№ 427
гр. С., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110111515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявени са от „Р.Е.М.“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1
и чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответника С. Н. В.
дължи на ищеца сума в общ размер от 7 823, 32 лв. – левовата равностойност на 4 000 евро,
представляващи: месечен наем в размер на 1 000 евро за м. април, май и юни в общ размер
на 3 000 евро, както и дължимата част в размер на ½ от договорена неустойка от два
месечни наема (2 000 евро) или сумата от 1 000 евро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 44696/2020 г. по описа на
СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че на 20.12.2017 г. ищцовото дружество в качеството си на
наемодател и ответника в качеството си на наемател са подписали договор за наем на
недвижим имот, с който бил отдаден под наем имот, представляващ еднофамилна къща с
площ от 111,84 кв.м., находяща се в гр. С., ул. „Р.“ № 22Г. Наемният срок бил една година,
считано от 01.01.2018 г. с възможност за многократно подновяване за същия срок. Сочи
неустоечна клауза в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на
наемателя в първите 12 месеца. Наемната цена била определена на 1 000 евро на месец,
платима на 10-то число на месеца. Договорен бил депозит в размер на 2 000 евро, платим на
две части – 1 000 лева в деня на подписване на договора, а остатъка – в срок до 10.04.2018 г.
Твърди, че 2 000 лв. от предвидения депозит, както и наемните цени за януари, февруари и
март 2018 г. били изплатени, а за месеците април, май и юни не бил заплащан наем.
1
Договорът бил развален едностранно от наемателя без предизвестие през юли 2018 г. Моли
съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът чрез назначения си особен процесуален
представител оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва истинността на
договора за наем. Посочва, че не са наведени доказателства за прекратяването на наемното
правоотношение от ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 20.12.2017г. се установява,
че между ищеца и ответницата е сключен договор за наем, по силата на който ищецът
предоставя на ответницата за ползване недвижим имот, представляващ еднофамилна
жилищна сграда (къща) с адрес: гр. С., ул. „Р.“ 22Гс с площ от 111,84 кв.м., при определена
наемна цена от 1000 евро или левова равностойност в деня на плащането, платима от 01-во
до 10-то число на месеца, като към датата на сключване на договора наемателя заплаща наем
за първия месец от сключване на договора. Страните определили депозит в размер на два
месечни наема или сума от 2000 евро, платим на два пъти – 1000 евро при подписване на
договора и 1000 евро в срок до 10.04.2017 г., възстановим от ищеца в 30 дневен срок след
изтичане срока на действие на договора, при условие че са заплатени всички дължими суми
от наемателя, вкл. разходите по ползване на имота. Договорът се сключва за срок от 1
година, считано от 01.12.2018 г. като се подновява автоматично, в случай че никоя от
страните в едномесечен срок от изтичане на уговорения срок не уведоми другата, че желае
прекратяването му. В раздел VII, т. 3 е уговорено, че при прекратяване на договора от страна
на наемателя преди изтичане на 12 месечния срок, платения по договора депозит остава в
полза на наемодателя.
По делото е допусната СГЕ, вещото лице, по която, дава заключение, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, че подписите, положени в мястото за
„Наемател“ в Договор за наем на недвижим имот, сключен между „Р.Е.М. БГ“ ЕООД и С.
Н. В. на 20.12.2017 г. са изпълнени от ответницата С. Н. В..
От показанията на разпитания по делото св. А.С.Ч., се установява, че същият е ползвал
под наем имот, намиращ се в гр. С., ул. „Р.“ 22, където се нанесъл началото на 2018 г.
Твърди, че къщата до него също се отдавала под наем от „Р.Е.М. БГ“ и се ползвала от момче
на име Стоян и момиче на име Стани. Разказва, че през лятото на 2018 г., м.юни - юли видял
как намателите товарят багаж в един черен джип. След няколко дни дошъл Наско и
свидетелят му разказал какво е видял. Той се ядосал, тъй като наемателите били напуснали
без предизвестие, без да му кажат.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
2
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответника С. Н. В. дължи на ищеца
сума в общ размер от 7 823, 32 лв. – левовата равностойност на 4 000 евро, представляващи:
месечен наем в размер на 1 000 евро за м. април, май и юни в общ размер на 3 000 евро,
както и дължимата част в размер на ½ от договорена неустойка от два месечни наема (2 000
евро) или сумата от 1 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 44696/2020 г. по описа на СРС, 36
състав.
По иска по чл.232, ал.2,пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже пълно и главно, че между
страните е бил валидно сключен договор за наем на процесния имот, по силата на който
наемодателят се задължил и е предоставил на наемателя ползване на имота, а наемателят се
е задължил да плаща наемна цена на наемодателя, в който случай ответницата следва да
докаже, че е платила наемната цена.
От приетия по делото договор, съвкупно с останалите доказателства по делото
(приетата по делото СГЕ и показанията на разпитания свидетел), съдът приема за доказано,
че между страните е бил валидно сключен договор за наем, прекратен през месец юли 2018г.
едностранно без предизвестие от наемателката, както и изпълнение на задълженията по
същия от страна на ищеца като наемодател. Не са ангажирани доказателства за изпълнение
на насрещните задължения на ответницата, поради което съдът приема,че иска за заплащане
на наемната цена за периода м.04.2018 г. – м. 06.2018 г. в общ размер на 3 000 евро, с левова
равностойност 5867,49 лева за изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на облигационно отношение между ищеца и наследодателя на
ответника от сключен договор за наем; валидна уговорка за неустойка в случай на
предсрочно едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя преди изтичане
на първите 12 месеца, едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя преди
изтичане на първите 12 месеца, както и размерът на вземането за неустойка. От приетия
договор за наем не се установява наличието на валидна клауза за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за наем от страна на наемателя. Ищецът се позовава на
разпоредбата на раздел VII, т. 4 от договора, но в посочената не е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване, а възможност при предсрочно прекратяване наемодателят да
задържи заплатения от наемателя депозит уговорен в т. 1 от раздел VII, като уговорената
сума в размер на два месечни наема представлява уговорен между страните задатък, който
се задържа от наемодателя при едностранно прекратяване на договора от страна на
наемателя преди изтичане на първите 12 месеца, поради което предявения иск по чл. 92 ЗЗД
3
за сумата от 1000 евро с левова равностойност 1955,83 лева като неоснователен следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство както следва: 156,47 лева за
заплатена държавана такса и 600 лева за заплатено адвокатско възнграждение. Съобразно
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
567,35 лева. В исковото производство е сторил разноски както следва: 157 лева за заплатена
държавна такса, 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 1082, 33 лева за депозит
за особен представител и 400 лева депозит за СГЕ. Съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1679,49 лева разноски за
настоящото производство.
С оглед горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1, че С. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.д... ет ап
дължи на „Р.Е.М. БГ“ ЕООД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Б.И.“1, сумата от 5867,49 лева (левова равностойност на 3000 евро), представляваща
дължима наемна цена по Договор за наем от 20.12.2017 г. за периода м. април – м. юни 2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. №
44696/2020 г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ искът с пр. осн. чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 1955,83 лева (левова равностойност на 1000 евро) като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Т.д... ет ап да заплати на „Р.Е.М. БГ“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Б.И.“1 сумата от 567,35 лева, предствляваща разноски в производството по
ч.гр.д. № 44696/2020 г. по описа на СРС, 36 състав и сумата от 1679,49 лева, предствляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5