Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 22.08.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 158/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Т.С. *** чрез пълномощник
против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр.
Ловеч с посочено правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 1000
лева, от които 900 лв. представляваща неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 18-0906-001338/03.09.2018 г. на Началник сектор при ОДМВР
Ловеч, както и сумата от сто лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в извършените разноски за адвокатско възнаграждение по
НАХД № 1099/2018 г. на Ловешкия районен съд. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху уважената част от главницата от деня на влизане в сила на
решението на Ловешкия районен съд до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник
поддържа предявената искова молба. Претендира присъждане на направените
разноски по настоящото административно дело.
Ответникът по делото – ОДМВР гр.
Ловеч чрез пълномощник в съдебно
заседание оспорва исковата молба в частта относно претендираните неимуществени
вреди. В представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на
предявения иск, поради което го оспорва както по основание, така и по размер.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за уважаване на иска за претендираните имуществени вреди
и оставяне без уважение на иска в частта
за претърпени неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установява, че с
наказателно постановление (НП) № 18-0906-001338 от 03.09.2018 г., издадено от Началник
на Сектор Пътна полиция към ОДМВР Ловеч на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса
за застраховането (КЗ) на П. С. е наложено административно
наказание глоба в размер на четиристотин лева
затова, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с
чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност, с което е нарушил чл. 638, ал.3 от КЗ.
С. е обжалвал издаденото НП
пред Ловешкият районен съд, който с
Решение № 41/18.02.2019 г. по НАХД № 1099/2018 г. го е отменил като
незаконосъобразно. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на
13.03.2019 г.
Във връзка с обжалване на
издаденото НП, ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за
процесуално представителство. В производството по образуваното пред Ловешкия районен съд НАХД № 1099/2018 г е представен Договор за правна
защита и съдействие от 22.11.2018 г., от който се установява, че ищецът е заплатил в брой сумата от сто лева адвокатско
възнаграждение.
По искане на ищеца е
допусната до разпит свидетелката Е.Й.А.. В съдебно заседание тя заявява, че е в
добри приятелски отношения с ищеца и семейството му. Той е бил много притеснен,
тъй като се е налагало да плати някаква глоба в доста голяма сума, а му престояла
операция за смяна на тазобедрена става. Според свидетелката в случай, че ищецът
е платил глобата, това би могло да възпрепятства операцията му. Наложило се е
да отложи операцията за около два месеца, тъй като не е било ясно какъв е
размера на глобата. Вдигнал е високо кръвно и е понесъл болки през тези два
месеца.
По делото е представена от
ищецът Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Света Анна“ АД гр. София, в която е отразено, че на С. е извършена операция по
КП № 218- тотална смяна на тазобедрена става. Той е постъпил в клиниката на
29.05.2019 г. и е изписан на 04.06.2019 г.
Ищецът е представил фактура № 10001222206/ 29.05.2019 г. за
заплатена сума от 118 лв., както и
фактура №********** /04.06.2019 г. за заплатена сума от 3520 лв. на МБАЛ „Св.
Анна“ София АД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е от гр. Ловеч. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация. Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, поради което
съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера; незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника; вредата да
е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност, а именно - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. НП като резултат от упражнената дейност по административно
наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП, с
оглед на правораздавателния им характер да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1
от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния законов ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки –
имуществена вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат.
Съдът приема, че от НП – издадено и отменено по
съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял
вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на издаденото НП пред Ловешкия районен съд.
В чл.4 от ЗОДОВ
е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
е било издадено НП, което впоследствие е било отменено като незаконосъобразно.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие на заплатени суми за адвокатско възнаграждение
е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно
наказание глоба от четиристотин лева, което ищецът е считал за
незаконосъобразно наложено. Обстоятелството,
че адвокатска защита по делата за обжалване на НП не е задължителна, не води до
извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан. В производството
пред Ловешкият районен по НАХД № 1099/2018 г. са налични данни за направени
разноски от ищеца в размер на сто лева адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2018 г.
По отношение на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди в размер на деветстотин лева, настоящият съдебен състав
намира, че същият е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Неимуществените
вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име на лицето в
обществото, болките и страданията, които то е изживяло, както и всички други
негативни преживявания в резултат на увреждането. Настъпването на неимуществени
вреди не се предполага, а следва да бъде доказано от ищецът в хода на съдебното
производство.Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства, а не с
общи твърдения и термини, тъй като за всеки човек те са индивидуално
определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. В случая П.С. не е установил по категоричен начин преживян
от него стрес, причинено безпокойство и срам или променено отношение на хората
към него. Свидетелката Е.А. твърди, че ищецът е бил много притеснен, тъй като се е налагало да
плати наложената му глоба, а в същото време му престояла операция за смяна на
тазобедрена става, която той отложил. От данните по делото е видно, че НП, с
което е наложено административно наказание глоба от четиристотин лева на ищеца
е издадено на 03.09.2018 г. Решението на Ловешкия районен съд, с което е
отменено това НП е от 18.02.2019 г. и е влязло в сила на 13.03.2019 г. Ищецът е
бил приет в УМБАЛ „Света Анна“ в гр. София на 29.05.2019 г. и му е извършена
операция тотална смяна на тазобедрена става на 30.05.2019 г. В представената
епикриза е отразено, че оперативното лечение е проведено по спешност. По делото
няма доказателства, че ищецът се е
нуждаел от смяна на тазобедрена става и е отложил това за по-късна дата, поради
това, че не знаел какъв е размера на наложената му глоба при положение, че в
издаденото НП ясно е посочен размера на наложеното наказание. Показанията на свидетелката, че ищецът е вдигнал
високо кръвно и е понесъл болки са твърде общи и бланкетни изрази, поради което
не може да бъдат кредитирани. Ето защо съдът счита, че ищецът не е доказал претърпяване на
неимуществени вреди в резултат на отменено НП. В това отношение съдът напълно споделя становището на представителят на
Окръжна прокуратура Ловеч, изразено в проведеното публично заседание.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Следва да се присъдят направените разноски от ищецът
по настоящото съдебно производство. Представени са платежни документи за
внесена държавна такса за образуване на административно дело в размер на 20 лв.
и адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и
съдействие от 28.03.2019 г. в размер на двеста лева. Разноските обаче следва се
присъдят по съразмерност, съобразно уважената част на иска.
Ищецът е
претендирал и присъждане на законната лихва върху уважената част от главницата
от деня на влизане в сила на Решение № 41/18.02.2019 г. по НАХД № 1099/2018 г.
на Ловешки районен съд до окончателното й изплащане.
Следва да се
има предвид, че от датата на влизане в сила на решението на ЛРС до датата на
предявяване на исковата молба се дължи лихва за забава, а от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата се дължи законна лихва.
Това налага да бъдат присъдени в полза на ищеца и
двете лихви съгласно уважения размер на иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Ловеч
да заплати на П.Т.С.
***, ЕГН ********** сумата от 100 (сто)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
отменено наказателно постановление № 18-0906-001338/03.09.2018 г. на Началник сектор
при ОДМВР Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск
от П.Т.С. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Ловеч
за сумата от деветстотин лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на отменено наказателно постановление № 18-0906-001338/03.09.2018
г. на Началник сектор при ОДМВР Ловеч.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ловеч да
заплати на П.Т.С.
***, ЕГН ********** сумата от 22.10 (двадесет
и два лева и десет стотинки) лв, представляваща разноски по съразмерност в
съответствие с уважената част от иска за внесената държавна такса за образуване
на административно дело и адвокатско възнаграждение съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2019 г., както и сумата от 0.44 (четиридесет и четири стотинки) лв., представляваща лихва за забава върху уважената
част на иска за времето от 13.03.2019 г. (датата на влизане в сила на Решение № 41/18.02.2019 г. по НАХД № 1099/2018 г. на
Ловешки районен съд) до 28.03.2019 г. (датата на подаване на исковата молба), изчислена от съдът чрез интернет приложението
„Калкулатор.бг“, което е публично достъпно, а също и законната лихва върху
уважената част от иска от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019 г.
до окончателното изплащане.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: