при ЗД „Б. И.“ АД, между които
двама е налице солидарна отговорност за причинените неимуществени и имуществени
вреди в резултат на настъпилото на 30.07.2017г. ПТП, поради което е отчетен
конкретния принос на застрахования О..
Установява се и не е спорно, че на задната седалка в лек автомобил марка „Ш.“,
модел „Ф.“ с peг.N *******, управляван от Ф. З. О., са пътували пострадалата –ищецът
Г. Ф. О. /дъщеря на водача/ и тригодишния му внук А. Д. който седял отляво зад
водача, като и двамата били без предпазни колани. След ПТП-то, на 30.07.2017г.
ищецът е хоспитализирана в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД гр.К. с оплаквания от болки в корема, гърдите и дясна ръка, като й е проведено
консервативно лечение и е изписана на 02.08.2017 г. с окончателна диагноза: Травма на
няколко интраабдоминални органа, без открита рана в корема, с придружаващи
заболявания: Контузия на гръдния кош, множество счупвания на ребра, закрито.
Поради продължаващи палпаторна и активитетна болка в шиен отдел, на 08.08.2017г.
след първичен амбулаторен преглед са й предписани нестероидни
противовъзпалителни средства и носене на яка до отзвучаване на оплакванията, като
такава ищецът е носила в продължение на два месеца и до пълното й възстановяване,
няколко месеца след произшествието, се наложило да бъде обгрижвана от своите
съпруг и баба. От разпита на ангажираните от ищеца свидетели е установена и
настъпила емоционална промяна у ищеца след катастрофата, която дълго време не
желаела да излиза навън и да се качва в автомобил, придвижвала се пеша и изпитвала
страх при пресичане на пътното платно, затворила се в себе и не общувала с всеки. В
тази връзка от неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че на ищеца е причинено счупване на четвърто, пето и шесто десни ребра,
което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, с обичаен възстановителен период от около три
месеца, а по отношение на кръвонасяданията и охлузванията на кожата на лицето и
крайниците, той е с продължителност от около две седмици, като няма данни същата
да страда от съпътстващи заболявания, които да оказват влияние на възстановяването
й от травмите. Наред с това се заключава, че независимо дали към ПТП-то
пострадалата е с или без поставен предпазен колан, тя би получила описаните
увреждания, тъй като същият не възпрепятства движението на тялото встрани. При
изслушването в съдебно заседание вещото лице д-р М. сочи, че оздравителният
процес може да продължи повече от 3 месеца предвид, че болката е субективно
7
усещане и прага на болката при хората е различен, като травмите на шията са
възможни поради извиване и разтягане на тялото по време на удара при инцидента,
тъй като и при поставен предпазен колан, шията и главата са свободни и движението
на тялото встрани не е ограничено от триточковия предпазен колан. В този смисъл е и
заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза, която също приема,
че при страничен удар като процесния, обезопасителните колани не са достатъчно
ефективни и биха задържали тазовите области, но не и тялото от кръста нагоре, като
заключението по тази експертиза –първоначално и допълнително не е годно да
опровергае механизма на настъпване на ПТП, установен с влязло в сила съдебно
решение, по арг. от чл.300 от ГПК, наред с което заключението не установява приносът
на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или
техния размер, като не дава конкретни отговори в тази насока, изразявайки становище,
че протоколът за оглед на местопроизшествието от 30.07.2017г. не е коректен.
С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че в резултат на ПТП -то,
ищецът получава средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърто, пето
и шесто десни ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, за
около три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, съпроводен с болки и
емоционални страдания, при необходимост от имобилизация с шийна яка, прием на
лекарства и нужда от чужда помощ, без възможност за интензивни физически
натоварвания, с влошено емоционално състояние поради травмата от настъпилото
стресово събитие, представляващо застрахователно събитие. Доказаните по делото
болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания, тяхната степен на
интензивност и продължителност, в т.ч. трайното затрудняване движението на снагата
като разстройство на здравето, неопасно за живота, наложили болнично и последващо
лечение, предвид възрастта на ищеца на 21 години към настъпване на ПТП-то и
емоционалното й състояние, изразяващо се в постравматично стресово разстройство,
със страхове и ограничение на социалните контакти, обуславят дължимост от
ответника на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, което на
основание чл.52 от ЗЗД съдът определя по справедливост, Преценявайки установените
по делото обстоятелства и на основание чл.52 от ЗЗД и ППВС N 4/68г, както и
практиката на ВКС, съдът приема, че за справедливо обезщетяване на причинените на
ищеца болки и страдания е достатъчно обезщетение от 25 000 лв.. Независимото
съпричинителство на непозволеното увреждане, представляващо застрахователно
събитие, причинено от горепосочените двама делинквенти, е установено от влязлото в
сила съдебно решение, или и двамата независимо един от друг с действията си по
нарушаване на правилата за движение по пътищата са допринесли за настъпването на
съставомерния в случая престъпен резултат – ПТП с причинена средна телесна
повреда на пострадалата Г. О..
Съгласно чл. 122, ал.1 от ЗЗД съпричинителите отговарят солидарно за цялото
8
задължение към кредитора. Правата на кредитора срещу солидарните длъжници са
уредени в чл.122 от ЗЗД и са изцяло в негов интерес. Разпоредбата на закона позволява
търсене от кредитора на разделна отговорност от длъжниците и това следва от
самостоятелното право, което кредиторът има срещу всеки един от тях. Кредиторът
може да съди последователно всеки един от солидарните длъжници, докато
удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно
отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите длъжници/ чл.127 , ал.1
от ЗЗД/.
В задължителната съдебна практика на ВКС/ ТР N 1 от 30.01. 2017г. по
тълкувателно дело N 1/2016г. ОСГТК на ВКС, решение N 147/22.01.2014 г. по т.д. N
333/2012 г. на ВКС, І т.о./, изрично е прието, че сключеното споразумение от
застрахователя с пострадалия има действие само помежду им и не засяга отношенията
с делинквента, още по-малко при множество причинители – тях или техните
застрахователи, и второ, при доброволно уреждане на отношенията по повод
репариране на вреди от непозволено увреждане при ПТП от съществено значение са
изявленията на страните по договора /споразумението/. Прието е, че изявленията на
пострадалия могат да му се противопоставят само от застрахователя и то дотолкова,
доколкото е заявен валиден и допустим отказ от права предвид договарянето чрез
взаимни отстъпки между страните по споразумението. В настоящия случай в
представеното споразумение между пострадалата и застрахователя на другия
делинквент изрично е посочено постигнатото съгласие за удовлетворяване на
претенцията за вреди частично и до половината от размера, на който тя е оценила
вредите от застрахователното събитие, или не е налице заявено пълно удовлетворяване
на причинените неимуществени вреди, което да погасява прякото й или деликтно
право за обезщетяване за тези вреди и от съпричинителя им водачът Х. И..
Следователно е налице частично обезщетяване на пострадалата, поради
упражняване на правата й спрямо единия от делинквентите. В решение N 121 от
18.09.2014 г. по т. д. N 2859/2013 г. на ВКС, I т. о. е прието, че "При съпричиняване по
чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице
за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него делинквент".
Застрахователят може да прави възражение за независимо съпричинителство, но
само в отношенията с независимия съпричинител или неговия застраховател, но не и с
пострадалия от ПТП или неговия застраховател. В този смисъл е и решение N
52/28.05.2019 г. на ВКС, І т.о. по т.д. N 1497/2018 г., с което е прието, че предвид
регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата,
всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в
пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската
9
отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно
с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната
обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който
отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер,
като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната
сума по договора за застраховка. Следователно, отговорността на делинквент,
различен от застрахования при ответния застраховател, е ирелевантна за отговорността
на застрахователя спрямо увреденото лице. Отговорността на този друг делинквент не
е предмет на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, както и разпределянето на отговорността на
двамата в случая делинквенти спрямо пострадалото лице, е извън предмета на спора.
Съдът не дължи да разглежда въпроса в какво съотношение един спрямо друг е
отговорността на двамата делинквенти, поради което застрахователят, чиято
отговорност се ангажира по делото отговаря спрямо пострадалото лице в пълен обем,
доколкото то не е обезщетено за причинените му вреди - арг. от чл. 499, ал. 7 от КЗ.
Съгласно чл.499, ал.7 от КЗ в случаите, когато не може да се установи приносът на
всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или
техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, като
всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност, но това се отнася до отношенията помежду им съгласно 127 от ЗЗД, вр.
чл. 499, ал. 6 и 7 от КЗ и уредената в закона възможност застрахователят да предяви
регресна претенция за заплатеното от него обезщетение.
Предвид това и гореизложеното във връзка с наличието на независимо
съпричиняване от страна на двамата водачи Х. И. и Ф. О. на застрахователното
събитие, изплатеното обезщетение от 12 500 лева на увреденото лице Г. О. за
претърпените неимуществени вреди от „Д. О. З.“ ЕАД като застраховател на Ф. О.,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и доказан в размер на 12 500 лв. . Този размер, с оглед довода, че през
2017г. минималната работна заплата е 460 лв., а средната работна заплата е 1 046 лв.,
поради което общият размер на обезщетението се равнява на 55 минимални работни
заплати и на 24 средни работни заплати, не е прекомерен и е справедлив както с оглед
установените по вид и продължителност неимуществени вреди, претърпени от ищеца,
така и с оглед на нормативно определените лимити на отговорност на застрахователите
по застраховка „ГО“ на автомобилистите“ към датата на ПТП, към която са
приложими лимитите по сега действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на
01.01.2016 година, от 10 000 000 лв. за всяко събитие независимо от броя на
пострадалите лица съгласно чл.492 от КЗ.
Съгласно чл.493, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
10
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като в
тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2, а
именно лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3, предвиждаща, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и в
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна/за разлика от отменения КЗ/. В случая не е спорно, че
датата на предявяване на застрахователна претенция от ищеца е 24.02.2020г., от която
дата ответникът дължи на ищеца законна лихва за забава върху дължимото
обезщетение до окончателното му изплащане. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента /Решение N 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. N 2273/2018 г., II т. о., ТК/
и без значение в този смисъл е дали при предявяване на застрахователната претенция е
посочена банкова сметка за изплащане на обезщетението, още повече, ако плащане на
такова е отказано мълчаливо или изрично.
На следващо място, възражението на ответника по иска за съпричиняване на
травматичните увреждания от пострадалия ищец, поради това, че ищецът се вози в
лекия автомобил без обезопасителен колан, не e установено при условията на пълно и
главно доказване, с оглед заключението на съдебните медицинска и автотехническа
експертизи, в частта им, че ако ищецът се вози с обезопасителен колан, движенията
на тялото напред и нагоре ще са ограничени от него, но движенията настрани ще са
ограничени частично, с извод, че и при правилно поставен колан, процесните
увреждания биха настъпили. В практиката на ВКС се приема, че намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е възможно само при наличие на
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или не биха настъпили в
този им обем, ако пострадалият е имал друго поведение, в случая, ако по време на
произшествието е бил с поставен обезопасителен колан. Такива доказателства по
делото не са налични и изводът, че и при поставен колан травмите на ищеца биха
настъпили, обуславя извод за липса на основание за намаляване на определеното
застрахователно обезщетение.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
11
първоинстанционния съд, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед крайния изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК в негова тежест са направените
от въззиваемия разноски за тази инстанция при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в
размер на 1 525 лв. за адвокатско възнаграждение, които се следват на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение N 282 от 17.06.2024 г. по гр.д. N 908/2022 г. по описа
на РС –К., поправено с Решение N 374/23.09.2024г. по гр.д. N 908/2022 г. по описа на
РС –К..
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., общ. Столична, район „Л.“, бул. "Д. Б." N *, да заплати на адвокат
Я. М. С., ЕГН *******, член на САК, с личен номер **********, сумата от 1 525 лв.
адвокатско възнаграждение за осъщественa безплатна правна помощ на въззиваемия Г.
Ф. О..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12