Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15036 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Агенция
по заетостта – гр. София срещу Д.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на
чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 3374/25.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6410/2019г.
по описа на ВРС за сумата от 630 лева, представляваща дължима
неустойка по т.3.1. от договор № 302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение
по професия „камериер“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между ищеца като регистрирано безработно лице и
Агенция по заетостта чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Варна е сключен договор №
302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение по професия „камериер“ по проект
„Рестарт“ – НПДЗ 2018г. за периода от 16.04.2018г. до 12.06.2018г. Ищецът като
възложител се задължил да обучението, което включвало и заплащането му по
единична цена от 600 лева. На 12.06.2018г. било установено, че ответникът не
посещава курса на обучение и не се е явил на изпит, поради което следва да
заплати неустойка по т.3.1 от договора в размер на 630 лева.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който заявява, че иска е допустим и основателен. Твърди, че
здравословни причини са му попречили да посещава курса и да се яви на изпит. Не
оспорва дължимостта на сумата и предлага споразумение за разсрочване на същата.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения
договор, че между страните по делото на 12.04.2018г. е сключен договор №
302-0760-18-23066 за обучение на безработно лице по проект „Рестарт“ – НПДЗ
2018г., по силата на който ищецът в качеството на възложител се е задължил да
организира на ответника в качеството му на „обучаем“ обучение по професия
‚Камериер“, както и да му изплати средства за стипендия и обществен транспорт
за присъствените дни на периода на обучение, а ответникът се е задължил да
посещава редовно курса на обучение и да се яви на изпит. В т. 3.1 от договора е
предвидено, че обучаемият при неизпълнение на посоченото задължение дължи неустойка
в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5 % върху таи сума.
Представени от ищеца за фактури за извършените
разходи, присъствени форми и констативен протокол от проверка на обучение.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който
следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнението на договор, е наличие на валидно договорно задължение,
неизпълнение на задължението и уговорена неустойка.
Ответникът с отговора на исковата молба изцяло е
признал иска. Признанието му не противоречи на закона и добрите нрави, както и
е в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Съдът намира
за безспорно установено от писмените доказателства, че между страните е сключен
процесния договор, че са направени разходи в полза на ответника за обучението,
което той не е посещавал. Видно от фактурите, че разходът за обучение на един
обучаем в конкретния случай е в размер на 600 лева. В този смисъл дължимата
неустойка по чл.3.1. е в размер на 630 лева (600 лева с добавка 5 %).
По гореизложените съображения, съдът намира,ч е
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 25 лева за платена
държавна такса. В случая, макар и да е признал иска, ответникът дължи разноски,
тъй като е дал повод за завеждане на делото, като не е заплатил дължимата
неустойка и е възразил срещу дължимостта на същата в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Ц.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Агенция по заетостта – гр. София сумата от
630 лева, представляваща дължима
неустойка по т.3.1. от договор № 302-0760-18-23066 от 12.04.2018г. за обучение
по професия „камериер“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 3374/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6410/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Агенция по заетостта – гр. София сумата от 25 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 25 лева, представляваща направени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: