Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Перник, 12.02.2024 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 373 по описа за
2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодек (ДОПК), във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.Н.С. с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Ревизионен акт № Р-22001420008160-091-001 от 05.07.2023
година, издаден от С.Т.К.** на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията
и Д.С.С.**на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията
потвърден изцяло с Решение № 1345 от 20.09.2023 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.** при Централно управление на
Национална агенция за приходите, с който на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ДОПК са определени задължения, във
връзка с отговорност за данък върху добавената стойност за период от 01.12.2016
година до 30.11.2017 година /за данъчни периоди м. 12.2016 година, м. 01.2017
година, м. 04.2017 година и м. 11.2017 година/ за задължения на „**“ ЕООД с
ЕИК: ** в общ размер на 39 527,41 / тридесет и девет хиляди петстотин
двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, в това число главница в
размер на 24 103,97 /двадесет и четири хиляди сто и три лева и двадесет и
седем стотинки/ и лихви за просрочие в размер на 15 423,44 лева /
петнадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/.
Жалбоподателят сочи, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи, че на първо място не
са налице кумулативно предвидените предпоставки за това, посочени в чл. 19 от ДОПК, в частност твърди, че приходната администрация не е установила пряка
причинна връзка между укриването на приходи от продажбата с невъзможността за
събиране на задължения. Посочва, че укриването на факти и обстоятелства
предполага наличие на умисъл у лицето, а такова в настоящият случай не се
доказва. Сочи, че в качеството си на управител не е извършил нищо, от което да
се направи извод, че вторият елемент от състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
налице. Акцентира, че не е посочен моментът, от който се предполага, че е
настъпила тази невъзможност за събиране на задълженията на дружеството от една
страна, а от друга не са установени вследствие на кои действия, респективно
бездействия е станало това. Изцяло оспорва мотивите на административния орган,
че стоките са реализирани през посочения данъчен период през който са били
придобити, а това е така, защото към 31.12 на съответната година не са
продадени всички стоки и второ по време на ревизионния период на дружеството не
е извършвана инвентаризация на наличните стоки и това именно представлява
пречка да се извърши анализ на закупените стоки. С тези мотиви иска от съда да отмени
оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен.
В проведеното на 19.01.2024 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован за представител изпраща адв. К.С.,***.
Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи по доводите изложени в нея.
Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което представя и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – С.**, редовно призован за представител изпраща
юк. М. В.**. Оспорва жалбата. Пледира същата да се остави без уважение като
неоснователна. Иска присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което следва да бъде разгледана
съобразно изложените в нея доводи.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001420008160-020-001 от 21.12.2020
година, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. С тази заповед е
възложено извършването на ревизия на Н.Н.С. с ЕГН: ********** за определяне на
задължения в следствие на реализиране на отговорността му за данък върху
добавената стойност относно данъчен период от 01.12.2014 година до 30.11.2017
година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от А.К.К.**на
длъжност: главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и И.Д.С.**на
длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на
ревизията, и именно тя да приключи в рамките на три месеца от връчване на ЗВР.
Видно от приложената чрез административната преписка разписка заповедта е
връчена на ревизираното лице на 27.10.2022 година (лист 11 от приложението),
което означава, че крайният срок за извършване на ревизията е 27.01.2023
година.
С Решение № Р-22001420008160-098-001 от 08.01.2021
година, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК възложителят на ревизията е иззел за
разглеждане и решаване преписката от А.К.К.**на длъжност: ръководител на
ревизията и е възложил правомощията по извършването на ревизията на Д.С.С.**при
ТД на НАП – С.** в качеството му на ръководител на ревизията /лист 26 от
делото/. Във връзка с това решение е
издадена Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №
Р-22001420008160-020-002 от 08.01.2021 година, с която на основание чл. 112, ал.
2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК е променен съставът на извършващите ревизия
/лист 28 от делото/. Заповедта е връчена електронно на 28.10.2022 година на
ревизираното лице.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001420008160-020-003 от 25.01.2023 година, издадена на основание
чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за
извършване на ревизията е удължен, като е определен краен срок до 27.02.2023
година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 04.02.2023
година /лист 33 от делото/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001420008160-020-004 от 07.02.2023 година, издадена на основание
чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК е изменен обхватът на
извършваната ревизия, като е определено същата да обхваща данъчен период от
01.12.2016 година до 30.11.2017 година. ЗИЗВР е връчена по електронен път на
лицето на 08.02.2023 година /лист 36 от делото/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001420008160-020-005 от 23.02.2023 година, издадена на основание
чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът
за извършване на ревизията, като е определено същата да приключи в срок до
27.03.2023 година. ЗИЗВР е връчена на лицето на 27.02.2023 година по електронен
път /лист 38 от делото/.
Заповедта за възлагане на ревизията и четирите заповеди
за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, а така също и решението, с
което е иззета преписката са издадени от С.Т.К.** на длъжност: началник на
сектор при Териториална дирекция – С.**, като същите са подписани с валиден към
момента на издаването им електронен подпис и са в съответствие с изискванията
на ЗЕДЕУС, като доказателства за това се съдържат на лист 87 от делото.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад (РД) № Р-220014200089160-092-001 от 30.03.2023 година, издаден на
основание чл. 117 от ДОПК от ревизиращ екип в състав: Д.С.С.**на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и И.Д.С.**на длъжност:
главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, от което следва същият
да се анализира. От него е видно, че в хода на развилото се ревизионно
производство ревизиращите след анализ на събрания доказателствен материал са
установили, че :
Н.Н.С. с ЕГН: ********** е местно физическо лице и е
данъчно регистрирано в ТД на НАП-С.**, офис „П.“ с постоянен адрес, съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно гр. П., ул. „**“ № 69. На основание §1, т.
3 от ДР на ДОПК са установени следните свързани лица: управител и едноличен
собственик на капитал на “**“ ЕООД с ЕИК: **; управител и съдружник в „**“ ООД
с ЕИК: ** и управител и едноличен собственик на капитал на „** 2018“ ЕООД с
ЕИК: **. Установено е също от извършената проверка в информационните масиви на
НАП, че за периода на ревизията лицето е
самоосгиуряващо се лице в „**“ ЕООД, с ЕИК: ** и не е регистрирано по ЗДДС. На ревизираното
лице не са извършвани предходни ревизии и същото не води счетоводна отчетност.
В същинската част от ревизионния доклад се констатира, че
са налице основания по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за установяване отговорност на Н.Н.С.,
в качеството му на управител на „**“ ЕООД за данъчни задължения на дружеството
за ревизирания период от 01.12.2016 година до 30.11.2017 година, като е
определена на основание чл. 21 от ДОПК солидарна отговорност в размер на
34 085, 31 лева /тридесет и четири хиляди осемдесет и пет лева и тридесет
и една стотинки/, в това число 24 103,97 лева /двадесет и четири хиляди
сто и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи главница и лихви
в размер на 9 981,34 лева / девет хиляди деветстотин осемдесет и един лева
и тридесет и четири стотинки/, начислени към 30.03.2023 година за данъчни
периоди м. 12.2016 година, м. 01.2017 година, м. 04.2017 година и м. 11.2017
година..
Ревизиращите са приели, че за периода от 01.12.2016
година до 30.11.2017 година Н. Н.С. е управител на „**“ ЕООД, като дружеството
е задължено по смисъла на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Констатира се, че в
качеството си на управител лицето е знаело за извършената търговска и стопанска
дейност на управляваното от него дружество, като този извод не се разколебава
от факта, че е налице пълномощно в полза на лицето Л.М.Б.**, който с това
пълномощно е бил оправомощен да представлява „**“ ЕООД пред всички държавни и
общински органи, длъжностни лица, организации и всички трети физически и
юридически лица като извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни
и фактически действия. Приходните органи посочват, че фактът на
упълномощаването не изключва отговорността на ревизираното лице, доколкото в
случая е налице хипотетично хипотезата на представителна власт на прокурист, но
прокурата не е била вписана. Посочва се, че Н.Н.С. е имал задължения да подава
декларации по смисъла на чл. 125 от ЗДДС, което не е изпълнено от негова
страна, а освен това същият не е декларирал всички получени от доставчиците
фактури за доставка на стоки и съответно не е отчитал приходите при продажба на
закупените с недекларирани и неосчетоводени фактури стоки, като органите приели
тези действия като такива представляващи умишлено намаляване на месечните
задължения за ДДС на дружеството. Освен
това, същият е знаел, че спрямо управляваното от него дружество се извършва
ревизия, тъй като той е бил уведомен за това, но въпреки това е предприел
продажба на дружествени дялове. По отношение на изискването за наличие на
причинно-следствена връзка относно ангажирането на отговорността му по чл.19 от ДОПК органите посочват, че същата се доказва от установеното съзнателно
недеклариране и неосчетоводяване на фактурите за покупка на стоки и
неотчитането на приходи от дейността на дружеството. С това си действие
ревизиращите са приели, че управителят умишлено е целял невъзможност за
своевременно установяване и събиране на данъчните задължения на дружеството от
приходната администрация, което се явява причина данъчната администрация да не
заяви претенциите си и това водело до несъбираемост на задълженията. Всичко
това предполагало категоричен извод за недобросъвестност у Н.Н.С. и поведение
насочено към избягване на отговорност и плащане на задължения за данъци от „**“
ЕООД, което доказва още веднъж причинно-следствената връзка между действията на
ревизираното лице и невъзможността да се погасят задълженията.
Тези констатации са направени в следствие на събрания
чрез допустимите за това доказателствени способи и средства доказателствен
материал, които ще бъдат разгледани по-долу в настоящото изложение.
До ревизираното лице е изпратено Уведомление за съставен
ревизионен доклад № Р-22001420008160-115-001 от 30.03.2023 година /лист 41 от
приложението/. Предприето е връчване на ревизионния доклад по реда на чл. 32 от ДОПК, като за това са представени Протокол № 1768153 от 04.05.2023 година /
лист 56 от делото/ и Протокол № 1865283 от 22.05.2023 година /лист 57 от делото/. В следствие на това се приема, че
ревизионният доклад е връчен на лицето на 07.06.2023 година, чрез съобщение за
връчване по чл. 32 от ДОПК, като му е дадена възможност на основание чл. 117,
ал. 5 от ДОПК да направи писмени възражения и да представи доказателства в
14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад /лист 58 от делото/. С Молба
с вх. № Р8хК-624 от 28.06.2023 година ревизираното лице е поискало удължаване
на срока за депозиране на възражение, но същото искане не е удовлетворено
поради преклудиране на тази възможност на основание чл. 117, ал. 5 , изр. 2 от ДОПК. / лист 40 от приложението/.
Ревизионното производство е приключило със съставяне на
Ревизионен акт № Р-22001420008160-091-001 от 05.07.2023 година, издаден от С.Т.К.**
на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Д.С.С.**на длъжност:
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който изцяло
преповтаря мотивите изложени в ревизионния доклад. С оглед на това приходната
администрация е приела, че следва да бъде ангажирана отговорността на
ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на
управител на „**“ ЕООД за данъчни задължения на дружеството за ревизирания
период от 01.12.2016 година до 30.11.2017 година, като общият размер на
установеното задължение е 39 527,41 лева /тридесет и девет хиляди
петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, в това число
главница в размер на 24 103,97 /двадесет и четири хиляди сто и три лева и
деветдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 15 423,44 /петнадесет
хиляди четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 05.07.2023 година по
електронен път / лист 66 от делото/.
Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. №
94-Н-244 от 19.07.2023 година по регистъра на ТД на НАП – С.** и с вх. № 16604/25.07.2023
година по регистъра на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.**
при Централно управление на НАП /лист 76 от делото/. Във връзка с така
депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – С.** при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 1345 от 20.09.2023
година, с което е изцяло потвърден Ревизионен акт № Р-22001420008160-091-001 от
05.07.2023 година. Решението е връчено
на жалбоподателя по електронен път на 07.11.2023 година / лист 20 от делото/.
На 19.10.2023 година Н.С. депозира жалба пред
Административен съд-Перник с вх. 2877/19.10.2023 година срещу Ревизионен акт №
Р-22001420008160-091-001 от 05.07.2023 година. С Разпореждане от 24.10.2023
година съдът е разпоредил от ответника по жалбата да представи в цялост
административната преписка, като в отговор на това с писмо с вх. № 3442 от
16.11.2023 година преписката е представена. Съдът констатира, че към датата на
депозиране на жалбата, а именно 19.10.2023 година решението на директора на
„ОДОП“ при ЦУ на НАП-С.** не е било връчено на жалбоподателя, поради което му е
дал възможност с Разпореждане от 23.11.2023 година да посочи, дали поддържа
жалбата си против ревизионен акт, който сочи да е мълчаливо потвърден или
жалбата да се счита като подадена срещу ревизионен акт, потвърден с решение на
ОДОП. Указанията са изпълнени видно от молба с вх. № 3788 от 06.12.2023 година.
Именно във връзка с тази жалба е образувано настоящото съдебно производство
против Ревизионен акт № Р-22001420008160-091-001 от 05.07.2023 година,
потвърден с решение № 1345 от 20.09.2023 година на директора на Д“ОДОП“.
За да достигне до извод за ангажиране на отговорността по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК приходните органи са осъществили процесуални действия,
които се изразяват в следното:
На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.
53 от ДОПК и чл. 56, ал.1 от ДОПК до ревизираното дружество е изпратено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
Р-22001420008160-040-001 от 29.12.2020 година /лист 63 от приложението/, с
което е поискано от лицето да представи заверени копия на описаните в девет
точки документи, а така също и да представи писмени обяснения по въпроси,
посочени в седем точки. Определен е 14-дневен срок за представяне на същите. С
цел невъзможност за връчване на ИПДПОЗЛ са изпратени няколко искания до Първо
Районно управление на МВР- П.**, в което е поискано оказване на съдействие за връчването на посоченото искане /лист 67-91 от
приложението/. ИПДПОЗЛ е връчено на ревизираното лице на 30.10.2022 година по
електронен път / лист 66 от приложението/.
С Протокол № Р-22001420008160-ППД-001 от 14.02.2023
година са присъединени документи от производство с УИН № П-22001420038103, протокол
№П22001420038103-073-001/21.12.2020 година,
като тези документи представляват отправени Искания за предоставяне на
информация от трети лица и получен отговор във връзка с тях главно от банкови и
кредитни институции, в това число: „***“ АД, ***“ АД, „***“ АД, „***“ АД, „ ***“
ЕАД, „ ***“ – клон С.**, „***“ АД, „***“ ЕАД, *** АД, *** АД, *** С.**, *** АД,
*** АД, *** АД, Б*** АД, *** АД, ***С.**, *** АД, *** АД, *** АД, **** ЕАД, ***
АД / лист 97-241 от приложението/.
С Протокол № Р-22001420008160-П73-001 от 27.03.2023
година на основание чл. 37, ал. 1 от ДОПК са приобщени доказателства, събрани в
хода на извършена ревизия на „**“ ЕООД, с ЕИК: **, която е приключила с
Ревизионен акт № Р-22001418002279-091-001 от 13.03.2019 година /лист 244-262 от
приложението/, в това число Ревизионен акт №
Р-22001418002279-091-001/13.03.2019 година, с който на основание чл. 122 от ДОПК, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС и
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДД,
във вр. с чл. 9 от ЗДДС са установени задължения за внасяне на ДДС в общ размер
на 157 556,71 лева по отношение на дружеството „**“ ЕООД. Основната
дейност на дружеството е търговия на дребно с алкохол, тютюневи изделия,
безалкохолни напитки, захарни изделия. В ревизирания период дейността се
извършва в търговски обект: павилион, находящ се в гр. П., ул. „***“ № 19,
отдаден под наем на ревизираното лице от Община П.**. Съответно установените задължения за
м.12.2016 година произтичат от недекларирани приходи от продажба на цигари,
алкохол, бира и др. стоки, неотразени в
счетоводните регистри на дружеството и от отказано право на данъчен кредит по
фактура № ********** от 05.12.2016 година, с издател „*** С.**“ООД, за което е
определен на основание чл. 122 от ДОПК във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС и чл.
67, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 17812.22 лева и на основание чл. 71, ал. 1
от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по тази фактура в размер на 55.80
лева, при което в данъчен период м. 12.2016 година е определен за внасяне ДДС в
размер на 17868.02 лева. Съответно установените задължения за данъчни периоди
м.01.2017 година и м. 04.2017 година произтичат
от не признато право на данъчен кредит на
основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС по
фактура №********** от 16.01.2017 година и по фактура № **********, с
издател „*** С.**“ООД в размер на 77,58
лева и в размер на 62,70 лева, тъй като
е установено, че такива фактури въобще не са издавани от дружеството, сочено за
техен издател, а същите са включени в дневник за продажби и в справките
декларации за посочените данъчни периоди. За данъчен период м.11.2017 година са
установени задължения на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК в размер на 6095.67 лева произтичащи от недекларирани приходи за
продажби на цигари, алкохол, бира и др. стоки,
неотразени в счетоводните регистри на дружеството. Видно от този
ревизионен акт е, че „**“ЕООД е внасяло декларираното от него ДДС. Този ревизионен
акт не е обжалван и същият е влязъл в сила; Ревизионен доклад №
Р-22001418002279-092-001/03.12.2018 година /лист 263-284 от приложението;
ИПДПОЗЛ № П-22001418002279-040-001/10.05.2018; ИПДПОЗЛ №
Р-22001418002279-040-002/27.09.2018 година; ИПДПОЗЛ №
Р-22001418002279-040-003/27.09.2018 година, а така също и протоколи в следствие
на извършени насрещни проверки на доставчиците: „**“ООД, с ЕИК **; на „***“ООД,
с ЕИК ***; на „***“ЕООД, с ЕИК ***; на „***“ООД, с ЕИК ***; на „**.**“ООД, с
ЕИК ***и на „***“ЕООД, с ЕИК *** /лист 441-791 от приложението/.
С Писмо с изх. № 29 от 20.03.2023 година ръководителят на
ревизията е изискал информация от директора на Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП-С.** относно осъществени действия по принудително изпълнение на
задълженията от страна на дружеството „**“ ЕООД с ЕИК: **, като в отговор на
това е постъпило писмо с изх. № С230022-178-0007280 от 21.03.2023 година, в
което се посочва че е образувано изпълнително дело № *********/2019 година. /
лист 793 от приложението/.
Чрез административната преписка с оглед доказване на
компетентността на административния орган по делото са приложени заповед №
РД-01-128 от 18.02.2020 година, издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП,
във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на ТД на НАП-С.** /лист 5 от
приложението/ и заповед № РД-01-818 от 10.05.2019 година, издадена на основание
чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на
ТД на НАП-С.** /лист 7 от приложението/. По силата на тези заповеди е възложено
на така определените служители да упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Гореописаната фактическа обстановка се възприе от
материалите съдържащи се в данъчната преписка, всичките те като неоспорени от
страните са приети като годни доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, във вр. с §2 от ДР
на ДОПК достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността на административния орган:
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК
ревизионният акт се издава от органа възложил ревизията и от ръководителя на
ревизията, а когато тези органи не могат да постигнат съгласие, ревизионният
акт се издава от други органи, които са определени от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или оправомощено от него лице. Това
предполага да бъде анализиран въпросът за компетентността от една страна на
лицето, което се явява възложител на ревизията, а от друга страна на лицето,
което се явява ръководител на ревизията. Лицата, които по закон могат да бъдат
възложители на ревизията са посочени в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК,
като в нея са очертани две групи лица: на първо място това може да бъде орган
по приходите, който е определен от директора на компетентната териториална
дирекция и на второ място това може да бъде самият изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите или определен от него заместник – изпълнителен
директор по отношение на възлагане на ревизия да всяко едно лице на всички
видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В настоящият случай сме изправени пред хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, доколкото от представените по делото писмени доказателства, в това число
и в ЗВР и заповедите за нейното изменение може да се направи извод, че
възложител на ревизията е орган по приходите, определен от териториалния
директор на компетентната ТД на НАП. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този закон се издават от орган
по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална
дирекция, а съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 компетентна
териториална дирекция е тази по постоянен адрес на физическото лице. В
настоящият казус няма спор, че компетентната териториална дирекция е именно ТД
на НАП-С.**, доколкото постоянният адрес на физическото лице е на територията
на община П.**, което попада в териториалния обхват на офис Перник, който
съобразно II, т. 2 от Приложение 1 във вр. с чл. 40 от Устройствения
правилник на Национална агенция по приходите принадлежи именно към пределите на
ТД на НАП–С.**. Възложителят на ревизията е разполагал със съответна компетентност,
видно от Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 година и Заповед № РД-01-818 от
10.05.2019 година. Съответно ръководителят на ревизията се определя със
заповедта за възлагане на ревизията, като в настоящият случай за такъв е
определен Д.С.С.**, след като с решение преписката е била иззета от определен
за това друг орган по приходите. По отношение на последния, видно от заповед №
4563/10.12.2020 година на изпълнителния директор на НАП, служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 31.12.20220 година. От своя страна
лицето, иззело преписката е притежавало компетентност по чл. 7, ал. 3 от ДОПК,
видно от изричен запис в цитираните по-горе две заповеди. При това следва, че оспореният
ревизионен акт е издаден от С.Т.К.**, в качеството и на възложител на ревизията
и Д.С.С.**, в качеството му на ръководител на ревизията, поради което
настоящият съдебен състав приема, че не
са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, а именно посочено
е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на
издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са
подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното
производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният
акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният
акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с
изискванията към чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионният акт е приложен
ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва
извод за липса на основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно съответствието на оспореният ревизионен акт с
административнопроизводствените правила:
Процесуалните правила, свързани с издаване на
ревизионният акт, са регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен
контрол“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При извършена проверка касателно
съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните разпоредби на
закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до извод за наличие на
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
В настоящият случай ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-220014200018160-020-001 от 21.12.2020 година, в която
е определено, че срокът за извършване на ревизията е три месеца от датата на
връчване на заповедта. Видно от приложената разписка във връзка с връчването на
ЗВР последната е връчена на ревизираното лице на 27.10.2022 година. Това
означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до
27.01.2023 година. Тази заповед е изменена последователно с четири последващи
заповеди, като със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия №
Р-22001420008160-020-005 от 23.02.2023 година крайният срок за приключване на
ревизията е определен да бъде 27.03.2023 година. Съдът счита, че следва да
посочи, че тези срокове, които са посочени като крайни за извършване на
ревизията са инструктивни, но спазването им е свързано с тежестта на събрания
доказателствен материал, защото след изтичането на този срок, Върховен
административен съд константо в практиката си застъпва виждането, че
доказателствата събрани след този срок няма да имат доказателствена стойност. В
тази връзка ще се посочи и, че ревизията е протекла в сроковете по чл. 114 от ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че всички процесуални
действия по ревизията са извършени до така посочения срок и са надлежно
документирани с нарочни протоколи за присъединяване.
В чл. 117, ал. 1 от ДОПК законодателят е предвидил, че в
срок не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията
ревизиращият орган по приходите следва да състави ревизионен доклад. Това
означава, че този срок започва да тече от датата 28.03.2023 година, което
означава, че крайният срок, в рамките на който следва да бъде съставен
ревизионен доклад е 11.04.2023 година. В случая, ревизионният доклад №
Р-22001420008160 е с дата 30.03.2023 година, което означава, че същият е
издаден в рамките на законоустановения за това срок. След като е съставен
ревизионен доклад в ДОПК е предвидена възможност в рамките на 14 дни от датата
на връчването му, ревизираното лице да
депозира срещу констатациите, обективирани в него възражение. Това е от
съществено значение, защото от датата, на която е депозирано възражение,
респективно от датата на изтичане на срока, в рамките на който лицето е могло
да направи възражение, започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че
ревизионният доклад е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК /след като
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7
дни, видно от нарочно съставени протоколи/, и е изцяло спазен и не се констатира да са допуснати
нарушения, поради което следва да се счита, че датата на връчване на
ревизионният доклад е 07.06.2023 година. От тази дата започва да тече срокът по
чл. 117, ал. 5 от ДОПК, което означава, че срокът за депозиране на възражение е
21.06.2023 година, а след тази дата започва да тече срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаване на ревизионен акт, чийто краен срок е 10.07.2023 година.
Обжалваният Ревизионен акт № Р-22001420008160-091-001 е с дата 05.07.2023
годна, което сочи, че същият е в рамките на предвидения в закона срок. Предвид
което съдът счита, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, които да представляват основания за
отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира
следното:
Спорното в настоящият случай се свежда до това да се
установи, дали правилно приходната администрация е ангажирала отговорността на
ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ДОПК, във вр. с
чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в съответствие с това са определени задължения,
във връзка с отговорност за данък върху добавената стойност за период от
01.12.2016 година до 30.11.2017 година и по конкретно за данъчни периоди м.
12.2016 година, м. 01.2017 година, м. 04.2017 година и м. 11.2017 година за
задължения на „**“ ЕООД с ЕИК: ** в общ размер на 39 527,41 лева /тридесет
и девет хиляди петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/,
в това число главница в размер на 24 103,97 лева /двадесет и четири хиляди
сто и три лева и двадесет и седем стотинки/ и лихви за просрочие в размер на
15 423,44 лева /петнадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/ или иначе казано, да се установи дали са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки, които са включени във фактическия
състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Както се посочи и по-горе, приходната администрация
мотивира този свои извод с това, че е безспорно установено, че към периода,
обхващащ м.12.2016 година, м. 01.2017 година, м. 04.2017 година и м.11.2017
година жалбоподателят е притежавал качеството управител на дружеството „**“
ЕООД, като същият съзнателно е подавал декларации и СД за съответните периоди,
с които съзнателно е намалил месечните си задължения за ДДС на управляваното от
него дружество, като именно това се приема от ревизиращият екип като
обстоятелство, което е станало причина приходната администрация да не може да
събере своя дълг от страна на ревизираното дружество. Като допълнителен мотив с
цел доказване на субективната страна от състава на отговорността по чл. 19 от ДОПК, ревизиращият орган посочва и фактът, че по време на извършената ревизия
на „**“ ЕООД, т.е. преди да бъде издаден ревизионен акт, управителят е продал
на 28.05.2018 година всичките си дружествени
дялове на трето лице. След анализ на събрания доказателствен материал
административният орган е приел, че е налице укриване на факти и обстоятелства,
като единствената причина за това са именно действията, които управителят е
осъществил, като това е довело да невъзможност за събиране на вземанията
относно установените данъчни задължения на юридическото лице.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК разписва, че който
в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и т. 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичен изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение. По своята същност отговорността по чл. 19,
ал. 1 от ДОПК предвижда особен вид лична имуществена отговорност на трети лица
за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, или иначе казано това е типичен пример за хипотеза на т.нар. данъчна
субституция (отговорност за чужд дълг), при която един правен субект е задължен
да изпълни данъчни задължения вместо самия данъчен субект. Тази отговорност
възниква по силата на закона и се прилага по отношение на изчерпателно
определен кръг от субекти и при кумулативното наличие на предвидените в закона
предпоставки. В Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 година, постановено по
т.д. № 7/2019 година Върховен административен съд застъпва виждането, че
фактическият състав, пораждащ отговорността включва недобросъвестно поведение
на трето лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и
осигурителни вноски на юридическо лице и наличието на причинно-следствена
връзка между тях. Друга важна характеристика, която следва да бъде отчетена по
отношение на отговорността по чл. 19 от ДОПК е, че тя е субсидирна, което
предполага че обезпечение или принудително изпълнение се насочва първо срещу имуществото
на задълженото юридическо лице, за чието данъчно и осигурително задължение се
носи отговорност и едва след това към лицето по чл. 19 от ДОПК. Освен това в
чл. 21, ал. 1 от ДОПК се посочва, че отговорността на третото лице се
установява с ревизионен акт и тази отговорност е ограничена, а именно до
размера на непогасеното задължение, в което се включва както главницата, така и
лихвите /ТР № 5/29.03.2021 година на ВАС по т.д. № 7/2019/.
За да се достигне до извод относно правилното ангажиране
на отговорността на едно лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо на първо
място да се направи анализ на изискуемите от законодателя предпоставки, защото
както се посочи и в горният абзац единственото основание, за да бъде породена
тази отговорност е предвидена в съответен закон правна норма. В константата
съдебна практика, включително и тази на Върховен административен съд, към която
се солидизира и настоящият съдебен състав, се посочват следните предпоставки,
които трябва да са налице към момента на издаване на ревизионния акт, а именно:
1) лицето спрямо което се издава ревизионен акт, с който се установява
отговорността му по чл. 19 от ДОПК следва да притежава качеството управител,
член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник
на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като той следва да
притежава това качество към момента на установяване на данъчните задължения на
субекта по чл. 14 от ДОПК; 2) трябва да е налице поведение, изразяващо с в
действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по
закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичен изпълнител;
3) да е налице причинно- следствена връзка между укриването на тези факти и
обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или
задължителни осигурителни вноски и 4) невъзможност за събиране на самото
публично вземане. Тежестта за установяване на всички тези елементи от
фактическия състав на отговорността е на органа по приходите, който следва да
докаже същите съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и така както му е
указано при насрочване на делото. Спорното в настоящият случая се свежда до
това, дали са налице втората и третата предпоставка от състава на чл. 19, ал. 1
от ДОПК, а именно дали е било налице укриване на факти и обстоятелства и било
ли е това укриване в причинно-следствена връзка с настъпилата невъзможност за
събиране на държавното вземане.
Настоящия състав приема за безспорно доказана по
делото първата предпоставка, а именно
жалбоподателя е притежавал качеството на управител на дружеството спрямо което
е извършена ревизия. Този факт се доказва от една страна вписаната информация в
Търговският регистър към Агенцията по вписванията, а от друга страна той се
потвърждава и от страна на самият жалбоподател. Безспорно доказано е и, че е
налице данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 от ДОПК, доколкото
спрямо управляваното от жалбоподателя дружество „**“ са установени допълнителни
задължения за внасяне на данък върху добавената стойност, за което е налице
издадени и влязъл в сила Ревизионен акт
№ Р-22001418002279-091-001 от 13.03.2019 година. Предвид което съдът намира, че
допълнителен анализ по отношение на тази предпоставка не е необходим.
По отношение на втората предпоставка, а именно да е
налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно
да обяви пред органа по приходите или публичният изпълнител, настоящият съдебен
състав счита, че същата е била налице към момента на издаване на ревизионния
акт. В тази връзка следва да бъде анализиран въпросът за това, какво се разбира
под „укриване на факти и обстоятелства“. Най-общо може да се каже, че укриване
ще имаме когато, лицата, които по закон имат задължение да представят
определени обстоятелства пред приходната администрация, които са им станали
известни не са го направили изобщо или ако са го направили, то същите са
представили грешни данни или непълни данни с цел да бъдат облагодетелствани по
някакъв начин. Кои факти и обстоятелства, подлежат на обявяване или деклариране
пред орган по приходите или публичен изпълнител, определя законът, като не
всяко действие на лицето следва да се разглежда като укриване, а само онова,
което е целенасочено, т.е. онова което предполага преднамерена насоченост, а
това от своя страна предполага лицето да действа с умисъл, доколкото ноторно
известно и в правната теория и в практиката е, че когато дадено лице преследва
определена цел, то действа с умисъл, т.е. укриването предполага изследване на
обективната и субективната страна.
В настоящият случай приходната администрация доказва
наличието на този елемент с факта, че лицето в разрез с разпоредбата на чл. 125
от ЗДДС е подавало декларации и справки-декларации, в които информацията е била
непълна и с невярно съдържание и това е довело до намаляване на месечните
задължения на дружеството във връзка с отчитане на данък върху добавената
стойност, като подробно в мотивите изложени в обжалвания ревизионен акт се
посочва, че дружеството „**“ ЕООД, което е осъществявало процесуалните си
действия посредством управителя, настоящ жалбоподател не е декларирало всички
получени от доставчиците си фактури за доставка на стоки и съответно не е
отчитало приходи при продажбата на закупените стоки, а така също е декларирало
и доставки по фактури, издадени от доставчик, за които не притежава първичен
счетоводен документ и в съответствие с това с Ревизионен акт №
Р-22001418002279-091-001 от 13.03.2019 година на основание чл. 122 от ДОПК, във
вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1,
т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 9 от ЗДДС са установени данъчни
задължения. Освен това обаче, с оглед доказване наличието на умисъл в
управителя административният орган посочва и обстоятелството, че преди да бъде
издаден ревизионният акт на дружеството, т.е. в рамките на ревизирания период
управителят е предприел продажба на предприятието, доколкото с Договор за
продажба на дружествени дялове от 14.05.2018 година е продал дружествените си
дялове на трето лице- Рангел Методиев Рангелов. На първо място се споделят
доводите на приходната администрация, че
разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС задължава регистрираните по ЗДДС лица да
подават справки- декларации, въз основа на отчетените регистри по чл. 124 от ЗДДС, които са дневник за покупките и дневник за продажбите. Коректното
изпълнение на това задължение предполага подаваните справки-декларации да бъдат
правилни и пълни, нещо което обаче от страна на ревизираното лице не е
осъществено. Това означава, че е налице една типична хипотеза на укриване на
факти и обстоятелства, доколкото с подаването на тези декларации от страна
на управителят дружеството е избегнал плащане на ДДС, което е установено с
влязъл в сила ревизионен акт и по този начин се е целяло нанасяне на щета върху
държавния бюджет, доколкото по този начин се е затруднило установяването на
данъчните задължения. / в този смисъл Решение № 14815 от 01.12.2020 година,
постановено по АД № 9799/2020 година на ВАС, Решение № 1794/11.02.2021 година,
постановено по АД № 8895/2020 година на ВАС, Решение № 10026/ 05.10.2021
година, постановено по АД № 1157/2020 година на ВАС; Решение № 12457 от
07.12.2021 година, постановено по АД № 13703/2019 година на ВАС, Решение №
12710 от 18.12.2023 година, постановено по АД № 4393/2023 година на ВАС/.
За ирелевантно обаче съдът счита обстоятелството, че
ревизираното лице е продало дружествените си дялове на трето лице на
ревизионното производство по установяване задълженията на „**“ ЕООД, доколкото
отговорността му не е ангажирана по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Освен това от
мотивите на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт не става ясно,
дали органът по приходите е приел, че е извършена продажба на самото търговско
предприятие или е извършена продажба на дружествени дялове /вж. стр. 5 от РА/,
доколкото установяването на този факт е от значение с оглед на това в полза на
кого остава правото на собственост върху недвижимите имоти включени в
предприятието. Така или иначе обаче, изводът на настоящият съдебен състав за
наличие на укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя, настоящ
жалбоподател не се разколебава. Субект на укриването е управителят,
доколкото при действието на чл.
141, ал. 2 от ТЗ той представлява
дружеството, организира и ръководи дейността му.
Не така стои въпросът обаче досежно наличието на
останалите две, изискуеми по чл. 19, ал. 1 от ДОПК предпоставки. Съдът счита,
че приходната администрация не е успяла да докаже наличие на причинна връзка
между укритите от страна на управителя факти и обстоятелства и невъзможността
да бъдат събрани публичните вземания, а разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
изрично предполага наличието на такава връзка. Както се посочи и по-горе
подаването на справки-декларации, ГДО и декларации с непълно или невярно
съдържание и по-точно декларирането на неосъществени доставки с цел
неправомерно ползване на данъчен кредит и намаляване на дължимия за внасяне
данък върху добавената стойност е релевантно само и единствено във връзка с
установяване на задълженията за дружеството, но не е свързано с възможността,
респективно с невъзможността за тяхното събиране. Тези две неща- установяване
на данъчно задължение и неговото събиране макар свързани едно с друго са
различни по смисъл и съдържание неща, защото за да се пристъпи към събиране на
данъчно задължение е необходимо първо това задължение да бъде установено по
предвидения за това начин в чл. 108, ал. 1 от ДОПК, т.е. събирането е последващ
етап в процеса на удовлетворяване на държавата, като анализът на СД и ГДО, декларациите е свързан именно с
установяването на дълга, но не и с неговото събиране. /в този смисъл Решение №
1794/11.02.2021 година, постановено по АД № 8895/2020 година на ВАС и Решение №
4213 от 20.04.2023 година, постановено по АД № 7712/2022 година на ВАС/.
Настоящият
състав приема, че приходната администрация не е доказала по категоричен начин
невъзможността на дружеството „**“ ЕООД да изпълни задължението си, доколкото в
мотивите на издадения ревизионен акт по повод ангажиране отговорността на
управителя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК органът се е задоволил да се позове само и
единствено на информацията, получена със Служебна бележка № 1610-2/20.02.2020
година и Писмо с изх. № 29/20.03.2023 година от страна на директора на дирекция
„Събиране“, в което се посочва, че дружеството не притежава недвижим имот,
моторни превозни средства, авоари по банкови сметки или ценни книжа. Не е
направен подробен анализ на притежаваното от задълженото по смисъла на чл. 14,
т. 1 от ДОПК лице, имущество и имуществено състояние. В актовете на приходните органи липсват данни за
имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни
периоди, така по време на ревизионното производство по издаването на
ревизионния акт на дружеството. Администрацията е установила размера на
несъбраните вземания, но не и динамиката в имущественото състояние на главния
длъжник. Не без значение е и обстоятелството, че нито в РД, нито в издадения въз
основа на него РА не е посочена датата, от която приходната администрация
счита, че дружеството е изпаднало в невъзможност да изпълни задълженията си.
Посочена е единствено датата, на която е прекратено изпълнителното
производство, а именно 18.03.2020 година и датата на която дълга на „Евро –
Комерс“ ЕООД е определен като несъбираем, а именно 17.02.2020 година. Невъзможността да се погасят публичните
задължения в образуваното изпълнително производство в момент следващ във
времето този на затаяването на информацията не обуславя извод за връзка на
причинност между поведението на субекта на отговорността и непогасеното публично
задължение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира,
че неправилно приходната администрация е ангажирала отговорността на
ревизираното лице, настоящ жалбоподател относно задълженията на дружеството „**“
ЕООД за отделни данъчни периоди от м.12.2016 до м.11.2017 година, за времето
през което същият е бил управител. Както вече се посочи, разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ДОПК предполага кумулативно наличие на няколко предпоставки, като
липсата на която и да е от тях ще доведе до невъзможност за реализиране на
отговорността, доколкото за разлика от основанието, въз основа на което се
поражда задължението на дружеството „**“, а това е именно влезлият в сила ревизионен акт,
отговорността на неговият управител, настоящ жалбоподател ще се породи само и
единствено ако са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, което в
случая не е налице. При това положение обжалвания ревизионен акт ще се отмени.
Относно разноските:
С оглед,
установената незаконосъобразност на оспорения административен акт, на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които са в
размер на 3822.00 /три хиляди
осемстотин двадесет и два/
лева и представляват 10.00 лева
– заплатена
държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2023
година в размер на 3 812.00 лева.. Същите са
своевременно предявени, придружени са с доказателства за заплащането им,
обективирани са в списък на разноските и същите ще се възложат в тежест на
ответника на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Н.С. Ревизионен акт №
Р-22001420008160-091-001 от 05.07.2023 година, издаден от С.Т.К.** на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и Д.С.С.**на длъжност: главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията потвърден с Решение № 1345 от 20.09.2023
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите-С.**, с който на
основание чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 118, ал.1 от ДОПК са определени задължения, във връзка с отговорност за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди месец 12.2016 година, месец 01.2017
година, месец 04.2017 година и месец 12. 2017 година за задължения на „**“ ЕООД
с ЕИК: ** в общ размер на 39 527,41 лева / тридесет и девет хиляди
петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, в това число
главница в размер на 24 103, 97 /двадесет и четири хиляди сто и три лева и
деветдесет и седем стотинки/ и лихви за просрочие в размер на 15 423,44
лева /петнадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. С.** да
заплати на Н.Н.С. с ЕГН: *********, с постоянен адрес: *** съдебни разноски по
делото в размер на 3 822.00 /три хиляди осемстотин
двадесет и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: /П/