РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 09.02.2015
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, VІ-І СЪСТАВ на
седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в следния
състав :
СЪДИЯ: ГАЛИНА
ИВАНОВА
секретар Д.Т.
прокурор
разгледа докладваното от съдия
Галина Иванова т.д. № 5048 по описа за 2013 г.
Предявено е искане на основание чл. 630, ал. 1 хипотеза 1 вр. чл. 625 от ТЗ.
Молителят „Б.“ ЕООД твърди, че има вземане, по търговски сделки от „Г.А.“ ЕООД. През периода от 10.03.2011 г. до 5.1.2013 г. молителят е продал на ответника стоки на обща стойност 32 977,70 лв, за което е издал и фактури. Всички фактури за извършени продажби са получени от ответника, а падежът по тях е настъпил. Срокът за плащане е 5 работни дни. Твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни тези свои задължения поради това, че е в неплатежоспособност, която се предполага. Моли да се открие производство по несъстоятелност.
Ответникът не е депозирал отговор на молбата.
Софийски градски съд след анализ на всички
доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 621
от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
Установява се от фактури № 6188/10.3.2011 г., № 6882 от 29.6.2011 г., 6883/29.6.2011 г.,№ 6887:29.6.2011 г., № 6888/29.6.2011 г., 29.9.2011 г., 7521 от 29.9.2011 г., № 8032 от 29.11.2011 г., № 8644 от 30.11.2011 г., № 8418 от 27.01.2012 г., № 8776 от 6.4.2012 г., 8788 от 9.4.2012 г., 8802/10.4.2012 г., 8807/10.4.2012 г., 9215 от 13.6.12 г., 9216/13.6.2012 г., 9217 от 13.6.2012 г., 9218/13.6.2012 г., 9219/13.6.2012 г., 9220 от 13.6.2012 г., 9219/ 21.6.2012 г., 9349/29.6.2012 г., 9379/3.7.2012 г., 9456/13.7.2012 г., 9457/13.7.2012 г., 9458/13.7.2012 г., 9586/31.7.2012 г, 9590/31.7.2012 г., 9784/31.8.2012 г., 9789/31.8.2012 г. , 9990/29.9.2012 г., 10271/31.10.2012 г., 10273/31.10.2012 г., 10272/ 31.10.2012 г. 10738/21.12.2012 г., 10739/21.12.2012 г., 10740/21.12.2012 г., че между молителя и ответникът са сключени договори за търговски продажби. Установява се от подписването на тези фактури, че стоката е предадена от молителя на ответника. По силата на тези договори на основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД молителят се е задължил да прехвърли собствеността върху стоки, а ответникът след като получи собствеността да заплати цената. Предаването на стоките прехвърля правото на собственост и поради това съдът приема, че след като така описаните фактури са подписани от ответника е удостоверено преминаването на собствеността. За ответника е възникнало задължение да заплати цената. Липсват доказателства това задължение да е изпълнено и съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение на ответника за заплащане на цената и следователно вземане на молителя, основано на търговска сделка. Същият е легитимиран да иска открива не производство по несъстоятелност на ответника. Падежът на задълженията са датата на всяка фактура. Останалите фактури не са подписани от ответника и съдът намира, че не удостоверяват подлежащо на изпълнение задължение на ответника, произхождащо от търговска сделка.
От заключението на вещото лице С.Й., което съдът приема за обективно и безпристрастно, изготвено на основание представените годишни финансови отчети за 2010 г., 2011 г., 2012 г., се установява, че ответникът има материални запаси , които към 2012 г. (последният ГФО) са 3 х лв, краткосрочни вземания 5 000 лви парични средства 48 х лв. Има краткосрочни задължения (с падеж до 1 г) общо 29 х. лв. С оглед на тези показатели коефициентите на обща ликвидност за 2010 г. са 4,333, за 2011 г. 5,3333 , а за 2012 г. 1,9310. Коефициентът за обща ликвидност показва възможността на длъжника да изпълни изискуеми свои задължения с налични краткотрайни активи. Коефициентът за бърза ликвидност показва възможността на ответника да изпълни задълженията си, използвайки само вземанията си, финансови активи и налични парични средства и при ответника този коефициент е 3,6667 за 2010 г., 4 за 2011 г. и 1,8276 за 2012 г. Коефициентите за незабавна активност (показващ налични финансови и парични средства) и коефициентът за абсолютна ликвидност (показващ възможността с налични парични средства да се изпълнят задълженията) е за 2010 г. 3,6667, за 2011 4, а за 2012 г. 1,6552. Коефициентът на финансова автономност е в норма 0,7586 за 2012 г. (при норма 0,33). Дружеството има приходи.
Но липсва обявен годишен финансов отчет за 2013 г. в търговския регистър. Ответникът не е ангажирал доказателства за финансовото си състояние.
Нормата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ предвижда, че в случаите когато ответникът не е изпълнил свое изискуемо задължение, основано на търговска сделка, то се предполага , че е неплатежоспособен. Въведената оборима презумпция изисква при условията на пълно и главно доказване, ответникът да установи, че не е в състояние на неплатежоспособност като докаже, че с наличните си към 2013 г. и 2014 г. краткотрайни активи може да изпълни изискуемите си задължения. Към момента, към който са възникнали вземанията на молителя, ответникът не е бил в неплатежоспособност. Но фактът, че няма изготвени отчети за 2013 г. и 2014 г. както и фактът, че не е платил, доказва, че той не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения.
Това разпределение на доказателствената тежест при прилагане на законовата презумпция налага извода, че следва да се обяви неплатежоспособността на ответника. Предвид представените по делото доказателства, ответникът не е изпълнил изискуемо свое задължение към 10.03.2011 г. Но по делото има доказателства, че към този момент ответникът не е бил в неплатежоспособност. Също така установено е и че за цялата 2012 г. ответникът не е в състояние на неплатежоспособност. Следователно неплатежоспособоността следва да се определи към датата, за която няма подадени ГФО или от 1.1.2013 г. когато презумпцията намира приложение. Това ще е началната дата на неплатежоспособността.
Предвид на факта, че за 2013 г. и 2014 г. няма данни за състоянието на платежоспособност на ответника, няма данни и за това какво имущество има длъжникът. А това налага и извод, че следва да се обяви ответника в несъстоятелност, да се прекрати дейността му и да спре производството по делото, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********, на основание чл. 632 от ТЗ и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА 01.01.2013 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху всички недвижими имоти и движими вещи, права върху вещи и други права, върху цялото имущество на „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********
ПРЕКРАТЯВА дейността на „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********
СПИРА производството по несъстоятелност на „Г.А.“ ЕООД, *** ЕИК ********, по т.д. 5048/13 г., СГС, VІ-1 състав.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: